[killaruna87]

За семките и аз го знам и не й давам, но за самия плод не бях сигурна.Благодаря за отговорите.
shemet къде го прочете това за строгия нашийник?Стана ми любопитно просто.Аз напоследък я извеждам само със строг нашийник, че бездомните кучета около нас доста налитат да хапят.

[shemet]

ЗАКОН
ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ


ГЛАВА ПЪРВА
Общи положения

Раздел І
Принципи и цели

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на животните.
(2) Защитата на животните обхваща опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и етологични нужди.
Чл. 2. Законът има за цел да формира в хората чувство на отговорност и състрадание към животните.
Чл. 3. Този закон определя:
1. отговорността на обществото за опазване живота, здравето и доброто състояние на животните;
2. добрата практика при отглеждане на животните, обоснована на пет основни принципа:
а) предпазване от глад и жажда;
б) предпазване от болка, нараняване и заболявания;
в) предпазване от страх и стресови ситуации;
г) осигуряване на възможност да изразяват естественото си поведение;
д) недопускане на дискомфорт.
3. забранени процедури и действия, които се считат за жестокост към животните;
4. условията, които се осигуряват при отглеждането и използването на животни;
5. правата и задълженията на държавните и общински органи, обществените организации, физическите и юридическите лица, свързани със защита на животните;
6. контролът по прилагането му.

Раздел ІІ
Мерки за обучение и популяризиране на защитата на животните

Чл. 4. Органите на изпълнителната власт и общинската администрация, съвместно с висшите училища, които имат отношение към защитата на животните, са длъжни да:
1. подпомагат извършване на научни изследвания за изучаване поведението на животните и тяхната защита;
2. разработват и прилагат национални образователни програми за защита на животните, така че да запознаят организациите и отделните лица, свързани с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни с принципите на този закон. В тези програми трябва да се привлече внимание особено върху следните теми:
а) необходимостта отглеждането на животни за търговски или състезателни цели да се извършва от лица, притежаващи необходимите познания и способности.
б) да не се поощрява подаряването на животни компаньони на лица под 18 години без изричното съгласие на родителите им или настойници, или подаряването на животни като възнаграждения, награди и поощрения;
в) възможните отрицателни последствия за здравето и благосъстоянието на диви или селскостопански животни в ролята на животни-компаньони;
г) рисковете от безотговорно придобиване на животни-компаньони, водещи до увеличаване на нежелани и изоставени животни и отрицателните последствия от непланираното развъждане на животни-компаньони.
3. подпомагат разработването и прилагането на методи за ограничаване на опитите и намаляване броя на животните, използвани в тях.
4. планират, разработват и осигуряват разпространението на печатни и аудио-визуални здравнообразователни, информационни и методични материали за популяризиране сред обществото на правилата за защита на животните.
Чл.5. (1) Министерство на образованието и науката включва в учебните програми на общообразователните училища и професионалните гимназии обучение по правилата за защита на животните.
(2) Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози и еколози, организират и провеждат курсове за обучение по правилата за защита на животните на:
1. лица, които провеждат опити с животни;
2. гледачи на животни;
3. зоомагазини и други обекти, в които се отглеждат животни.
(3) Курсовете за обучение на водачи на транспортни средства, с които се превозват животни и персонала в кланици се провеждат от НВМС
(4) Ръководителите на ведомства, които осъществяват контрол по прилагането на този закон и общинските администрации организират обучение на свои служители по правилата за защита на животните.
(5) Курсовете за обучение по чл. 5 се уреждат с Наредба, изготвена съвместно от Министъра на земеделието и горите, Министъра на екологията и Министъра на образованието и науката.
Чл.6. Професионалните организации на ветеринарните лекари, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за защита на животните.
Чл.7. НВМС оказва професионална помощ при извършване на обучение по чл.5.

Раздел ІІІ
Забрани

Чл.8. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
(2) За нехуманно отношение към животните се счита неоснователно причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.
Чл.9. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
(2) За жестокост се счита:
1. всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно уврежда неговото здраве;
2. причиняване на смърт на животно поради небрежност;
3. действия по чл.151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
4. нарушаване на принцип по чл.3, т.2, когато това води до вредни последици за здравето на животните;
5. развъждане, което причинява болка, страдание и/или трайно увреждане на животното;
6. внасяне, търговия и придобиване на животни, обект на развъждане по т. 5;
7. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;
8. използването на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи (увреждащи) субстанции или използването на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;
9. организиране на надбягвания по настилки, които увреждат крайниците;
10. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;
11. изискване от животни на усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
12. излагане на животни на температура, неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
13. неосигуряване на грижи за животни, когато това причинява повтаряща се или продължителна болка, страдание, трайно увреждане или стрес;
14. изоставяне на животни;
15. използването на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква;
16. лишаване на животни от почивка;
17. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;
18. пускане на свобода на животни, които са били отглеждани от хората, в случай, че предварително не са били подготвени за оцеляване в естествена среда;
19. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;
20. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни;
21. подковаване на копитни животни с вредни подкови;
22. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо;
23. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;
24. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки;
25. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни.
26. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;
27. сексуално малтретиране на животни.
(3) Действията по ал.2, т.20, 23 и 24 се допускат когато:
1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание и/или процедурата се налага за да се запази живота, здравето и доброто състояние на животното;
2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие със ЗВД;
3. стерилизацията или кастрацията се изисква с цел да се ограничи размножаването на животни;
4. процедурата се изисква с цел:
а) да се предотврати значително нараняване на животните;
б) да се предотврати заболяване в обекта за отглеждане;
в) защитата на други животни.
Чл.10. (1) За жестокост към животните не се считат действия, които се извършват:
1. съобразно ветеринарномедицинските разпоредби за ликвидиране на заразни болести по животните, съгласно ЗВД;
2. за професионална борба с вредни гризачи;
3. за лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и Закона за рибарството и аквакултурите.
Чл.11. (2) Министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната издават съвместно наредба за правилата за обучение на служебни кучета.
Чл.12. (1) Манипулации, при които животно би могло да изпита болка, се извършват от ветеринарен лекар след поставяне на упойка и прилагане на болкоуспокояващи средства след оперативното лечение.
(2) В случаите, когато местна упойка не гарантира обезболяване на животното, се прилага обща упойка.
(3) Не се изисква прилагане на упойка:
1. когато ветеринарномедицинската практика е показала, че не е необходимо;
2. при диагностични манипулации, които не причиняват силна болка или стрес;
3. когато то би причинило по-силна болка от манипулацията.
Чл.13. (1) Забранява се проявата на особена жестокост към животните.
(2) За особена жестокост се счита:
1. умишлено причиняване на смърт на животни;
2. причиняване на тежко и трайно увреждане на животни;
3. организиране на боеве с животни;
4. стрелба по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен и диви животни, ако не е регламентирано по ЗЛОД или по ЗБР.


ГЛАВА ВТОРА
Отглеждане и грижи за животните

Раздел І
Правила за отглеждане на животните

Чл.14. (1) Не се разрешава продажба, подаряване, притежаване и отглеждане на животни от лица под 18 годишна възраст.
(2) Когато собственикът не може да полага грижи за животно, той го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и етологичните му особености.
Чл.15. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им, съгласно чл.149, ал.1 и чл.150 от ЗВД.
Чл. 16. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат самостоятелно.
(2) Животни със стадно поведение се отглеждат в стада при условие, че собственикът притежава повече от едно животно от същия вид.
(3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологични и етологични особености.
(4) Контактът между хора и отглежданите диви животни се ограничава в зависимост от физиологични и етологични особености на животните.

Раздел ІІ
Грижи за животните

Чл.17. (1) Собствениците на животновъдни обекти:
1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните, с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние;
2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;
3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.
(2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т.1 да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.
Чл.18. (1) Собственикът на животни незабавно осигурява ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане.
(2) Болните или наранени животни се изолират и настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
Чл. 19. (1) Който намери болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответната общинска администрация, регионална ветеринарномедицинска служба или районно полицейско управление.
(2) Органите по ал.1 осигуряват необходимата спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал.6, т.1-3.
(3) В обекта, в който е настанено животното по ал.1, незабавно се предприемат мерки за лечението му.
(4) Управителят на приюта чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин предоставя информация за настанените в него животни, с цел издирване на собственика или намиране на нов.
(5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и информира собственика или лицето по чл. 65, ал.3.
(6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му в приюта, то може да се предостави на:
1. зоологическа градина;
2. спасителен център;
3. ферма;
4. организация за защита на животните.

Раздел ІІІ
Хранене поене и движение на животните

Чл. 20. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.
(2) В помещенията за отглеждане на животни, собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и етологични нужди и възможност да стоят изправени в естественото си положение, да лягат, стават и се обръщат без затруднения.
(3) В зависимост от вида им, на животните се осигурява ежедневна разходка и активни движения или подходящо оградено място за свободно движение или паша.
Чл. 21. (1) На животни, които се отглеждат на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и вредни физични и химични въздействия.
Чл. 22. (1) Видът, качеството и количеството на храната и интервалите на хранене са съобразени с вида, възрастта и физиологичните нужди на животните. При хранене с гранулирани или консервирани храни за животни, се спазва дозировката, посочена от производителя.
(2) Храненето на животните се извършва по начин, който намалява до минимум агресивната конкуренция между тях.
(3) На животните се осигурява постоянен достъп до достатъчно количество прясна вода.
(4) Съоръженията и съдовете за хранене и поене се:
1. поддържат чисти и се конструират и монтират по начин, който осигурява свободен достъп до храната и водата на съответния вид животни;
2. разполагат по начин, който осигурява едновременно свободен достъп на всички животни;
(5) Хранене на кучета и котки в приюти, пансиони, зоомагазини и други обекти се извършва в индивидуални съдове, които след всяко използване се почистват.

Раздел ІV
Общи изисквания към помещенията за отглеждане на животни и оборудването им

Чл. 23. На животните се осигурява подходяща температура и осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване, според техните физиологични и етологични особености и при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, като на водните животни се осигурява и необходимото съдържание на кислород във водата.
Чл. 24. (1) Помещенията, съоръженията и оборудването се:
1. изграждат от материали, които не са вредни за животните и позволяват цялостно почистване и дезинфекциране.
2. конструират и поддържат без вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети и решетки с широки отвори, които могат да наранят животните.
(2) На животните се осигурява суха и удобна постеля от подходящ материал, на която могат да почиват.
Чл. 25. (1) Светлината на помещенията се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на животните. Когато естествената светлина е недостатъчна, се използва подходящо изкуствено осветление.
(2) Не се допуска отглеждане на животни при постоянна светлина, без подходящ период на почивка от изкуствено осветление
Чл. 26. За опазване здравето на животните, при необходимост в помещението, където се отглеждат, се монтира система за изкуствена вентилация и резервна такава, която се използва при индикация за повреда на основната.
Чл. 27. (1) Съоръженията и системите в помещенията, в които се отглеждат животни, ежедневно се проверяват и установените повреди се отстраняват незабавно.
(2) До отстраняване на повредите по ал.1, се вземат мерки за осигуряване на безопасността и здравето на животните.
Чл. 28. (1) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.
(2) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява най-малко 6 кв.м. площ или 10 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.
(3) Къщичката по ал.2 се съобразява с големината на животното и има:
1. площ не по-малка от 1 кв.м.;
2. височина, не по-малко от 50 см от холката на кучето до тавана..
Чл. 29. (1) Собствениците на животни осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на животните.
(2) За осъществяване на контрол в помещенията, в които се отглеждат животни, се осигурява достатъчно осветление, за проверка на състоянието им по всяко време.

ГЛАВА ТРЕТА
Специфични условия за отглеждане и използване на някои видове животни

Раздел І
Диви животни, отглеждани в колекции или от физически лица

Чл. 30. Не се допуска внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на примати и диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове.
Чл. 31. (1) Собственикът на диви животни, отглеждани в домашни условия, без посочените по предходния член, ги регистрира в РИОСВ, в срок от 14 дни след придобиването им .
(2) За видовете от дивата фауна на България, които са защитени съгласно чл. 37 и чл. 47 от ЗБР, придобиването и отглеждането е забранено, като отглежданите видове се конфискуват, ако няма специално разрешително от МОСВ.
(3) Собственикът по ал.1 отглежда животните при следните условия:
1. близки до естествената (природната) среда и да не противоречат на етологичните и физиологични особености;
2. осигуряване на подходящо място с необходима площ, за специфичните им нужди от движение, в зависимост от вида им - допълнително място за разходки и упражнения;
3. в помещението за отглеждане са осигурени:
а) подходящи съоръжения, съобразени със специфичните нужди на животните;
б) достатъчно място за почивка с подходяща и удобна постеля;
в) възможност за осъществяване на контакти със себеподобни. Когато животните не са съвместими, клетките се разполагат така, че животните да могат да се виждат, като е осигурена възможност за прекратяване на визуалния контакт при необходимост;
г) подходящи климатични условия;
д) условия за предотвратяване на бягство;
4. необходимите грижи, съобразени с физиологичните и етологичните им нужди;
5. лицата, които се грижат за животните, имат достатъчно знания за физиологичните и поведенческите нужди на съответния вид;
6. наличие на необходими предохранителни мерки, за осигуряване на безопасността на хората;
7. животните не могат да бъдат държани вързани, дори и временно;
8. всички животни са трайно маркирани, по начин подходящ за вида им, без това да уврежда здравето им.
Чл. 32. Всеки, който открие нарушения по чл.31, подава сигнал до Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ или Националната ветеринарномедицинска служба.
Чл. 33. Зоологическите градини нямат право, на собствена отговорност и под собствен контрол, да отглеждат отделни диви животни на подходящи места извън границите си или границите на техните филиали.

Раздел ІІ
Отглеждане на животни в циркове, вариетета, увеселителни заведения и за други мероприятия

Чл. 34. (1) Собственикът на цирк, театър или вариете, в програмите на които се използват животни, регистрира обекта по реда на чл.137 от ЗВД.
(2) При промяна на броя и вида на животните в обекта по ал.1, собственикът уведомява съответната РВМС.
(3) РВМС издава удостоверение за регистрация когато:
1. отглеждането на животните отговаря на разпоредбите на настоящия закон и ЗВД.
2. са гарантирани редовни ветеринарномедицински грижи;
3. собственикът разполага с подходящо зимно жилище за отглеждане на животните;
4. всички животни са трайно маркирани.
Чл. 35. (1) При промяна на местонахождението на цирка, собственикът или упълномощено от него лице предварително писмено уведомява Централно управление (ЦУ) на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/.
(2) В уведомлението по ал.1 се посочват:
1. настоящето местонахождение - община;
2. вида на мероприятието;
3. времето на престой;
4. броя и вида животни.
(3) В случаите, когато има усложнена епизоотична обстановка, генералният директор на НВМС писмено разрешава или отказва провеждане на мероприятието.
Чл. 36. Чуждестранните циркови трупи, които използват животни и гастролират на територията на Република България искат разрешение за провеждане на мероприятието по реда на чл. 35.
Чл. 37. Условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения, необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.
Чл. 38. (1)Забранява се използването на диви бозайници и примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от Приложение 1 към настоящия закон, отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при условие, че екземплярите са най-малко трето поколение, отгледано на затворено, маркирани са съгласно чл. 31, ал. 8, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от Министъра на околната среда и водите, предвидено по ЗБР.
Чл. 39. (1) Участието на животни в състезания, изложби, реклами и филмови снимки се допуска след получаване на разрешение от РВМС, на чиято територия се организира мероприятието по реда на чл.134 от ЗВД..
(2) За цялото време на провеждане на мероприятието, организаторите задължително осигуряват присъствието на ветеринарен лекар.
(3) При използване на диви животни за филмови снимки, организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

Раздел ІІІ
Отглеждане и продажба на животни в зоомагазини

Чл. 40. Собствениците на зоомагазини осигуряват:
1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;
2. достатъчен персонал, който има познания и опит в отглеждане на съответните видове животни.
3. условия за настаняване и отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този закон;
4. информационни материали, свързани с отглеждане на животните и хуманното отношение към тях.
Чл. 41. (1) Персоналът в зоомагазините притежава удостоверение за завършен курс за защита на животните.
(2) Персоналът предоставя информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации.
Чл. 42. (1) При спазване на забраните на чл. 30, в зоомагазините се отглеждат и продават само:
1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;
2. животни с документ за произход или придобиване;
3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени, ваксинирани, като кучетата се маркират с микрочип;
4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката не вреди на здравословното им състояние.
(2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в Регионална инспекция околна среда и води /РИОСВ/ данните на лицето, закупило животното.

Раздел ІV
Опити с животни

Чл. 43. Опити с животни се извършват само с цел:
1. разработване, производство и оценка на ефективността и безопасното приложение за хората и околната среда на лекарства за хуманната и ветеринарната медицина, храни и хранителни добавки за хора и животни и други вещества:
а) за диагностика и превенция на болести, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести и болестни състояния или други аномалии и техните последствия върху хора, животни и растения;
б) проучване, определяне, регулиране или промяна на физиологичните функции при хора, животни или растения;
2. изучаване на поведенческите реакции на животните;
3. обучение в професионалните гимназии и висшите училища;
4. защита на околната среда с оглед опазване здравето на хората и животните.
Чл. 44. Животни могат да се използват в опити след положително становище от Комисията по етика към животните по чл. 154 от ЗВД и издаване на разрешение от генералния директор на НВМС, съгласно чл. 155 от ЗВД.
Чл. 45. При извършване на опити с животни се прилага Раздел ІІ на Глава VІІ от ЗВД и Наредба № 15 от 3 февруари 2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (Обн. ДВ, бр. 17/2006г.).

Раздел V
Транспортиране на животни

Чл. 46. (1) При транспортиране на животни собственикът или лицето, което ги превозва е длъжно да:
1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за защита на животните по време на транспортиране, безопасността на животните и другите участници в движението;
2. взема мерки за осигуряване на потребностите на животните от храна и вода, в съответствие с вида им;
3. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на животните съобразно вида им.
(2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако това е необходимо за доброто състояние на животните.
(3) Органите на НВМС, Министерство на транспорта, митническите органи, граничната полиция и органите на Министерството на вътрешните работи и персоналът на пристанищата, аерогарите, жп гарите, гарите за маневриране и на граничните инспекционни пунктове взимат всички необходими мерки да се сведе до минимум всяко забавяне по време на транспорт или всяко страдание на животните, при възникване на обстоятелства, които възпрепятстват и спират транспортирането на животните.
Чл. 47. Условията и редът, при които животните се транспортират, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Животни-компаньони

Чл. 48. Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията на правилата за защита на животните.
Чл. 49. (1) При отглеждането на кучета и котки в жилища с обща етажна собственост собственикът е длъжен да осигури площ на животните в жилището, съобразно големината им:
1. За куче:
а) от малки породи до 10 кг - 6 кв.м.;
б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв.м;
в) за големи породи над 25 кг минимум 10 кв. м.
2. За котка - минимум 6 кв. м.
(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.
Чл. 50.(1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки, да не допусне животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.
(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
(3) Собствениците на кучета са длъжни да проведат възпитателни мерки на своите любимци така, че да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
(4) Изключения по ал. 1 се допускат за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди
(5) Собственикът на животно- компаньон, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от ЗВД и заплаща в общината такса в размер на 1000 лв. на година
Чл. 51. Собствениците на животни-компаньони, допускат възпроизводството им, само ако могат да запазят новородените животни или да ги предоставят на нови собственици. В противен случай са длъжни да се погрижат за стерилизация им.
Чл. 52. (1) Регистрация на кучета се извършва по реда на чл.174 от ЗВД.
(2) В базата данни се въвеждат:
1. име на страната на произход на кучето;
2. име, пол, цвят и порода;
3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;
4. адрес, име на собственика;
5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;
6. датата на поставяне на чипа;
7. извършени ветеринарномедицински манипулации;
8. кастрация на кучето.
(3) Данните по ал.2 се въвеждат директно от ветеринарния лекар, поставил чипа.
(4) Ако чипът е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в РВМС, на чиято територия практикува.
Чл.53.(1) НВМС поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.
(2) Всички данни, изпратени от ветеринарните лекари по чл.174 от ЗВД се обобщават в РВМС служебно.
Чл.54. НВМС осигурява достъп до базата данни, по ред определен със заповед на генералния директор на НВМС, на:
1. ветеринарните лекари по чл.174 от ЗВД;
2. органите на държавната администрация;
3. общинските администрации и районните кметства;
4. приюти за животни;
5. лица, които имат правен интерес от получаване на информация.
Чл.55. Собствениците на кучета:
1. идентифицират животните си, съгласно чл. 174 от ЗВД;
2. при промяна в адреса, собствеността или при смърт на кучето уведомяват съответната РВМС в 7 дневен срок;
Чл.56. Органите на общинската администрация:
1. контролират идентификацията на кучетата;
2. санкционират нарушенията по идентификацията на кучетата по реда на чл.472, ал.4 от ЗВД.
Чл.57. Не се заплаща такса на общинската администрация за куче с поставен микрочип за първата година на неговото регистриране.


ГЛАВА ПЕТА
Мерки за ограничаване популацията на безстопанствените кучета

Чл. 58. (1) Общинските съвети приемат програма за намаляване броя на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението й.
(2) Кметовете на общини, кметовете на райони и кметства организират изпълнението на програмата.
(3) Организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), могат да участват при изготвянето и изпълнението на програмата по ал.1.
Чл.59. (1) Безстопанствените животни се настаняват в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от ЗВД.
(2) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват само от общинските администрации или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ.
(3) Всяка общинска администрация изгражда приюти за животни, при наличие на минимум 800 регистрирани животни-компаньони (кучета) на нейната територия.
(4) Кметовете отговарят за дейността на приютите по ал.3.
(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.
(6) Мерките за намаляване на броя на безстопанствените животни се осъществяват в подвижни или стационарни амбулатории на общините или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на чл.28-30 от ЗВД.
(7) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в това число създаване на електронна страница и публикации в медиите.
(8) В приютите могат да се настаняват и други видове безстопанствени животни.
Чл.60.(1) Залавяне на безстопанствени кучета се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и причинено минимално страдание.
(2) Транспортиране до приюта на заловените животни по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.
(3) Не се допуска залавяне на кучета под 3 месеца чрез упойващи вещества.
(4) Персоналът на екипите за събиране на безстопанствени кучета е подходящо обучен и преминал курс по защита и хуманно отношение към животните.
(5) Екипите за събиране на безстопанствени кучета се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.
(6) При залавянето на кучетата се поставя нашийник с идентификационен номер.
Чл.61. (1) Кметовете и организациите за защита на жиивотните, които стопанисват приюти:
1. назначават управител на приюта, който има висше образование;
2. назначават ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;
3. осигуряват помощен персонал;
4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;
5. създават условия за обществен контрол;
6. осигуряват телефон за сигнали за пострадали животни.
(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 имат удостоверение за завършен курс по защита на животните.
Чл. 62. (1) Управителят на приют за животни:
1. получава сигнали за изоставени животни;
2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;
3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта животни;
4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.
(2) Дневникът по ал.1, т.4 съдържа следната информация:
1. идентификационен номер на нашийника;
2. дата и място на залавяне;
3. индивидуални белези на животното;
4. дата и причини за напускане на приюта;
5. името и адреса на собственика;
Чл.63. Ветеринарният лекар, по чл.61, ал.1, т.2:
1. ежедневно контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните;
2. взема проби за лабораторна диагностика на заразни и паразитни болести и при необходимост ги изпраща за изследване в лаборатории;
3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;
4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на животните;
6. регистрира кучетата, съгласно чл.174 от ЗВД;
7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето, причината и/или диагнозата за смъртта;
8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането й. Протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и трето лице.
Чл.64. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на животните.
(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.
(3) На болните и наранените кучета се оказва ветеринарномедицинска помощ.
(4) По време на престоя на кучетата се осигуряват достатъчно количество храна, вода, пространство за движение и почивка.
Чл.65.(1) Кучетата, настанени в приют се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират срещу бяс.
(2) Кучетата по ал.1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл.174 от ЗВД.
(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал.2, се маркират и се връщат по местата, от които са взети, под надзора на лица, организации за защита на животните или общините.
(4) Маркировката на кучетата по ал.3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.
(5) Кучетата се вписват в регистър, като им се издава ветеринарномедицински паспорт.
(6) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал.3 на кмета на съответната община
Чл. 66. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 65, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до автомагистрали и летища.
Чл.67. Отговорните за надзора лица, организациите за защита на животните или общините - обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс животните по чл.65, ал. 3.
Чл. 68. Организациите и лицата по чл. 67 са длъжни да:
1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;
2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Чл. 69. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал.3, т.1, т. 2 и т.4 от ЗВД, след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.
Чл.70. Труповете на животните в приюта се съхраняват, съгласно изискванията на чл. 272 от ЗВД.
Чл.71. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон, управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.
(2) Ако в срок от седем дни от датата на получаването на писменото уведомление по ал.1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по чл.65, ал.2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.
(3) Кучета компаньони по ал.1, се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.
Чл.72. Във всяка общинска администрация се поддържа регистър на кучетата по чл.65, ал.3, който съдържа:
1. дата и място на залавяне на животното;
2. дата и място, на което е върнато животното;
3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране против бяс;
4 отговорното по надзора лице или организация.
Чл. 73. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.
Чл.74. (1) Не се допуска повторно залавяне и настаняване в приют на кучета по чл. 65, ал.3, освен когато животните представляват доказана опасност за здравето и живота на хората и животните и в случаите по чл. 73.
(2) Повторно настанените в приют кучета по ал.1 се включват в програми за намиране на собственик или доживотно се отглеждат в приюта.
Чл.75.(1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилага чл.58-60.
(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.

ГЛАВА ШЕСТА
Изпълнение и контрол

Раздел І
Обществен контрол

Чл.76. Обществен контрол за спазването на закона се осъществява от физически и юридически лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните.
Чл. 77. При извършване на обществения контрол, лицата по чл.76 имат право:
1. да получават от компетентните органи пълна информация относно спазване изискванията за защита на животните ;
2. да вземат участие в подготовката на решенията на компетентните органи по въпроси, свързани със защита на животните, както и да съдействат за тяхното реализиране;
3. да сезират компетентните органи с искане за извършване на проверки относно спазване изискванията за защита на животните, както и да получат информация за резултата от тях.
4. да получават съдействие от органите на МВР и изпълнителната власт за предотвратяване на жестокост към животните;
5. да участват в извършването на проверки по чл.170 от ЗВД и в мероприятията на органите, осъществяващи държавен контрол над изпълнението на изискванията на настоящия закон.

Раздел ІІ
Изпълнение и контрол

Чл. 78.(1) Контролът за защита на животните по този закон се осъществява от министъра на земеделието и горите чрез НВМС.
(2) Контролът за защита на дивите животни по глава трета от този закон се осъществява от МОСВ и НВМС, в рамките на техните компетенции, по ред определен с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите..
(3) Контролът се осъществява от инспектори за защита на животните към НВМС.
(4) Контролът е:
1. редовен чрез периодични проверки по годишни програми;.
2. извънреден по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица;
Чл. 79.(1) Контролните органи имат право:
1. да установяват идентичността на собственика на животни;
2. на достъп до всички обекти и цялата документация, необходима за осъществяване на проверката;
3. да заснемат или филмират нарушението;
4. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти и транспортни средства, където се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат или се третират животни.
(2) За оказване на неотложна помощ на животно, което е непосредствено застрашено от загуба на живота или от необратимо тежко увреждане на здравето или са налице други случаи на крайна необходимост, органите на НВМС, съвместно с органите на МВР, си осигуряват достъп до мястото, където се извършва нарушението, запазвайки адекватност на използваните средства, в случай че той не им бъде осигурен доброволно.
Чл. 80. (1) При констатиране на нарушения контролните органи:
1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушението;
2. разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен от тях, но не по-дълъг от 6 месеца, в случай че нарушението не бъде отстранено в определения по т. 1 срок;
3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 от ЗВД;
4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки.
(2) Мярката по ал.1, т.3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията.
(3) За времето на прилагане на мярката по ал.1, т.2 не се издават документи за реализиране на продукция от обекта или придвижване или продаване на животни.
(4) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.
Чл. 81.(1) Органите на изпълнителната власт и общинските администрации, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на служителите от НВМС при изпълнение на контролните им функции.
(2) При установяване на данни за нарушение на този закон, органите и лицата по ал.1 незабавно:
1. взимат мерки в рамките на техните правомощия за преустановяване на нарушението;
2. уведомяват органите на НВМС.
(3) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и МВР при осъществяване на контрола за защита на животните се уреждат с наредбата на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.
Чл.82.(1) Инспекторите за защита на животните имат право:
1. да забраняват товаренето и транспорта на животни, когато не са били спазени установените изисквания;
2. да забраняват и преустановяват извършването на процедури, които не са разрешени или които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове;
3. да разпореждат прекратяване на опити или да забранят извършването на опити с животни, които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове;
4. да забранят клане на животни в кланици, когато се установи, че зашеметяването е неефективно.
Чл. 83. Инспекторите по екология към общинските администрации осъществяват системно текущ контрол за:
1. изоставени животни на територията на общинската администрация;
2. маркиране и регистрация на кучетата.
Чл. 84. Държавните органи, в това число митническите служители, в случай на транспорт и пратки с животни без необходимите документи или при нарушение на изискванията за защита на животните, задържат животните или пратката, средствата за транспорт, и незабавно информират органите на НВМС.
Чл. 85. При наличието на данни за извършено престъпление, органите на НВМС своевременно уведомяват органите на МВР и прокуратурата.



ГЛАВА СЕДМА
Административно-наказателни разпоредби и отнемане в полза на държавата

Раздел I
Административно-наказателни разпоредби

Чл. 86. (1) Санкциите по този закон са:
1. глоба;
2. отнемане на животно в полза на държавата;
3. временно или постоянно преустановяване дейността на животновъден обект, зоомагазин, ветеринарна клиника или амбулатория;
4. временна или постоянна забрана за отглеждане на животно.
(2) Отнемане в полза на държавата се прилага спрямо всяко животно, намерено в състояние, при което без незабавна помощ ще претърпи силна болка, страдание или има опасност от трайно увреждане на неговото здраве или смърт, както и по преценка на контролните органи, в случаите, посочени в този закон.
(3) Отнемането по ал. 2 се прилага и за видове по:
1. чл. 37 и чл. 45 от ЗБР, за които е издадено разрешително от Министъра на околната среда и водите съгласно Глава трета, Раздел шести от ЗБР;
2. чл. 70, т.1, букви а и б от ЗБР, за които е издадено разрешително или сертификат от Министъра на околната среда и водите по реда на Глава четвърта от ЗБР.
(4) Временна или постоянна забрана за отглеждане на животно се налага при системни и груби нарушения на този закон.
Чл. 87. (1) При нарушение на чл.49 се дава предписание с двумесечен срок да се намали броя на отглежданите животни.
(2) При неизпълнение на предписанието по ал.1 се налага глоба от 50 лв за всяко животно над разрешения брой и се дава предписание с едномесечен срок да се намали броя на отглежданите животни.
(3) При неизпълнение на предписанието по ал.2 се налага глоба от 500 лв и животните, които са над разрешения брой се отнемат в полза на държавата и се настаняват в приют.
Чл. 88.(1) Който наруши разпоредбите на този закон, се наказва с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не представлява по-тежко нарушение.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни се налага глоба от 250 до 500 лв, а на юридическо лице или едноличен търговец имуществена санкция от 500 до 700 лв., а при повторно нарушение глобата е от 500 до 700 лв, а имуществената санкция е от 700 до 1000 лв.
(3) В случаите по ал.2 може да се постанови временно или постоянно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазин, ветеринарната клиника или амбулаторията и/или да се забрани временно или постоянно притежаването, отглеждането и/или продажбата на животни.
Чл. 89. (1) Който прояви особена жестокост към животно се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв., освен ако деянието не представлява по-тежко нарушение.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни се налага глоба в размер от 1000 до 1500 лв, а на юридическо лице или едноличен търговец имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е от 1500 до 2000 лв, а имуществената санкция от 2000 до 3000 лв. и може да се постанови временно или постоянно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазин, ветеринарната клиника, или амбулаторията.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 животното се отнема в полза на държавата и/или да се забрани временно или постоянно притежаването, отглеждането и/или продажбата на животни
Чл. 90. (1) Който наруши разпоредбите на Глава ІІІ се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не представлява по-тежко нарушение.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице осъществяващо дейност или професия свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни от юридическо лице или едноличен търговец, глобата е от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв.
(3) В случаите по ал.2 може да се постанови временно или постоянно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазин, ветеринарната клиника, или амбулаторията.
(4) В случаите по ал.1 и 2 животното може да се отнеме в полза на държавата.
(5) При нарушение на чл. 30 животното се отнема в полза на държавата.
Чл. 91. Ветеринарен лекар, който не е спазил изискванията по чл. 52, ал. 3 и 4 се наказва с глоба от 40 лв., а при повторно нарушение от 40 лв. до 60 лв.
Чл. 92. Който допуска проява на нехуманно отношение към животни, жестокост или особена жестокост от лице, което е под негов контрол или е негов възпитаник и не е способно само да носи отговорност за извършеното деяние, въпреки че е можел да предотврати деянието, се наказва с глоба от 50 до 250 лв., а при повторно нарушение от 250 до 500 лв.
Чл. 93. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от НВМС, МОСВ или общината, съобразно тяхната компетентност.
(2) Наказателните постановления за нарушения по ал. 1 се издават от директорите на РВМС, РИОСВ или общината на чиято територия са извършени, съобразно тяхната компетентност.
Чл. 94. Наказателните постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция в размер до 150 лв., не подлежат на обжалване.
Чл. 95. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Раздел II
Отнемане в полза на държавата

Чл. 96.(1) В случай на отнемане на животно в полза на държавата по чл. 81, ал.3, разпореждането с него се извършва съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗБР.
(2) Извън случаите по ал.1 на отнемане на животно в полза на държавата, то се настанява временно в някое от специално определени за тази цел места или се пуска на свобода, в съответствие със разпоредбите на ЗВД и този закон.
(3) Специално определените места по ал.1 са:
1. за диви животни зоологически градини или спасителни центрове;
2. за животни-компаньони - частни или общински приюти;
3. за селскостопански животни - ферми, определени със заповед на генералния директор на НВМС.
(4) На отнемане подлежат и предметите, послужили за извършване на нарушението.
(5) Животното може да се върне на собственика, след като той е поел разходите по извършените процедури и са премахнати причините за отнемането му.
(6) Лицата или организациите, които поемат грижата за конфискуваните животни при спазване на изискванията на ЗВМД, ЗБР или настоящия закон са освободени от таксите за притежанието им.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на този закон:
1. Вариете е заведение с представления, чиято основна цел е да забавлява и в което в редуваща се последователност се изпълняват музикални или артистични изпълнения, шоуномера, кратки шеги, бурлески или сцени;
2. "Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и др.
3. Животни, използвани за храна на животни са риби, домашни птици на възраст до четири седмици, както и мишки, плъхове, хамстери, морски свинчета и зайци, които се отглеждат или убиват с цел да се използват като храна за животни;
4. Животни-компаньони са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас риби;
5. "Зоологическа градина" е постоянно съоръжение, където животни от диви видове се държат с цел да се показват пред публика в продължение на 7 или повече дни в годината, с изключение на циркове, магазини за животни и други заведения, които не показват пред публика значителен брой животни или видове.
6. Кастрация е отстраняване на яйчниците и матката на женските кучета и тестисите на мъжките.
7. Мъчително развъждане е развъждане, което е свързано със силни болки, страдания, вреди или силен страх (стрес) у животното или неговото поколение, както и използването на методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на животните или има вероятност да доведат до тяхната смърт или продължително или постоянно оказват отрицателно въздействие върху доброто състояние на животните.
8. "Приют за животни" е общински или частен обект, който разполага с подходящи условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.
9. Селскостопански животни са всички домашни или диви животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от животински произход (напр. хранителни продукти, вълна, кожи, кожи с косми, обработени кожи) или за други селско или горскостопански цели, или за работа;
10. Строг нашийник е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с косо извити навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
11. Трето лице по смисъла на чл.63, т.8 е представител на неправителствена организация за защита на животните, а в общините, в които няма регистрирана такава организация служител от приюта, който отговаря за защитата и хуманното отношение към животните.
12. Цирк е заведение, което изнася представления с цел забавление на хората, които най-често включват акробатични изпълнения, ездитно изкуство или дресура на животни, фокуси, пантомима, танцови и музикални номера.
13. "Етологични нужди" са нуждите, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.
14. "Спасителен център" е юридическо или физическо лице, определено от министъра на околната среда и водите, което се грижи за конфискувани живи екземпляри.
15. Недопускане на дискомфорт е осигуряване на такива условия в помещенията, в които се отглеждат животни, които им дават възможност да се движат свободно, да лягат, стават, да се обръщат без болка и затруднения и подходящ микроклимат.
16. Болка, страдание и трайно увреждане" е причиняването на смущения в здравето (физическо, психическо и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и психологичен дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на карциногени) или с трайни вредни последствия за здравето му.
17. "Добра практика при отглеждане на животните" е системата от общи хигиенни и технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични и етологични нужди и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, профилактиката на болести, обучението на персонала, воденето на документация, подходящо хранене, своевременното осигуряване на ветеринарномедицинска помощ,
18. "Зоомагазин е търговски обект, в който се продават животни-компаньони и декоративни животни.
19. Блокиране на раждаемостта е състояние на кучешката популация в дадено населено място, при което 90% от животните върнати по места са кастрирани и 80% от домашните кучета са регистрирани.
20. Диви бозайници са всички свободно живеещите в дивата природа видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници.
21. Диви котки са свободно живеещите в дивата природа представители на семейство котки (Felidae) с изключение на скитащите домашни котки с техните породи и разновидности.
22. Примати са всички видове полумаймуни и маймуни от разред Примати (Primates).
23. С цел развъждане е размножаване на животното поне веднъж годишно.
Приложение 1 Разред Китоподобни (Cetacea), семейство делфини (Delphinidae) Афала (Tursiops truncatus), Обикновен делфин (Delphinus delphis)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя чл. 35, т. 4 и чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
§ 3. Придобитите животни по чл.38 преди влизане в сила на закона, могат да се отглеждат и използват до 1 януари 2015 година.
§ 4. Наредбите по прилагането на закона се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.
§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.
§ 6. Националната електронна база данни по чл. 53, от настоящия закон се изготвя от Националната ветеринарномедицинска служба в срок от шест месеца от влизане в сила на настоящия закон.
§ 7. В Наказателният кодекс се правят следните допълнения:
Създават се нови чл. 350б и чл. 350в със следното съдържание:
Чл.350 б (1) Който умишлено умъртви животно чрез удушаване, обесване, разкъсване, смачкване или пребиване на животно; одиране, разчленяване или изкормване преди умъртвяването; хвърляне в огън, в агресивни среди, от големи височини или под движещи се превозни средства; чрез отрова или инжектиране на вещества, които предизвикват мъчителна и болезнена смърт се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Ако деянието е извършено повторно деецът се наказва с глоба от 1000 до2000 лв. и с лишаване от свобода до 1 година.
(3) Когато деянието по ал.1 е извършено от длъжностно лице или лице осъществяващо дейност или професия свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и глоба от 1000 до 2000 лв. а при повторно извършване на деянието глобата е от 2000 до 3000 лв.
Чл. 350 в (1) Който организира боеве с животни и/или предоставя животни за боеве и който в нарушение на закона убие животно по начин опасен за други животни или за хора, ако не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация , както и с глоба до 2000 лв.
(2) Ако деянието е извършено повторно деецът се наказва с лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и с глоба от 2500 до 3500 лв. (3) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице или лице осъществяващо дейност или професия свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и глоба от 2500 до 3500 лв., а при повторно извършване на деянието, извършителят се наказва с лишаване от свобода до 2 години и глоба от 3500 до 5000 лв.















М О Т И В И

Приемането на Закон за защита на животните е изискване на Закона за ветеринарномедицинската дейност поради факта, че последния не урежда изчерпателно регулираната материя. С преговорна позиция CONF-BG 43/01 и с Допълнителна информация CONF-BG 60/02 България е поела задължение да приеме и прилага достиженията на общностното право и общностните изисквания по отношение на хуманните отношения към животните. Законодателството на Европейския съюз към настоящия момент е въведено в значителна степен в Закона за ветеринарномедицинската дейност и редица подзаконови актове, но липсват механизми, гарантиращи тяхното спазване.
С предложения проект на Закон за защита на животните изчерпателно в единен нормативен акт се транспонира европейското законодателство и се урежда материята за защита на животните.




Вносители: Евдокия Манева-Бабулкова и група н.п.



14.02.2007 г.

Това е проектът, не съм сигурна дали е приет. Извеждайте я с душач, ако искате. Между другото моят съвет е да не я връзвате на двора със строг нашйник, защото гледах по Animal planet как шиповете на нашйника се бяха впили в кожата на една немска овчарка и после и ги изкарваха оперативно един по един и изобщо много трагично. Е, това е станало в продължение на доста време, но все пак..

[killaruna87]

Много полезно, браво! bravoS

[bushkata]

Цитат

тъй като на скоро във форума имаше питане дали строгия нашийник е начин да се предпази женската от нежелано заплождане. И аз си мислех, че е начин въсщност...

Ако е на врата й - не виждам как ще помогне. Ако го прикрепиш другаде - може и да помогне...знам ли n)

[shemet]

Цитат

Цитат

тъй като на скоро във форума имаше питане дали строгия нашийник е начин да се предпази женската от нежелано заплождане. И аз си мислех, че е начин въсщност...

Ако е на врата й - не виждам как ще помогне. Ако го прикрепиш другаде - може и да помогне...знам ли n)

Човекът си гледа кучето на двора, а то от както е разгонено си излиза , когато иска. И за това питаше дали може да го върже със строг нашйник, за да не излиза.
Bushkata, ти знаеш ли дали този закон е приет?

[MistressLinda]

За разгонени кучки съм чувала, че стопаните ползват някакъв спрей, който подтиска миризмата, и съответно наплива на мъжкари.

Отделно е добре да се водят само на повод, и далеч от кучешки паркове...

[bushkata]

Цитат

Цитат

Цитат

тъй като на скоро във форума имаше питане дали строгия нашийник е начин да се предпази женската от нежелано заплождане. И аз си мислех, че е начин въсщност...

Ако е на врата й - не виждам как ще помогне. Ако го прикрепиш другаде - може и да помогне...знам ли n)

Човекът си гледа кучето на двора, а то от както е разгонено си излиза , когато иска. И за това питаше дали може да го върже със строг нашйник, за да не излиза.
Bushkata, ти знаеш ли дали този закон е приет?

Както писах и по-горе, щом неговото излиза, значи и други могат да влезнат. Т.е. надушилите разгонена женска мъжки.
Не знам за закона.

[shemet]

Добре, благодаря.
Аз да ви питам.. За първа разходка е още рано, но от сега се приучваме на поводи и ползваме бебешките работи на Бък, но аз искам да му купя на Сибир негови си. А и сегашните модели са по-добри и по-хубави.
Избрала съм си това и това. Какво мислите?

[viki17]

Мисля, че разтягащите са предимно за малки породи.

[Bini]

shemet, North face беше писала по назад в темата за най-подходящите поводи о т.н. Повод тип планинско въже и нашийник тип душач (за него още е малък, значи нагръдник или обикновен нашийник). viki17 е права разтягащите са предимно за малки породи (въпреки, че има и за големи), а хъскито си е сериозна порода. wink Според мен определено не е за този тип повод.

Съжалявам, че не влизам, но имам много работа. Има много да ви разказвам. Като мога ще пиша, обещавам.

[shemet]

Има автоматични поводи, които не се разтягат между другото, но този точно се разтяга, да. Бтв пише до 30 кг куче, ама да, хъскито има сила на доста по-тежко куче. Тези ми се струват обаче най-удобни поради причината, че най-лесно се регулират, но ще виидим.

[sl1nceto1995]

здравейте искам да жи попитам колко стружа приблизително едно хаски

[vaseto]

Цитат

здравейте искам да жи попитам колко стружа приблизително едно хаски

400-500 лв. Може и по-скъпо.

[Zein]

тука е след баня :)

[Zein]

:)

[ySn]

Изтрийте ми поста :)

[shemet]

Моето гардже : )

Прикачени файлове

•  P4260023.jpg (222.64K)
  Брой сваляния: 36

[elena_lazarova]

Хора помогнете!
Хъскито ми Тара на 11 месеца нещо пощуря напоследък. Като я оставиш и за 5 минути изяжда ключовете за осветление. По принцип е дървоядка - де що имаше дърво изяде - примирили сме се. Оставяме я в коридора - там да прави каквото иска, а и той е голям. Но не зная какво да правя с тези ключове. Четох, четох, пробвах разни неща - не помага. Мъжът ми вече е тотално бесен. Каза че ще я върже със здраво въже. Знам, че не е добра идея, затова кажете нещо ефективно. Утре ще пробвам с люти чушки - четох че помагало при някои, ама май си спомням, че един път тя си хапна парче и не реагира.
Давайте акъл моля!!!!!!!!!!

[Zein]

мойто мнение е че щом го прави това
или не я разхождате достатъчно или
я оставяте сама за много дълго време и тя
ревнува.. и Чери беше така като я разхождах по
по малко.. вече нямаме такъв проблем

[elena_lazarova]

не мисля че е това - днес например е разходена и сутринта и на обед, а синът ми като е излязъл за два часа, вече е била изгризала единия ключ.