[jorji]

хах добре helia, и без това въпроса наистина беше шеговит (:  естествено, че и малките краченца имат нужда да се разтъпчат  :blink:

и за да не е спам съвсем, нека попитам:

какво да правим с малките кутрета които дори нямат 2 месеца, а тичането силно ги влече? норти само като види отворена врата е като стрела, и постоянно прави кръстоностни походи от единия етаж на къщата до другия  ;D знам, че е опасно да го пусна по полето, но все пак трябва да изразходва тая енергия някъде...

[Helia]

Отговорих ти тук.

[Петя Кръстева]

Цитат

Здравейте,
Днес Ви намерих,не се стърпях да се регистрирам при вас Хъскарите. :P
Подариха ми преди 2 години и половина едно тримесечно момиче.
И тъй като вече си имам и дечица(8 на брой) се разтършувах из НЕТ-а за повече инфо при отглеждането им.
АЙРА се окучи на 21-ви ноември с 4 мъжки и 4 женски.Много са и тъщата едвам се справя вече с тая детска градина.
За сега имам само обща снимка,но ше ги фотам поотделно и ще ги кача да видите кутретата.


....Разваляш с лицемерието си хубавата тема. Има други сайтове за продажба на малки кученца, ......всъщност не заслужаваш да имаш такова куче...

[Flawless]

Аз по принцип съм луда по всички животни . . . за което много често съм упреквана, защото наистина е много, но винаги съм се възхищавала, макар и от далече, на хъскитата- изключителни животни. . . до преди няколко месеца у нас дори не се бе споменавало да имаме куче, общо взето това беше невъзможно - . . . идеята и по-късно възможността да си имаме хъски (което ще стане след няколко месеца)дойде съвсем ненадейно, а и съвсем случайно попаднахме на човек, който се занимава със развъждане на хъскита . . . усъзнавайки,че това ще стане факт исках да съм абсолютно подготвена, макар че това на този етап не е възможно, но поне да имам представа, а не когато дойде и тепърва да се интересувам и започнах усилено да чета, да опознавам характера и природата на сибирското хъски , как да се грижа и т.н. . . гледахме със семейството снимки и клипчета на хъскита и колкото повече гледах и четях толкова повече се влюбвах и в самата порода , но и в кученцето, което ще бъде приятел на семейството ми и ние на него . . . при всякакви обстоятелства. Сега буквално съм обсебена от мисълта да имам хъски и да му дам цялата любов и грижи на света!!!

[jorji]

Цитат

усъзнавайки,че това ще стане факт исках да съм абсолютно подготвена, макар че това на този етап не е възможно, но поне да имам представа, а не когато дойде и тепърва да се интересувам и започнах усилено да чета, да опознавам характера и природата на сибирското хъски , как да се грижа и т.н. . .

нека и твоите родители почетат и се позаинтересуват повече, за да можете заедно да решите дали това е породата, която ще ви пасне и бихте гледали. След това ви остава само да се подготвите психически за "изпитанието"

[Flawless]

joбщеноrji, в Mar 18 2009, 09:24 AM, написа:

Цитат

усъзнавайки,че това ще стане факт исках да съм абсолютно подготвена, макар че това на този етап не е възможно, но поне да имам представа, а не когато дойде и тепърва да се интересувам и започнах усилено да чета, да опознавам характера и природата на сибирското хъски , как да се грижа и т.н. . .

нека и твоите родители почетат и се позаинтересуват повече, за да можете заедно да решите дали това е породата, която ще ви пасне и бихте гледали. След това ви остава само да се подготвите психически за "изпитанието"

Няма проблеми относно това . . . всяко прочетено от мен нещо бива моментално съобщено на родителите, на сестрите . . . на кратко на цялото семейство . . . и всички сме убедени,че го искаме и ще го обичаме безумно много . . . сега нещата са по-спокойни отколкото бяха в началото . . .общо взето всички чакаме със затаен дъх да минат няколкото месеца и да се родят бебчетата, за да отидем при човекът, който ги ръзвъжда и да си вземем хъскито . . . .Ще бъде страхотно!

[Ариел]

Винаги съм искала куче,едра порода-а и бях луда по "Белия Зъб" и прочие книги и филми за кучета.Помня,че от дете се захласвах по немските овчарки,но за пръв път хъски видях,когато бях на 18 и...хлъцнах.Приближих се до кучето,което бе на повод и стоеше като статуя-сериозен и със студена красота,озарена от хипнотизиращите ме сини очи.Бях чувала за тази порода,знаех как изглеждат,но забравих всичко,щом видях това куче.Исках дори да го погаля,но не знаех дали ще ми даде-а уж не ме е страх от животните.По-късно имах възможност да отгледам от бебе немска овчарка,която почина от естествена смърт на 12 години и наскоро съдбата ме събра с Арес.Пак си търсех куче,пак от едра порода и попаднах на хора,които търсеха осиновител.Видях го чак когато пропътувах стотици километри за да го взема направо,дори не ме интересуваше как изглежда-просто исках да осиновя куче и когато го видях-се разплаках.За мен това бе на-красивото хъски,което изобщо съм виждала на живо или на каквото и да е.В момента съм влюбена в него и не го деля от детето си като обич и внимание.

[Athanna]

Цялото ми детство бе изпълнено с приказни книги и истории за животните... Винаги съм обичала животните и съм била заобиколена от такива, още от началото на съзнателния си живот.


За пръв път видях хъски като дете - в градинката отсреща играеше едно невероятно любвеобилно създание - Айс. Беше сив, с две различни очи и много пухкав, общителен, красив. Бяхме банда от 12 момичета - видехме ли го - всички се хвърляхме да го галим. Много мечтаех и аз за такова. Но родителите ми не искаха хъски и взеха куче от друга порода. Откакто дойдох в Букурещ, първоначално изобщо не се усетих, че най-сетне може да стане дума за такова куче... Преди началото на есента се разрових и намерих контактите на жена развъдчик. Реших да й напиша по откровен и емоционален начин какво ми е на сърцето, как искам такова куче и всичко с подробности. Като въобще не вярвах, че ще ми отговори. Обаче тя се оказа доста сърдечна, отговорът дойде и стилът беше също откровен. Прочетох нейни статии, попаднах в дог.бг и ... Бам ... Пак се натъкнах на нея. По-късно се видяхме с нея и кучетата и се запознах с Ванеса (човек в облик на хъски)... Та в общи линии тя ми разпали интереса към породата. Все още не знам много неща, но вече станах жертва на първичната зараза

[bezmalvniq]

Сега искам да ви разкажа една мн интересна история,следва така: когато леля ми и свако ми предложиха да гледаме един мн интересен и невероятен филм по истински случай,казва се "Eight Below" в преевод значи "осем герой'',в който участват всички хъскита.Като изгледах филма,моментално се влюбих в хъскитата,и най вече на един от любимите ми герой Макс. .За щастие сестра ми предложи идея да ми купи като специален подарък хъски в деня на дипломирането ми,така и се сбъдна мечтата ми,въпреки,че нашите не искат да имаме куче у дома.Заедно със сестар ми отидохме да си изберем хъски,в една клетка моя бандит беше с още 2 ма братя,един от тях е с 2 кафяви очи,др е с сини очи.Моят Макс когото кръстих на един от геройте във филма.В момента в който треа да зибера между трите плючени момчета МАКС ми грабна сърцето,като направи една мн интереса физиономия,като избута братчетат си назад и застана смело пред витрината и се оказа че той е с различни очи-кафяво и синьо .Така вече е пораснал и е мн заякнак от дългиет раходки и игри.И такка отдавна съм бил фен още преди 4 ри години.този спомен ще ми состане завинаги в сърцето ми и няма да го забравя за Макс. толкова го обчиам че ми иде да го стискам здаво и да го хапя по носа или ушлето

[gabsito_94]

Аз за първи път видях хъски когато бях на гости при баба ми.казваше се Тери. беше с различни очи и черно-бял. тогава беше страшно горещо и той се беше излегнал на сянка в клетката си. когато ме видя стана, дойде до решетката и дълго се зяпахме. собственикът му ме вида и го изкара за да го погаля, а тои започна да ме ближе. това беше преди 4 години. тогава започнах да моля родителите ми да си вземем хъски, но те не бяха съгласни и някрая се отказах. преди няколко месеца намерих едно хъски да се разхожда само по улицата и го прибрах в дома. след няколко дни го върнахме на стопаните му. тогава пак започнах да ги моля , но този път се съгласиха.

[Meto]

Не знаех, че има такава тема в форума (явно толкова гледам). Аз не съм почитател на породата. Не съм див любител и на кучетата. Нормален (или ненормален) човек съм, който предпочита да помогне на животно в беда, от колкото на човек(вески знае какво имам в предвид (поне тези в форума)). Именно това направи нашата история реалност. И аз съм виждал хъскита, но не съм се вглеждал в тях като нещо по различно от друго куче за мен всяко куче си е със собствените си качества и красота. Бях в друг град по задача, минавах покрай едни контейнери за смет, до тях един малук кашон за вафли. Я нещо трепери в него. Там видях едно живо същество, което е изоставено на произвола на съдбата, отпаднал целия. Все още помня погледа му жален, уплашен и чудещ се какво става със него. Явно търсеше мама но нея я нямаше поради фактора ХОРА(най-жалките същества). Нямаше как да го подмина. Прибрах го и ходих до ветеринар. Отговорът не беше много вдухновяващ. Макар да беше още на 30-40 дена беше гладувал достатъчно. Гладуването усложнило други неща. Цитирам ветеринаря "-Направих каквото мога, от тук нататък всичко зависи от него". Признавам си го по пътя вървях с мисълта, че съм закъснял но се опитах да му помогна. Утешаваше ме това, че последните му дни ще бъдат в добри ръце макар това да не ми помагаше много. НО момчето показа сила, показа че иска да живее, показа че е по силен от хората, показа че няма да се предаде без битка! След 1 седмица почна да се разхожда горе долу нормално. Всички бяхме шашнати от това. Бях хванат неподготвен, той беше първият представител на семейството от клас животни и аз не знаех НИЩО! Как да го гледам какви грижи да полагам. от гоогле стигнах тук. И искам да благодаря на всички потребители на дог.бг било то пишещти било то четящи без този форум нямаще как да се справя. БЛАГОДАРЯ ВИ!

[Huskypower]

Не е истина просто , чак не мога да повярвам, че става дума за Фрост!

[Meto]

Да не е вярване нали ?

[Athanna]

Срещнало те е нещо, което заслужава да бъде обичано и не заслужава да бъде оставено, благодарение на което ти винаги ще бъдеш обичан и никога няма да бъдеш оставен...

Срещнало те е нещото. Пускам ти финал на фрагмент, който драснах миналата година, така изглежда случилото се в моите очи. Беше вдъхновен от някаква странна еуфория, свързана с прекрасността на непредвидимото

Нещо... Едно нещо. Една адски силна воля за живот, дошла незнайно откъде, незнайно защо. Чувствал си го, нали?

Чувствал ли си, че местоположението на твоето нещо е точно отсреща, зад ъгъла на улицата?

Че си на една крачка от него, че всеки момент ще го срещнеш... А то ще те прегърне с крилете си...

Нещото. Ти ясно го виждаш и се втурваш подире му с разперени обятия. С протегнати ръце.

А хората от улицата поклащат глава, наричайки те "луд", понеже нямат силата да видят твоето нещо!


© 2008, Athanna

[nushcho]

Не знаех, че има такава тема в форума (явно толкова гледам). Аз не съм почитател на породата. Не съм див любител и на кучетата. Нормален (или ненормален) човек съм, който предпочита да помогне на животно в беда, от колкото на човек(вески знае какво имам в предвид (поне тези в форума)). Именно това направи нашата история реалност. И аз съм виждал хъскита, но не съм се вглеждал в тях като нещо по различно от друго куче за мен всяко куче си е със собствените си качества и красота. Бях в друг град по задача, минавах покрай едни контейнери за смет, до тях един малук кашон за вафли. Я нещо трепери в него. Там видях едно живо същество, което е изоставено на произвола на съдбата, отпаднал целия. Все още помня погледа му жален, уплашен и чудещ се какво става със него. Явно търсеше мама но нея я нямаше поради фактора ХОРА(най-жалките същества). Нямаше как да го подмина. Прибрах го и ходих до ветеринар. Отговорът не беше много вдухновяващ. Макар да беше още на 30-40 дена беше гладувал достатъчно. Гладуването усложнило други неща. Цитирам ветеринаря "-Направих каквото мога, от тук нататък всичко зависи от него". Признавам си го по пътя вървях с мисълта, че съм закъснял но се опитах да му помогна. Утешаваше ме това, че последните му дни ще бъдат в добри ръце макар това да не ми помагаше много. НО момчето показа сила, показа че иска да живее, показа че е по силен от хората, показа че няма да се предаде без битка! След 1 седмица почна да се разхожда горе долу нормално. Всички бяхме шашнати от това. Бях хванат неподготвен, той беше първият представител на семейството от клас животни и аз не знаех НИЩО! Как да го гледам какви грижи да полагам. от гоогле стигнах тук. И искам да благодаря на всички потребители на дог.бг било то пишещти било то четящи без този форум нямаще как да се справя. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Историята ти ме просълзи от щастие, слава богу че има хора като теб, които да спасяват невинни душици
И браво на Фрост че се е борил за живота, още помня първата му снимка която видях във форума - едно уплашено и свито мишоче.А сега какъв красавец е станал .Хайде нямам търпение за нова поредица снимки.

[bezmalvniq]

Не знаех, че има такава тема в форума (явно толкова гледам). Аз не съм почитател на породата. Не съм див любител и на кучетата. Нормален (или ненормален) човек съм, който предпочита да помогне на животно в беда, от колкото на човек(вески знае какво имам в предвид (поне тези в форума)). Именно това направи нашата история реалност. И аз съм виждал хъскита, но не съм се вглеждал в тях като нещо по различно от друго куче за мен всяко куче си е със собствените си качества и красота. Бях в друг град по задача, минавах покрай едни контейнери за смет, до тях един малук кашон за вафли. Я нещо трепери в него. Там видях едно живо същество, което е изоставено на произвола на съдбата, отпаднал целия. Все още помня погледа му жален, уплашен и чудещ се какво става със него. Явно търсеше мама но нея я нямаше поради фактора ХОРА(най-жалките същества). Нямаше как да го подмина. Прибрах го и ходих до ветеринар. Отговорът не беше много вдухновяващ. Макар да беше още на 30-40 дена беше гладувал достатъчно. Гладуването усложнило други неща. Цитирам ветеринаря "-Направих каквото мога, от тук нататък всичко зависи от него". Признавам си го по пътя вървях с мисълта, че съм закъснял но се опитах да му помогна. Утешаваше ме това, че последните му дни ще бъдат в добри ръце макар това да не ми помагаше много. НО момчето показа сила, показа че иска да живее, показа че е по силен от хората, показа че няма да се предаде без битка! След 1 седмица почна да се разхожда горе долу нормално. Всички бяхме шашнати от това. Бях хванат неподготвен, той беше първият представител на семейството от клас животни и аз не знаех НИЩО! Как да го гледам какви грижи да полагам. от гоогле стигнах тук. И искам да благодаря на всички потребители на дог.бг било то пишещти било то четящи без този форум нямаще как да се справя. БЛАГОДАРЯ ВИ!

братле,историята ти мн ме трогна.спасил си животинката си независимо дали е човек или куче.Фрост наистина имал воля за живот,борил се е силно.хвала на теб.хиляди поздрвления,продължавай така в същия дух.

[daridaridari]

Здравейте!Това ми е първият пост във форума-досега само ви четях.Мечтата на приятеля ми беше да си има хъски-сбъднах я-за рожденния му ден му подарих малко сладурче-вече е на 2 месеца.Ноо-много е палав,не слуша,не можем да го възпитаме все още.Ще досаждам с много въпроси-да знаете.

[jorji]

браво мето! повечето хора просто си пишат и си говорят, но на теб евала за постъпката и успех занапред!

[huskeylover4e]

От голямата ми любов към вълците се стигна и до голяма любов към хъскитата 1 година не спрях да мрънкам на наще за хъски и накрая го получих и си го получих със лигавщините му но каквото и да стане аз винаги ще си го обичам даже мисля да си взема още 1 куче или ще е Нерко или женско хъски

[Anuk]

ай стига бе
Meto ти ме разби

Да сте живи и здрави със Фрост и дълги години да сте заедно