Познай на кого е това... /игра/
#1688
Публикувано: 30 April 2008 - 10:17 AM
бобър ;D
#1689
Публикувано: 30 April 2008 - 10:18 AM
Цитат
бобър ;D
:yahoo: :yahoo: :yahoo:

Бобрите са род водолюбиви гризачи, разпространени в Северна Америка и Европа. Те са единствените представители на семейство Боброви (Castoridae), което съдържа само един род Castor.
Генетични изследвания на двата вида европейски и северноамерикански бобър показват специфични различия между техните популации и малко вероятната кръстоска на видовете.
Бобрите са известни с отличителната си черта да строят бентове (прегради) на реките, като така създават малки езерца, където строят своите домове. Телата им достигат на дължина до 130 см и тежат до 30 кг. Ловуват се заради ценната им кожа. Американският бобър е обявен за национално животно на Канада.

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#1695
Публикувано: 30 April 2008 - 12:06 PM
Ееее БРАВО!Следващия път ще се опитам да ви затрудня повече!
Любов и пера
Скитник сред безкрайните простори. От петдесетината вида австралийски птици, представители на семейството на папагалите, вълнистото папагалче е несъмнено най разпространеният вид, и то не само в родната си среда, но и в останалата част не света, където живеят милиони папагалчета, отглеждани на затворено. В Австралия вълнистите папгалчета образуват големи ята, които водят полускитнически начин на живот според сезоните и възможностите за намиране на храна в обитаваните райони. За разлика от повечето папагалови птици от другите континенти вълнистото папагалче не е горска птица: то прелита над откритите равнини, за да търси зърна, плодове и тревисти растения, с които се храни.
По време на любовния период обаче тези папагалчета се установяват на определено място, където остават дотогава, докато потомството им вече може да лети. Гнездата си правят в дънерите на някои дървета в съществуващи вече хралупи или в основата на няколко клончета там, където натрупването на влага причинява загниване на дървото и то става по меко. С удари на човката женската издълбава дупка, дълбока до 20см, в която снася и мъти яйцата си.
Пеенето му е така разнообразно, както оперението. Вълнистите папагалчета са били внесени в Европа за пръв път през миналия век. Оттогава те придобиват голяма популярност като кафезните птици. Тази тенденция се развива до такава степен, че днес броят на вълнистите папагалчета на затворено е несъмнено по голям от броя на събратята им, които живеят в диво състояние в естествената си среда.
Подобна привилегия папагалчето дължи преди всичко на блясъка на оперението си в зелено, жълто и синьо. Към тези естествени цветове сега се добавят и онези, които птицевъдите постигат чрез изкуствен подбор. Не без значение са песента и обажданията на вълнистото папагалче, които са твърде разнообразни. Нека да добавим също, че то може да имитира някои звуци, които чува наоколо.
Женската снася сферични яйца и ги мъти двадесетина дни в гнездото, което е устроила в хралупата на някое дърво. Тези току що излюпени папагалчета ще напуснат гнездото едва след месец, когато ще се покрият с пера.
Любов и пера
Скитник сред безкрайните простори. От петдесетината вида австралийски птици, представители на семейството на папагалите, вълнистото папагалче е несъмнено най разпространеният вид, и то не само в родната си среда, но и в останалата част не света, където живеят милиони папагалчета, отглеждани на затворено. В Австралия вълнистите папгалчета образуват големи ята, които водят полускитнически начин на живот според сезоните и възможностите за намиране на храна в обитаваните райони. За разлика от повечето папагалови птици от другите континенти вълнистото папагалче не е горска птица: то прелита над откритите равнини, за да търси зърна, плодове и тревисти растения, с които се храни.
По време на любовния период обаче тези папагалчета се установяват на определено място, където остават дотогава, докато потомството им вече може да лети. Гнездата си правят в дънерите на някои дървета в съществуващи вече хралупи или в основата на няколко клончета там, където натрупването на влага причинява загниване на дървото и то става по меко. С удари на човката женската издълбава дупка, дълбока до 20см, в която снася и мъти яйцата си.
Пеенето му е така разнообразно, както оперението. Вълнистите папагалчета са били внесени в Европа за пръв път през миналия век. Оттогава те придобиват голяма популярност като кафезните птици. Тази тенденция се развива до такава степен, че днес броят на вълнистите папагалчета на затворено е несъмнено по голям от броя на събратята им, които живеят в диво състояние в естествената си среда.
Подобна привилегия папагалчето дължи преди всичко на блясъка на оперението си в зелено, жълто и синьо. Към тези естествени цветове сега се добавят и онези, които птицевъдите постигат чрез изкуствен подбор. Не без значение са песента и обажданията на вълнистото папагалче, които са твърде разнообразни. Нека да добавим също, че то може да имитира някои звуци, които чува наоколо.
Женската снася сферични яйца и ги мъти двадесетина дни в гнездото, което е устроила в хралупата на някое дърво. Тези току що излюпени папагалчета ще напуснат гнездото едва след месец, когато ще се покрият с пера.

The only thing I need right now is you...
