Публикувано: 19 August 2006 - 03:54 PM
Мм...
По традиция се кара "по азбуката" - поне у нас; като няма твърдо правило, а и някои избират кирилицата, други - латиницата. Поради липсата на правило някои "нищо не избират", т.е. харесват си една конкретна буква, несвързана с поредността на кучилото. Единственото условие (но и то не се спазва 100% за всички породи) е всички малки от едно кучило да започват с една буква. Да, развъдчикът ги кръщава, като имената трябва да са вече измислени за регистрацията на кучилото (значи около 30-40 дни най-късно).
В други държави има други правила - например във Франция началната буква се "спуска централно" и е определена за дадената година за ВСИЧКИ кучила, вкл. независимо от породата. В Русия пък клубът определя въпросната начална буква...
Дали в последствие кученцето ще участва в "плана" на развъдника зависи от много фактори - най-вече от самия собственик, в интерес на истината. АКО кучето е шоу-класа и представлява интерес: да, ще участва, ако на собственика му се занимава. Ако е пет-класа... не, няма да участва b) И аз не знам какъв точно пример да дам, че да не прозвучи двояко... Но, да речем, има женска от мое развъждане кучило, която аз харесвам, върху която нямам абсолютно никакви права (продадена е, познаваме се със собственика) и която съм готова да изпратя на мои разноски за заплождане в чужбина, когато собственикът реши да я заплоди - тя категорично участва в моя развъден план 1super , а дали малките й ще носят името на моя развъдник или собственикът й ще си регистрира свое запазено име за мен не е важно.
Има, разбира се, и обратни случаи на... хайде, да не казвам "калпави", а просто инакомислещи собственици. Точно сестра на горепосоченото куче, която също ме интересува от развъдна гледна точка и която бих могла да изпратя на връзка в чужбина, бе заплодена от собственичката си съвсем извън клуба и после - а и все още - слушам мрънкане какви смотани, грознички кученца била родила. От такъв мъжкар - такива кученца.
Тук бих добавила, че нормалният развъдчик - имам предвид сериозен и отговорен - винаги е налице да помогне на собствениците на своите кученца, да ги консултира (доколкото му е по силите) и да помогне за подбора на партньор по-нататък - ако кучето си струва да се развъжда, разбира се. Поне така БИ ТРЯБВАЛО да бъде - развъждането на кучета (да не се бърка с "размножаване") е свързано не само с това да се родят и продадат, а е "отговорност за цял живот".
--
Хм, прозвуча ужасно високопарно, в стил "празни въодушевени приказки"... Да го кажем другояче: развъдчикът би трябвало винаги да гледа на кученцата си като на "свои дечица", да се стреми да не губи връзка с тях и да им се радва редовно r) , а ако има проблем и може да помогне - да помага... Не винаги се получава, но пък когато може, е чудесно b)

Почивайте в мир, мили ангели!