[Hari]

Цитат

... това е български форум и ми се струва малко неудачно писането на друг език (защото и аз можех просто да копирам огромната информация, с която разполагам - на руски и английски)...

Плюс уточнението, че повечето снимки са взети от сайта на питомник "Айстраум".
:-

[Дури]

1.Накратко за главното

Волфшпица или този същия кеесхонд - е най - едрия представител на семейството на немските шпицове, което включва породите миниатюрен, среден и голям шпиц.
Към тази славна компания се присъединява и японския шпиц.

Волфшпицовете са кучета компаньони с минало на охранители.
Към непознатите хора на улицата се отнасят спокойно, доброжелателно или неутрално, рядко - подозрително.
Собствената територия пазят добросъвестно и отговорно.

Предназначение на кеесхонда-компаньон:

- да обича членовете на семейството зареждайки ги с добро настроение, да внушава оптимизъм;
- да играе с децата учейки ги на ред;
- да предизвиква възхищението на околните с външния си вид;
- да се грижи за здравето на стопаните си регулярно разхождайки ги във всеки сезон на годината и да ги подбужда да се занимават с активен отдих и  разходки в гората, каране на велосипед, каране на ски;
- да подтиква стопаните си към запознанство и общуване с хората на улицата, които искат разкази за необикновеното куче;
- да натоварва интелекта на стопаните си с научаването на трудни думи като «кеесхонд» и «волфшпиц», а също така с многократното им повторение на любопитните минувачи;
- да предизвиква гордост в стопаните си със своите успехи на дресировачната площадка в неделното утро;
- да задоволява амбициите на стопаните си в изложбения ринг украсявайки интериора му с купи и подаръци;

Темперамента на  шпицовете е жив, склонен към голяма активност, в детството буен.
Интелекта, разбира се , е висок!
Като доказателство за това може да послужи този факт, че много стопани на кеесхонд в миналото и настоящето се явяват като стопани на немски овчарки и коли - признатите интелектуалци в кучешкия свят, и те не се разочаровали от новата порода.
Волфшпица има само един цвят  вълчия.

Той варира от светло- сиво до тъмно - сиво със задължителната черна маска на муцуната и черни уши.
Подкосъма е много светъл, сребрист или едва кремав.
Горната част на козината е оцветена нееднообразно,  което създава едно сребристо цветово преливане по целия корпус на кучето.

Цвета дава на породата наименованието -волшпиц и до тук свършва "свръзката "между тези кучета и вълците.


Двойното наименование налага неголямо пояснение.

Две съседни държави  Германия и Холандия   си оспорват правото да бъдат считани за страната от която произхожда тази забележителна порода или да бъде разделена породата на две - немски волфшпиц и холандски кеесхонд.

Края на този спор не е сложен и в различните държави породата е наричана ту така, ту иначе.

Освен двете наименования породата има 2 типа малко различаващи се един от друг по екстериор ( външно)- волшпиц и кеесхонд.
Подобно на немския и американския тип при малките шпицове.
И не навсякъде наименованието отразява нейния тип.

В системата на FCI породата се нарича
«немски  волфшпиц», а различните държави са ориентирани към различните екстериорни типове.

В Русия породата започнала да се формира през 1994 година от три внесени американски кучета, които имали в педигреето си наименованието: порода «кеесхонд» и били тип кеесхонд, и от няколко волшпица, внесени от Европа.

Наименованието на породата, съгласно правилата на FCI било «немски волфшпиц», а развъждането тръгнало по типа на  кеесхонда, с инбридинг на американски кучета и с поглъщането на типа волшпиц.

В настоящия момент в нашата страна породата има ярко изразен кеесхонд тип и политиката на развъждане в развъдниците и клубовете е ориентирана също към този тип.

Светлана Москвина, развъдник «Пушистикофф»
( следва продължение на превода от руски език)

пс.на български език думата ПИТОМНИК е РАЗВЪДНИК.
;)

[Hari]

Хубаво е да си припомним тези важни неща за вълчия шпиц. Сега разбираш ли защо е "негово съвършенство"?  ;)

[Дури]

За мен "негово съвършенство" е ..средния шпиц.
Но са ми симпатични и другите 4 - разновидности на немския шпиц вкл. волфшпица.
Ще преведа всичко, което съм приложила на руски език и няма да те притеснявам в темата за "негово съвършенство".
С най - добри чувства: дури
..
п/с впрочем смело би могло да се каже, че всички
немски шпицове са "тяхно съвършенство" все пак говорим за една порода и 5- разновидности.
Уви, волфшпица не притежава като останалите си по- малки събратя от останалите 4 разновидности това богато многообразие от разцветки
( той си е неизменно и основно сив на цвят).
Но така или иначе си остава най- голямото "братче" на
5 -те породни вида на Негово Съвършенство :Немския шпиц.
;)

[Дури]

Грижа за козината и не само..

"Кеесхонда, както и всеки шпиц от всеки размер трябва да има хубава козина.

Богатата, гъста космена покривка - това е признак на шпица и то доста изразителен и в голяма степен формира външния вид
( екстериора) на кучетата от тази порода.

Твърдия повърхностен косъм погледнат от близо  има формата на изпъната спиралка.

Тази му форма придава на косъма при относително не голяма дебелина допълнителна твърдост.
Добрият вид на повърхностния косъм се дължи и на гъстия подкосъм.

На незапознатите хора им се струва, че козината на кеесхонда се нуждае от често и трудоемко разресване и изобщо изисква голямо суетене.

Това е силно разспространена заблуда.

Всъщност здравият подкосъм и твърд повърхностен косъм , сами по себе си, създават впечатление, че шпица ви е винаги разресан.

Козината на възрастния шпиц не образува "сплитки", не се степва на кичури, изключение правят само някои места - зад ушите, по слабините, и съвсем рядко между пръстите на лапите.

Но това не означава, че трябва да оставите козината на шпица ви на "самотек" и не се налага вашата намеса.

Разбира се, кеесхонда трябва да бъде периодично разресван и вчесван, дори и заради това, че добре сресаното куче изглежда потресаващо красиво и възхищението на околните ви е гарантирано.

Манипулациите на козината могат да бъдат разделени условно на три категории по честота и "дълбочинна, внимателна" обработка.

Първата категория е декоративната обработка на козината - това е разсресването с четка тип "масажна".

Четката трябва да бъде достатъчно твърда с дълги метални зъбчета без топченца на краищата й.
При покупката й проверете дали зъбчетата седят здраво в основата на четката.

Разресваме гащите, опашката, гривата, шпорите на лапите, ушите, в посока обратна на разстежа на косъма.

Това отнема няколко минутки и придава допълнителна ефектност на вида на кучето ви преди разходката му, преди пътуване, и в тези случаи, когато на вас ви се иска вашия кеесхонд да изглежда особено потресаващо, но времето ви е малко.

Именно масажното разресване препоръчвам за паленцата.
Трябва  да разресваме ежедневно малките кеесхондчета защото меката бебешка козинка без подкосъм е склонна да се степва бързо и да образува сплетени кичури.

Разресването на малкото кученце е важен дисциплинарен момент.

Повечето кученца в първия момент се противят на тази процедура и протестират всячески - извъртат се в ръцете ви, хапят и бягат.

Нужно е да проявите настойчивост и да убедите мъника, че първо - това е неизбежно, и второ - това може да бъде приятно.

Много бързо кученцата се "предават" ако ги разресвате непосредствено преди разходка.

На първо време разресвайте мъника символично - няколко размаха с четката, лакомство, похвала  - и  игра.

Колкото по - добре е вчесано кученцето толкова по- малко клонки и пръчици ще се оплетат в него на разходка.

Задължително разресвайте гащичките.

Второто упражнение - разресване на спящото кученце.
Приятното усещане от внимателното почесване на четката по гръбчето и телцето бързичко "примирява" мъника с процедурата разресване."
( следва продължение)

[Дури]

(продължение)

"Втория начин на вчесване е щателното разресване на козината с метален гребен, кичур по кичур, от самия корен нагоре.

Така обработваме целия корпус на кучето.

При такова разресване козината се проветрява добре, почиства се, подрежда се, приповдига се, също така се подобрява кръвообращението и доброто хранене на космените луковици.

Разбира се, това отнема повече време - примерно около час на добре обрасло куче, но и ефекта на подобно вчесване остава доста продължителен.

Колко често е необходимо да правим тази процедура?

В идеалния случай - един път седмично.
Или един път на две седмици.

Външния вид на кучето и наличието на свободно време - ето това определя честотата на този процес.

Ако не ви е мързяло да приучите  малкото кученце към процедурата разсресване няма да имате проблем с вчесването на възрастното куче.

И обърнете внимание на  следното - зъбчетата на четката да не бъдат остри за да не нараните кожата му.

Третата разновидност на разсресването е обработката на козината на линеещото куче.

Първите година и половина това изобщо няма да бъде актуално, тоест вашия кеесхонд ще обраства и губи незначително количество козина.

Първото истинско линеене идва примерно на двегодишна възраст.

До тогава вие ще се научили да се справяте с козината на вашия кеесхонд, ще свикнете с шикозния му пухест вид, към възхищението на околните и ще възприемете линеенето като "кражба на личното ви имущество", предстои ви допълнително почистване на апартамента ви от летящата козина и допълнително вчесване на кучето.

Не се отчайвайте вашите усилия си заслужават и труда ви ще бъде увенчан с успех.

А сега сериозно - линеенето е действително емоционален и досаден период продължаващ 2- 3 седмици.
Затова пък после - ще сте няколко месеца без козина по диваните
( постелките).

Линеещия кеесхонд се нуждае от по- честа и щателна обработка на козината си - примерно 2- 3 пъти в седмицата с ползване на пуходерка.

За тези които не са запознати с това "оръдие" на труда, напълно оправдаващо своето зловещо наименование,  пояснявам - пуходерката е вид четка с дървена, правоъгълна основа и остри зъби.
Използвайте я само в периода на линеене!
Особености на работата с пуходерка: зъбите и лекичко навлизат в козината и с кратки резки движения снемаме от кучето мъртвия пух.
Преди това е добре да разрешете козината с обичайния гребен
или с масажната четка.

При употребата на пуходерката ме допускайте да одраскате кожата на кучето и не се опитвайте наведнъж да снемете колкото се може повече пух - с разресването пуходерката "загребва" покрай мъртвия пух и жив, здрав косъм и това може да причини болка на кучето.

Изобщо с пуходерката е най- недолюбваната от кучетата процедура по разресване.

Видимо дори внимателното й използване причинява дискомфорт.
Но без добрата обработка на козината линеето се удължава, мъртвата козина може да започне да се заплита, оказвайки негативно влияние върху цялата космена покривка на кучето, възпрепятствайки растежа на новата козина.

Невчесания линеещ шпиц прилича на бездомен бродяга.

От друга страна не се престаравайте с вчесването на кучето дори и да разполагате с много свободно време.

Ежедневното разресване с надеждата да си спестите и избегнете повсеместния "козино валеж" из целия ви апартамент няма да постигне желания ефект, дори още по- лошо, може да се наруши структурата на козината и процесите на обмяна в кожата, което ще превърне красавеца кеесхонд в жалка картинка на куче с рядка и постоянно падаща космена покривка.

Специално за тези, които не се решават да си вземат дългокосместо куче заради допълнителното суетене по подръжката му, отговорно заявявам, че в действителност това съвсем не е така страшно, както може би ви звучи отстрани.

Пуха на кеесхонда с лекота се обира с прахосмукачка, далеч
по- лесно отколкото иглообразните косъмчета на късокосместите кучета.

И така, кеесхонд са кучета много пухкави, линеещи и нуждаещи се от несложна, но регулярна грижа за космената покривка.
Освен това, както всички кучета те внасят с лапите си пясък, а в козината им се залепят репеи.

Измиването на лапите след разходка е наложително за кучетата живеещи в апартамент.

Дори и да не разрешавате на кучето си да лежи на леглата и креслата, с лапите  си те внасят порядъчно количество пясък, особено в кално време, който  се разпростира равномерно по целия ви под.

Не всеки стопанин има възможност да оборудва банята си за измиване на своето куче  затова можем да измием лапите в леген, ваната и дори в душ кабинката.

Кеесхонда е напълно способен самостоятелно да скочи и изкочи от ваната ви.

Научете вашето куче да прави това по команда и ще облекчите съществено съвместния ви живот.

Задължително подсигурете пода на ваната за да не се подхлъзне кучето
( можете да постелете от гумените килимчета за мокри помещения) и не се скъпете на похвали и поощрение.

Впрочем, поощрението може да бъде не само хранително.

Например, на моя Тим много му харесва да пие вода от душа и след разходка той радостно тича към ваната самичък.

Подрязването на ноктите е необходимо да бъде извършвано съобразно тяхното израстване - иначе кучето ще започне да драска.

При особено занемарените случаи ноктите се завиват, причинявайки на кучето неудобство и дори болка при стъпване, нарушава се походката му.
Ако кучето ви много и активно се разхожда по асфалт това изобщо няма да ви се наложи- ноктите самички ще се изтъркват.
И въпреки това на мнозинството кучепритежатели им се налага периодично да се занимават с това.
В книгите за отглеждане на кучета се описва това как правилно да бъдат подрязвани ноктите.

Ако на вас не ви се е налагало да правите това, а теоритичните ви познания не ви дават достатъчно самоувереност, вземете своя практически урок от вашия развъдчик, от който сте взели кученцето, или от ветеринарния лекар или просто от опитен кучкар.

За подрязването на ноктите се ползва специална нокторезачка, която се продава в зоомагазините, на киноложките изложби, и изобщо на тези места, на които се предлагат кучешки аксесоари.

За подрязването на нокътчетата на малките кученца бихте могли на първо време да използвате личния ви несесер( за маникюр), но за възрастно куче специалната кучешка нокторезачка е необходимост.
Тази нокторезачка реже на принципа на гилотината
( за разлика от ножиците)облекчава изрязването на прекалено твърдия нокът и предотвратява неговото разцепване.

Козината на лапите, точно между пръстите, по контура на лапата, и отдолу на самата лапа се подстригва с хигиенна и естетична цел.

Израстналата козина между пръстите се цапа и отмива недобре, особено ако кучето е настъпило, например, маслено - бензинова локва.

Зимата на козината се залепят ледени висулки, пречейки на движението.
Подстриганите лапи по- лесно се измиват, а зимата по- малко измръзват.


Преди показване в ринг на киноложка изложба лапите се подстригват, придавайки им желания контур съответстващ на изискванията на породния стандарт.

Съветвам ви да подстрижете лапите седмица- две преди изложбата в случай, че "окастрите" малко козината - тя да има време да прорасте.
Акуратно обработените лапки придават на кучето спретнат и подържан външен вид.
Дори и да не показвате вашия кеесхонд в ринга, това няма да е излишно.."

[Дури]

" За почистването на зъбите.

Да се грижите за здравето на зъбите на кучето ви е абсолютно необходимо.

При шпицовете, за съжаление, бързо се образува зъбен камък, такава е породната им особеност.

Това води до възпаление на венците и загуба на зъбите и тъй като породата се отнася към дълголетните, то в интерес на стопанина е да подържа здрави зъбите на кучето си от съвсем младо.

Въпреки рекламата, нито сухата храна, нито "дентист кокалчетата" са в състояние да почистят зъбите напълно, може би защото произхода на  зъбния камък идва от венците.

Зъбния камък е нужно да бъде отстраняван ръчно, най - добре със специален инструмент или при ветеринарен лекар.
Най- добре е да не се допуска неговото образуване и да почиствате зъбите веднага след като се появи жълтеникав налеп.

Впрочем, ако кучето ви започне да излъчва неприятен мирис от муцуната си, първото, което трябва да прегледате са зъбите му.
***
И последно за екипировката на волфшпица.

Тук трябва да обърнем особено внимание на подбора на нашийника.
Разкошната грива на шпица може да бъде развалена от неправилен подбор на нашийник.
Нашийника не бива да омотава около себе си козината, да я къса, смачква и заплита.
Освен това, той трябва  с лекота да се сваля - слага и надеждно да фиксира кучето ви.
Неподходящи са традиционните нагръдници, металните плетени душачи, неудобни са "бодливите спирачи" на нашийника.

Практиката показва, че най- добре да се ползват нашийници във вид на шнур с кръгло сечение, капронови или кожени.
Много удобен е нашийник с "ограничителна халка".
Кучето трябва да прекарва с нашийник колкото се може по- малко време.

У дома нашийника се сваля.

Категорично не препоръчвам ползването на строг нашийник.
Такъв тип нашийник се ползва само за корекция на поведението, кратковременно и под ръководството на треньор по дресировка.

Разхождането на кучето със строг нашийник е нехуманно и свидетелства за нежеланието на стопанина да се занимава с възпитанието на своето куче.

При показването на кучето на изложба ви е необходим специален изложбен повод във вид на капроново шнурче, в традиционния черен или сив цвят - в тон с украската на кучето.

Някои стопани на кучета предпочитат нашийник тип "нагръдник".
Противопоказния за него няма, но трябва да отбележим, че да контролирате куче с нагръдник е трудно чисто физически, а и козината е "притисната" от него на немалък участък.
Нагръдниците биват за разходка и за теглене.
Кеесхонда би могъл да бъде използван да тегли на буксир скиор или да вози дечица на шейничка.

Само не се опитвайте да направите от него професионално теглещо куче, за това си има специализирани породи.

Към останалата част от екипировката съотнасяме повода и намордника.

За разходките имате нужда от повод с дължина 1,2 - 1,5м,
3 метра, също са удобни поводите тип - ролка.

По - дългия повод е неудобен за навиване и обикновено се използва при отработката на някои команди.

Материала на повода - е въпрос на ваше предпочитание.

Обърнете внимание на карабинката - твърде голямата би могла да се удря в кучето, а твърде малката карабинка не би го удържала при скок напред.
Търсете здрава, надежна карабинка нито твърде масивна, нито прекалено малка.

Намордник ще ви е нужен на разходките за да не яде кучето ви боклуци по земята, и при движение из обществени места.

Кеесхонд са  дружелюбни кучета, но все пак не всички минувачи знаят това, а и закона е на тяхна страна.

Избирайки намордник гледайте да е такъв, че кучето ви да може да диша спокойно през него отваряйки муцуна и изваждайки езика си.

Особено в горещо време - това е жизнено важно.

Металните елементи на  намордника не  бива да притискат носната гъба - това е особено актуално зиме."

Светлана Москвина.

[Дури]

За къпането.
(Няколко думи за измиването на кеесхонда за начинаещи стопани)

Обикновено кучетата се мият в два случая - това е или хигиенното измиване или пред изложбената подготовка на козината.

Преди къпане кучето трябва да бъде разходено навън и разресано.

Сложете запушваща "мрежичка" на канала на ваната ви.

Сега козината трябва щателно да бъде намокрена с топла вода.

Впрочем, да намокрите кучето е най- трудната и най - отговорната част на цялата процедура!

Козината се намокря трудно и дълго - работи защитното й покритие позволяващо на вашето куче да се наслаждава на разходките в дъждовно време.
Козината се налага да бъде мокрена отмятайки кичур по кичур, не забравяйки за гърдите, корема и шпорите на лапите.

Бъдете внимателни с ушите не бива да попада вода там.
Може да ги запушите с памуче.

За удобство, шампоана трябва предварително да разредите с топла вода ( според указанията на етикета му) и с него да полеете намокреното вече куче.
След това акуратно разпенете козината навсякъде- навсякъде и пристъпете към отмиване.

Това е по- лесно, отколкото да го намокрите!
Необходимо е да отмиете щателно шампоана с ръка или гребен приповдигайки козината, докато не изчезне и последното мехурче от стичащата се от козината вода.

Козината на изкъпаното куче можете да изстискате с ръце, в това число и на лапите.
Няколко големи, хавлиени кърпи трябва да ви очакват приготвени.

Преди изложба козината задължително трябва да бъде изсушена със сешоар, вчесана по стандарт.

Важен е избора ви на шампоан - не всички шампоани за дълга козина са еднакви, както и не са еднакви всички дългокосмести породи.
На кеесхонда са съвършено ненужни маслата  в състава на шампоана, утежняват козината.

Противопоказни са добавките, омекотяващи козината
( четем стандарта).

Общата насока е  шампоани за пухкави кучета.

Има значение, с каква козина е към момента на изложбата вашето куче.
Ако кучето е достигнало връхната точка" на обличане", то не бива да го превръщаме в рошав облак.

И обратно, съответния шампоан ще помогне малко да се подобри външния облик на линеещо или тепърва обрастващо от към козина куче.

Някои стопани след шампоана използват балсам.
Обикновено се подбират шампоан и балсам от една марка( фирма) или серия.
За подробни съвети най - добре се обърнете към вашия развъдчик, който знае типа козина на вашето куче или към професионален груумър ( фризьор)като уточнете предварително дали е запознат с тази порода.

Сега за миенето от хигиенна гледна точка.

Съвременните шампоани позволяват да миете кучето ежедневно.
Използвайте шампоан за пухкави кучета родно производство или вносен - по ваша преценка.
Не ползвайте оцветяващ -  това е излишно, а ефекта може никак да не ви зарадва.
Няма нужда и от балсам, но ако на вас ви се иска, то подберете такъв с антистатично действие.
Може първия път да измиете кучето с обикновен шампоан, а втория път с антипаразитен - като допълнителна защита от бълхи и разни кожни паразити.
Пригответе се за това, че изкачайки от ваната вашето куче ще се изтръска не по - малко от 20 пъти.
И, разбира се, ще се пробва да се отърка в меките ви мебели.

Можете да сушите кучето със сешоар- специален кучешки такъв или обикновен - ваш.

Въздушната му струя не бива да е твърде гореща.

Бихте могли да дадете възможност на кучето ви да изсъхне по естествен начин - в топло време да го изведете на улицата и да му позволите хубавичко да се изтръска, или да поработи като овлажнител на въздуха ви в апартамента.

Както на вас ви е по- удобно.
Само от време на време приповдигайте козината с четка.
Миенето на кучето в началото на периода на линеене ще позволи по - бързото му изтърпяване.
След миенето козината пада по- бързо и леко.

Живота е пълен с обрати.
Може да ви се наложи непланирано измиване, ако вашето съкровище се измърля прекомерно и ако не разполагате в момента под ръка с подходящ, кучешки шампоан, можете да използвате детски сапун, детски шампоан или вашия собствен.

Особено се препоръчва шампоана за суха коса.

Никога не използвайте средства за миене на съдове и прочее битова химия!Смешно ли ви е?Какво ли не им скимва на хората понякога!

В студено време пазете току - що изкъпаното куче от преохлаждане или настинка."

[buch]

Dury Сега можеш ли да пуснеш снимки да всичките гребени четки и пуходерката за да се видят как изглеждат

[Дури]

Сторено е.
На 9 та страничка ;)

[buch]

Мерси много полезна информация даваш :->) :blink:

[Дури]

;) Тия дни ще преведа и за наследствените заболявания.
Радвам се, че съм обогатила с нещо темата за най- големия немски шпиц.
Хубав уикенд: дури

[assaassa]

здравейте!! тази порода е много сладка и ще се радвам да разбера нещо повече за нея[move] :yahoo:[/move][move] :rolleyes:[move] :wub:[move] :->)[/move][/move][/move]

[buch]

По назад в темата пише много неща и то интересни

[gn.Basar]

Цитат

Цитат

част 2
История появления в Европе кесхондов, так же, как и шпицев, доподлинно не известна. Крепкий тип конституции, богатый подшерсток и густая шерсть, достаточно высокий уровень социализации и интеллекта шпицеобразных, в частности кесхонда, предполагают самые различные условия становления породы. Так или иначе, собаки, по типу напоминающие шпица, в Европе появились очень давно. В XVI-XVII веках в разных районах Европы разводили шпицев разных окрасов и размеров. Черные и коричневые шпицы: сторожили виноградники в Вюртемберге, большие белые были распространены в Померании и других провинциях, а маленькие шпицы стали домашними любимцами. Большие волчьего окраса, шпицы охраняли дома и лодки рыбаков. В Голландии их называли кесхондами, в Германии по окрасу - вольф-шпицами.
[move]Браво, много хубави кучета[/move]

Предки кеехонда не обладай импозантной внешностью, характерной для собак аристократии: бладхаундов, мопсов, борзых, не отличались ростом или силой мастифов, сенбернаров или какой-то особенностью поведения: быстрым бегом борзой, мертвой хваткой бульдога.

Они оставались и остаются по сей день где-то в стороне от амбициозных интересов большинства кинологов-профессионалов и любителей. На них не обращали внимания ни устроители собачьих боев, ни мясники Ротвайля, ни налоговый инспектор Л.Доберман. Им не строили камейных псарен, их не лечили светила медицины, не обменивали на дорогое оружие и рабов и не дарили венценосным особам. Они на протяжении веков жили рядом с домом человека, выполняя самые необходимее обязанности сторожа и пастушьей собаки. Средние размеры и присущие породе поведенческие качества позволили кесхондам стать "собакой на все случаи жизни". Рачительные хозяева не могли содержать собаку с "плохим поведением или не способную выполнять работу. Это помогло сохранить породе отменное здоровье, способность адаптироваться к самым различным условиям содержания, высокий уровень обучаемости. Кесхондам и шпицам присущи такие качества, как стремление поднять человека, угадать желаемое подведение, сторожкость и преданность, стремление всегда быть рядом и одновременно оставаться не на виду, что так редко встречается в рядах собачьей аристократии. Вероятно, именно благодаря этим чертам характера шпицы пережили столетия, оставаясь рядом с человеком. Демократически настроенные патриоты Голландии в 1781 году восстали против Вильгельма Оранского. Корнелиус де Гизеляр из Дордрехта был предводителем восставших патриотов. Он повсюду появлялся в сопровождении шпица, изображение которого стадо эмблемой Датской партии патриотов. Сторонники Оранского называли восставших "гезами" - безродными, бродягами, оборванцами. Гезом, а может быть, Кесом или Кисом звали и собаку Корнелиуса. После подавления восстания патриотов гезхунды, собаки, похожие на шпица Гизеляра и ставшие символом революции, уничтожались победителями, пытавшимися всеми силами стереть память о днях поражений и позора. Однако то ли карателям надоело, в конце концов, вылавливать собак в подворотнях и на причалах, то ли собаки оказались слишком шустрыми и сообразительными, но, так или иначе полностью истребить их не удалось, и собаки простолюдинов продолжали нести свою службу Они сторожили стада и дома голландских фермеров, баржи рыбаков и пользовались всенародной любовью. И через сто лет эти собаки оставались очень популярными среди населения.

:(

[Дури]

Наследствени заболевания при шпицовете
В.Крутова. Из книгата "Шпицове".

Винаги се срещат проблеми, свързани с грешките на селекционерите.
Това са заболявания, наследствено предопределени.

Във всяка порода често се срещат едни или други вродени заболявания.

Така, например,  при късомуцунести кучета с тирбушонообразна опашка( английски и френски будлог, бостън териер), също така при мопсовете, уест хайланд уайт териерите и йоркширските териери  се среща  разместване на гръбначния стълб..

Прекрасните сини очи на хъскито често могат да имат заболяване, което е генетически обусловено.

Риска от поява на дискова херния е по - вероятен при пекинеза, бигъла, кокер шпаньола.

Постоянно се коментира проблема за тазобедрената дисплазия при немските овчарски кучета, лабрадорите, дог от Бордо и много други породи кучета.

Да изброим всички многообразни наследствени заболявания в тази книга е невъзможно.

Да сме информирани за тези заболявания е необходимо, затова следва да се обръщаме към специализираните издания по дадения въпрос.

Въпреки възможните проблеми, притегателната сила на кучетата от една или друга порода за нас хората е толкова велика, че негативните познания за особеностите на породата не са в състояние да попречат да се сдобием именно с желаната порода.

Отговорният стопанин ще търси такова кученце, чиито предци не страдат от подобни заболявания..

(сл.пр.)

[Дури]

Разпространението на генетични заболявания в породата до някаква степен биха могли да бъдат преустановени от производителите и клубовете, ако те строго следят за проявление на негативни наследствени признаци, и не включват в развъдната дейност животни, носещи лоша наследственост.

Сдобивайки се с нови разплодници, производителя следва да положи максимум усилия за да си изясни възможната, нежелана наследственост.
Необходимо е строго оценяване на потомството на неизвестни кучета, навреме отстранявайки
от племенна работа носителите на проблемен геном.


Нужно е строго бракуване на тези кучета от развъдника и изключването им като кучета за племенна работа, които имат негативни генетични признаци.

В някои страни, например във Великобритания, същестуват генетични консултации за производители, в които са събрани всички данни за наличието на тези или други наследствени заболявания при кеесхонд или померан.
Плащайки някаква сума, производителя може да получи отговор за вероятността на появата на кучета с тези или други наследствени проблеми, ако реши да заплоди конкретната женска с определен мъжки.
Оценявайки риска, той планира по - нататъшното развъждане.

Шпицовете, както вече споменахме по- горе, по начало са много здрави кучета.

В продължение на повече от сто години ги развъждат по методите на изкуствената селекция, затова, както и другите породисти кучета, те не са лишени от някои негативни особености, свързани с наследствеността.

Мнозинството от вродените аномалии не влияят особено на жизнените функции на организма, и кучето може да преживее дълъг щастлив живот редом до любящия си стопанин при внимателно отношение и своевременна корекция на тези или други наследствени проблеми.

От серьозните заболявания, срещащи се при шпицовете и имащи генетична природа, можем да отбележим епилепсията.

Това заболяване се унаследява, затова кучета с подобни проблеми не се допускат до развъждане.
Това е още един повод за придобиването на куче от отговорни производители.
Епилептичните припадъци често се срещат при кучета по - големи от 2 години.
Мъжките кучета заболяват по - често, отколкото женските.

Епилептичните прояви често произхождат от неблагоприятно външно въздействие - непълноценно хранене, стресови ситуации.

Проблема с тазобедрената дисплазия - е общ за всички породи.

При това заболяване тазобедрените кости се формират неправилно.
Вследствие на това се нарушава движението на задните крайници и способността на кучето за продължителен бяг.

Известно е, че риска от това  заболяване е много по- висок при тежките кучета и тези от едрите породи кучета.

Често при шпицовете дисплазия на практика изобщо не се проявява външно, защото размера и строежа на кучетата позволява компенсация при слаба и даже средна степен на заболяването.
Риска за поява на дисплазия при шпицовете като цяло може да се оцени като по - нисък от средния.
И въпреки това, в много страни всички разплодници( кучета за развъждане) се допускат до това след задължителна рентгенова диагностика за отсъствието на даденото заболяване.
Нарушение на функцията на щитовидната жлеза и надбъбречните жлези - ето още едно наследствено заболяване, отбелязано при шпицовете.
При него се влошава качеството на козината на кучетата.

Заболяването на практика е нелечимо, възможна е само хормонална корекция, която далеч не винаги е успешна.

Единствения начин за борба с това е изключването от развъдна дейност на кучета с подобна наследственост.

Вродената херния може да бъде свързана с дефект на стомашната стена, неправилно формирование на поясницата.
Големите пъпни хернии могат да свидетелстват за наличието на вроден порок на сърцето и на ред други заболявания.
Затова кучета с такива вродени дефекти не бива да се използват в развъждането.
При все хернията е леко отстраним недостатък.
След съответната оперативна намеса кучета си остава пълноценен компаньон и домашен любимец.."

[Дури]

"..При малките и джуджевидните шпицове, както й при останалите кучета от пределно малките размери, могат да възникнат проблеми с нормалното формиране на костите на черепа.

Често се наблюдава бавно зарастване на фонтанелата.

При малки кученца, а и при някои възрастни кучета може да се палпира откритата фонтанела и шевовете между костичките на черепа.

При такава ситуация се увеличава опасността от травми на мозъка, поради това, че той е защитен не от черепните кости, а само от кожна покривка.

При това главата става куполообразна, могат да започнат халюцинации, нарушаване функциите на органите на осезание, различни нервни разстройства.

Обикновено още на 2 - 3 месечна възраст може да се отличат болните кученца.

Те са твърде дребнички, силно изостават по ръст и често такива кучета не ги лекуват.

При кучетата от джуджевидните разновидности зъбния камък се образува по - бързо и в по - ранна възраст, отколкото при по - едрите.

Затова лечебно - профилактичните мероприятия по откриването и своевременното му отстраняване изискват особено внимание,
ако не искате, на около три години вашия померан да загуби зъбите си.

Джуджевидността оказва влияние и на правилното формирование на костите на скелета.
При малките и джуджевидните шпицове нерядко се среща изкривяване на костите, деформация на ставите, луксация на Патела( деформация на колянното капаче).
Със своето малко тегло кучето обикновено добре се адаптира към недостатъците на своя строеж.
И това не пречи на неговата активност.

Сълзящите очи изглеждат не особено привлекателно, затова те изискват неголеми допълнителни грижи.

Необходимо е регулярно да се почиства козината около тях със специален лосион.

Ето, моля, и всички генетични аномалии, срещащи се при шпицовете.

Ако искате да се сдобиете със здраво куче - обърнете се към надежден производител, избирайте кученцето след консултация с ветеринарен лекар или специалист по породата.

И тогава вашия шпиц ще ви радва със своето крепко здраве и бодър вид в продължение на дълги години."

[san4eto1]

IKURIN REGINA NOVA  :->)

[san4eto1]

:->)