[nushcho]

xael, в 25 February 2011 - 03:05 PM, написа:

Аз твърдя, че агресията идва от стопанина! Има го най-вероятно заложено, но се развива или подтиска от гледането.
Често бито куче, куче което НИКОГА не е било възпитавано на каквото и да било, несоциализирано куче, което не е свикнало нито с кучето, нито с хора....и разни подобни примери са идеални да бъдат набедени за "генетично" агресивни.
При нас се разхождат агресивни голдъни и лабрадори! Които директно се мятат на бой, а стопаните стоят безучастно отстрани и започват да викат, когато аз се опитвам да ги разтърва от моя. Ген или простащина?
Има и агресивно хъски, което също така се мята на бой от едно подушване. В последствие разбрах, че стопанинът яко я бил налагал за да започне да го слуша, когато е пусната. Кучката естествено не слуша пусната и налита на бой. Ген или ...?
Един познат, който си е взел родословна кучка от голям американски развъдник ми се оплаква, че кучката му била несоциализирана и я било страх от хора, защото докато е била една година при развъдчика никой не си е направил труда да я социализира и най-вероятно не е виждала други хора освен него. Ген?
Не мисля...
мисля си че е много лесно, да се нарече ген, това което всъщност е мързел и неспособност да се справиш с едно куче след като вече е било "изпуснато".

Именно за това говоря и аз, но ти го написа по-добре

[Huskypower]

xael, в 25 February 2011 - 01:05 PM, написа:

Аз твърдя, че агресията идва от стопанина! Има го най-вероятно заложено, но се развива или подтиска от гледането.
Често бито куче, куче което НИКОГА не е било възпитавано на каквото и да било, несоциализирано куче, което не е свикнало нито с кучето, нито с хора....и разни подобни примери са идеални да бъдат набедени за "генетично" агресивни.
При нас се разхождат агресивни голдъни и лабрадори! Които директно се мятат на бой, а стопаните стоят безучастно отстрани и започват да викат, когато аз се опитвам да ги разтърва от моя. Ген или простащина?
Има и агресивно хъски, което също така се мята на бой от едно подушване. В последствие разбрах, че стопанинът яко я бил налагал за да започне да го слуша, когато е пусната. Кучката естествено не слуша пусната и налита на бой. Ген или ...?
Един познат, който си е взел родословна кучка от голям американски развъдник ми се оплаква, че кучката му била несоциализирана и я било страх от хора, защото докато е била една година при развъдчика никой не си е направил труда да я социализира и най-вероятно не е виждала други хора освен него. Ген?
Не мисля...
мисля си че е много лесно, да се нарече ген, това което всъщност е мързел и неспособност да се справиш с едно куче след като вече е било "изпуснато".

Аз не мисля като теб, дори мисля обратното. Преди всичко това е ген, на куче, което е генетично неагресивно в него трудно можеш да възпиташ агресия. Или ако го постигнеш, ще е с големи усилия и в пъти по слабо от тези които си носят съответния ген. Не си мислете, че поведението на кучетата не се унаследява. Имала съм много такива доказателства в живота си. Също така и за страха от непознати хора. Ако кучето е родено страхливо по природа, слонски усилия трябва да положиш за да го приобщиш и социализираш с други хора - това да не се бърка с т.нар. кенъл синдром, защото кенъл синдрома се преодолява. А вродения страх не може да бъде преодолян напълно, постигат се частични успехи в по-голяма или по малка степен, същото е и с подтискането на агресията. Приказката "ама то е бито и за това се страхува" или приказката "ама то е бито и за това е агресивно" ... просто не на мен тия и то за хъски!

[Дизел]

Не мога точно да споря... но съм виждал агресивен и озлобен голден ретрийвър ... и в същото време уникално добричък и послушен Питбулл ...

1 година възпитание са напълно възможни да преобърнат всякакъв ген и природа и от най-милото куче... да стане злобно и агресивно куче... както и обратно ... точно в примерите по-горе..

[Huskypower]

Съжалявам, но ако можеха да се променят гени ... щяхме поне да се освободим от генетичните заболявания. Променят се не гени, а се модифицира поведение с определени методи. Обясних, че успехите са само частични. Въпросният мил и добър пит-бул, колкото и да бъзе озлобяван никога няма да стане "гладиатор на ринга" и това му е заложено генетично. Има такива питбули, които колкото и да ги обучават и озлобяват не стават за битки те могат просто да се бият за живота си, а не срещу другото куче.

[Flawless]

Аз съм имала близки срещи с озблобени голдъни и същевремено си игрем с една женска питбулка, много яка, също така играем с един единствен мъжки питбул, който е спасен от боеве с кучета, защото не е искал да се бие, и съответно само са го хапали, та с Неро много се харесват.
С другите мъжки питбули няма да го пусна да играе, първо защото са огромни, второ защото няма да си правя експерименти с кучето , а и той самия не ходи при тях, дори като е пуснат.
Днес обаче, докато се разхождахме, видяхме женски питбул , младо животно, не повече от една година, и пуснато от каишката, Неро отиде да играе с него и още преди да се приближи до кучето стопаните почнаха да го гонят и онова се хвърли въру него. Женски питбул се хвърли върху мъжкото ми куче . . . стопанина чак я вдигна за нагръдника във въздуха и Неро спря и стоя като шашнат, малко му е драснала муцката, ама няма поражения.
Та, мисълта ми е , как с едни може да играе, а с други-не, а са една и съща порода, явно и стопаните имат принос, било той добър или лош!

[Дизел]

Аз пък бих осъдил такива стопани ... пускат питбула без повод въпреки, че знаят, че е агресивен ...Бесен съм, никога няма да ни се оправи ш*баната ни държавица

[nushcho]

И двете неща са от значение, и гена и отношението на стопаните. Ако стопанина не прави нищо да подтисне, контролира, и обучава вродения ген на примерно агресия тя ще си се излива "ненаказано" върху всичко. Или обратното същото куче с това поведение може да се коригира и контролира от друг човек който се интересува от какво е породен проблема и работи с кучето. Но това не значи че кучето завинаги ще е излекувано от това си поведение. То много бързо може да се завърне към старите си "агресивни" навици, ако това се цели. Другото което е какъвто си ти и кучето ти става такова. Ако си нервен и несигурен ти придаваш това си поведение неминуемо и на животното, което от своя страна може да отключи нежелано поведение. Ако си агресивен - по същия начин.....Абе общо взето Cesar Millan евала.... биг фен хиЪр
Аз не казвам че съм способна на всичко това, но вярвам и съм сигурна че когато човек иска нещо, отделя време, чете и се интересува може да го постигне. В момента лично се боря с много пороци и лоши навици на моите кучета защото далеч не са перфектни, но чесно признавам изисква много усилия, нерви и търпение за всяко едно нещо. Нo понеже виждам малък напредък не се отказвам.

[Letty]

Вет-а ми е написал на рецептата какво ми е дал...ама пуст докторски почерг Та....преди малко изкъпах Еди с това, което ми дадоха (спринцовка с някаква течност, миришешта много гадно, като че ли на катран, която се разтваря в 2 литра вода). Предупредиха ме да не му мия главичката с това, че било силно отровно..... След като се масажира кучето, така че препарата да стигне хубаво до кожата, не се изплаква, а направо се подсушава. Е, хубаво де, това чудо като му е останало по кожата и козината, и той като се близне, какво става? Сега ще ви кажа....близна си лапичката и явно му стана доста гадно, защото започна са се облизва и да размята глава. Стана много унил.... Смятайте, щом успях да го изсуша целия тотално със сешоара, без да гъкне...това не е било. Сега ми е много притеснено, знам ли....Лежи и не мърда. Хвана ме шубето, а знам, че страшно много внимавах.
Искам да попитам Huskypower, предполагам през годините й се е случвало куче да й се разболее от демодекоза. Та...ако може да ми каже - бързо ли се равива или при всяко куче е индивидуално; с какво се е лекувало; коко е продължило лечението;? Може и други да кажат, ако им се е случвало :)

[Huskypower]

Letty не съм имала до сега куче с демодекоза и с личен съвет и помощ няма да съм ти от полза, но мога да те свържа с човек, който е имал такъв проблем. Ако искаш ми пиши на лични.

-------

Цитат

Та, мисълта ми е , как с едни може да играе, а с други-не, а са една и съща порода, явно и стопаните имат принос, било той добър или лош!

Flawless, може би ще се изненадаш, че дори в една порода кучетата притежават различен характер и всяко едно е строго индивидуално. При всички породи се срешат отклонения от типичното породно поведение, за това не се очудвай. Приноса на стопаните е в контрола, а не в типа характер на кучето, той си идва по наследство и е генетично. Как ще се развие или подтиска зависи от стопанина.

[pebals]

абе сички дебели комплексари с златен ланец и анцуг... и бел потник да се вижда татуировка на рамото разхождат питбули.... и се говорат по мобифоните се праат че не виждат къде им е песа... от време на време бък ела тука не там бък и продължават разговора по мобифона си който им звъни със песента =---циганкеее ...нещо сръбско цигонско беше

[Letty]

pebals, в 26 February 2011 - 02:44 AM, написа:

абе сички дебели комплексари с златен ланец и анцуг... и бел потник да се вижда татуировка на рамото разхождат питбули.... и се говорат по мобифоните се праат че не виждат къде им е песа... от време на време бък ела тука не там бък и продължават разговора по мобифона си който им звъни със песента =---циганкеее ...нещо сръбско цигонско беше

[nushcho]

Letty на моя Мечо му изписаха хапчета Цифли ( но май вече не се продават защото увреждат черния дроб) както и един шампоан специално за демодекоза май беше на Virbac, но не си спомням. Трябваше да го къпем всяка седмица по 3 пъти и хапчетата май се даваха през ден. Наложи се да го острижем целия за да е по лесно къпането иначе с тази неговата козина (каракачанка). Но нашия стадии на демодекоза беше много напреднал - обхванал краката, врата и малко покоремчето. Имашедоста плешиви места. В началото уж беше гъбички...и така лечението даде резултат, но Мечо беше стар на 9 годинки милия. По принцип си беше жизнен и здрав до последно март месец имам едно клипче скача и тича като малко пале. Болестта се появи някъде юни или юли месец. Започнахме лечение края на юли или началото на август не помня точно. ПРодължи около месец по програма на док. Тогава и Мечо започна да става по бавен и муден, на разходка трбваше да го чакам и да спирам въпреки че бяхме излезли едва пред нас на улицата. Тъкмо започна да му расте козинка и да се оправя и кучо си замина тихо и кротко в съня си..... ..... . Това става началото на септември. Незнам дали е било от хапчетата или са допринесли за влошаване на цялостното му състояние, но четох че заболяват куечта със слаба имунна система млади или стари (нещо такова беше май). Също така доктора каза че след оздравяването може пак да се появи болестта, но с едно две измивания с шампоана трябва да се оправи. Ако сме хванали болестта в по ранен стадии е можело само с шампоан да минем без хапчета...Качвам снимки преди за се разболеем в разцвета на младостта и малко преди Мечо да си отиде :( Пострижката му е ужасна понеже не даваше да го постригвам и колкото можах с ножицата....

Снимка (и)

• 
• 

[excalibur]

Letty,при всяко куче различно протича болеста.Знай само,че трябва да бъдеш много ама много упорита и стриктна в лечението !

[Letty]

excalibur, в 26 February 2011 - 06:37 PM, написа:

Letty,при всяко куче различно протича болеста.Знай само,че трябва да бъдеш много ама много упорита и стриктна в лечението !

Давам всичко от себе си, дано да даде резултат. Надявам се да нямаме усложнения (дано да не тръгне и по тялото му), засега е само по муцунката на "бърните", както се казва и то от едната страна, от другата по-малко има. Ама съм се наплашила супер много, честно ви кавам. Всяка сутрин и вечер обстоен преглед на цялото тяло, с гребенче минавам по козината, но не чак до кожата, за да не я раздразня, разресвам и се оглеждам за оголени места. Абе цяло чудо.....
П.С. Моят приятел му вика "Краставичар"

Това мнение е редактирано от Letty: 27 February 2011 - 04:39 AM

[Ариел]

nushcho, в 25 February 2011 - 03:02 PM, написа:

Който търси под телето вол нека си прави изследвания, експертни оценки, който търси определена порода нека си вземе куче от равъдник, а който иска просто другар в живота нека си взема куче от приют или от улицата. Но нека се знае едно: нищо на този свят не е сигурно освен смъртта!

Това е предишното ми куче,Арес.Произход-неизвестен.Осиновен от мен,без да съм го видяла дори на снимка.Беше ли прекрасен за мен?-безспорно.Чудех се в един кратък момент дали да не го заведа на експертна оценка и си казах-"Защо?".Това ще го промени ли в моите очи и сърце?Кастрирах го и..познайте-разочаровани квартални познати,точещи ръчички да го събират с техните женски.Че и упреци-"да затрия подобен ген?!".Ха!Алчност и суета да извадят красиво поколение и да се бият в гърдите.Накрая Арес почина от рядка генетична болест на черния дроб.Кучето е част от живота ми,без него сякаш нямам ръка,да кажем.Ама колко е висок,дали е синеок,стандарти и отклонения...всичко отива по дяволите,ако го загубиш.Който иска да знае как ще му изглежда кучето и дали без родословие ще гони стандарта за породата-да си изнамери по вкус и по цвят вече зряло.Така ще спи спокойно колко прилича неговото на "оригиналните".

Снимка (и)

• 

[m_stoilkov]

GODbg, в 24 February 2011 - 06:27 AM, написа:

Здравейте,
нов съм и изчетох целия форум,но все пак имам няколко въпроса.
Имам хъски вече от почти 2 месеца и много се радвам, защото много обичам кучетата и тази порода ми е любима.За жалост кучето ми беше подарък и аз нямах възможността да дам съвет на купувача, какво трябва да гледа и да знае, когато взима куче.Заради това кучето ми няма родословие.На 2 месеца и 20 дена е и абсолютно същото като това :





Това са снимки на колега от форума,надявам се да няма нищо против,че давам пример с неговото куче.



Безпокой ме факта,че тези снимки на колегата са на кучето му на 2рия месец(както казах и моето куче е 1към1 с това), но след още 1-2 месеца хъскито му е станало такова :






Не разбирам много от кучета,но от снимките Ви във форума на вашите хъските забелязвам голяма разлика.Имам предвид, че вашите са бая по различни в муцуната.Смятам, че кучето ако е чистокръвно НЕ трябва да бъде такова като на колегата, а като на повечето от форума.Например:




Темата е с цел да разбера дали греша и кучетата на другите от форума, дали са били такива като малки(като на колегата след 3-4-тия месец) и чак като са пораснали са придобили такъв вид като последните снимки(според мене това е истинското хъски и се надявам и моето да стане такова) или са били по различни.
Знам,че е малко и трябва да е по различно, но сякаш ушите и муцуната не трябва да бъдат толкова големи.Поправете ме ако греша и това е стъпка към растежа.
Ще ме извините ако нещо съм сгрешил,но съм нов, а и няма друг начин да разбера дали кучето ми не е мешано.

П.С. Не ме разбирайте погрешно, дори да не е породисто и да е мешано, за мене няма проблем и ще си го гледам и обичам, но просто от чисто любопитство пускам темата.

Благодаря на всички отзовали се!

Общо взето докато стана ма 9 месеца Аксел израстваше почти толкова смешен.Като беше бебе като че ли беше съразмерен,после почнаха ушетата да му стават по големи от главата .Муцунката то ставаше издължена ту тъпа.Краката ту съразмерни ту дълги и скоклести.Чак към 8 мия -9 ти ямесец позаприлича на истинско хъски.И аз съм се чудел що така но явно е характерно за породата.Сега горе долу прилича вече малко и на дядо си -кучето чиято снимка си сложил на долу.Казва се JOKER of Nortfest и е от впряга на Иван дето е на Пампорово.Ео ти няколко снимки на Аксел в периода на растежа да видиш какъв е бил смешко
Снимките са от 3 тия до деветия месец .Последната е правена преди броени дни и вече сме на 9 месеца.Предполагам че ше има да се изменя още за напред.

ПП.А кучето на колегата дето сидал за пример също е много хубаво самоче някои от снимките не са направени под нужния ъгъл и за това се получава така смешен.Иначе окраската му е супер но нали виждаш че при растежа до месец са такия смешковци.Да саживи и зрдави пък другото са подробности .

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[nushcho]

ООО Ариел много ама много съжалявам, не знаех че Арес е починал кога, ужас??!?!?!?!!? Аз си мислех че с Руни си правят компания....приеми моите съболзенования....много гадно. Направо ме удари като гръм това! Нищо не може да го замести, но болката е по-малка и по-лесно се преживява когато си вземете друго куче....наистина съжалявам....беше много красиво куче

[Дизел]

Някой може ли да ми даде размери на колиба за Хъски, понеже съм подхванал, че не мога да преценя как ще се чувства добре...

[nushcho]

Дизел, в 27 February 2011 - 06:38 PM, написа:

Някой може ли да ми даде размери на колиба за Хъски, понеже съм подхванал, че не мога да преценя как ще се чувства добре...

Ето в тази тема съм описала моята къщичка за Зина,но имай в предвид че е доста по-голяма от необходимото. Вътре спокойно спинкат Зина (хъскито), Чарли (английски сетер) и Нира (колкото Зина само че с по-къси крачета)
http://forum.dog.bg/...81%D0%BA%D0%B8/
Пускам ти линкове и за други теми които намерих но не съм ги чела и незнам какво има вътре.
http://forum.dog.bg/...B4%D0%BE%D0%BC/
http://forum.dog.bg/...B1%D0%BA%D0%B0/
http://forum.dog.bg/...B5%D1%82%D0%B0/

[piron45]

nushcho, в 27 February 2011 - 04:58 PM, написа:

Дизел, в 27 February 2011 - 06:38 PM, написа:

Някой може ли да ми даде размери на колиба за Хъски, понеже съм подхванал, че не мога да преценя как ще се чувства добре...

Ето в тази тема съм описала моята къщичка за Зина,но имай в предвид че е доста по-голяма от необходимото. Вътре спокойно спинкат Зина (хъскито), Чарли (английски сетер) и Нира (колкото Зина само че с по-къси крачета)
http://forum.dog.bg/...81%D0%BA%D0%B8/
Пускам ти линкове и за други теми които намерих но не съм ги чела и незнам какво има вътре.
http://forum.dog.bg/...B4%D0%BE%D0%BC/
http://forum.dog.bg/...B1%D0%BA%D0%B0/
http://forum.dog.bg/...B5%D1%82%D0%B0/

Твоята къщичка е чудесно изработена, браво. Само си мисля че ако отвора бе поставен не централно, а в края на стеничката щеше да е по добре за кучето. Когато е централно като духне вятър вътре кучето няма завет от директно обдухване. Ако е странично отвора кучето ще може да лежи зад стената в страни от отвора и ще е на завет. Поне когато съм правил колиби за кучета съм се съобразявал с това и слагам отвора в края на стената.