Да разкажа и аз за това как реших да взема кавалер. Много харесвам доберманите и решихме да си запазим един от развъдник, но след като вече дадохме капарото решихме, че това куче е прекалено голямо за нас и ще имаме затруднения при разходките, понеже хората щяха да ни викат и да се страхуват от него. Започнахме да търсим по-малко куче и стигнахме до дакел. В един зоомагазин имаше 2 малки "дакелчета". Взехме ги(не искахме да ги разделяме), но след търнесе в интернет видяхме, че нямат нищо общо с чистокръвно дакелче. Не държа на родословие, но тези дори нямаха достатъчно дълги уши (според мен повече приличаха на пясъчни мини пинчери). Върнахме ги обратно, а човекът не се опита да ни убеждава, че са дакели. Вече отчаяни за трети път търсихме в интернет подходящо кученце и ето резултата.
