[diadra]

VGAlexandrov, в 03 September 2012 - 07:23 AM, написа:

Жените по ги разбирам с техния писклив глас, ама един мъж като викне "НЕ" не мисля, че кучето би продължило да си прави своеволия....

В голяма си грешка. Викането не помага! Интонацията има значение.
Пример давам: като започна да говоря ниско, кучка само чака да изпълнява. А 2 метровия ми комшия като започне да и говори с игрива интонация, тя е способна да скочи до раменете му!
И това мъж/жена - моляяЯ те..

[diadra]

Аз имам по особен проблем.
Мойта кучица е научена от малка, да не скача по мен или домашните, в къщи не скача като идват гости....Обаче като е на улицата и някой обърне ли и внимание ( обикновенно с радостен тон я закача)- не мога да я удържа....то скачане до небесата. Мога да я накарам д а седне, но ако продължат да и говорят и закачат , емоциите са неконтролеруеми.
Не намирам как да подходя. Не мога да карам хората, да я избягват или да я ритат ,,,те просто и се радват.

Но ако дете започне да и се радва и закача - вече е проблем...тя е 25 кила, 8 месечна емоция:)

[shifter]

Най-логичният начин май е да се карат хората да спрат, докато кучето не се успокои , но това е все едно да пожелаеш реката да потече наобратно, образно казано... някои ще спрат, други ще се обидят, трети няма да спрат напук...
Преди време с едното ми едро куче, взето на възраст над година, реших проблема с хвърлянето по хора посредством халтер (наносник), но тя се хвърляше еднократно, със замах и опънати напред лапи... и след това се успокояваше. Тъй като моите играят с много деца пред блока, естествено 50 кила куче да цапне с ноктеста лапа дете... не е добра идея.
По принцип уча кучетата си да стоят мирно (с команда), когато някой им обръща внимание. Искам ги изправени (не седнали) и без резки движения, именно за да могат малки деца да ги галят, без опасност да бъдат треснати с муцуна; а и в последствие съдия на ринга да може да ги опипа от единия до другия край без да се въртят. На началните етапи държа кучето за главата, командвам меко (и няколко пъти по време на галенето), а децата насочвам съответно да пипат не главата, а да галят по тила, шията и гърба. В последствие кучето стои спокойно и не се върти, даже обратното - спира се неподвижно, ако го пипат чужди хора.
Като цяло, лекото придържане и въвеждането на съответна команда са ми вършили работа при (да сметна на пръсти) общо 8 много едри кучета в течение на годините; включая и две агресивни иначе, които в момента, в който ги хванеш за главата и им наредиш, се препарираха добросъвестно и се оставяха да бъдат докосвани от непознати, пипани, галени, мачкани и т.н. ...
Не знам доколко при боксера би свършила работа същата техника (не халтера, а успокояването и ученето да стои неподвижна), но бих предложила да пробвате при по-добронамерени и издържливи нападатели-погалители ; както и "обратната" техника с клякане на нивото на кучето... при което вероятно боксерът обаче ще събори клекналия в пристъп на радост и целувателност...

[mlad6ito]

То за това културния човек не закача чуждото куче (нарушава дисциплината и спокойното сътояние) и не пипа другите кучета. разбирам хората - искат да му се порадват но му правят мечешка услуга и отварят нерви на стопанина. мойто малко куче сега потоянно някой идва да го гали постоянно му правят муцки с уста, постоянно го обсипват с внимание как да кажеш на един радостен човек бегай не ми пипай кучето или не му обръщай внимание...това в 99% случаи са хора които нямат куче и не знаят че това е лошо.

[ShiBumi_GirL]

Диадра имах този проблем с едната овчарка.Откача като види чужди хора ,които искат да я погалят или да й се порадват.Особено обожава деца и тъй като точно пред моя блок е детска площадка и минавайки от там следва детски вой от типа ''О, Комисар Рекс'' всички дечурлига идват да ги галят.
Не знам до колко е правилно,но пък ми върши работа.Карам я да седне и давам лакомство,започват да я галят когато започне да се хвърля с лапите напред към детето я връщам обратно в седнала позиция с команда и помагам с повода.Детето се отдалечава и не я пипа,постепенно разбра,че няма галене ако се държи по този ''неприемлив'' за мен начин.Когато е спокойна получава лакомство и галене и се научи за около 1-2 седмици.Коронния ни номер е като дойдат деца и седне да дава лапа като й кажа ''дай здравей''.И това отнема време ,защото като е превъзбудена отначало направо можеше да нокаутира някое дете.После се научи да подава лапичка бавно.
Също и преди да дам на дете предупреждавам как да я гали внимателно,без да я скубят и дърпат.Учат се децата на едно казах да внимава да не и настъпи опашката,защото ще я заболи,на другия ден същото детенце на 5-6год обясняваше на другите деца да внимават за опашката.
Веднъж ми се е случвало обаче да повикам майка да си прибира детето опитваше се да я язди,скубеше я и като казах на майката,че не може така грубо с кучето,а тя беше почнала да се изнервя вече(кучката)-майката отвърна''ама то само се радва детето''
Ами това е общо взето дано ти е било полезно.

[diadra]

Благодарско

Цитат

ShiBumi_GirL

Само където при нас лакомството не е стимул. От бебе това е стимул който ."...абе май трябва да го вземем..." Не знам колко си виждала темперамента на боскера , но това е ЕКСПЛОЗИЯ ! Даже на повод има опасно поведение...просто събаря наред.. Не агресия, а радост! Предотвратявам го ...ама ми се ще да го избягвам.

[ShiBumi_GirL]

А примерно играчка интересна ли и е?
Опита ми с боксери се свежда до 2 при все,че във Варна познавам 3 и не се срещат вече така често както преди.Единия възрастен,а другия 8 месечен дечко-лудетина и той така се опитваше направо да скочи в скута на хората,които го галят Но пък той беше такава лакомия,че за лакомство е готов да скочи и да се преобърне във въздуха

[kalinka_in]

Извинявам се, че ще събудя темата (ако мога), но не разбрах как да отучим кучето от скачане (особено в кално време). Опитах това, което сте написали с настъпване на задните лапи и открих, че имаше временен ефект, докато кучето не започна да скача и да си пази задните лапи или скача толкова бързо, че не успявам да я "накажа". Също отзад има навик да ми скача, тогава не мога да взема каквито и да било мерки, освен да й кресна "Не". А ако съм клекнала ми подскача по гърба, просто скачането ни е любимо. Също забелязвам, че дори като се разхождаме на повод, пак се обръща и има желание да ми се метне. От радост ли е това? И с възрастта ще отмине ли този навик или трябва да мисля начин за отказване с болка.