[Furia_S]

venci
Обади се на телефона който остави dog.bg!!!!!!!!!
и после ни пиши да знаем добре ли е кутрето...

[mil_]

Цитат

Цитат

В кой квартал си ?

от Надежда съм
и кучето ми е женско

Тук не мога да помогна. Давай, обаждай се.

[venci]

ще се бършем с калиев пермагенат и утре сме на лекар
иначе кутрето е весело играе си

[dog.bg]

0888/71 07 85 - ако решиш, се обади. Поне ще ти помогнат със съвет. И пиши как е, че се радваме всичко да е наред !

[venci]

Цитат

0888/71 07 85 - ако решиш, се обади. Поне ще ти помогнат със съвет. И пиши как е, че се радваме всичко да е наред !

жена ми се е чула с докторката утре пак ще се чуем
""домашната глутница"" е пред нервен срив от притеснение
а кутрето си е весело, пие си вода, яде лакомо

[sundy]

Цитат

По важното в случая е има ли смисъл да се обучава да хапе.Отговорът ми е- ако то е свързано със стопанина си(твоя мисъл- тандем) то обезателно ще се намеси.Това проверяваме.

Това е и моето мнение - куче, което се чувства член на глутницата ще се опита да защити лидера си (доколко това ще бъде ефективно е друг въпрос - на самочуствие, характер, твърдост и обучение на кучето) Важното е поне да опита да се намеси. Виждала съм кучето на Mil_ и мисля, че ще издържи теста, доколкото от него се очаква да се намеси - кучето има връзка със стопанката си, подчинява се (т.е. приема я за лидер) и би я защитило в такава ситуация. Но трябва да се има предвид, че едно куче е много по-смело, когато заплахата не е насочена лично към него, т.е. "този тука заплашва стопанката ми, значи няма реална заплаха за мен,... я да се намеся и да я защитя". Друг е въпросът ако агресията е конкретно и лично към кучето - тогава се проверяват неговата твърдост, характер, способност за вземане на решения (може да приеме конфликта и да се бори; може да обмисля ситуацията, очаквайки някакво развитие на нещата или може да се откаже от борбата, което не означава задължително, че е страхливо...)
Обучението за защита, което правим в Сириус е нещо различно - това е спорт (IPO) с конкретни правила и няма нищо общо с реална ситуация ... Няма спор - повечето от кучетата ще защитят водача си без колебание, но липсата на плячка (тренировъчния ръкав) ще ги обърка bl)
Това си говорихме днес с dogman - въпросът му беше дали кучето ще догони в реална ситуация бягащ човек. Личното ми мнение беше, че ще го догонят, но повечето от тях няма да захапят точно поради липсата на тази "плячка" - ръкава (все пак толкова време им е набивано в главите, че трябва да хапят само там и само по определен начин... r) ) Ако обаче ситуацията е близо до водача, тогава защитният инстинкт ще се включи и кучето ще се чуства длъжно да се намеси активно.
Дори Сънди при такава ситуация се включва лаейки:"Дръж ме, че ще го изям" b) при положение, че това е кучето, за което давам 99.9% гаранция, че няма да ухапе човек w)

[Dilaila]

Имам проблем с мойто куче. То е бретон шпанйол и се казва Сара. Изпитва голямо притеснение към повечето кучета и проявава лека агресия. Когато някое куче иска да я подуше тя се наежва и започва да ръмжи, а понякога изведнъж се обръща и посяга да го ухапе. Преди няколко дена се опита да захапе за муцуната една немска овчарка. Пробвах разни неща, но не се получава. Ако някой има идея какво да правя да каже.

[sundy]

Цитат

Имам проблем с мойто куче. То е бретон шпанйол и се казва Сара. Изпитва голямо притеснение към повечето кучета и проявава лека агресия. Когато някое куче иска да я подуше тя се наежва и започва да ръмжи, а понякога изведнъж се обръща и посяга да го ухапе. Преди няколко дена се опита да захапе за муцуната една немска овчарка. Пробвах разни неща, но не се получава. Ако някой има идея какво да правя да каже.

Не си споменала на каква възраст е Сара и какви точно "разни неща" си пробвала за да разрешиш проблема r)
Мисля, че на нея й липсват социалните контакти с други кучета и тя се чувства несигурна при среща с тях. Обикновено е достатъчно да я срещаш по-често с кучета, но опитай в началото да е само с единични екземпляри, за които знаеш, че са дружелюбни (остави я сама да намери мястото си на социалната стълбичка и когато се почуства сигурна на него ще се успокои) Нека да почувства твоята подкрепа (т.е. не изпадай в истерия и не я пази от всяко куче, нито й се карай, когато се опитва да се "защити" - остави я сама да вземе решение за поведението си) Предполагам, че ако дадеш повече подробности ще можем да ти помогнем повече ;)

[Marten BG]

Сънди
"Но трябва да се има предвид, че едно куче е много по-смело, когато заплахата не е насочена лично към него,"
това е феномен на кучешкото поведение.Начин на групово мислене.
Също така,в природата им е заложено,че борба до край се води в изключително редки и наистина значими за кучешкото мислене случаи.
Колкото и да се хапят при игри или уреждане на взаимоотношения по повод статус,това хапане далеч е от ухапването за убиване.
Именно заради това и работата на "ръкав" се приема по скоро като ритуал,игра,отколкото истинска нужда от ухапване с цел нараняване.
При реална ситуация,кучето е доволно че противникът се отказва.напълно съответствува за вижданията им за статус и уреждане на взаимоотношения.
Ученето на хапане,когато вече то го приема сериозно,е извън природните им инстинкти.В природата убиват,само за да се нахранят.
Азиатците приемат сериозно играта с противник.Когато установят че на ръкав не са ефективни,бързо търсят друго място.Добре че Природата им е дала стопер- неутрализацията.

[Marten BG]

По повод горното,
Дилайла, ако си сигурна че немската овчарка е в добро здраве и психика,остави я да я научи на нормални кучешки отношения.Опит за ухапване е по скоро сигнал към другото куче" не ме закачай".
В ритуалните борби,особено по дребните породи,повече вдигат шум,отколкото изпитват наистина някаква болка.

[sundy]

Цитат

Колкото и да се хапят при игри или уреждане на взаимоотношения по повод статус,това хапане далеч е от ухапването за убиване.
Именно заради това и работата на "ръкав" се приема по скоро като ритуал,игра,отколкото истинска нужда от ухапване с цел нараняване.

Точно това имах предвид - нашите кучета приемат защитата повече като игра и изпитват удоволствие от тази игра, в която могат "да си премерят силите" с фигуранта, когото иначе не приемат като враг;) Те не приемат борбата като борба "на живот и смърт", а като игра по определени правила, които ако спазват ще бъдат възнаградени (с похвала, плячка...)
В зависимост от характера им част от кучетата трудно ще захапят човек, даже да има реална заплаха за водача им (освен ако не получат неговото разрешение), а други няма да се замислят особено, преди да го направят...
Работата с ръкав при нас е изцяло и само спорт, целта са спортни резултати и правилата са строго определени.
Малиноа също възприема сериозно "играта на ръкав", но бързо приема правилата, които са наложени от водача и изпитва удоволствие от борбата и "премерването на сили" с фигуранта.

[Marten BG]

Сетих се за една случка,написана от един украински инструктор.
Един съдия многознайко,на изложба ЦАЦИБ в сравнение за втора група показва стоящите пред него азиатец и кавказец и се провиква на всеослушание( и ние си имаме такъв в БГ l) ): "ето,азиатецът е умно куче.Кавказецът без да чака ще налети на противника, а този първо ще помисли и тогава ще налети.."
И разбира се горд,се е огледал как възприема публиката великото му просветление на мозъка.
И се чул глас "И каква е разликата?" b) b) b)
Та ,темата беше - да го учим ли наистина да хапе?

[sundy]

Цитат

И се чул глас "И каква е разликата?" b) b) b)
Та ,темата беше - да го учим ли наистина да хапе?

b) b) b)
Прав си, пак се отплеснах bl) Не е нужно да учим кучето да хапе - това го може още от раждането си... Трябва да го учим да го прави по команда, а това означава да имаме пълен контрол над него... т.е. да можем да го спрем в момента, преди да е захапало (ако си гледал състезание по мондиоринг си виждал, че това е едно от важните упражнения), да го накараме да пусне незабавно след команда и съответно това е резултат на много тренировки и работа...

[Furia_S]

sundy
Marten BG
Не забравяйте че ние с mil_ разсъждаваме от гледната точка на хора, които за първи път са изправени пред дилемата : да хапе или да не хапе. В случая аз смятам че решението, което тя ще вземе, ще е добре обмислено, ще е изчетена куп литература и ще са притеглени всичките За и Против. :-)

[Furia_S]

sundy
уф, това питах де)))

[sundy]

Цитат

sundy
уф, това питах де)))

Ами, май ти отговорих какво е моето мнение, ама с доста отклонения... bl) n) l)
Всъщност зависи каква е целта на Mil_ - ако иска да спортува с Реджи, ще се наложи да започне с обучението по защита, но ако иска да просто да види какво може да постигне с него... не знам r) Мисля, че послушанието е една от основите на защитата - ако не е сигурна в контрола си над Реджи по-добре да не започва ...ще постигне само частични резултати, които повече могат да объркат кучето, отколктото да помогнат. Но съм сигурна, че първо ще разучи нещата преди да започне нещо толкова сериозно. А освен това и фигурантът е много важен в това отношение - той е човекът, от когото зависят 80% от защитата (останалите 20% са разпределени м/у кучето и водача), така че трябва да помисли и по този въпрос (да не се получи като с момчето от Варна ли беше bl) )

[Furia_S]

sundy
май говорихме за едно и същото b)

[Kross]

Аз мисля ,че всяко куче което произлиза от така наречените охранителни или служебни породи трябва да се срещне задължително с фигурант.Както вече казахте кучетата имат навика да се намесват в делата на водача си,особенно когато решат че е застрашен.Обучението "вкарва" реакцията на кучето в някакви рамки,разширява контрола на водача в състояние на стрес,кучето получава наготово модел за поведение в ситуация.Ако не се провеждат тестирания и обучение по защита можем само да гадаем, как ще се държи кучо и дали ще ни послуша когато му се дигне адреналина,а да оставим на неговата преценка - кое е опасно и кое не, ми се струва малко рисковано.
Според мен трябва да се разбере ,че куче способно да влезе в единоборство с човек не е задължително "злобно и свирепо",а джафкането с опънат повод не е израз на безумна смелост.

[dog.bg]

Kross, радваме се да те видим ! d)

[Dilaila]

Искахте подробности за Сара. Ами... На 3,5 години е. Веднъж беше хапана от питбул. Срещала съм я с много кучета но отношението към тях е обикновено същото. При среща със 7-месечен кокер нямаше разлика в реакцията й. Пробвах при такива случаи да я успокоя като я помилвам и да и кажа нещо. Не се получи. После пробвах с команда "Не". Пак не се получи. Тази немска овчарка, към която реагира така я е срещала много пъти и овчарката винаги е проявявала добро отношение. Ми-и тва се сещам сега.