Цитат
Аз също смятам, че отглеждането на куче в малък апартамент носи повече неудобство за хората, отколкото за животното. Важно е, да се извежда на дълги разходки, за да изразходва енергията. Ако не можеш да си го позволиш, по-добре не си вземай куче, а друг домашен любимец. Не че нещо може да се сравни с отглеждането на открито, и то на сибирско хъски, но доста кучета ги държат в клетки или вързани на "синджир"...
Що се отнася до наследствените болести - не смятам, че неродословните "носят" повече наследствени болести. Може би е по-тоцно да се каже, че за куче, закупено от известен развъдник, може да се надяваш да получиш накакъв вид гаранция за подобни изненади. Риск винаги съществува и никой не е застрахован от изненади.
Напълно подкрепям това мнение 1super и мисля, че е много точно казано това за гаранциите и болестите. Разбира се, че и от развъдник можеш да вземеш куче с проблем, развъдници има всякакви и съвестни и мошенници. Въпроса понякога не опира само до съвестността на развъдчика, защото генетиката не е точна наука и не може на сто процента да се прогнозира какво може да се случи. Родословието не прави кучето здраво или болно. Всеки ще се съгласи с това, че има много неродословни кучета, (че и безпородни), които са в много по-добро здраве от някои родословни.
Що се отнася до цените, които тук май често се обсъждат, аз съм на мнение, че всеки има право сам да си определи на колко ще си продава кученцата, без да се влияе от това дали са с документи или не. Т.е. ако имам кученца без родословия, мога да им искам 1000 лева, (ако ще родословните такива да струват и по-малко) и никого не карам на сила да си купува от мен. Ако имам кученца с родословия пък мога и да ги подарявам ако искам. Все пак логично и съвсем нормално е кучетата, които са от развъдчици запознати с породата и са специално селектирани да струват повече от тези, които са "случайно развъдени". И в двата случаяй обаче няма стопроцентови гаранции за каквото и да е.
Освен шоу клас и клас домашен любимец, съществува още един клас - развъден. Най-общо казано, това са кучета, които нямат сериозни недостатъци, но и не блестят с особен екстериор или имат някой недостатък, който им пречи на изложбената кариера. Те обаче въпреки това могат да бъдат добри производители - т.е. от тях да се получи чудесно потомство. И тук разбира се пълни гаранции няма, както няма и за това, че от шоу клас кучета не може да излезнат и домашни любимци....
Важното е, когато човек си взима куче, да е на ясно с каква цел го взима. Дали иска жив и здрав домашен любимец за компания, разходки и т.н, или иска куче за развъждане, или непременно иска да има изложбен шампион. Тези неща могат и да са свързни, разбира се едното не пречи на другото. Малко са хората, които решават да станат сериозни развъдчици и да ходят на изложби изразходвайки за това много време, средства и нерви. Това го приемам за съвсем нормално, както приемам за нормално и това, че домашните любимци трябва да се кастрират. Така е по-добре и за кучето и за породата - да бъде "в ръцете" на запознати и посветили се на това хора. Най-трудно е когато се взима куче, от което се очаква да има добра изложбена кариера, да има определени качества и да даде един ден добро потомство. За да имат такова куче ви трябват две неща - първото е отговорен развъдчик (който не прави компромиси с неща, за които не се правят компромиси в развъждането) и второто важно нещо е късмет!
d)