[Teddy]

Боже това са едни от най-сладурските бебета, които съм виждала w) Срахотни са!!!! Честито

[Furia_S]

Умрях от смях! разкошни са! да са живи и здрави и да намерят добри стопани)

[Topsi]

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕе разкошни бебоци да са живи и здрави и да си намерят послушни стопани:)
Голями сладури

[Blazy]

хъм.....етоя и моята болна тема за стопаните......така ми се иска особено бебетата на Ейнджи де си останат в Б-я да си ги виждам.....и поне на някоя изложба да излезнат.....но
"проблем" №1 е че не са със сини очи а в нашата мила родина тови си направо като закон сини очи = на хъски не е със сини очи не е хъски а това ,че е пъти над повечето синеоки и като породен тип, и като генетика май хората хич не ги вълнува bl)
Сега се сещам за една позната на, която подариха хъски от зоомаг. със сини очи в момента кучето е на 2г. страда от толкова неприсъщи за хъскито болести bl) има куп алергии,посред лято е болно от бронхоплемония, меналата зима един месец кашляше, и има ентропия на прекрасните си сини очи
направо не е за вярване.......тази работа с нашата порода s)
Ето се га се сещам и за друг забавен пример, на Евро дог шоу 2005 участваха 121 хъскита и само 3 от тях бяхя със сини очи ,две от синеоките бяха от Русия r) всичко останало бе с кафяви очи включително и всички кучета заели призовите първи места по класове.

[Teddy]

С такива сладурски бебоци няма как да не си намерят стопани според мен. Вярно, че и на мен някак си, като се сетя за хъски, първо се сещам за сини очи, ама не това трябва да е критерий. Пък бебетата са наистина мн милички и адски сладички w) . Ако имах място вкъщи бих си взела и едно бебе хъски - ще е весело с две бебета. Ама няма да насмогна да купувам кърпи за бърсане b)

[danny]

Цитат (Теди): "Ако имах място вкъщи бих си взела и едно бебе хъски - ще е весело с две бебета..."
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, това и аз си го помислих... l) l) l)

Новак съм отвсякъде, но затова мога да кажа IMHO - проблемът със стопаните и настянаването на малките кучеснца съществува до голяма степен и защото няма никаква реклама (не разбирайте дивотии от типа на кило кренвирши т.н.), никаква популяризация на идеята как, откъде и какво кученце да си вземе човек.
Ето, ние преди месец - месец и половина се разтърсихме, но първото, което ми хрумна, беше да разпитам познати с кучета, някой от тяхната кучешка поляна не търси ли собственици на наследниците си. Но си знаех, че е несигурен вариант - за момента нямаше никой. Или пък познатите бяха несериозни. Единственото нормално място ми се струваше магазинът за животни. Чела бях и обяви по вестниците, но за мен вестникът е несигурна работа - пишеш, каквото си искаш, и глупости вървят ;) То човек по обява и майстор вкъщи трудно ще се накани да извика, камо ли да си избереш оттам нов член на семейството. А магазините често съм към лечебници, изглеждат абсолютно надеждни, виждаш какво вземаш... Не забравяйте - новак съм!
Добре, че уважавам световната мрежа и понеже дори китките вкъщи не моря случайно, а само по литература b) , реших да попрочета това-онова и да се подготвя за бъдещото бебе. Казах и на Теди да ровне - така за информация. Добре, че намери време!!!
Е, ние извадихме късмет. Но колко хора имат време да роват в нета, а колко имат и нет. И колко ще се доверят на мрежата по този въпрос.
Спомням си преди години (няма да кажа колко), когато имаше руска телевизия, гледах предаване за животни. Помня едно за сибирски овчарки. Там обяснявах и за развъдници (мислех, че у нас такова животно няма), и за условия за гледане, и куп други неща, които си струва да се помисли как да бъдат популяризирани.
За да не търсим хъскита саммо със сини очи.... s)

[Blazy]

Ммм да Danny много си права....но като се замисла във 21 век най-надежна си остава мрежата влизаш в някоя търсачка пишеш породата ,която искаш и излизат най-различни странички и т.н. или пишеш форум животни гледаш ,четеш събираш мнение абе с една дума само в нета можеш да намериш всичко накуп. А иначе в БГ си има само едно списание за кучета и там също е варянт да разгледаш обявата или да се обадиш до списанието да те насочат към клубовете по породи в БГ и т.н. но за мен мрежата е най-доброто аз мисля,че куче не се купува импулсивно /поне аз не го правя/ ето ще ти дам пример много ама много си харесвам китайските голи кучета /пухестия вид като новото на шелтитата / но в началото просто ги харесвах и нищо повече и се хванах да ровя из нета и се натъкнах на генетиката при тази порода /нещо много важно при развъждането / и въбще нагледах се на снимки сравнявах линии ,четох стандарта и т.н. преди да реша ,че твърдо искам ,че даже и от определен развъдник r) ....е друг е въпроса,че тази година на два пъти се отказвах в името на моята голяма любов хъскито но мисля,че догодина може и да имам освен ако пак някое хъски не ми завърти главата l)

[Teddy]

Мрежата си е мрежа, спор няма, ама колко хора, които искат да си имат куче, имат и неограничен достъп до мрежата и настройката да търсят там информация.
А че кученце не се взема импулсивно съм повече от съгласна - аз от години принципно много искам, ама все се страхувах, че няма да се справя. Това е отговорност. Винаги съм се страхувала (и сега), че ще се чувства нещастно. Чак когато дъщерите ми пораснаха и вече бях сигурна, че желанието може да се превърне в осъзната отговорност, смея да се надявам, че ще се справим. Но само се надявам. Сигурността ще дойде след години (живот и здраве) и пак няма да е на сто %.
Списания има - ама нали знаеш как се правят повечето списания у нас - четеш мрежата, изрязваш и превеждаш от списания (английски, руски, немски и какъвто още език поназнайват в редакцията) - и броят готов!
Ето, и Теди каза - аз мислех, че родословията са за снобари, а изложбите - ми, сигурно хоби или каприз. Просто не ми идваше наум да мисля в посока запзване на качества, развитието им, превенция от генетични заболявания. Ей това последното, болестите, също винаги са ме тормозили ужасно. Смразяващата мисъл "Ами ако умре!" Ужас! Как да се сети човек, незапознат с нещата, че кинология е не толкова да решеш любимеца и да му връзваш панделка a) , а нещо далеч по-различни и сериозно. Обикновено човек тръгва от желанието си да гушка пухкавия слдур, а не от желанието да стане професор по животински въпроси.
Аз се ровя в проблема от месец. Но това ти дава поне идеята в каква посока да мислиш. Това в списанията го няма. Това го има по форумите - от дума на дума, сещаш се за различни неща и това те кара да ровиш за още. Сега умувам върху това, как бихме могли да популяризираме това, за което бием лаф във форумите? s)

[Teddy]

Моля за извинение, горното съобщение е от danny, не видях, че пиша от логина на Теди. Сори bl)

[Vabank]

Що се отнася до популяризацията, кръгът е омагьосан.
В смисъл, че за да се прави реклама, трябва да има КЪДЕ на първо място... В България има 1 (ЕДНО) специализирано списание - МПК и от време на време се правят мизерни опити да се сътвори нещо друго; неуспешни...
На теория е възможно да си купиш каре в 24 часа да речем ;) , но на практика никой не може да си позволи този разход...
Оставят обявите по вестниците. И интернет.
Там също е леко нерентабилно (меко казано) да се пускат реклами - кинологията НЕ Е доходен бизнес и освен ако развъдчикът не е богат по принцип, няма и финансовата възможност да задели няколко хиляди лева, за да рекламира породата си и дейността си, след като няма и начин да покрие в последствие този разход. Цената, на която кученцата се продават, не покрива разходите по отглеждането им, да не говорим за реклама.
И... това е положението от гледна точка на развъдчика.
А кръгът е омагьосан, защото гледната точка на крайния клиент е... общо-взето същата като при покупка на мебел.
Не говоря дори за родословия и чистокръвност. Взима се отговорното решение да се купи скъпа вещ - да речем голям телевизор - и семейството се яха към Технополис, Метро или магазини "Зора", където си избира модел. Взима се решение да се купи скъпа вещ - да речем, куче - и семейството се упътва към зоомагазина, където има голям избор на породи n)
Тоест, има все повече зоомагазини и все по-малко хора четат обявите по вестниците и в интернет. Зоомагазинът си прави оборота, а притиснатият от обстоятелствата развъдчик е принуден да дава продукцията си в зоомагазина... Мил пример: хъскита по принцип в момента се "изкупуват" на цени между 60-70-100 лв. и се продават на цени между 300-400-500 лв. Приятна печалба. Искам и аз w)
Не мисля, че РЕАЛНО има изход от това положение - не и докато българинът продължи да смята покупката на куче за равностойна на покупка на мебел, а не на осиновяване на дете.
---
Оттук нататък остават съвестните клиенти, които си "свършват разследването" по избора на марка и модел l) , в резултат на което си подбират подходящ развъдник и си купуват куче, било за изложби или "просто за душата", директно от производителя и със съответните гаранции. Слава Богу, и тези люде вече се множат - все повече народ започва да осъзнава, че между кучето и телевизора има твърде малко общи неща.

Впрочем, и при нас един страхотен красавец очаква с нетърпение новите си стопани: Vabank Love Me Tender размахва опашка и джафка, за да привлече внимание на хора, които ще го обичат, ще му се радват и ще му осигурят дълъг и щастлив живот. На свой ред и той обещава да ги обича нежно, да измисля всевъзможни лудории и да радва безкрай стопаните си.

[Teddy]

Знаеш ли, изобщо не говорех за реклама. Рекламните слогани и карета лично аз ги подминавам с дълбок скептицизъм, преминаващ в краен песимизъм ;) Щом толкова се рекламира нещо, значи не му е читава работата... (разсъждение на повечето средностатистически българи според мен. А може и да греша...) И малък приятел не тръгнах да си търся по обява, макар че всеки ден разполагам с "Позвънете" например. Аз лично не бих пуснала (камоли да търся чрез) подобна обява - как ще дам малък сладкиш на някой си, дето кой го знае... и т.н.
Мислех в друга посока, а трагичната история с Мила ме кара да си мисля, че такъв начин трябва да се потърси - серия публикации (в забавните страници на ежедневниците в съботно-неделните броеве например) за това как се търси домашен любимец, най-общо за характерите на породите, най-общо с какво се занимават кинолозите и ред подобни въпроси, над които рядко се замисля човек, дори когато започне да отстъпва пред собственото си желание да си вземе животинче вкъщи или реши да угажда на детето си.
За обикновения средностатистически гражданин най-нормално е да купи нещо от магазин. Такава покупка дава (чисто психологически) някаква гаранция - магазинът гарантира, че това, което се продава е качествено, че производителят е известен и контролируем, че ти, като купувач си защитен, а придобивката ти е сигурна отвсякъде. И щом не сееш жито лично, за да ядеш хляб, нито храниш прасенце на балкона, за да печеш пържоли (нито пък ти хрумва да търсиш производителя, защото, освен липсата на време, желание и настроение да се лашкаш до там, отвсякъде са те наплашили, че производителите не дават пари за санитарен контрол, ветеринарни грижи и др.), то логично е, когато търсиш животинче, да отидеш в магазина. Лъскав, най-често лечебницата е отзад - вдъхва доверие! Къде да го търсиш този развъдчик?! И защо? Някой трябва да ти каже, някой трябва да те насочи. Трябва въобще да си в час, че развъдчиците не развъждат животни за снобизма да излязат на изложба. Да, ако не знаеш, всички минуси са за теб. В края на краищата, и специализирано списание няма да си купиш, ако не ти трябва, т.е., ако нямаш любимец вкъщи. Т.е. - след това, пост фактум. Бях чела някъде статистика за домакинствата у нас, ползващи интернет - печална работа. Тъга и тиха печал! А ако не ровнеш в нета - мъгла...
Изговорих толкова неща, само за да се опитам да обясня - човек (и аз вкл.) не е виновен, че не знае, ако трудно има откъде да научи. Една позната се майтапеше на въпроса как е детето й" :"Добре е. Първо не го учим, после го бием, че не знае..."
Съвсем отскора съм на форума. И единственото, което ми хрумва засега - живеещите b) тук дали не могат да се обърнат към приятели-вестникари. Лято идва, криза за новини (само следизборната ситуация ни забавлява, амо що страници още има за пълнене ;) ), може пък да се намери някой да пусне тук-там нещо общообразователно. Първите съвети - как да си потърсим любимец, защо магазините често са опасни и вредни и за кои знаем, че са или не са, забавни истории - все неща от този род. Лятото - това, по-нататък, при удобен случай - друго. Малко по малко. Все е нещо!

[Teddy]

Боже, отново съжалявам, май спя вече. Пак съм danny, сега ще се сменя...

[Vabank]

Хм, има го обаче тихият момент, че онези, които пишат "забавните" страници по ежедневниците, са пълни лаици, с дребни изключения. Типичен пример: наскоро в дир-а някакъв беше пуснал тема: "Ще правя статия за кучешките хотели, дали може да споделите впечатленията си..." При това въпросният журналист ВЪРШИ някаква работа по правилния начин; в повечето случаи човекът сяда и си изсмуква от пръстите каквото се сети.
Пък и едно и също нещо не може да се дъвче до безкрайност - ако тази седмица се напише защо да не се купува от зоомагазин, а другата - защо да се купува от развъдчик, на третата темата вече трябва да е друга... Т.е. пак опираме до факта, че някой се е запознал с информацията (но ако не се кани да купува куче сега, няма да се заинтересува); а друг просто няма да прочете тази статия... И когато тези двамата от примера тръгнат да си търсят куче, ще опрат до зоомагазин.
Така че И ТОЗИ вариант е част от омагьосания кръг.
Само дето май тази тема не е на място във форума за хъскитата r)

[Blazy]

r) здравейте отново и от мен.....след кратка морска пауза r)
Как са северняците ви? На някой от моите кучета направо им се чудя на козината ...гъста,гъста на квадрат l) bl) аз ако бях на тяхно място щях да си я одера l) l) l) в тия жеги. Други пък по-печени в " занаята " с кожухчетата от май са все голи и си се кефят и нямат никакво намерение да се окосмяват в тия горещини r) d)

Поздрави на всички

[boxer4eto]

привет! b)

[лара]

изгубих си кучето , какво да правя, пусках обяви, лепих обяви, ходих по приюти, нищо,вече съм отчаяна.

[Huskypower]

Лара, видях обявите ти на различни места и жалко, че нямат ефект за сега. Подозрително ми се видя, че са изчезнали две женски кучета горе долу по едно и също време и в един и същ квартал. Може да става дума за кражба. Ако ли не е откраднато, а е загубено не губи надежда, може би някой го е прибрал и най-вероятно го гледа в дома си. Друг път се е случвало и някое куче да се намери след месец и повече от както е било загубено. Дори знам за няколко случая и след доста повече време (7-8 месеца и дори година и половина) случва се за това време да станат много неща и да изминат големи разстояния.

[Blazy]

Цитат

изгубих си кучето , какво да правя, пусках обяви, лепих обяви, ходих по приюти, нищо,вече съм отчаяна.

Лара много съжалявам,че си загубила любимо другарче d) Но не се отчайвай прати снимка на dog.bg да я побликува в темата за изгубени кучета. А ти продължавай да лепиш обяви със снимка и дано се намери. Ние сме от Горубляне и ще се ослушваме и оглеждаме за кучетата d) d)

[Teddy]

Blazy, извинявам се, че е малко извън темата, но може ли да попитам имате ли Басет освен хъскита и на улица Пролет ли виееш в горубляне???

[Blazy]

Цитат

Blazy, извинявам се, че е малко извън темата, но може ли да попитам имате ли Басет освен хъскита и на улица Пролет ли виееш в горубляне???

r) Да ние сме на улица Плоет №3 а басета е на ул. Пролет №2 при Vabank и Илян Илиев r) така де ние сме съседи l) l) l)