
Малиноа
#413
Публикувано: 15 January 2010 - 10:21 AM




Буленабайсер много са хубави и двамата .....дано бързо си намерят добри стопани.

Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!
#416
Публикувано: 18 January 2010 - 08:32 PM
#417
Публикувано: 18 January 2010 - 08:58 PM

#418
Публикувано: 18 January 2010 - 10:27 PM
Психиката на малинката ми ич не ми харесва . Чел съм че тази порода са доста емоционални кучета и не знам дали специално моята е свръх емоционална и за това да е такава . Ето проблема :
Много често е не сигурна и дори страхлива . Кучета не я притесняват дори да тръгнат да я хапят глутница бездомни кучета тя почти не отсъпва а се брани . Непознатите хора ги преодоляхме вече в голяма степен но още изпитва несигурност и страх от тях и за това се хвърля да ги лае в краката им (вече доста рядко го прави но в някои ситуации продължава) . Работим по въпроса че "човека не е толкова страшно животно" и в скоро време ще престане но все пак несигурността още я има . До тука иди дойди ще ги оправим нещата . Обаче проблема са околната среда в градски условия - Улици , коли , много хора на тясно пространство и т.н. . Там си е направо страх . Не живеем в гората . Като я извеждам има хора тук таме въпреки че сме краен квартал . Ето един пример за огромен страх - като я викна винаги идва дори и да играе с куче обаче ако съм близо до улица и я викна започва да броди неспокойно на няколко метра от мен и а ме гледа и причината е ясна . Пресичане на улуци трагедия - "давай да бегаме че ще ни заколят" . Не съм я бил никога , всеки ден играем , винаги има мотивация от моя страна и като цяло от моя страна отношението ми към нея е мотивиращо за да преодолее страховете си . Първият месец извеждания ми беше неотлъчно в краката . Не се разхождаше а ми лежеше в краката . Това е общо взето с примери .
Въпроса ми е - Нормална ли е тази психика като за подрастващо малинче ? Като пораснат променят ли си характера генерално ? (да кажем миналото ми куче питбул до 15 месеца супер страхливо куче , дакел да му лайне и той бегаше а след това изведнъж му прищрака и "куче да не ни се изпречва")
#419
Публикувано: 18 January 2010 - 10:53 PM
#420
Публикувано: 18 January 2010 - 11:17 PM
Еми развеждам я по пазарчета , насам на там на всякъде я водя с мене където мога . . . Може би й трябва повечко време . На края че ще я направа както трябва ще я направя но аз говоря за това което носи генетично в себе си . Аз че ще продължавам да работя с нея усилено ще продължавам ама все пак това е признак за нещо лошо може би в развъдната дейност . Дори кучета със знаменити родословия могат да се окажат с негодна психика ми е ясно . Аз казвам че от малка е такава и този страх и е вроден . Колко кучета има от малки си ходят все едно светът е техен . Та пак казвам въпроса ми е за генетично зароденият страх и несигурност дали е допустимо за тази порода (казвам за порода не за определено куче) като се има предвид факта че са по-емоционални . Пак казвам за питбула ми - оказа се че това е нормално за породата и 70% от питбулите са били така като малки и то със страхотни бойни родословия както моят беше .
а специално за моята кучка ми е странно защо страхът от хората преодолява толкова бързо а с останалото вървим бавно . . .
#421
Публикувано: 19 January 2010 - 08:34 AM
Взаимствах отговора от друга тема,ако не си я чел.Мисля че navar го е казал простичко и разбираемо.

"Гробарю,когато копаеш гроба ми,нека бъде плитък,за да усещам дъжда."
#422
Публикувано: 19 January 2010 - 08:46 AM
Това изречение прави невероятно лошо впечатление.Нямам намерение да задълбавам в тази насока и да стане спор далеч от темата Малиноа.Само да питам ,какво значи "бойно родословие",кой ги издава и регистрира такива кучета? Или е просто нарицателно или художествена измислица?

"Гробарю,когато копаеш гроба ми,нека бъде плитък,за да усещам дъжда."
#423
Публикувано: 19 January 2010 - 09:25 AM
#424
Публикувано: 19 January 2010 - 12:57 PM
Значи не е много притеснително поведението на моята малинка ? Ние се разхождаме всеки ден по най-уживените места в квартала та и съседните вече . То развеждането няма проблем обаче самото ходене е трагедия . Дърпане нон стоп , лутане ляво дясно и т.н. . Търпя половин час ходене така ама вече след това започва да ме изнервя страшно много . За кучетата много е важно търпението обаче след този полувин час започвам силно да го губя и започват строги корекции с команда . Сигурно не е правилният подход (най-малкото позволил си му да те тегли в началото , после пък му забраняваш) . Та какво да се прави в такъв случай когато самото ходене с кучето е толкова трудно и иначе "прекрасният"

Иначе ходиме си 10 мин , после спреме на някоя полянка и я разсея малко с игри , тичане и т.н. и после продължаваме . Не помага особено :) . Когато пък върви нормално (рядко и за кратко) пък не мога да я наградя защото не иска наградка заради силната емоция , навеждам се да я погаля поне и да и кажа браво и тя го приема за "давай да бегаме" .
Иначе за тренировките когато не сме на "бойното поле" съм много доволен . Напредваме много бързо .
Скоро се засякох с един тренер и ми обясни как да си тренира малко хапането без да се узлобява и социализацията да продължи . Ами хапе си доста добре . Демек - има недоверие към хора обаче като дойде време за хапане си хапе . Още сме на парцал защото ми беше обяснено че на този етап когато кучето се социализира и е лудо като моето ръкав няма как да стане защото кучето възприема ръкава като част от човека а парцала не толкова .
#425
Публикувано: 19 January 2010 - 03:24 PM

Това е гл. полицай Добрин Драганов, със служебно куче Зимо, от ОД на МВР гр. Варна. http://sa-mvr.com/in...n...4&Itemid=33 и успехите http://sa-mvr.com/in...n...4&Itemid=33
и Кайзер http://vbox7.com/pla...l=1&vid=2997821

#426
Публикувано: 19 January 2010 - 04:36 PM

#427
Публикувано: 19 January 2010 - 11:39 PM
#429
Публикувано: 22 January 2010 - 02:12 PM


#430
Публикувано: 22 January 2010 - 02:28 PM


Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват!