[Apso]

Каним ви на 29 април от 13 часа в кафе "Тропикана" (ул. "Христо Силянов" №44 в Надежда), на:

СЕМИНАР ПО ОБУЧЕНИЕ С КЛИКЕР (водещ: Анна "Апсо")
Входът за семинара е безплатен.

Програма:

положителното поощрение, предимства на обучението с кликер
как да учим кучето с помощта на кликер и методика на заниманията
как да ускорим обучението и защо кучето се прави "на идиот"
Игри и практически тренинг; Отговори на въпроси

[Apso]

СЕМИНАР ПО ОБУЧЕНИЕ С КЛИКЕР1

1 част: Позитивно поощрение
Основата на тази теория според различни източници е наричана модификация на поведението, теория на поощрението, оперантно обуславяне, бихейвиоризъм, психология на поведението и т.н.; това е този раздел от психологията, който е донесъл световна известност на Б.Ф.Скинър, професор в Харвардския университет.

В качеството на епиграф към семинара реших да взема една история от руския форум К-9: Както свободното възпитание на децата не означава липсата на такова, така и позитивните методи не означават, че всичко е разрешено просто те изискват собственикът най-сетне да поеме отговорността за поведението на кучето и да се научи да манипулира животното си.
Вчера се разхождахме в близката до дома ми гора, на първите 50 метра намерихме 4 превъзходни тортички (е, аз всъщност не участвах). След първата лениво си помислих: Аха, започна сезонът на вкусотиите, или ще хвана кучето на каишка, докато не подминем тази зона, или да си плюска. Мързеше ме да го връзвам, така че кучето си прекара прекрасно. Но това беше МОЙ, а не НЕГОВ избор.

Какво е кликер-тренинг? Кликер-тренингът е игра от рода на топло-студено", но с развиваща се стратегия, донякъде прилична на компютърната игра Хироус.
1-во ниво: Трябва да обясним на кучето правилата на играта. Ако то действа правилно, получава награда .Щракването означава Да, това е!" или Топло!" А сега започва и самата игра, кучето трябва да познае какво да направи, за да получи Ам".Ам" - това е любимото парченце кашкавал или саламче, играчка, погалване... малка награда, но именно такава, че да е интересна за самото куче. Най-важното е да се измисли и разработи стратегията така, че кучето само да изпълнява нещата.
2-ро ниво: Когато кучето изпълнява дадено нещо, му даваме име - например Цел.
3-то ниво: Сложните команди. Също като в училище, преди да умножаваме се учим да събираме. Ако кучето не разбира нещо, това движение трябва да се раздели на по-прости и дребни стъпки (парченца) и кучето да се обучава постъпково.
Например командата Апорт!, Валс или дори Ела! Такава проста команда се състои от няколко части. 1 Кучето трябва да чуе; 2 Да спре със сегашното си занимание 3 да се обърне към вас или да съсредоточи вниманието си върху вас; 4 да тръгне към вас и 5 да стигне до вас. Понякога кучетата престават да разбират какво се иска от тях, тогава трябва да се върнете и да преговорите вече изминатия материал, също като в училище.

Какво разбира кучето?
Кучето разбира човешките емоции, мимика и жестове, но не и думите. Частичното осъзнаване на човешката реч идва с опита  и най-често кучетата се досещат за какво става дума, но не дословно. Те разбират думите, които употребявате във всекидневието например Храна, Месо, Вода, Разходка, Къпане

Като пример, на възраст 1 г. и 3 месеца минималният речник на детето е само 4-5 думи, а максималният 232!, а за общуване и разбиране е нужно да се знаят поне 2000 думи. Учените смятат, че в ежедневната реч използваме 10-12 хиляди. Пресметнато е, че Пушкин е използвал 20 хиляди думи. В правописния речник под редакцията на В.В.Лопатин има вписани 100 хиляди думи.
Какво тогава искаме от 5-6 месечното кученце?
Успехът при възпитанието на кучето се заключава не в думите-команди, нито в пространни нравоучения кучето все едно нищо няма да разбере от това, което тъй дълго му обяснявате. Кучето разбира емоцията ни и колкото по-искрена и по-ярка е тя, толкова е по-разбираема. Думата Добре казана с тих и мрачен глас кучето ще разбере като Лошо, и дори да му кажете 100 пъти Лошо куче при беля, ако в същото време се смеете, то ще ви разбере като Браво! Точно така!.

Какво ни дава кликерът?
1. За кучето ще е по-лесно да разбере, че одобрявате действията му.
2. Това, което кучето открие само, се запечатва в паметта му до края на живота. Затова най-важното в кликер-обучението е играта на познай какво е с вашето куче.
3. Преимуществото на кликера се крие в това, че кучето не счита ръката ви за източник на храна.
Трябва да се отбележи, че кликерът е равен на освобождаваща команда на практика това означава следното: Ако обучавате кучето си например на командата Седни, то при класическата дресировка е важно кога ще дадете наградата тоест, трябва да се следи кучето да седи в момента, когато получава храна. При кликер-обучението, което е хубавото, подсказващият елемент не е храната, а щракването и, ако сте щракнали навреме, а след това сте подхвърлили лакомството в чинията, кучето се е надигнало и е отишло до нея, то всичко това е добре и е правилно, защото щракването вече е подсказало на любимеца ви с какво си е заслужил храната и същевременно го е освободил.

Много често, особено при работа с хранително поощрение, не е възможно да се даде награда в този момент, когато обектът прави това, което искаме да подкрепим. Ако уча кучето да скача, не бих могла да му дам лакомство в мига, когато се намира във въздуха. Ако след всеки скок следва почерпка (забавено поощрение), то у животното в края на краищата ще се образува връзка между скока и храната, и то ще скача по-често. Но това не носи информация за това кой от аспектите на скока ми харесва.

Кликерът сам по себе си не се явява вълшебна пръчица, важен е обучаващият принцип. Това е позитивното поощрение.
А какво е позитивно поощрение?
Обучението с поощрение това е нещо съвсем различно от системата на награди и наказания.
Наградите и наказанията обикновено идват след като действието е извършено, често пъти след известно време, като например, при съдебно дело. Те могат да повлияят или пък да не повлияят - бъдещото поведение, но безусловно не могат да въздействат на вече извършеното действие.
Поощрението независимо дали е положително, т.е. такова, към което се стремим, например усмивка или погалване, или отрицателно това, което трябва да се избягва, например дръпване на каишката или намръщване се случва именно в момента на действие, върху което следва да въздействаме.
Поощрението променя поведението само тогава, когато се дава в правилно подбран момент.
Войната по пътищата би могла да приключи на момента, ако всеки шофьор получаваше 5 лева в ръка при спиране на зебра. Ако детето, щом реши задачата по математика, получаваше за правилното решение стикер с любим герой, то не бихте могли да го откъснете от решаването на задачи.

Какво може да се използва в качеството на поощрение? Само това, което кучето харесва забележете, не ВИЕ, а кучето! Може да е любима храна, играчка например Махараджа ужасно мрази разходките, капризен е към храната, но извънредно се радва, когато се прибира вкъщи. Да, именно. И затова в началото използвах прибирането на кучето в качеството на поощрение.
Поощрението е относително, не абсолютно. Дъждът се явява положително поощрение за патиците, отрицателно за котките и е общо-взето безразличен, поне във влажно време, за кравите. Храната не се явява положително поощрение, ако сте сити. В качеството на поощрение трябва да се избира нещо, което обектът желае.
Това, което кучето ще получи в ролята на поощрение, трябва да бъде за него изненада. Ако давате винаги едно и също то омръзва, става безинтересно и престава да върши работа.
Какъв размер трябва да е поощрението? Неголямо, защото след това се губи интересът към продължаване на действието (например, ако дадете на детето кутия бонбони, задето е изпрало една носна кърпа, то втора определено няма да изпере), но и да не е малко да има случайно желаещи да метат улицата за 1 стотинка? Тъй че размерът на поощрението трябва да се взима предвид особеностите на всяко куче и размерът на вложения труд.

Ситуация от живота: кучето горе-долу е разбрало какво е кликер. Щом го види, започва да подскача и да се радва силно Тоест при вида на кликера на кучето му избива чивията и започва да предлага по ред и трите варианта на поведение, без зависимост от получената команда. Тук губим връзката.
Защо с кликер кучето се учи по-бързо? Защото кликерът активизира тази зона от мозъка, която отговаря за положителните емоции и паметта. Това е прекрасно, но когато активизира тази зона, за която казват, че е боцнато шилото, това пречи.
Така първо, не разбрах защо и как кучето вижда кликера. Той е малък, в шепата ви е. Я го скрийте по-добре! И второ сменете премията с по-малко интересна.

Озарение и джак-пот
По време на обучението у кучетата (впрочем, и у другите животни) се получават ОЗАРЕНИЯ, когато животното изведнъж започва да прави именно това, на което се опитват да го научат. В такъв момент кучето трябва да получи джак-пот. Джакпотът е много храна, ласки, свобода но в никой случай много щраквания. Щракаме само веднъж, а ако искаме богато да наградим кучето, то не трябва да се скъпим на саламчета!

Момент за поощрение
Поощрението .- това е информация, която казва какво ни харесва. Закъснялото поощрение представлява най-големият проблем. Кучето сяда, но докато собственикът каже Добро куче!, то вече отново е станало. За какво ли, пита се животното, ме хвалят? За това, че ставам Ако и при вас възникват трудности в обучението, първият въпрос който трябва да си зададете е не закъснява ли вашето поощрение. От друга страна, твърде подранилото поощрение също е лошо, тъй като поощряваме не самото действие, а опитът то да бъде извършено. Примерно, обучавайки кучето да скача през препятствие, ще го научим да подскача пред него или да поставя лапите си отгоре.

Не използвайте кликера за ободряване на кучето или в качеството на сигнал за начало на заниманията! Винаги трябва да си мислите Какво всъщност поощрявам аз?. Ако кучето се колебае или изостава от вас и вие щракате, за да го ободрите, вие поощрявате колебание или забавяне. Щракайте само в този случай, когато работата на кучето ви устройва.

[Apso]

Кликерът като поощрение
За да поощрявате в точния момент на извършване на действието е най-удобно да се използва условен сигнал. Условен сигнал може да бъде каквото и да е от червената светлина на светофара, смигването до свирване и покашляне. Вариациите са безконечни, важното е кучето да знае този условен знак и да може да го използва. Безполезно е да се използва погалване в качеството на поощрение, ако кучето е далеч от вас. Също така няма смисъл да използвате звукови сигнали за глухо куче. Условният сигнал е условно поощрение. Действието на условното поощрение може да се подсили при съчетаване с няколко безусловни поощрения. В даденият момент обектът може да не иска, да речем, да яде, но ако същият поощрителен звук или дума бъдат умишлено свързани също и с вода или други потребности или приятни мигове, той запазва действието си и в този случай. Например Карън Прайор пише:
Моите котки чуват израза Добро коте, когато получават храна, когато ги галят, когато ги пускат вкъщи и ги пускат навън, когато правят малките си номера и получават за тях възнаграждение. В резултат на това мога да използвам същите думи за поощрение на котката, която скача от кухненската маса и няма нужда да ги съпровождам с някакво безусловно поощрение. Може би причината парите да ни оказват такова ободрително въздействие се крие в това, че те могат да се свържат практически с каквото си поискаме. Това е изключително обобщено условно поощрение. Щом сте си създали условното поощрение, трябва да го използвате внимателно, да не го раздавате безсмислено, иначе силата му ще намалее.
Децата, които яздеха уелските ми понита, много бързо се научиха да казват: Добро конче! само когато искаха да поощрят поведение. Ако просто искаха да изразят привързаността си, можеха да си говорят с понито както желаят, но без да употребяват тези думи.
Условното поощрение, дадено навреме, има вълшебно въздействие както за кучетата и котките, така и за хората. Ние винаги закъсняваме прекомерно да се поощрим един друг. Да знаеш, скъпа, вчера изглеждаше забележително звучи съвсем различно от същата фраза, но казана навреме. Забавянето на поощрението може да окаже дори вредно въздействие (Че какво, нима сега не изглеждам забележително?)
Нека се учим да правим всичко навреме като начало: да щракаме.

[Apso]

ІІ част: Как с помощта на кликера да обучим кучето

С какво започва обучението?
Първото как да обясним на кучето какво е това кликер?
За да му обясним какво е кликерът, пригответе си пет купчинки по пет наградки. В интерес на истината, финландците съветват всеки път да се прави именно така (за да спрете навреме успехът при обучението с кликер е такъв, че собственикът изтърва спирачките и накрая свежда до нула всички положителни постижения) предварително си подредете храната някъде на масата или на поличка 5 купчинки, във всяка по 5 парченца.
Първите пет парченца се дават на кучето просто така, трябва да проверим дали му харесва това конкретно лакомство. Взимате в ръка първите пет парченца, а долу на пода, точно до ръката, поставяте съд за хранене. Отваряте шепа и позволявате на първото парченце да падне в съдинката. Кучето го изяжда. Второто парченце пак отива там. И тъй нататък. Научете се да се държите спокойно. Не трябва да разговаряте с кучето, да го хвалите, да мърдате. Учете се ясно да изпускате от дланта си лакомството, това после ще ви бъде много полезно.
Когато първите пет парченца си заминат, правим малка пауза. Отиваме там, където е подредена наградата и взимаме следващите пет парченца.
Връщаме се при съдинката, но вече държим кликера в другата си ръка.
Съсредоточаваме се както трябва, това също трябва да се тренира предварително, с прости действия, и започваме: щрак-лакомство, кучето го изяжда, щрак-лакомство (пускате в съдинката! Не давате от шепата!) и така и петте парченца. Наградата, разбира се, трябва да е дребна и плъзгава, кучето трябва да я гълта, а не да я дъвче. Така че процесът е достатъчно бърз щрак-лакомство-щрак-лакомство
Втора пауза. Отиваме за третата купчинка.
Третата купчинка се използва също като втората. Какво трябва да следите? Храната да пада веднага след щракването. Ако правите всичко правилно и бързо, още след третата купчинка кучето ще знае ясно какво е това щракване (знае, че след него има хапване).
Четвъртата купчинка вече е за проверка дали щракването действа върху кучето. Чакаме кучето да се отвлече (да не гледа към нас), след което щракваме и ако кучето се обърне в търсене на храната къде ми е парченцето? то веднага пада от шепата в съдинката.
Отново пауза и пета купчинка при петата повтаряте същото, както при четвъртата. А може и да разнообразите упражнението например, да смените стаята, в която работите. Или направете така хвърлете парченцето по-надалеч, кучето ще изтича да вземе наградката си от пода, вие щраквате, кучето се връща при щракването при вас парченцето пада в съдинката.

Колко време? Кога да спрем?
Можете да правите и 100 тренировки на ден, ако ви се иска, но най-важното е след 25-тото парченце да спрете.

[Apso]

Как се учи на команда Седни?
Ще научим куче, което вече може да сяда по команда Седни и ще се научим на този лесен пример да използваме кликера. Това, което кучето открива само, остава в паметта му до края на живота. Затова най-важното в кликер-обучението е играта на отгатни! с вашето куче.

Кликерът може да се използва само в една игра. Щом кучето познае какво ни трябва, ние го затвърждаваме и кликерът вече не ни трябва. Той се освобождава за нова гатанка.

Както знаете, кучетата дори необучените обикновено при наличие на интерес към тях първо ни предлагат позицията седни. Как ще заставите кучето да седне, без да го докосвате, си е ваша работа. Вие най-добре си познавате кучето. Обикновено се препоръчва достатъчно време да наблюдавате животното, а едва след това да започнете обучение с помощта на кликера.
Ако аз искам да науча кучето си да сяда, ми стига да вдигна дясната си ръка. Но не много високо (за да не подскача). Или да го повикам по име, но нищо да не командвам, а да го гледам в очите все пак искам нещо от теб. Няколко секунди размисъл и кучето ми ще седне. Това ни и трябва.

Приготвяме си 5*5 парченца лакомство. Взимаме петте от първата купчинка в шепа (не е забранено) и пристъпваме към етап 1 ОТГАТНИ. За ускоряване на обучението кучето може да се насочва, да му се помага, а ако не бързате за никъде, можете просто да чакате кучето само да седне и щраквате. Много важно е да не разговаряте с кучето и да не му подавате никакви команди.
Кучето е седнало: щрак и лакомство (в съдинката). Сяда щрак и лакомство. Така отива първата купчинка. Ако щракате в правилния момент (задните лапи се подгъват), кучето много бързо ще разбере какво трябва да направи. По такъв начин ще отгатне какъв е смисълът на играта и какво ви трябва, за да щракнете с кликера. Кучето ви дресира...
Втората купчинка се изяжда по същия начин.
С третата купчинка ще действаме по друг начин. Кучето започва без наша помощ да ни предлага изпълнение на командата седни. Щом сме пасивни, а кучето сяда, идва време да преминем към следващия, втори етап да го запознаем с командата. Щом кучето седне, щракваме, казваме седни. Сяда щракваме и Седни. Именно в такава последователност.
Без да проявявате алчност дайте и четвъртата купчинка пак по същия начин.
Продължаваме нататък. След известно време е нужно да проверим дали кучето е разбрало какво означава командата Седни.
Даваме командата и, ако кучето седне, щрак и награда.
Именно при сядане отново ви обръщам внимание на мига на щракване. Ако сте щракнали, когато кучето вече седи това е задържане. Ако сте щракнали, когато кучето е подгънало задни лапи това е командата Седни.
Четвъртата и петата купчинка, в този смисъл, отиват за закрепване на командата Седни. Какво правим по-нататък?
Ами после започваме да променяме условията, въвеждаме нови дразнители. Като начало можете да смените стаята. Ако кучето не изпълнява (не знае) командата, започваме на новото място от нулата, това се нарича обратно в детската градина. Обикновено е достатъчно да помогнете един път и кучето ще се сети. Когато сте изпробвали всички места вкъщи, излизаме навън.
И нататък както винаги, отначало на тихо място, без дразнители, после към все по-сложни и по-сложни условия.
Внимавайте да не възникне зависимост от кликера. Там, където кучето при първа команда сяда без проблем вече няма нужда да се щрака. Кликерът се използва само за обясняване на задачата или при коригиране на някакъв навик. При това може да се коригира само един фактор наведнъж например при ходенето редом рефлексът Седни при спиране.
Първо само скоростта, после ъгълът и т.н.
Командата започваме да въвеждаме тогава, когато кучето започне да ни предлага нужното действие. Ето тогава действието й е: нашата команда, щрак, хапване. Никога не бива да се произнася командата два пъти (големият брой повторения да не споменаваме). Кучето има шанс (и то само един!) да изпълни командата и да получи награда за това.

А какво да правите, когато кликерът при команда не е нужен?
Когато не е нужен просто не е нужен.

[Apso]

Режимът на поощрения:
Битува неправилният възглед, че ако сте започнали да изработвате поведение с помощта на положително поощрение, то трябва да продължавате да го употребявате през целия последващ живот на субекта, ако го няма, то поведението ще изчезне. Това не е вярно постоянното поощрение е нужно само на първите етапи на обучението. Можете няколко пъти да възнаградите едногодишното дете за ползването на гърнето, но щом поведението е заучено, то предметът на обучението сам ще се погрижи за себе си. Даваме или трябва да даваме на начинаещия множество поощрения обучението на детето да кара колело минава през истински порой от Правилно, дръж здраво кормилото, успяваш, чудесно! Но някой да е виждал на шампионата майка да тича до велосипедиста и да го ободрява по същия начин?
Успехът на вариативното поощрение лежи в основата на всички хазартни игри. Колкото по-големи са интервалите между поощренията във вариативния режим, толкова по-силно той стимулира поведението. Но режимът с продължителен интервал работи срещу вас, когато се опитвате да угасите дадено поведение. Ако не го поощрявате изобщо, то скоро ще се появи тенденция към угасването му но ако все пак от време на време го поощрявате, все едно колко епизодично една цигара, една чашка, една отстъпка пред мрънкащия нещастник .- и поведението вместо да угасне, ще бъде значително подсилено от режима с продължителни интервали между поощренията. При това изобщо не е нужно да поощрявате със щракане, достатъчни са парче сиренце, саламче, игра... но РАДОСТНО! Така, че кучето да разбере, че сте доволни от него. Няма нищо страшно, ако бурно се радвате на успехите на кучето си... и съседите с времето ще свикнат с това, че обичате кучето си и дори ще знаят, че си имате Добро куче!
ИГРА: Научи другия (по К.Прайор)

ІІІ част: Методи на обучение
Най-важното в обучението с поощрение е, че не можете да поощрите поведение, което не се среща.

Изработване на навика изработването се състои в това да се използва и най-малката тенденция за изменение на поведението в нужното ни направление и крачка по крачка да се премества към поставената цел. Процесът на изработка е възможен, защото поведението на живите същества варира. Каквото и да прави живото същество, в едни случаи го изпълнява по-енергично от обичайното, а в други обратното. Не е важно колко сложно или трудно е това финално действие, което искате да изработите, вие винаги можете да създадете ред последователни цели, да намерите някакво действие, което се осъществява още сега и да го използвате като първа крачка. Например да си представим, че искам да обуча пиле да танцува. Мога да започна с наблюдение на естествените му движения и да му давам поощрение всеки път, когато се завърти наляво. Скоро първата цел ще бъде постигната пилето започва да се обръща на ляво много по-често,  а в следствие на вариативността тези обръщания ще бъдат ту по-големи, ту по-малки. Сега мога избирателно да поощрявам само по-силно изразените движения наляво например четвърт оборот. Когато тези движения започнат да преобладават, естествената вариативност ще обуслови това, че някои обръщания ще са на по-малко от четвърт оборот, а други по-скоро на половин. Мога да повиша критерия, да изведа нова задача и да започна да избирам обръщанията на половин оборот и повече. Когато пилето се научи да извършва няколко пълни завъртания с голяма скорост за едно поощрение, мога да смятам, че съм достигнала крайната си цел танцуващо пиле.

[Apso]

10 правила на изработката
1. Повишавайте критерия на малки градации, за да може обектът винаги да има реална възможност да изпълни исканото и да получи поощрението. Ако кучето се е научило по команда да сяда вкъщи, не го влачете на оживена улица, дори ако прекрасно може да сяда. Улицата ще го обърка, то ще се разсее и няма да изпълни командата. Една неизпълнена команда и вие губите. Затова в началото учите кучето да сяда вкъщи, после вкъщи, но в кухнята или пред телевизора, след това на тихо място навън, където няма дразнители като кучета или коли, и едва след това на оживения булевард. Също така, ако учите кучето да скача през препятствие, то в началото трябва да е много малко, такова че кучето просто да го прекрачи. Дори ако кучето скача през високи парапети по време на разходка, при скок по команда не си струва да започвате от тях по-добре първо по команда да прекрачва, вместо да се удари. Един неуспех и ще ви се наложи дълго да възстановявате доверието на кучето. Непрекъснатият процес, дори милиметър по милиметър, ще ви доведе до поставената цел доста по-бързо, отколкото опити да форсирате бързия напредък с риск да изгубите цялото изработено поведение.

2. В конкретния времеви отрязък опитайте да отработвате едно дадено действие, не се опитвайте да формирате поведение по два критерия едновременно. С това не искам да кажа, че не можете да работите над много различни типове поведение в един и същ период от време. Безусловно това е възможно. По време на дадено занятие можем отначало да поработим малко върху качеството, след това върху скоростта. Тоест, учим кучето да седи правилно или да сяда по-бързо. Едно поощрение не може да съдържа два типа информация първо трябва да науча кучето да сяда както трябва, а след това да сяда бързо, докато не научи и това; само когато и двата критерия са установени, мога да поискам от него да изпълнява и двата.
Често не ни се отдава да напреднем в създаването на някакъв навик, макар че много се упражняваме, защото се опитваме едновременно да подобрим две или повече страни на дейността.
Следва да се обмисли кое свойство характеризира дадено поведение? Не може ли да го разчленим и да работим отделно над различните критерии? Когато се заемете с тези въпроси, повечето проблеми ще се разрешат от само себе си.

3. Преди да увеличавате или повишавате критерий, използвайте вариативната скала за поощрение на наличното в дадения момент ниво на реакция.
Помните ли вариативната скала за поощрение? Щом поведението е усвоено, трябва да започнете да го поощрявате по-рядко, за да го поддържате на даденото ниво. Това правило представлява същността на процеса на изработка. Когато можете да си позволите да поощрявате дадено ниво на поведение наслуки и да запазите увереността, че ще го получите, вие получавате и свобода да използвате поощрението само за най-добрите прояви на даденото поведение.
Такова избирателно поощрение ще премести нормалното или средно поведение в посока на това подобрение, което търсите вие. Добрата изработка представлява всъщност серия едва забележими преходи между непрекъснатото поощрение когато е достигнато конкретно ниво на изпълнение и вариативното поощрение когато постижението се е закрепило и се създава възможност за избирателно поощрение на още по-качествените отговори.

4. Въвеждането на нов критерий временно отслабва старите.
Когато извеждате кучето да тренира на улицата, не искайте от него прекрасно изпълнение. Забравете за известно време за точността и просто го карайте да сяда. Когато кучето се научи да се държи правилно на оживена улица, точността бързо ще се възстанови. Това, което е научено веднъж, не се забравя, но под потискащото въздействие на новия критерий старото, добре заучено поведение понякога временно остава на заден план. Не забравяйте, че не е педагогично да ругаете себе си или другите за грешките в наученото поведение, извършвани при нови обстоятелства. Грешките обикновено се поправят бързо сами по себе си, а караницата огорчава, и дори понякога фиксира вниманието върху грешките, които стават постоянни.

5. Стойте една крачка пред този, когото обучавате: изцяло планирайте програмата за отработване така, че при случай на внезапен успех на обучаемия да знаете какво следва да се поощрява оттам нататък. Озарението (скокът) чисто емоционално е много значим за обекта; дори животните явно изпитват удоволствие от Еврика!-та на познанието и често изпадат в състояние на леко повишено настроение. По този начин скокът представлява блестяща възможност да се постигне значителен напредък за кратък срок. Ако не сте готови за това и държите обекта на ниско ниво на обучение само защото не знаете какво да правите по-нататък това е най-добрият начин да загубите време и дори може би да убиете желанието за обучение и да предизвикате отвращение у обекта, който в бъдеще ще започне да работи без особено желание.

6. Не сменяйте треньорите в средата на реката: един обучаващ се може да има няколко инструктори, но се придържайте към една програма за изработка на всеки тип поведение.
Разбира се, всеки обучаващ се може да има много учители не изпитваме затруднения от това, че един ни учи на френски, друг на математика, трети на футбол. Но онова конкретно поведение, което трябва да бъде разучено, изисква само един учител във всеки конкретен момент от времето.

7. Ако една процедура за изработка не носи успех, намерете друга съществуват толкова способи да се постигне нужното поведение, колкото и инструктори, способни да ги измислят.
Например Вова изобщо не искаше да дава лапа в дланта ми, но когато си просеше парченце, поставяше лапа на коляното ми. Постарахме се да фиксираме това и след това на коляното да поставяме длан. Кучето, по навик поставяйки лапа на коляното, започна да я дава в дланта.
8. Не завършвайте тренировката без да дадете положително поощрение, това съответства на наказание.
9. Ако навикът се влошава, върнете се в детската градина, бързо повторете целия процес на изработка със серия от леки поощрения.
10. Завършвайте, по възможност, всяка тренировка на висока нота и във всеки случай спирайте, оставайки пред обучаемия.

[Apso]

Методи за ускоряване на формирането
Мишена (цел)
Абсолютно всичко може да се използва за мишена или цел нарисуван кръг, пластмасова пирамидка, лъч на лазерно фенерче, маркер важното е да научите животното да следи мишената или да я докосва. Пример за следване на цел обучаваме кучето да върви след ръката ни и тогава е по-лесно да го обучим на движение редом или около нас. Друг вариант учим кучето да следва лазерния лъч, което ще ни помогне да го насочваме от разстояние. Докосване на целта: с помощта на докосване можем да научим кучето да поставя лапи на вратата, да бута нещо, да стигне до целта.

Подражаване
Това е вроден инстинкт при животните, вълчетата се учат на лов подражавайки на родителите си. Животните вършат много неща, подражавайки дори на други видове, в основата на подражанието буквално лежи следният принцип: Ако това носи изгода за него, то значи ще донесе и на мен вярно, под изгода животните могат да разглеждат отварянето на вратата на хладилника, непослушанието например детето не слуша, него го глезят; значи и аз ще съм непослушен. Но подражанието силно помага при груповото обучение.
Например едно от моите кучета видя как другото скача през автомобил и се запали! От първия път не успя, но след това прескачаше всякакви коли

Моделиране
Третият метод за ускоряване на формирането моделирането (извайването) се състои в това да се застави обучаващият се пасивно да изпълнява дадено действие (да се движи като марионетка). Примерно натискаме в кръста, когато караме кучето да седне. Съществува мнение, че ако се извършва едно и също действие с обекта в течение на продължително време или достатъчно често, то накрая той ще усвои как да действа. Понякога това е така, но в действителност може да мине извънредно много време, а по пътя от подтикването до самостоятелното изпълнение е нужно озарение: Аха! Те искат аз да го правя сам!. Това е твърде високо изискване за животното. И дори ако вашият подопечен е Айнщайн на кучешкия род, повторението с надеждата, че ще го сполети озарение, се явява безплодна загуба на ценно време за обучение. За да работи моделирането, то трябва да се съчетае с формиране на поведението. Когато поставяте обекта в определена ситуация или го принуждавате да прави движения, трябва да реагирате и на най-малкия му опит да започне нужното движение, и този опит да поощрите. Челюстите на кучето поне леко са се сключили върху апорта, дупенцето е трепнало назад под коляното ви щрак! И Браво! Но в използването на процеса на формиране съществуват два капана. Първият се крие в това, че е по-лесно да забележите грешките, а не подобрението и затова за такива вербални същества, каквито се явяваме ние, е много по-просто да негодуват, когато критерият не е достигнат, вместо да дават поощрение, когато е достигнат. И това може да сведе до нула напредъка.
Кучетата заслужават похвала поне за това, че издържат на всички педагогически грешки, които извършваме.

[Apso]

Кога навикът е изучен? И така, пълният контрол с помощта на стимули се определя от четири условия, към всяко от което следва да се подхожда като към самостоятелен раздел от тренировъчната задача, самостоятелен пункт от програмата за изработка.
1. Поведението винаги се осъществява веднага след подаването на условния стимул (кучето сяда, когато му наредят)
2. Поведението никога не възниква в отсъствие на стимула (по време на занимания или работа кучето никога не сяда спонтанно)
3. Поведението никога не се наблюдава в отговор на други стимули (ако кажете Легни!, кучето не трябва да сяда)
4. Никакво друго поведение не възниква в отговор на дадения стимул (когато кажете Седни!, кучето не трябва ад ляга или да подскача да ви ближе по лицето)

Едва когато и четирите условия са изпълнени, кучето наистина напълно и окончателно разбира командата Седни! Сега вече действително го управлявате с помощта на стимула.
Условен стимул заучен сигнал може да бъде всичко, абсолютно всичко, което може да се възприеме. Знаменца, светлина, думи, докосване, вибрация, гръмването на бутилка шампанско накратко казано, без значение е какъв сигнал ще използвате. Щом обектът може да го възприеме, сигналът може да се използва за предизвикване на заучено поведение.
Щом стимулът стане условен сигнал, става нещо интересно: той се превръща в поощрение. Условният стимул е предвестник на поощрението и затова той става желаемо събитие. Желаемото събитие само по себе си е вече поощрение, и затова вие с успех можете да поощрявате поведението, давайки условен стимул за друго поведение. Но веригата на поведението се къса и поведението се разсипва на елементи, ако във веригата се вклини неизучен поведенчески акт или действие, което не се намира под контрола на стимули. Не можете да подкрепите обекта със сигнал, ако този сигнал не се разпознава или той не може да изпълни нещото, което сигналът изисква. Оттук следва, че верижното поведение винаги трябва да се отработва откъм края. Започвайте с последното действие във веригата, уверете се, че то е усвоено и сигналът за изпълнението му се разпознава правилно, и едва след това преминете към изучаването на предпоследното действие и тъй нататък.

Пример обучение на команда Апорт!
1. Дай играем с кучето и поощряваме, когато то даде играчката
2. Дай но сега се отдалечаваме от кучето на половин крачка, на една за да има възможност да ни я даде
3. Вземи и дай! Изтърваме играчката и даваме възможност на кучето да ни я даде
4. Вземи и дай! Но вече хвърляме играчката на крачка от нас
5. Иди, вземи и дай!
6. И ето ви Апорт Седни, иди, вземи и дай!

Как се изгражда заниманието?
1. Ритуал. Заниманието е най-добре да започва с Ритуал. Кучетата много обичат ритуалите. Какъв ще бъде той зависи от вас. Главното при Ритуала е не мястото, не дрехата, а действията и думите. Може да започнем занятията с приклякване пред кучето и вглеждане в очите му. Може и с бурно приветствие. Важното е да има контакт между вас и подопечния.
2. План. Добре е да имате план на това, което смятате да правите. Ценна работа! Важното е да имате план и за в случай, че кучето получи озарение, за да знаете на какво да го учите оттук нататък. По време на занятията е добре да изучите нещо ново, да се оформя това, което вече учите и да се повтаря вече наученото. Повторението на вече наученото най-добре да става накрая. Но не е задължително! Понякога е полезно цяло занятие да повтаряте вече изученото. Важното е на кучето да му е интересно в течение на цялото занятие. Занятията трябва да бъдат развлекателни. Винаги редувайте сложните задачи с няколко леки. Заниманията не трябва да вървят от стария и лек материал към новия и труден това е забележителен метод да научите кучето си да мрази заниманията и да се старае по-бързо да ги приключи (помните ли ужасните уроци по музика от детството си?). Винаги завършвайте заниманията с някаква лека и весела задача, с която животното със сигурност ще си заработи поощрение.
3. Почивка. Ако се занимавате дълго, то следва да давате на кучето почивка и да пийне вода. В качеството на почивка може да служи и смяната на активни упражнение с по-бавни и обратното.
4. !!!Заниманието трябва да приключва весело. Завършвайте го, докато постигате успехи. Винаги съществува изкушението, след като постигнете великолепно изпълнение, да се опитвате да го получите отново и отново, докато обектът не извърши грешка или не се получи срив на навика. Научете се да спирате на положителен резултат. Нека питомецът ви почувства успеха. Ако не сте постигнали успех, а искате да приключите занятието, върнете се на някаква лека задача, с която кучето ви със сигурност ще спечели поощрение, и така завършете. Веселете се! Ако чувствате, че започвате да се разочаровате или ядосвате, спрете незабавно. С този тип обучение не бива да се занимавате, ако сте раздразнени. Древние французы говорили Принимать решения во время гнева, все равно Что садится на корабль во время бури
5. Завършвайте заниманията с команда Свободно! Или Разходка! , но в никой случай с игри, сладки приказки и мачкане. Завърши ли заниманието, свършва и всичко хубаво. Няколко минути може просто да игнорирате кучето. Най-хубавото нещо това е заниманието! Кучето трябва да се научи на това.

[Apso]

Суеверия: случайните поощрения
Когато поведението не е свързано с последвалите събития, но в мозъка на обекта се свързва с тях в качеството на необходимо условие за осъществяването им, става дума за суеверно поведение.
Опитайте да минете покрай кошче за боклук без дори да го погледнете, ако вчера сте намерили в него пет долара. Суеверия често възникват и при обучението на животни. Животното може да се ръководи в отговорите си от такива критерии, които изобщо не сте се канили да въвеждате, но чисто случайно са съвпадали с поощренията и са образували условна връзка. Примерно, животното може да смята, че за получаването на поощрение трябва да се намира на определено място, да се завърти в някаква посока или да е седнало в по-особена поза.Поэтому когда тренируете собаку даже дома время от времени одевайте на нее ошейник и поводок.  Когато пожелаете да работи на ново място или при друга ориентация, внезапно и загадъчно цялото му поведение се променя, и изобщо не става ясно защо. Затова е много по-добре, щом поведението започне да се формира, да прилагате разнообразни варианти на условията, които не изглеждат важни, за да не възниква някакво случайно обуславяне, което в последствие ще ви пречи. К примеру собака может решить что выполнять команду Редом обязателно когда она на поводке, а команду Сидеть когда на ней нет ошейника.Внимавайте най-вече да не се образуват случайни временни взаимовръзки. Когато поведението не е свързано с последвалите събития, но в мозъка на обекта се свързва с тях в качеството на необходимо условие за осъществяването им, става дума за суеверно поведение.
Ние забравяме или не разбираме, че случайното поощрение всяко едно поощрение, хубаво или лошо спомага за запазване на поведението.

Когда прекращать поощрение. НИКОГДА. Нужное поведение можно подкреплять изредка, но надежда должна быть у собаки всегда. Часто именно это причина того, что собака вдруг перестает выполнять какую-либо команду. Хозяин посчитал, что она «и так уже ее знает», и расслабился. А собака биологический организм, который делает то, что целесообразно. Если выполнение каких-то действий не подкрепляется, это становится пустой тратой энергии, которую надо что? Беречь. Это витальная потребность организма. Поэтому прекращать поощрение полностью нельзя никогда

[Apso]

Цитат

Каним ви на 29 април от 13 часа в кафе "Тропикана" (ул. "Христо Силянов" №44 в Надежда), на:

СЕМИНАР ПО ОБУЧЕНИЕ С КЛИКЕР (водещ: Анна "Апсо")
Входът за семинара е безплатен.

Програма:

положителното поощрение, предимства на обучението с кликер
как да учим кучето с помощта на кликер и методика на заниманията
как да ускорим обучението и защо кучето се прави "на идиот"
Игри и практически тренинг; Отговори на въпроси

това беще, отгоре сложих материала от този семинар. С малко зъксняване

[jujkavn]

Здравейте :)
Бих искала да пробвам с кликер, от къде бих могла да си поръчам?

[Apso]

Пробвай по зоомагазини, или по и-нет . Кликер не е задължителен, може за начало и шракащ химикал или "щелчек" направлет от фотолента или пласмас. Метални кликири са по удобни и живеят по долго от пласмас, само там е преимущество на "официалният" кликер. Кликерът не е важен! Важен е МЕТОД! Успех!

[Apso]

Реших да положа край на съмнения, с какво ще различава контрастният метод от кликер метод.
за контрастният метод може да прочете от тук http://dog.bg/forum/...opic,657.0.html
Разлика на методи по добре се вижда на примери.
Какво означава командата "редом":
Кучето върви от лявата ви страна, гърдите наравно с вашите крака, разстояние между него и лявото ви коляно не повече от една педя, поводът е абсолютно отпуснат.
Пояснение: редом не означава просто да върви до вас, а внимателно да следи вашите движения и да не се "отлепва" от вас. Няма отделни команди за спиране, смяна на посоката, промяна на темпото или друго. Всичко това е ВСЕ СЪЩАТА команда.
И така обучение на Редом (котрастният метод)
1.В изходно положение заставате мирно, карате кучето да седне от лявата ви страна. Хващате повода с две ръце по следния начин: лявата ви ръка на около 40 см от нашийника (хм, зависи от височината на кучето, но давате достатъчно аванс, за да бъде поводът отпуснат), дясната ръка на известно разстояние, колкото ви е удобно. Жалко, че засега няма къде да публикувам картинки по въпроса. Ръцете ви са в положение все едно държите волан на автомобил, на нивото на ханша или малко по-ниско.
2.Казвате ясно "редом" и правите крачка с десния крак, за да може кучето да види. Ако то не тръгне, следва корекция. При нея помнете следното: дайте на кучето 1 секунда да реагира - не по-малко, но не и повече - не го чакайте да "мисли" по въпроса. Корекцията е рязко дръпване на повода с двете ръце във ваша посока. Силно и кратко! Не го съжалявайте - чувствителността по врата на кучетата е много ниска и това съвсем не като вас да ви дръпнат така. Второ: целта на корекцията не е да "довлечете" кучето до себе си, което е мното често срещана грешка. Целта е да привлечете вниманието му и да му покажете чрез неприятното усещане, че това, което прави, не е добре. То инстиктивно ще се приближи до вас. Веднага отпуснете повода, наведете се, с лявата ръка го "прегърнете" и потупайте по гърдите, като казвате "браво редом" с браг или игрив тон, без да спирате. Щом кучето се отклони от това, което описах като движение редом - дръпне се напред, встрани или назад - отново казвате "редом", давате 1 секунда, коригирате с рязко дръпване, щом се доближи -веднага отпускане на повода, "браво редом", похвала и лакомство без да спирате. При корекция запомнете: не го довличайте до себе си, дръпнете рязко и силно, то само ще се приближи. Ако дърпа много силно по-добре 3 корекции отколкото довличане.
Обръщам внимание върху още нещо: Щом подадете командата, не я повтаряйте без корекция. Ако се наложи повторение - само с корекция. Често виждан сценарий: Казвате редом, то се дърпа, отново казвате редом, ядосвата се, повтаряте го 4 пъти, като повишавате тон, накрая дръпвате, то се доближава. Кучето мисли, че комнадата е "редом редом! редом! РЕДОМ!!. Така ще го научите да изпълнява от четвъртия път.
Като походите така - корекция при грешка, поощрение при изпълнение - кажете отново "редом" и спрете. В началото може да го правите театрално - со повдигане на краката високо при последните крачки и тежко тропване по земята. Ако кучето продължи напред - 1 секунда, корекция, придружена с "редом", похвала и лакомство щом се доближи до вас.
Тази команда се учи много лесно - при всяка разходка. Като усвоите добре движение напред (повтарям - поводът абсолютно отпуснат, кучето на разстояние не по-голямо от определеното) започнете да усложнявате. Сменяйте посоката, темпото. Преди завой или смяна на темпото подавайте еднократно командата.  Винаги коригирайте при отклонение. Силно, не го жалете, иначе няма ефект. Лично за мен силата на корекцията беше най-големият проблем, а треньорката не спираше да повтаря "нищо не правиш, много са ти вяли корекциите, дръпни с всичка сила!" Ако сте слаботелесни или просто жена при корекция приберете дясната ръка до лявата, за да дръпнете с концентрирана сила.
При по-тежки ситуации (например среща с друго куче, с което искат да се изядат, разпенявват се, или лаещи от двор) се прави друга, по-силна корекция, която е за по-нататък.
А сега как се учи Редом с кликер-метод.
1.Намирате тихо местенце, може и в къщи. Махате повод.
2. Нищо не казвате Само с награда(лакомство, играчка) подмамвате куче само да стане до вашият левият крак. Ако не става, ставате до стенато, така за да куче няма никакъв друг избор за да стигне до награда, освен да не мине до вашият ляв крак  ;) Веднага как куче станало до вашият крак- давате награда. Повтарете. Куче разбира най накрая - дават награди веднага -как аз ставам до левият крак. Сега вие ставате на една крачка напред, кучето ви следва? Продолжава да търси награда до вашият ляв крак? БИНГО! Супер! давате много награди! Следва нов етап при обучение- вече ставате на някое ново место в къщи. Куче търси награда до левият крак на ново место? Супер! Награда! Сега идвайте напред или на ляво, или дясно, така за да куче разбере че има нова игра " хвани награда до моят ляв крак". И давате награда вече не всеки път, а куче следва с вашето темпо? Супер! Награда! давате след 3 крачки, след завъртане, след 1 крачка, в произволен ред.
Настава най драстичният момент- кучето ви следва! Куче пък станало да вашият крак? Сега вече давате команда Редом! И награда. От сега давате награда само каго вие давали команда Редом! Така куче ще разбере че получава награда само кога вие давате команда.
И сега вече бавно, започвате да повтаряте тази команда на тихо местенце до къща. Като игра. Вече играете в Редом! в парка, на улица. Слагате каишка, но няма смъсл да дърпате, с игра ще постигнете по вече! ;)

[Apso]

Команда "Седни" или "Зиц" (Sitz) Контрастният метод
В това съобщение се спирам по-специално на седни от движение.
Сигурно всеки е научил малкото си псенце да сяда с помощта на няколко лакомства и ласкави думи - това е страшно лесно, защото то го прави винаги когато иска нещо от вас. Но идва време да го научите да изпълнява командата "седни" от движение, с престой, от разстояние.
Няколко думи за командата. Това е може би ключовата команда в обучението. Само си представете - с добре овладяни редом и седни вие вече имате куче, с което няма да очаквате неприятности в каквато и да е ситуация.
Обръщам внимание на това, че "Седни" означава кучето да седне и да запази това положение докато не кажете нещо друго. Няма команда "Стой така", тя не е необходима, затова още при първите занимания не се задоволявайте с това, че кучето е седнало. Не му разрешавайте да става, докато не подадете друга команда или не го освободите.

Как се учи?
От движение редом спираме, казваме ясно "Седни". В началото извършваме следната корекция: (корекциите са описани все едно кучето се движи от лявата ви страна):
Корекция 1: Хванете повода с дясната ръка на около педя от нашийника и дръпнете силно вертикално нагоре. В същото време с лявата ръка натиснете крупата надолу. Удобното положение на лявата ръка е такова: палецът отдалечен от останалите пръсти, с вдлъбнатината между палеца и показалеца натискаме надолу. Събраните 4 останали пръста сочат надолу покрай хълбока на кучето, те са свободни и контролират дупето на кучето да не избяга вляво. При добро изпълнение на командата кучето трябва да седне до вас на разстояние не повече от педя, без да избягва напред, да се върти встрани или най-лошото - да се завърти с муцуна към вас.
Същината и силата на корекцията е в повода, НЕ в натиска по крупата, обърнете специално внимание на това.
При тази команда работим по метода поощрение/корекция точно както описах при редом: подаваме командата, даваме 1 секунда за изпълнение, след това коригираме, щом кучето заеме желаното положение - поощряваме с "Браво седни", потупване по гърдите и лакомство. И отново повтарям, че силата на корекцията (от повода) е много важна - от нея зависи колко скоро ще научите кучето да изпълнява командата.
Лично аз допусках грешката да се съсредоточавам върху натиска на крупата, а с дясната ръка не бях много сигурна какво точно правя - тя дърпаше в неизвестна посока и много рядко по желаната вертикална траектория. Какво да се прави, като съм левичарка и това ставаше несъзнателно (предупреждавам левичарите). Затова се наложи да премина към корекцията, описана по-долу.

След време нашият любимец свиква да не се върти при команда седни. Тогава преминете към корекция само от повода, която се извършва така:
Корекция 2: Хванете повода вертикално с две свити в юмрук ръце на около педя от нашийника, ръцете една над друга и максимално близко. Дръпнете отвесно нагоре така, че да отлепите предните крака на кучето от земята, силно и кратко, и отпуснете. Няма куче, което да не седне при това въздействие.
Конкретно при нас с Реджи имаше един смешен период, в който той подскачаше с предните крака щом чуе "зиц", за да избегне дръпването, и чак след това сядаше. Ако това ви се случи - не се притеснявайте, то означава, че кучето е схванало за какво става дума. Скоро ще разбере, че при изпълнение навреме няма корекция.

Ако някой има проблем с това, че кучето всеки път се извърта с муцуна към него, дори ръмжи или подскача (тук е моментът, в който ще разберем каква степен на доминантност е заложена в характера на нашето куче) ще ви разкажа специално за още една корекция, само кажете, но по-добре ако се справите без нея.


Седни Кликер-метод
Ще научим куче, което вече може да сяда по команда Седни и ще се научим на този лесен пример да използваме кликера. Това, което кучето открива само, остава в паметта му до края на живота. Затова най-важното в кликер-обучението е играта на отгатни! с вашето куче.

Кликерът може да се използва само в една игра. Щом кучето познае какво ни трябва, ние го затвърждаваме и кликерът вече не ни трябва. Той се освобождава за нова гатанка.

Както знаете, кучетата дори необучените обикновено при наличие на интерес към тях първо ни предлагат позицията седни. Как ще заставите кучето да седне, без да го докосвате, си е ваша работа. Вие най-добре си познавате кучето. Обикновено се препоръчва достатъчно време да наблюдавате животното, а едва след това да започнете обучение с помощта на кликера.
Ако аз искам да науча кучето си да сяда, ми стига да вдигна дясната си ръка. Но не много високо (за да не подскача). Или да го повикам по име, но нищо да не командвам, а да го гледам в очите все пак искам нещо от теб. Няколко секунди размисъл и кучето ми ще седне. Това ни и трябва.

Приготвяме си 5*5 парченца лакомство. Взимаме петте от първата купчинка в шепа (не е забранено) и пристъпваме към етап 1 ОТГАТНИ. За ускоряване на обучението кучето може да се насочва, да му се помага, а ако не бързате за никъде, можете просто да чакате кучето само да седне и щраквате. Много важно е да не разговаряте с кучето и да не му подавате никакви команди.
Кучето е седнало: щрак и лакомство (в съдинката). Сяда щрак и лакомство. Така отива първата купчинка. Ако щракате в правилния момент (задните лапи се подгъват), кучето много бързо ще разбере какво трябва да направи. По такъв начин ще отгатне какъв е смисълът на играта и какво ви трябва, за да щракнете с кликера. Кучето ви дресира...
Втората купчинка се изяжда по същия начин.
С третата купчинка ще действаме по друг начин. Кучето започва без наша помощ да ни предлага изпълнение на командата седни. Щом сме пасивни, а кучето сяда, идва време да преминем към следващия, втори етап да го запознаем с командата. Щом кучето седне, щракваме, казваме седни. Сяда щракваме и Седни. Именно в такава последователност.
Без да проявявате алчност дайте и четвъртата купчинка пак по същия начин.
Продължаваме нататък. След известно време е нужно да проверим дали кучето е разбрало какво означава командата Седни.
Даваме командата и, ако кучето седне, щрак и награда.
Именно при сядане отново ви обръщам внимание на мига на щракване. Ако сте щракнали, когато кучето вече седи това е задържане. Ако сте щракнали, когато кучето е подгънало задни лапи това е командата Седни.
Четвъртата и петата купчинка, в този смисъл, отиват за закрепване на командата Седни. Какво правим по-нататък?
Ами после започваме да променяме условията, въвеждаме нови дразнители. Като начало можете да смените стаята. Ако кучето не изпълнява (не знае) командата, започваме на новото място от нулата, това се нарича обратно в детската градина. Обикновено е достатъчно да помогнете един път и кучето ще се сети. Когато сте изпробвали всички места вкъщи, излизаме навън.
И нататък както винаги, отначало на тихо място, без дразнители, после към все по-сложни и по-сложни условия.
Внимавайте да не възникне зависимост от кликера. Там, където кучето при първа команда сяда без проблем вече няма нужда да се щрака. Кликерът се използва само за обясняване на задачата или при коригиране на някакъв навик. При това може да се коригира само един фактор наведнъж например при ходенето редом рефлексът Седни при спиране.
Първо само скоростта, после ъгълът и т.н.
Командата започваме да въвеждаме тогава, когато кучето започне да ни предлага нужното действие. Ето тогава действието й е: нашата команда, щрак, хапване. Никога не бива да се произнася командата два пъти (големият брой повторения да не споменаваме). Кучето има шанс (и то само един!) да изпълни командата и да получи награда за това.

А какво да правите, когато кликерът при команда не е нужен?
Когато не е нужен просто не е нужен.

[mil_]

Държа да уточня, че кутрето не се учи по методите от темите с корекции. С това уточение започват тези теми.
Корекции се въвеждат на много по-късен етап, когато кучето е усвоило командите чрез поощрителни (вкусово-поглъщателен и игрови) методи, които са описани в темата за кутрета тук, и вече търсим безотказно изпълнение.
Както каза Галя, НЕ СЕ коригира куче, което не знае за какво го коригират.
Моля поне за малко коректност.

[Apso]

Искам аквариум със златни рибки- за релакс ;D
Искам да сравниш тези 2 метода, и разбереш къде е разлика. Пробвай!
Кликер метод става и за малки и големи, и дори за тези кои вече са измъчени с корекции. Става и за коне и за котки. :wub:

[Apso]

Слагам откъс от книгата на Фишер, само че е на руски. Но е спецален подарък за Мил, относно команда Апорт!
...Это лишь немногие основные правила, которым меня первым делом научили, когда я делал свои первые шаги в мире собак. Опираясь на них, я пытался научить моего первого пса отыскивать и приносить гантель, и сегодня, оглядываясь назад, я вижу, что действительно сумел его научить. 

1. Я скомандовал ему: Сидеть! указав место рядом с собой. Он не подчинился немедленно, и я дернул за поводок и удавку и нажал на его задние ноги.
Я думал: Я учу его выполнять команду Сидеть".
Пес думал: Мне не нравится это слово: "Сидеть", оно означает, что он будет грубо со мной обращаться.

2. Я скомандовал ему: Стоять! и бросил гантель. Когда он рванулся за ней, я резко дернул поводок и повторил: Стоять!.
Я думал: Я учу его не бежать, пока я не прикажу бежать. Пес думал: Я запутался: почему он не позволяет бежать за гантелью?

3. Я приказал: Принеси ее! - и побежал, ведя его на поводке туда, где упала гантель. Я думал: Я объясняю ему, что теперь он должен принести гантель.
Пес думал: Теперь совсем ничего не понимаю: он же только что приказал ждать!.

4. Я указал на гантель и скомандовал: "Возьми" Когда он ее взял, я побежал назад, легко подтягивая поводок, чтобы побудить его следовать мной.
Я думал: Учу его подбирать предмет и приносить обратно.
Пес думал: Должно быть, разрешил, возьму... Ой нет - он тянет меня назад; лучше я ее брошу.

5. Он бросил гантель. Я сказал ему: Нет! - сунул гантель ему в пасть и удерживал его челюсти, приказывая: Возьми!
Я думал: Учу его не бросать предмет.
Пес думал: Теперь он, кажется, начинает злиться. Как только он позволит - выплюну и никогда больше не побегу за этой штукой.

Нет необходимости подробно останавливаться на этом случае. Признаюсь, я чуть-чуть преувеличил, я не был таким уж плохим дрессировщиком. (Может быть, мне следовало спросить, какого мнения на этот счет мой пес.) Я пытался научить свою собаку искать и приносить предмет, давая сложное задание, не научив его предварительно всему, что требовалось на каждом отдельном этапе. В дальнейшем будет рассказано, как я учил приносить гантель свою самую последнюю собаку, но прежде необходимо рассмотреть факторы, которые отрицательно сказываются на способности собаки к обучению.
....
Кличка моей собаки - Йоко. Поняли? Джон Йоко. Ей было пятнадцать месяцев, когда я реши научить ее искать и приносить брошенный предмет. Сейчас у меня не остается времени, чтобы самому участвовать с моими собаками в соревнованиях, где собаки демонстрируют свои умения, но я все еще сужу такие состязания. И вот однажды один хозяин-участник обронил мимоходом замечание, которое побудило меня учить мою собаку искать и приносить брошенный предмет. Парень сказал: Вы никогда не научите акита выполнять эту команду как следует. Когда мне бросают вызов, я загораюсь.

Я сидел за письменным столом в своей приемной, рядом на столе я поставил коробочку с лакомством. Протягивая собаке гантель, я говорил: Возьми! Йоко нюхала перекладину, а я говорил: Хорошая девочка! - и давал ей угощение. Первое занятие продолжалось около пяти минут, и она получила вознаграждение сразу после быстрой реакции примерно в 60% случаев. В остальных случаях за правильные реакции иногда тоже давалось вознаграждение, но только после того, как собака нюхала стол, карабкалась на меня, лаяла или делала еще что-нибудь, стараясь получить вознаграждение. На следующем занятии в тот же день был достигнут уровень понимания (уровень ага!). Йоко тыкалась носом в гантель всякий раз, когда я давал команду. На формирование действия и переход к следующей стадии потребовалось несколько больше времени. В течение четырех занятий по пять минут каждое она пробовала делать самые разные вещи чтобы получить награду. Отношение было: 15%; 25%; 70%; 100%. Теперь я уже требовал, чтобы она не тыкалась в гантель носом, а лизала ее. Не дав ей угощения, когда она в очередной раз лизнула гантель, я попал в точку, что вызвало эффект снежного кома гораздо раньше, чем я сам того ожидал. Она решительно выхватила гантель у меня из рук смотрела на меня, как будто говоря: Смотри, глупыш, я ее взяла... Давай еду!

Никто не может заранее определить модель формирования поведения при выполнении задания. Мы можем запланировать известную структурированную последовательность, но при обучении нам придется руководствоваться темпом, который установит само животное. После того как вы вознаградили собаку за определенное движение, оно должно стать единственным движением, за которое дается награда, пока оно не будет затренировано. Йоко сделала больший шаг вперед, чем я ожидал, и, поскольку я ее с энтузиазмом наградил, мне пришлось ждать, чтобы она его повторила. Это отняло меньше времени, чем я ожидал, но надо учесть, что Йоко очень прожорливая собака.

После такого огромного рывка вперед вся цепочка действий формировалась очень легко. Прошло совсем немного времени, и я уже бросал гантель на кушетку в дальнем конце приемной, а Йоко приносила ее по команде и садилась передо мной, держа ее в зубах, гордая. В первый же раз, когда на свежем воздухе я опробовал дать одно из тех упражнений, что предлагаются на состязаниях, она получила бы у меня за их выполнение все десять баллов из десяти. Но кажется, я несколько пристрастен.

[Apso]

Като не съм професионален тренер, уча на собствените грешки. Благодарение на клипчета (благодаря на приятелки :wub:) забелязах още една своята грешка.

На този клипче куче прави грешка
http://www.youtube.c...h?v=nuBI4nbIAE0

Тук се вижда моята грешка
http://www.youtube.c...h?v=NQHGUD-_Zbc

И така задача- трябва да се намери тази грешка,която правя аз и коя след това става грешка на куче. Вината изцело моя.

[goldroks]

Да не би грешката да е, че кучето се учи да изпълнява дадени елементи след като се зададе гласова команда? Обаче не съм много сигурна.