Познай на кого е това... /игра/
#2042
Публикувано: 05 May 2008 - 11:25 PM
Цитат
Благодаря за пускането на инфото ZzIT@. :blink:
Бях се разсеяла за малко да търся още някое интересно животинче и успях да намеря, ако нямаш нищо напротив ще го пусна и него като загадка. :blink:
Бях се разсеяла за малко да търся още някое интересно животинче и успях да намеря, ако нямаш нищо напротив ще го пусна и него като загадка. :blink:
#2045
Публикувано: 06 May 2008 - 09:11 AM
Пак научих нещо ново. :blink:
Сега се разрових за инфо и видях, че има няколко вида мунтжак. Повече за тях тук
Обикновен мунтжак
Класификация
царство: Животни Animalia
тип: Хордови Chordata
клас: Бозайници Mammalia
разред: Чифтокопитни Artiodactyla
сем.: Плътнороги Cervidae
род: Мунтжаки Muntiacus
вид: Обикновен M. muntjak
Научно наименование - Muntiacus muntjak Zimmermann, 1780
Обикновеният или индийски мунтжак (Muntiacus muntjak) е дребен вид елен на височина достига едва 30 - 40 см., като мъжките са малко по-едри от женските. Тялото му е компактно; с къси и тънки крайници и малка глава с издължена муцуна. Предочните слъзни жлези са силно развити. Известен е с пословично дългия си език, с който стига дори ушите си. Отличителна черта на индийския мунтжак са неговите костни рогови пънчета, които започват от лицето като естествени продължения на очните дъги и обикновено са по-дълги от самите рога. Въпреки че и двата пола имат костни рогови пънчета само на мъжките им растат рога, но те рядко достигат до 15 см. дължина и са с едно единствено разклонение. Мъжките редовно сменят рогата си, но за това няма определен сезон, както при същинските елени. Предпочитаното оръжие на мъжките в техните битки обаче не са рогата, а силно развитите им горни кучешки зъби. Те достигат до 2 см. дължина и стърчат надолу от устата като къси бивни.
Индийският мунджак е най-многобройния и широко разпространен мунтжак. Среща се в тропическите гори на Индия и Шри Ланка, в цяла Югоизточна Азия до островите Суматра, Ява и Борнео.
Мунтжаките живеят самостоятелно или на семейни двойки. Те са териториални животни. Мъжките маркират територията си със секрет от предочните си жлези и ревностно я защитават от натрапници. Битките между мъжките за територия и женските в нея са ожесточени и понякога нараняванията са фатални. Мунтжаките са активни предимно нощем. Менюто им е разнообразно: листа, филизи, горски плодове, гъби, дори яйца на птици. Имат много естествени врагове и когато са разтревожени издават къси излайвания, заради което ги наричат и лаещи елени. Те обикновено продължават да лаят дълго след като опасността е отминала понякога повече от час.
Мунтжаките нямат определен размножителен сезон. Женските обикновено раждат само едно малко след 200 - 220 дневна бременност. Първите няколко седмици от живота си малкото остава скрито в гъстата растителност. Отбива се на 2 - 3 месечна възрат и съзрява на 1 година, след което бива прогонено от територията на родителите си.
В плен мунтжаките доживяват до 10 години.
Сега се разрових за инфо и видях, че има няколко вида мунтжак. Повече за тях тук
Обикновен мунтжак
Класификация
царство: Животни Animalia
тип: Хордови Chordata
клас: Бозайници Mammalia
разред: Чифтокопитни Artiodactyla
сем.: Плътнороги Cervidae
род: Мунтжаки Muntiacus
вид: Обикновен M. muntjak
Научно наименование - Muntiacus muntjak Zimmermann, 1780
Обикновеният или индийски мунтжак (Muntiacus muntjak) е дребен вид елен на височина достига едва 30 - 40 см., като мъжките са малко по-едри от женските. Тялото му е компактно; с къси и тънки крайници и малка глава с издължена муцуна. Предочните слъзни жлези са силно развити. Известен е с пословично дългия си език, с който стига дори ушите си. Отличителна черта на индийския мунтжак са неговите костни рогови пънчета, които започват от лицето като естествени продължения на очните дъги и обикновено са по-дълги от самите рога. Въпреки че и двата пола имат костни рогови пънчета само на мъжките им растат рога, но те рядко достигат до 15 см. дължина и са с едно единствено разклонение. Мъжките редовно сменят рогата си, но за това няма определен сезон, както при същинските елени. Предпочитаното оръжие на мъжките в техните битки обаче не са рогата, а силно развитите им горни кучешки зъби. Те достигат до 2 см. дължина и стърчат надолу от устата като къси бивни.
Индийският мунджак е най-многобройния и широко разпространен мунтжак. Среща се в тропическите гори на Индия и Шри Ланка, в цяла Югоизточна Азия до островите Суматра, Ява и Борнео.
Мунтжаките живеят самостоятелно или на семейни двойки. Те са териториални животни. Мъжките маркират територията си със секрет от предочните си жлези и ревностно я защитават от натрапници. Битките между мъжките за територия и женските в нея са ожесточени и понякога нараняванията са фатални. Мунтжаките са активни предимно нощем. Менюто им е разнообразно: листа, филизи, горски плодове, гъби, дори яйца на птици. Имат много естествени врагове и когато са разтревожени издават къси излайвания, заради което ги наричат и лаещи елени. Те обикновено продължават да лаят дълго след като опасността е отминала понякога повече от час.
Мунтжаките нямат определен размножителен сезон. Женските обикновено раждат само едно малко след 200 - 220 дневна бременност. Първите няколко седмици от живота си малкото остава скрито в гъстата растителност. Отбива се на 2 - 3 месечна възрат и съзрява на 1 година, след което бива прогонено от територията на родителите си.
В плен мунтжаките доживяват до 10 години.

Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро