Публикувано: 19 November 2008 - 12:22 AM
Ако наистина, както казваш си "влюбен" в ПОРОДАТА, а не във външния вид на кучето, здравите челюсти и мощната мускулатура, ще разбереш каква е същността на кучето...А от една страна точно заради тези, които извеждат кучето си без опасения да не направи някоя "беля" хората са така настроени към тази порода.
Искам да те питам нещо: Защо предпочиташ пита пред стафа, примерно?
Защото лично нямам никакъв досег със стаф и никога не съм виждал чист на живо. Знам че в България
им е много малък процента и нямам никава представа какво представлява по характер кучето
знам основните неща- че не е селектиран за гейм, че си е изложбено куче с по- притъпени
"животински инстинкти" от пита и че като цяло е по- мощен и по- малко динамичен и издръжлив,
защото има по- обемиста мускулатура. Като цяло е по- едър и тромав, но също е красиво куче,
определено. Не знам, дано не намекваш нещо с този въпрос, например, че харесвам именно славата
на питбулите и външността им. Напротив, винаги съм искал да имам силно и красиво куче, просто, а в
тази характеристика за мен влизат и пита и стафа, но просто не съм срещал стаф до сега. Мои познати
имат питбули и от срещите с тях съм успял да се превърна в привърженик на породата. Така че, не
става въпрос за предпочитание, според мен човек би го било еднакво страх и от пит и от стаф,
независимо дали ги разпознава. Мен лично би ме било страх и от хъски (стига да не знаех, че са кротки създания)
защото кучето страшно си наподобява вълк, спор няма.
Относно: "Ако наистина, както казваш си "влюбен" в ПОРОДАТА, а не във външния вид на кучето, здравите челюсти и мощната мускулатура, ще разбереш каква е същността на кучето...А от една страна точно заради тези, които извеждат кучето си без опасения да не направи някоя "беля" хората са така настроени към тази порода." Като си вземеш куче спираш да гледаш на него като външност. Майката като си роди бебенце то за нея е
най- красивото сред всички- моето гардже си е най- хубавото гардже. Така че дори и както казваш да съм влюбен във външния вид на кучето,
дори и да си взема след като прекарам известно време с него и то ме гледа милно и искрено в очите при всяка моя дума към него,
едва ли ще се разочаровам и ще го зарежа, само защото не се е превърнало в кучето мечта от картинката в интернет. Ясно ми е, че
за мен кучето ще е светец, но както баща ми казва: Никой повече няма да влезе в двора, без да се замисли.
Това си има и добри страни естествено, не всеки има работа там. Аз лично като видя питбул всеки път изтръпвам, но не от страх
ами от някаква приятна емоция, като ги вида отдадени на някакви си тяхни занимания, постоянно в движение, постоянно заети и треперещи от енергия,
направо е невероятно изживяване. На мен това ми харесва, не съм влюнен в картинка, или в история, или в имидж, а в характера им и в безграничната им
любов към стопанина. Но честно казано не мога да разбера докъде може да стигне тази безгранична любов, това ми е страхът?!
Foreogi, мерси за мнението, на мен лично ми хареса, а и най- добрият начин да научиш нещо за друго нещо е да попиташ този, който се е сблъскал с него, Така че благодаря ти, от полза ми беше написаното, поздрави.