Средноазиатска овчарка
#4119
Публикувано: 19 March 2008 - 06:26 AM
Огладнял Тюркменски Тиграк дебне за скакалци или но-сър-чета..Квото дойде.Не го интересува кой какво класира и оценява..
#4122
Публикувано: 19 March 2008 - 03:13 PM
Багира, днес. Кондиция.
http://www.youtube.c...h?v=8l3fchOGXvc
http://www.youtube.c...h?v=NkKISxwZJqg
Снимки, снети от видео материала :







http://www.youtube.c...h?v=8l3fchOGXvc
http://www.youtube.c...h?v=NkKISxwZJqg
Снимки, снети от видео материала :








Вълк вълка не хапе.
#4126
Публикувано: 19 March 2008 - 04:34 PM
Цитат
Дуда, като бебе. :blink:
Ако знаеш само как съм се затъжила за това бебе и времее..
Едни от най-щастливите моменти в живота ми!
Голям инат беше Багира. Аз май накрая излязох по-голям.. ;D
И как ме пленяваше с невинния си поглед и ме действаше.. Не е истина! ;D
Много ме впечатли подписа на една мацка, която от години се занимава с азиатци:
"ВСЕКИ може да обиди един азиат, НЕ ВСЕКИ да се извини.."

Вълк вълка не хапе.
#4129
Публикувано: 19 March 2008 - 05:56 PM
Цитат
Дуда, като бебе. :blink:
Луда като мене.. ;D
Беше студено още. Решихме да се разходим с кучетата в Рила /аз, чадото и Николай/. Забрахме Иван и Буба със страхотните Фарамир и Айс, натоварихме се и поехме. Качихме се с превозно средство до където можахме, след което продължихме нагоре. Минахме през гора и поточе, продължихме по склона. Пред нас имаше река, на места по-дълбока от кучетата. Тръгнах да търся камъни, по които да я пресечем. Тъкмо бях открила и понечих да пресичам и чух шляпване зад гърба ми. Обърнах се и видях Багира във водата - правеше отчаяни опити да плува и да издрапа обратно на брега, от който се беше хвърлила.. Николай беше близо до нея. С поглед се разбрахме - видя, че нямам намерение да я спасявам и че исках сама да се справи в ситуацията. Прецени на момента. Обърна се, сграбчи я и я изкара. /тя никога няма да го забрави/
После.. След около час седнахме и се заприказвахме.. Николай предложи да проверим до колко Багира се е привързала към мен. Сграбчиха я с Иван, стиснаха й главата и ми казаха да тичам, докато не се изморя, нагоре по билото, след което да се скрия и да извикам. Тръгнах без да се замислям. Бягах, бягах между храстите.. Като се изморих клекнах и задъхана извиках, сякаш някой наистина ме беше наранил.. След отрицателно време пристигнаха Багира и Зарп след нея.. Когато видях тревожната й физиономия РАЗБРАХ ЧЕ ТОВА Е МОЕТО КУЧЕ!

Вълк вълка не хапе.


Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена

Горе
Цитиране +



