Публикувано: 17 June 2011 - 02:02 PM
Дизел, въпреки че много хора тук отричат храненето по команда, мисля че това може да ти помогне. Ние сме долу горе на ваша възраст и имахме същия проблем - ръмжи ме още като се доближа до храната. Пробвахме с добрата, с поощрения, с милване и т.н., нищо не става. След това опитахме с лошата - команда "НЕ", после отнемане на паничката, накрая и избутване с крака и хващане за врата. Нищо не помогна. Така веднъж ми писна и реших, да става каквото ще. Когато започна да ме ръмжи, му казах строго "НЕ", а Арон не спря. Тогава го хванах за врата така, че да го заболи. Обърна се и ме ухапа до кръв (беше само на 2,5 месеца). Аз не го пуснах. Продължи да ме хапе. Пак не го пуснах и го тръшнах на гръб. Опита се да ме хапе, но вече не му давах възможност. След това започна да скимти и да се върти, опитвайки се да се обърне. Продължих да го държа без да му говоря нищо и без да се съобразявам, че ми течеше кръв. Стояхме така няколко минути докато не се предаде и не спря да скимти и да се върти. След това застанах между кучето и храната и го пуснах. Той стана и се опита да тръгне към нея. Аз му обърнах гръб и започнах да ровя из купичката, за да ме чува. Продължи да ме обикаля, но без да се приближи. След това оставих купичката и се изправих. Той тръгна към нея, аз казвам строго "НЕ" и той се дръпва назад. И така няколко пъти докато не седна до купичката без да я пипа. Тогава със съвсем мил тон му казах, "Хайде, яж" и го поощрих да се храни. Последваха още няколко хранения, в които му давах от ръка, за да не се страхува от мен като се храни, но да знае, че ми е подчинен. От тогава Арон яде само след команда и нямаме сериозни проблеми. Разбира се, случва се навън нещо да му хареса и да си го отмъкне, но поведението му е коренно различно и думичката "Не" значи много повече.
Освен това виждам, че с възрастта яростният му апетит се притъпява и става все по-спокоен, когато види ядене. Така ще е и при вас предполагам. Сега продължаваме обучението с чужди хора, които му дават да яде и му казват "Яж", а аз го стопирам с "Не". Слуша безотказно, когато съм до него.
Надявам се да съм бил полезен!
Успех!
P.S. Между другото, съм наблюдавал как майка кучка възпитава малкото си да стои до колибата й и да не се отдалечава. Всички привърженици на защита на животните биха казали, че това е малтретиране. Въпреки жестокото квичене на малкото, макар че се съмнявам да го боли толкова (по-скоро от инат го правеше), майката безотказно го хващаше със зъби за опашката, за гърба, за краката, където хване и го завличаше до колибата. Онова става, хапе я, ръмжи, но докато не се умори то, тя не спира. Ех, ако възпитавахме и децата си така...