Вход
Регистрация
Помощ
Изчетох огромна част от тази тема. Отне ми дни. От тук научих много за питбулите и може би дори повече за техните стопани като цяло :) .
Пускам снимки на моя питоподобен "лисугер-мекотело", за да може целият "фором" да му се порадва и използвам случая да задам едно въпросче.
Ето я предисторията: Алекс беше доста страхлив, с течение на времето и доста усилия този страх все повече се редуцира и той вече си играе нормално с повечето кученца (от някои още го е страх - космати, лаещи, някои хъскоподобни). Вече е на 11 месеца. Всъщност да тича и да се гони с други кучета му харесва толкова много, че това създава проблеми. Много е превъзбуден и хареса ли си някое куче - малко, голямо, няма строг критерии, но най-често енергични кучета, не го оставя на мира. Всмисъл, дори кучето да си играе с Алекс и да се поумори и да се върне при стопанина си, нашият отива и продължава да го тормози да се гонят. Ако кучето не му обръща внимание, ето тук идва проблема - първо приканя с пози, тропа с лапи по земята, понякога с лапа удря другото куче и ако всичко това не помогне - посяга да хапе, за да предизвика реакция. Естествено, захапването не е силно, не е и от злоба, но разбираемо е нежелано. Това не е от вчера, в началото просто се радвахме, че проявява интерес към други кучета (защото беше супер наплашен), но някой път по този начин ще си изяде пердаха, защото не всяко куче ще толерира тази негова простащина :-Р. От известно време взимаме мерки и го караме първо да се запознае с кучето, а после да започва да играе, защото Алекс понякога и това не прави - идва някое куче на поляната, той си го харесва (обикновено от пръв поглед) и му се лепва.
Ментално Алекс е още бебе, това най-ясно си личи от кучетата, с които предпочита да си играе - други бебета като него.
Вчера имахме отлично изживяване, когато един свръхуравновесен, внушителен и зрял боксер реши да си играе с Алекс. Алекс се опита да се перчи, но боксерът само за минута го постави на мястото му без да се бият, без да го хапе - просто с присъствието си установи правилата на играта. След това играта на Алекс и с другите кучета се промени, нямаше я тази превъзбуденост. Беше много възпитателно. Истината е, обаче, че такива уравновесени кучета са малко и повечето бебешори, а и по-големите, имат особености в характера, които не са съвсем приемливи, но поради една или друга причина на хората не им прави впечатление. Но нашият е от "кофти порода" и уравновесени или не, Алекс трябва да се научи да общува по-нормално.
Мисля, че е добра идея да му сложа намордник докато си играе или поне докато свикне да си играе по-спокойно. На какво мнение сте?
Принципно занапред, ако този проблем не бъде решен или не постигнем желания резултат, нямам против и постоянно да е с намордник, когато е пуснат в парка. На повод - не мисля, че ще се наложи.
В момента имаме само намордник-лента с велкро, но той не е подходящ за игра, тъй като не мисля, че кучето може да диша нормално с такъв, ползваме го на ветеринар или в градския (реално два пъти, когато беше малък :) ). За игра по-скоро смятам да взема нещо подобно на това - http://www.bluecross.../Muzzle%201.jpg . Има едно доберманче, което е с такъв и няма проблеми.
Откъм послушание и команди нямаме грижи, но това с общуването е нещо, на което могат да го научат само другите кучета. Аз се намесвам, когато го видя, че се превъзбужда, викам го, идва. Рестартираме играта. Когато кани за игра куче, отново гледам да съм до него и посегне ли да "кълве", спирам го, избутвайки го настрани, след което го карам да седне и да стои, да свали темпото, след което отивам при другото куче и викам Алекс.
Подобрение има, но на два пъти е клъвнал едно лабрадорче и стопанката му ме заплаши тактично с физическа саморазправа :-D. Приех критиката и макар да осъзнавах, че нашият е постъпил зле не от злоба, а от незнание, не й се обяснявах на момичето. Не е конфликтно кучето (за сега), но има какво да учи.
П.п. Съжалявам, доста дългичко стана. Дано на някого му издържат нервите и да даде акъл.
И преди да сте ме нападнали, че не съм знаел, какво куче си взимам - ДА. Мислих си, че знам, но реално не знаех. Мислих си, че нямам предразсъдъци, но се оказа, че трябва да ги преодолявам. Е, учим се и до тук каквото не сме си поставили като цел, това не сме постигнали :).
Горе
Цитиране +
второ, то от снимките личи, колко е питбул, виж смо в какви условия са сложени малките. веднага ще ти сигнализира, че нещо не е наред. и трето, мъдреше ми се че са по 100-150лв. а няма породисто животно за тези пари.
