Ще попадне ли фамилният шнауцер в Червената книга като изчезнал вид?
Какво означава фамилен шнауцер? Това е шнауцер, който израства в семейството и още от съвсем малко кученце научава само едно: от сутрин до вечер да внимава за дневния ритъм и за прищевките.
Сутрин придружава майката в цялата къща, пази бебето и входната врата, а също така и ги съпровожда навсякъде където ходят. На обяд посреща от училище завръщащото се дете, чака търпеливо докато то яде и си пише домашните и въпреки стреса, после играе с него и приятелите му на футбол или криеница. С търпение изслушва оплакванията. По-късно, в къщи, се връща бащата. До това време шнауцерът е затоплил любимия му стол. Също така внимава таткото да получи още малко движение преди да седне пред телевизора, а и внимава дали децата са си по леглата. Накрая преглежда с поглед всички стаи, ляга на стратегическо место, за да наблюдава, така че всички да могат да спят спокойно.
Фамилният шнауцер е от един специфичен вид, видът на всичкоможещите, който научава необходимото му за живота от само себе си. Той не работи много, не е нужно да бъде много зает.
Той жевее в ритъма на семейството си!
Той е до бащата, майката и децата, и винаги като петото колело на каручката. Но фамилният шнауцер е съгласен и доволен от тази определена му роля. В същото време, съвсем несъзнателно и без да изисква, учи децата на едно основно правило в живота: Това което не искаш да ти правят, не бива и ти да правиш...
Фамилни кучета е имало винаги. От както съществува човекът, винаги е имало кучета които са около него, тичат, работят с него, пазят, слухтят и между всичко това никога не изпускат от очи децата, кухната и последно, но не на последно място домакинята...Днес този древен ВИДе почти излязал от употреба. Защо? Защото има все по-малко и по-малко фамилии. Защото има все по-малко деца в тези изчезващи фамилии. Децата днес не са обикновенни деца, които са израстнали някак си и някъде. Те са инвестиция в бъдещето, която трябва внимателно да се подпомага. На времето, когато фамилиите бяха обичайните, децата израстваха социализирани, играейки си с братята и сестрите си, със съседите. Днес едва ли има толкова много братя и сести, съседи и заради това те контактуват помежду си в други институции: детски градини, училища, музикални групи и спортни зали. По същия начин както протича живота на малкото днешни деца, така върви и живота на фамилния шнауцер: Първо идва детската градина = училище за начинаещи за кучета (където кучето се учи да общува с отаналите). После идва основното училище в което кучето научава най-важното в живота-да бъде вярно и надеждно съпровождащо куче.
Днешното куче трябва да учи много !
Издържи ли този изпит, шнауцерът има право да отиде в средното училеще и в гимназията. Там учи ажилити, догдансинг, за спасително куче и т.н. Ако се справи, може да стигне и до кучешкият университет. Но така той загубва своето работно място като фамилен шнауцер в липсващите фамилии. Също така никога повече няма да получи любимото си място на петото колело на каручката. И обратното-старите фамилни шнауцери, в момента, са основнен стълб в живота на семйството. Те са дипломирани придружаващи кучета на модерния човек и не са свикнали на контакта с вилнеещите, играещи футбол деца.
Странно: никога не е имало толкова дипломирани кучета като в днешно време, никога не е имало толкова кучешки училища треньори...,но и никога не е имало толкова много хора които не са доволни от своите кучета и постоянно се оплакват от тях.
Съвременните фамилни шнауцери имат един недостатък: Какъвто стопанина, такова и кучето!. Така казват и забравят, че кучетата щом излязат навън веднага започват да се държат така, сякаш току-що излизат от училище. Старомодните фамилни шнауцери не ходят на училище, те се учат от училището на живота.
Навън господства йерархията.
Между другото: две съвсем различни неща са, как се държи кучето в къщи и в училище. В училището контакта протича малко или много на Алфа-принципа: който е по-силен той има повече последователи, а колкото повече са те, толкова по-силен е и се поставя по добре в обществото. В фамилията, най-често такава йерархия няма. Там всеки е в коалиция с всеки. Там трябва да се свиква на компромиси. Там се изискват и по други социални компетенции от колкото в училище или на спортната площатка.
Затова, когато сте на кучешка сбирка с вашия шнауцер, контактите текат и някой друг шнауцер не иска да си играе с вашия, не се сърдете-на това куче липсват нужните възможности за кучешко общуване. Това куче може да е едно от последните които си изкарват хляба като фамилен шнауцер. В неговите социални компетенции, обаче влиза грижата за фамилията. То през цялото останало време има достатъчно контакти и задължения и сега би искало да се разходи на спокойствие. Оставете го...! Така или иначе е един реликт от минали времена.
Превод и интерпретация Мина Ихчиева.
От чуждия печат-Der Hund