Цитат
С риск да ме нападнете, но без да парадирам, 4е много разбирам и на мен този "българин" не ми харесва и не ми изглежда много на БОК... 4естно казано дори не знам на каква порода ми прили4а.. :rolleyes: А ку4енцата грам не прили4ат на него... :o
Евче, Българина- Караман Бък Тичо Елит Действително е ГАРЕСТ тоест с появя на трети цвят и такива кучета по-рано много се ценяха. Въпреки това не твърдя че той е пръв красавец, но е с прекрасен произход, анатомия и кинематика. А за борбеност и характер де не говорим!!! Просто няма аналог. На всички изложби се проявяваше и бая мастити шампиони му ядоха попарата. Куче без загуба! Явно е наследил това качество от баща си и майка си, които бяха с много як биткаджийски характер . Като го видеха в Морската градина собствениците на едри кучета и питбулджиите си гушваха кучетата и "СКОРО-ДРУМ". До 90 дни кутретата държах у нас и докъто ги раздадох все имахме с баба Радка проблеми с характера на това по-дребно, но най-плътно и по-голо кутре. Непрекъснато давеше другите кутрета, които бяха по-облечени, по-красиви и по-типични от него, но ядяха само след като той- БАША се нахранеше. Той е и причината за моето вече осем годишно приятелство с моите прекрасни и най-близки Станчо и Руми Начеви, които по-късно ми станаха и кумове. Даде страшно много и хубави кутрета и е един от достойните продължители на линията на Кьоравия. Кьоравия Караман му е баща, а майка му Шара на Йори, която беше дребна, много облечена сиво шарена кучка, но с невероятен хъс и независимост. Кучето единствено от това кучило стана ГАРЕСТО или "дьорт-гьозлия" както наричат тези кучета в Хасково. Кьоравия често пускаше такива кутрета с различни кучки. Българина е на 8г. почва 9-та и е едно от последните чеда на Кьорчо, който остави голяма следа в породата със своето потомство и епичен характер. Домазлъка му е от Велинградско, макар че е роден в ТКЗСТ-о под връх Ибър при един стар текезесарски чобанин- помак. Караман беше на около два месеца когато чобаните слязоха в пазарджишкото село Величково да пасат овцете на местното ТКЗС и заедно с майка му и брат му останаха при нас и аз ги обезпаразитих защото бяха пълни с глисти слаби и с огромни кореми подути от паразитите. Муцуни и крака обаче имаха и в последствие станаха страшни побойници и де що хванеха правеха мазало. Караман се прочу като давач и бе кръстен от Тошко Абаджиев "Шансьора" и стана любимец на всички тогавашни запалянковци по овчарски кучета. Роден е през 1988г. и след като през 1992 Цанко и Ваклин се разовчариха купихме кучетата им, които тогава бяха много як отбор. По-късно купихме и Беловския Мурад също от тях и сега там от тая кръв има малко кучета. Междувременно Ваклин почина и това се отрази негативно на популацията в района защото той бе голям мераклия и разбирач на овчарското куче. И още нещо: Той винаги е наричал това куче само и единствено ОВЧАРСКО. Тук много момчета пишат, но тия спомени ги нямат не помнят нито хората нито кучетата, а трябва да има памет и то памет БЪЛГАРСКА!!!