[dandi]

Мад,това е за тебе,извадка от една Родопска книга :->)

[dandi]

Автора на книгата е поканен на изложбата на Рожен на 18.05 и има доста неща за които ще разкаже

[Kara]

Каним всички любители на Kаракачанското куче и меркалии овчарлии в сърцето на Родопа планина на първият събор-изложба на Kаракачанското куче - Рожен 2008 !  

[Mad Max]

Цитат

Автора на книгата е поканен на изложбата на Рожен на 18.05 и има доста неща за които ще разкаже

Върховни са тези моменти! Благодаря ти много!
Може би звучат и толкова гениално - щото не могат да бъдат описани научному, а само видяни, почувствани, осъзнати и разказани. Всеки по своему.

Аз много пъти съм ти разказвала /сигурно и не само аз, а и Сидер, и Ати и Тошо/ Канджа е същата! Отделят ли се кози - няколко броя, или тръгне ли някоя да се яри, оплете ли се яре в шипока - пращаше синовете си Гривчо и Мечо, а тя до последно легнала там, до тях и ги варди. Понякога се е случвало и по 2 дни не се е прибирала на овчарника - без да яде, без вода да пие - плътно с тях, докато се открият /че кози като се наплашат и могат всеки баир да хванат и непознат даже/. Виждала съм я с очите си как води изгубили се по-поотраснали ярета - като малки деца към овчарника.. И не веднъж е стигала до схватка с вълк. Сега като по-стара, пращаше синовете си - и да обаждат на козаря, и да борят вълци - но винаги първа залайва! Каквото и да се случва. Сън не я лови.

[dandi]

Такъв е и Този ,Китанчо.Миналото лято една болна овца легнала да една река в дола и не може да стане.Вечерта (кутре беше още на 7-8 месеца)Китан не се прибра на кошарата.На сутринта пак го няма.Намерихме овцата благодарение на него(легнал беше до нея и я пазеше),пуснахме и кръв и добутахме до кошарата.Едва след като я прибрахме Китан отиде да намери стадото си.Тая пролет една овца се беше оагнила на баира и той пак така стои и я пази.

[Mad Max]

  Има един път който те отвежда.. Грабва ти ръката, стисва я силно и не те оставя да говориш, да протестираш. Отвлича те завинаги. Не пита кой си, какъв си. Не се интересува от живота ти до момента. Не ти казва нищо за себе си. Не ти сочи де свършва и къде започва. Просто един ден идва за тебе. Да те откара. С взлом се вмъква в гърдите ти и отнема дъха ти безсрамно. После ти похлупва нежно клепачите, както се прави с умрелите. Да не гледаш накъде отиваш с очите си. Сетне някак по детски те кара да седнеш още преди да сте тръгнали. Търпеливо те чака да се отпуснеш, сякаш не иска да му се противиш. Леко навлиза в душата ти и я разгръща. Търси ти вярата като че да определи посоката. Разхожда се в тебе и те чете като книга. На места те гъделичка, на други наранява, на трети ти се прекланя, усмихва, начумерва... И отново дивашки напред подема.
  Вслушай се в тишината му..
  Първо ще чуеш вятъра. Клумба в далечината ти носи, но не ти дава да я докоснеш само ти я загатва да те подразни. И звънци! Лай на кучета. Овчар рука отвисоко. После поклаща дъбови шуми да те разсея, млади, зелени, леко се галят една в друга. Старите клони мъдро ти скърцат, подсказват че право си тръгнал. Тихо е за кратко. В ниското река потреперва от острите камъни разсъбличана. Нещо прошепва, но вятърът го отблъсква. Завърта се около тебе неузнаваемо, стиснал в ръка тайните на хората дето живеят наоколо.
  Изведнъж се сгромолясва скала и вятърът страхливо се скрива в драките, простенвайки че пак се е закачил някъде. Мълчание. Усещаш миризмата на пръст. Пепел разпиляна във въздуха от убитият камък. Пътят поема нагоре да поздрави победителя и пак тръгва надолу. Танцува радостен, върти се. Тържествува заедно с планината. Поспира за малко, прескача реката и.. СТАВА ЧОВЕЧЕН.. Отваряш неволно очи.. Онемяваш! Устата ти зяпва в захлас.
  В теб остро гледа старият войн - Балканът. Груб. Величествен. Силен. Камъните грозно се надвесили над високото му чело, изгорено от жежкото слънце. Веждите - намръщено извити, бая са отъпкани от животни. Очите синьо студени, прозират истината отдалече. В зениците му огън запален от комити. Коне препускат, байряк се вее, пеят се песни, пие се вино, ножове се крият за Видовден. Ноздрите му цели топове пушек издишат. Устните му напукани, сухи, затворени не говорят отдавна. Лицето му като че с брадва изсечено. Врат от дънери стари. По раменете кошари като нашивки по шинела на генерал, гордо притурени за заслуги. Ръцете мощни и вълнести. Вятърът едва помръдва дебелата козина. По китките му навързани синджири на кучища. Каракачански. Гръд корава. Цялата в белези и кръв засъхнала от раните при сражения. Краката му голи. Здраво впити в земята, готови да носят още. И още! Река нежно ги целува. Благодари му, че я пази жива.
  Оглеждаш се наоколо. Иска ти се някой да питаш де се намираш. Изоставени къщи, порутени на половина злобно стърчат да сещат живота. Времето виновно е напуснало селото. Поразено от паметта на хората.
  Събуваш си обувките, запретваш си крачолите и тръгваш. Стръмният кър сам те води, изпитва ти ходилата. И те унемели нищо не чувстват. Вървят непринудено към сянката.

[dandi]

Мад,много хубав разказ,но дали някой ще го разбере.Аз не веднъж съм се опитвала да обясня за връзката между овчарите и кучетата им,връзка много силна,братска ,другарска.Едва ли някой може да я разбере ако не я е изпитъл.Ето ти цитат от една книга "Труден живот"-чийто автор е жив но е на преклонна възраст,роден е на 10.02.1910г.Ще те водя при него,той е един от малкото останали живи овчари дето са ходили по Беломорието

[Mad Max]

.................................................................

[dandi]

Мад като дойдеш на Рожен ще чуеш такива истории,поканени са стари овчари :->)

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[Mad Max]

...

[vane bansko]

Страхотни снимки!!!! :yahoo: :yahoo:
Браво!!Кога ще ме заведете и мене там?? :blink: :yahoo: :yahoo:

[Д.БАЛЧЕВ-БАЛКАН]

Цитат

Страхотни снимки!!!! :yahoo: :yahoo:
Браво!!Кога ще ме заведете и мене там?? :blink: :yahoo: :yahoo:

......евалааа на мерака ти Макс ;),голям фен сам ти да знаеш, :namigam:ама така и неми каза нищо за това куче  шареното освен ,че е каракачанско др. :wub:

[Mad Max]

Цитат

ама така и неми каза нищо за това куче  шареното освен ,че е каракачанско др. :wub:

За съжаление не е живо /отишло си е на 17 години от тоя свят, аз не можах да го видя, но съм слушала разкази../. А дали има дамазлък от него останал - като се видя със стопанина му ще питам..

Цитат

Страхотни снимки!!!! :yahoo: :yahoo:
Браво!!Кога ще ме заведете и мене там?? :blink: :yahoo: :yahoo:

Чуй се с кехаята и виж кога ще има време да ти отдели. Сега е много зорно. Доят се овце и работата е много. Подготвя се добитъка да се качва в планината.. Все трябва да си чувал как е.

[dandi]

;)