Въпроси и отговори / за хъскита
#3441
Публикувано: 27 June 2009 - 12:43 PM
Всъщност е много сладък и е най-голямата радост в живота ми, но съм убедена, че и за наше и за негово добро трябва да коригираме такова поведение! Надявам се само, че не сме изпуснали момента!
#3442
Публикувано: 02 July 2009 - 12:10 PM
Имам един въпрос към вас. Отскоро моят брат и неговият по-голям син се сдобиха с прекрасно хъски. Те не са непременно запалени притежатели на кучета, но един приятел на моя племенник не беше в състояние да се грижи за две кучета и така хъскито се озова в нашето семейство. За него сега се грижат всеотдайно и то става все по-красиво, което е характерна черта за тези северни вълчета.
Сега моят проблем. Отдавнашна моя мечта е да имам такова куче и тъй като Дейзи е момиченце на около годинка, ми обещаха подарък едно нейно кученце. Чета от години всичко за тези кучета, знам много, още повече, че и съседите ми преди време имаха такова куче и така се влюбих в тях.
Сега за условията. Живея в триетажна къща в центъра на един стохиляден немски град в подножето на Алпите. Макар да сме в типични градски условия, имаме голяма градина и двор, така че ще има достатъчно място за кутрето. Освен това от прага ни започва гора, която е оставена да стига до центъра на града. Така че има огромна пътека за разходки, пълна с други разхождащи се покрай реката кучета. С една дума, условията са идеални тъкмо за такова куче.
Но... винаги има едно голямо "но".
Ние всъщност сме притежатели на котки и с тях имаме повече опит. И сега сме стопани на два прекрасни персиеца, единият на 9, а другият на 8 години. Те са лениви, мързеливи и доста разглезени, но нямат никакъв опит с кучета. Молбата ми е да споделите опит, ако сте отглеждали тази порода съвместно с котки. Има ли шанс двата вида да се спогодят, ако кутрето е малко? Защото котараците ни са големи и вече с доста установени царски навици. Ще можем ли да ги отгледаме в мир и разбирателство? Преди сме имали котки и куче заедно и те много се обичаха, но за хъскито знам, че е много своенравно, пък и котките също са такива животни.
Моля, разкажете собствени впечатления.
Поздрави!
#3443
Публикувано: 02 July 2009 - 12:29 PM
Аз имам калифорнийски заек на 5г. в нас и е са заедно с чара от 3 месеца (тя е на 6м.) , първо се опитваше да си играе с него , ама ние не и давахме и сега не му обръща внимание.
По-скоро котките биха направили нещо на малкото котренце отколко то на тях...


#3445
Публикувано: 02 July 2009 - 01:47 PM
#3446
Публикувано: 02 July 2009 - 05:23 PM







#3447
Публикувано: 03 July 2009 - 04:06 AM
Нашите котки не са роднини помежду си, единият е купен от семейство в София, а другият - от зоомагазин в Бургас година по-късно. И преди са ни предричали, че два котарака няма да могат да живеят заедно, но нашите се спогаждат. Не, не се обичат, това е труднопостижимо между котаци, обаче се търпят, и понеже в двора и къщата има много място, гледат пътищата им много-много да не се пресичат. Но колкото и да се карат понякога, като видят чужда котка, двамата заедно се бият срещу нея, което говори, че тогава се чувстват едно цяло. Така че ако приемат хъскито за трети член на компанията, твърде е възможно в дадени моменти дори да се заобичат тримата.
Да, условията наистина са отлични за такова куче, което обича много да се движи, защото из гората до нас има безкрайни пътеки, завършваши с навлизане в Предалпите. И затова наоколо е пълно с щастливи кучета, и то не само съседски, а и такива, които ги водят отдалече, за да ги разхождат край реката. Това ме наведе на мисълта, че за едно хъски тук би било много удобно място. Немците не си падат по породисти кучета, винаги гледат някакви смесици, защото били по-здрави. Сигурно е така, ама никога не можеш да определиш към каква порода принадлежи дадено куче. Е, аз понеже не съм дорасла до висотата на великия арийски дух, си падам по персийки, сиамки и хъскита.
Имам време да се подготвя за идването на кутрето, защото тук всичко е приспособено за котешки рай, а кучетата си имат свои изисквания. Но като почета още малко из форума, навярно ще узная повече и за навиците, и за храненето им. А конкретните проблеми ще ги решаваме на място, като бебокът е вече тук. За мен беше важно да науча, че има такива успешни котко-хъски съжителства. Щом това е възможно при други хора, значи ще стане и при нас.
Поздрави и до скоро пак!

#3448
Публикувано: 03 July 2009 - 01:10 PM
Беше адска жега и 3те прозореца на колата бяха отворени иначе щяхме да пукнеме и двамата.Та явно е настинала от течението. Много киха и и текат малко сополи от носа ( прозрачни и редки като вода).
Какво да правиме , пак да ходиме до синия кръст те ще пропищат от нас вече

Някакви лекарства да и взема ?


#3449
Публикувано: 03 July 2009 - 01:18 PM
Natali-Ger аз имам опит в гледането на кучета и котарак в едно жилище.
Котарака ми от малък беше свикнал с куче. След това, когато взех първото си хъски, той беше вече на 6 години и господар на дома. Когато дойде кучето, той не го прие особено дружелюбно. За това съвета ми е - в началото да пазиш кученцето от котките. Котките не обичат да ги безспокоят, а кученцето, като е малко е много любопитно и се завира да си играе. Имах лош инцидент така, защото котките посягат винаги към очите и за малко кучето ми да остане с едно око. Разделях ги, докато кучето порастне и на ръст и на акъл. После не сме имали проблеми. След това имах късмет, че и второто ми хъски беше живяло преди това с котки и нямаше проблем също.

JulyVell Siberians
#3450
Публикувано: 03 July 2009 - 01:56 PM
#3452
Публикувано: 03 July 2009 - 03:51 PM
При нас кученцето дойде на 45 дена а котараците бяха големи.
Общо взето както каза Huskypower в началото ще трябва да пазиш кученцето от котараците защото те ще са агресивните. Но бързо свикват! Няколко дена и стават другарчета. Нашето хъски вече е голямо и е дружелюбно с котараците и дори с някой улични котки ... особенно ако не бягат може да си играе с тях.
Проблеми можеш да имаш само с котешката храна и котешката тоалетна. Кучето умира за котешка храна и котешки акита. Или поне нашето. Принудих се да вдигам храната на котките на високо, където само те да си я стигат и да се караме за акитата за да се отучим.
И другото е, че ако кучето не се е натичало ... майка им жална на котките :) ... докато не се умори не ги оставя на мира.
#3453
Публикувано: 03 July 2009 - 06:33 PM

В никакъв случай няма да оставям кутрето без надзор, защото това са котараци и са непредсказуеми. Предишната ми котка имаше майчински инстинкти и сама отгледа кученцето ни. Двете все спяха прегърнати на задната седалка на колата и будеха такова умиление сред хората, като ги видеха. Тя беше ангорка, а то обикновено куче, не много голямо. Но го изтървахме едно лято и забременя, кученцата бяха големи и не можа да ги роди. Умря от усложненията. То тогава имахме една ветеринарна медицина в България, не ти е работа. А ангорката Габи изкара късмет, че я отведохме с нас в Германия на 13 години и така доживя до 20. Тя обичаше целия свят и нямаше животински вид на земята, с който да не се разбира.
Надявам се диването да не рови в пясъка на котките, но ако се наложи, ще изолираме техните тоалетни зад параван, който то не може да прескочи. Другата история с двете хъскита наистина е тревожна, но в нашия случай котараците са два, а то ще е едно. Ние винаги сме си гледали животните с много търпение, грижа и любов и се надявам да няма големи драми, каквито и досега не е имало.
Наскоро узнах и историята на Дейзи. Била е намерена от предишния й притежател на улицата като малко кутре - или е изхвърлена, или е избягала, няма да научим никога истината. Цялата била мръсна и наранена, и много, много гладна. Той я хранил известно време навън, после се смилил и я прибрал. Но имал и друго куче, питбул, а като студент в частен университет нямал много средства, пък и при платено обучение родителите му също били доста натоварени финансово, така че изнемогвал в изхранването на две големи кучета. Накрая помолил племенника ми да вземе Дейзи.
Но пък у дома на Ади му забранили да носи повече кучета, защото от години носел какво ли не вкъщи и вече се видели в чудо. Само че нашият, като знае, че леля му сън не спи от мерак по такова куче, хич и не попитал, а я взел и отвел със себе си. Майка му в началото така се ядосала, че ги изгонила и двамата с кучето, ама като ги видяла да слизат по стълбите, й се обърнало сърцето и ги прибрала обратно. И се обадиха по телефона при мен да питат какво да правят. Аз като чух за хъски, без малко не паднах от стола, защото тук да намериш хъски на улицата е все едно да спечелиш от тото. Та така скитницата стана наша, нямаше никакво друго решение на задачата. Сега се карат кой да я вземе на разходка, всеки я дърпа към себе си и пак няма мир в дома им.
Лекарят определи наскоро възрастта й на около година-година и половина, така че първото синеоко момиченце, което се роди от нея, ще е за мен.

А тези, които изхвърлят хъски на улицата, нека знаят, че с него изхвърлят цяло състояние, освен че жертват една невинна душа. Тук малко кученце от тази порода струва средно 800-1000 евро, ако не и повече. За другата цена да не говорим, тя не се измерва с пари.
Колкото до натичването, жална ми майка на мен, има да припкам оплезила език по баира след нея. Но за спокойствието на двата дългокосмести принца ще се жертвам, няма как.

#3454
Публикувано: 03 July 2009 - 08:09 PM
#3455
Публикувано: 03 July 2009 - 10:07 PM
LUCKEY, в Jul 3 2009, 09:09 PM, написа:
Никога ! Или , за да съм по-точна -- при раждането .
#3456
Публикувано: 03 July 2009 - 10:16 PM
От друга страна ушите все още не са критерий, дали кученцето и хъски или не. Има много безпородни кучета, чиито уши са изправени.

JulyVell Siberians
#3458
Публикувано: 03 July 2009 - 10:21 PM
Huskypower, в Oct 27 2007, 06:52 PM, написа:
...
Уши: Средно големи, с триъгълна форма, приближени и високо поставени на главата. Те са плътни, добре окосмени, леко засводени отзад и стабилно изправени с леко заоблени върхове сочещи право на горе.
...
п.п.
Освен ако не говорим за куче намиращо се на Юпитер където гравитацията е огромна но тогава и опашката му ще е увиснала доста.
#3459
Публикувано: 03 July 2009 - 10:27 PM
Цитат
Това питане го разбирам само по един начин. Иначе отговарям и на двата поста.
Стандартът се отнася за зрелите екземпляри. В същност доста често се срещат истински хъскита-бебета с клепнали уши като малки, и това е съвсем нормално. Така че, ако кученцето е бебе, то може и да е с клепнали уши. Но не съм видяла иначе чистопородно хъски, което на три месеца да е с още клепнали уши.
Ето този например със сигурност има нещо от хъски, но не само ...

JulyVell Siberians