goldroks, в Apr 13 2009, 04:08 PM, написа:
dishef, в Apr 12 2009, 09:27 PM, написа:
Аз ако съм на твое място взимам кучето и каквото стане пък ако почне да ти писка и да иска да изхвърли проваи номера с сълзите расплачи се тръшкаи се малко дано помогне .
Които не рискува не печели ;)
Мерси за гениалните съвети. Тя да го вземе, пък каквото стане. Като не стане... ем на улицата. Все ще преживее. Куче е. Нали?!
Чакай сега.. не с този тон.. в крайна сметка момичето толкова пищи, че иска голдън, че ще се грижи за него, че едва ли не кучето ще е в Рая, ако е при нея, а в следващ момент мрънка колко е безпомощна, колко е зависима от техните и как нищо не зависи от нея... желание уж има огромно апък в следващ момент се спира "щото мама била кисела". Ми я за момент да се поспре и да помисли.. майка й може би влиза в критическата, може да си има лични проблеми, може да имат финансови затруднения, за които милата й дъщеричка изобщо не подозира... и не на последно място.. явно има ФОБИЯ от кучета... не е страх, не е гнус, а ФОБИЯ.. то е на психична основа.. Ако въпросното момиче толкова много иска куче, колкото описва, защо не се грижи за гончето?? Защо трябва да е точно Голдън, за да го обича и каквото още там описа.. но това е донякъде друга тема.. или всъщност не е.. защо не покаже, че въпреки своите 14 години тя може да е ОТГОВОРНА... може да СЕ РАЗЧИТА НА НЕЯ и може САМА да отговаря за кучето..
А все пак каза също, че зависи финансово от родителите си.. според мен е и не само финансово.. но това е нормално.. и докато тя е зависима от тях ще й се наложи да живее според техните правила и условия.. и няма никакво право да им се сърди, ако мислят, че не могат да си позволят и да се ангажират с такова отговорно нещо като куче.. защото не е ли едно куче като малко дете? Да не би то да изисква по-малко грижи? Казва, че едва ли не е опитала всичко да ги накара да вземат кучето... еми не е.. както каза Дишев.. не е занесла кучето у тях нали? Ама ако има смелостта да поеме този риск.. да ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА.. то тогава, ако родителите й не го приемат (което според мен е малко вероятно, ако тя е упорита и настоятелна!), тя ще бъде така разумна да намери добър дом за кучето, което не е искано у тях!!
Е ако не може да направи това, защото мама и тати ще й се поскарат, то тогава ще й се наложи да чака... да чака докато склонят..
Аз лично чаках 12 години.. накрая толкова исках куче, че не ми пукаше дали ще е от най-любимата ми порода или поредния "пумияр" от улицата.. просто исках да имам такъв другар до себе си.. и знаете ли.. не чаках повече.. да, взех куче.. не беше "елитно".. беше от улицата.. и го заведох вкъщи - рискувах.. и най-хубавото от всичко - СПЕЧЕЛИХ! Кучето беше само и единствено мое, но това не означаваше, че родителите ми по-късно не му се радваха и дори понякога го извеждаха на разходка.. за ваксините му съм спестявала пари, които са ми давали за джобни.. не казвам, че понякога не са ми помагали и с финансите за такива работи, но това беше на по-късен етап.. и не защото е било толкова трудно да ги накарам, а защото кучето беше МОЕ.. и знаете ли какво.. убедена съм, че всеки който има или е имал куче "без порода" ще ме разбере.. никога това, че е бил безпороден не ми е пречило да го обичам с цялото си сърце и да го дарявам със същата любов, с каквато дарявам сега и
чистопородната си кокерка.. за мен "марката" няма значение..
И ще кажа на госпожицата, която така лошо пренебрегва гончето (или поне по изказванията й съдя така..), че е по-добре първо да огледа какво има.. какво й е дадено и не го оценява и тогава да се тръшка и да иска нещо повече да й бъде дадено наготово.. защото ако наистина толкова иска повече.. не би помислила и за миг дали да не си даде малко зор и да се нагърби с поне някаква отговорност! Покажи на родителите си, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАШ да склонят да ти вземат куче, макар и да не са много съгласни... това може да обърне везните в твоя полза.. друг начин за мен няма, или няма поне докато не заживееш отделно и не взимаш сама решенията за собствения си дом..