[julenceto]

Сега като чета мненията на някой хора се замислям следното.
Кое е по-важно за вас - самото ви куче или породата му?!
Толкова ли е важно да го водите по изложби, то да носи награди така нататък.
Кажете и вашето мнение cl)

[DIAN72]

За този който гледа едно куче в къщи естествено кучето, а за развъдчиците е важно да ходят по изложби и да си колекционират титлите на кучетата (е поне за повечето). Миналото лято ходих на една изложба тук до Варна, в един къмпинг и там като слушах как си говорят някакви развъдчици не можах да разбера за кучета ли си говореха или за нещо друго дето им е спечелило пет или десет медала от някакво състезание. Но пък в крайна сметка те от това си вадят хляба, с това работят и тези изложби им помагат да си продадат по-скъпо продуктите които произвеждат - малките кученца. От фирмата в която работя също участват на различни изложения, пловдивския панаир и т.н. и знам че е доста полезно, много клиенти дойдоха от там. Аз не помня колко компютъра съм сменил или всички коли дето съм ги карал в службата, или пък още по-малко инструментите дето са ми минали през ръцете. Виж за кучетата е друго - но аз имам само две, преди това не съм гледал други. Така че не очаквам и развъдчиците да помнят всички кучета дето са минали през ръцете им.

[Poli]

Твърдо ---Самото куче

[FREDI_DOG]

САМОТО КУЧЕ ! За мен породата съвсем не е без значение,но ме интересува кучето. d) С породата нищо не може да се прави.

[Eli i Droopy]

Цитат

За този който гледа едно куче в къщи естествено кучето, а за развъдчиците е важно да ходят по изложби и да си колекционират титлите на кучетата (е поне за повечето)

Ами разбира се-зависи от чия гледна точка си-тази на обикновения стопанин или тази на един човек който се занимава професионално с развъждане на определени породи кучета и съответно показването им на изложби...Въпреки че съм сигурна че ако не всеки, то повечето от вас се замислят за породата куче преди да си вземат четириного в къщи, айде сега ;) Най-малкото заради различния им външен вид и характер b)
И все пак накрая-те всички са си кучета и се нуждаят от еднакво количество любов w) nok

[gani]

За мен самото куче е важно!Моя по начало си няма родословие,защото не сме го взели,но и да имаше аз не бих го завела на изложба!Не знам защо!Но определено САМОТО КУЧЕ.... w) r)

[Vabank]

Като собственик на развъдник, ще отбележа:
- породите си избирам заради вида и характера (но не само едното или другото...) и ценя кучетата си като индивиди, не заради купищата им титли (примерно). В крайна сметка и шампионът, и безпородното животно са с главна "задача" в живота да радват собствениците си като домашни любимци...
- харесва ми да ходя на изложби и емоцията, което пък е причината да се стремя да купувам възможно най-качествени кучета, с които да си докарам и емоцията: да печелят титли...
Нещата са и взаимосвързани, защото колкото по-качествено е дадено куче, толкова ПО-КРАСИВО е то на външен вид. А има някъде разлика в това какво разхождаш в края на каишката... ролс-ройс или полско фиатче. Поне се предполага, че и колкото по-качествено е, толкова по-типичен характер за породата ще има...
С току-що казаното в никой случай не искам да обидя хората с без-родословни кучета, просто уточнявам кое ЗА МЕН е важно и защо.
А иначе, разговорите между развъдчици могат да бъдат много забавни за страничен слушател... и най-малкото странни b) , което в никой случай пък не означава, че поне 60-70% от развъдчиците не обичат КУЧЕТАТА си, а не спечелените от тях титли и половите им подвизи... друг е въпросът, че самата гледна точка на човек с повече от 3-4 кучета се променя лека-полека и възприятията му за животните стават малко по-други, отколкото на човека с едно куче (това май е неизбежно).
Имах някъде една такава статийка, ще я потърся - за разликите между домашното и развъдниковото куче....

[ncuxo]

според мен кучето е по важно от породата!!!

даже съм и леко екстремистки настроен към породите:
1.породите в /по голямата си част/са измислени от човека - егоистично
2.мотива че породите са с различен характер за различни хора и с определени качества за определени цели също е не по малко егоистичен за мен
3.колкото "по-рядка" и "по-скъпа" е породата, толкова повече алчни търгаши и контрабандисти ще има...

но понеже въпроса е в стил : "кокошката или яйцето", най-подходящия отговор е "няма значение кое е по важно, но и двете няма да ги има без любовта на човека към животните! "

[Елен]

Избора на породата от която да е личното ми домашно куче се ръководеше преди всичко от това какво очаквам от кучето с което искам да споделя живота си за бъдещите 10-15 години. Избирайки породата се повлиях да кажем 80 процента от характера и качествата на "моята" порода и останалите 20 от големината и външния им вид. Определяйки породата започнах да търся "моето"куче от тази порода. В последна сметка избирах от две сестрички и макар и виртуален избор, поисках тази чийто характер да отговаря повече на търсеното от мен. Така при мен дойде "единственната и неповторима" моя Льовочка. Исках я само за домашен любимец, но типичен представител на породата и затова я заведох на изложба. Оказа се, че освен най хубава и добра за мен, тя е достатъчно добра за да печели и титли и купи. Така логично стигнах и до вземането и ма мъжкото си куче, естествено от моята порода, подходящо по кръвна линия за единствената и неповторима Льова.
Като извод - "моето" куче от "моята" порода, а сега "моите" любими кучета от любимата ми порода.

[mamaZu]

има породи плод на кръстоски...."чистата кръв" ми звучи малко арийски b) , но не мога да не отчета, че достигнали перфектни характеристики за една порода то тя трябва да се пази съответно.....въпреки , че.....при изненадващи комбинации могат да се получат страхотни резултати ;)

[North face]

b) хе-хе значи аз съм щастливка имам си кучета,които обожавам и обичам до полуда те са ми моите другарчета а от друга страна като добавка те са и отлични представители на своята порода 1super със съответните документи и титли d)
Значи си имам 2 в 1 b) cheers

[deni_york]

Бих казала и двете,но като чели самото куче повежда.
Избрала съм йоркито,макар и когато се влюбих в самата порода да нямах крам хамал от кучета. За мен йоркитата са единствени и неповторими,уникални,
невероятни...ТЕ СА МОЯТА ПОРОДА!!! ! Те са причината да посещавам форума!
Те са моята неосъществена мечта...блян който със сигурност някога ще сбъдна. Н
И всеки би казал същото за СВОЕТО куче! Както гласи небезисвестната поговорка, "Моего гардже е най-хубаво" !

В заключение казвам,че и двете са важни...но "самото куче" повече! 1super

[Monka]

Обичам силните породи ,мисля че това е кучето за мен.Дого аржентино ми беше мечта и оправда очакванията ми .Кучето ми трябва да е спортист най-вече,да е строг ,но спреведлив,трябва да ме пази ,да е моя най-добър приятел rungrey

[insult]

М-м-м, julenceto , как обичам такива въпроси. Пропусна само да кажеш, че всички, които гледат породисти кучета са снобари и си гледат животните само за печалба! Ей-й-й, къде са тия милионери, изкарали пари от кучета, къде са тия ояли се гадове, на сапун!!!

Блах... Обаче си взимате куче от дадена порода - кокер, голдън, рот, каквото и да е. И после като се окаже, че не сте си направили труда да проучите достастъчно, да съберете пари, да чакате, да се занимавате с правилния избор, става ясно, че родословията са за снобарите, за гадовете дето не обичат наистина кучетата.

Кой ги е направил тия любими породи остава неясно - но е ясно, че хората, които се опитват да ги доразвият сега са хиени. ouu

[Monka]

М да за родословието -не мисля да ходя на конкурс ,не смятам за снобари хората които го правят обаче,по скоро ги смятам за професионалсти.Много е хубаво да се развиват породите ,аз също ще се постарая ,но за изложба не съм мислила .До колкото до родословието -да много е важно да го знам.

[sundy]

Имам поглед към двете страни на медала, така че ще се наложи да прочетете и моето мнение r) Сънди е Сънди - уникална, неповторима, единствена... тя е най-невероятната смесица - n-то поколение софийска свободна w) Прибрах я като бебе от улицата с не съвсем ясната предства какво ще произлезе от това бълхясало псе, но с желанието да направя най-доброто за него... е, оказа се че това наистина е възможно най-красивото, добро, послушно и разглезено същество на света oleeee Вярно, дълго време бяхме чести посетители при ветовете (за което причина бяха същите тези ветове, но това не е по темата), имахме проблеми с различни страхове (как да не се страхува от коли и други кучета като е живяло сума време на улицата и е оцеляло...), както и с безрезервното доверие към хората (оказа се, че и това може да бъде проблем) Така че Сънди я взех заради самата нея, заради това което видях у нея - любов, стеснителност и закачливост - и я обичам повече, отколкото можете да си представите w) (love) w)
Рандол беше кучето, с което исках да работя - взех го заради породата, без да съм го видяла, с бегла представа за нрава и вида му (разбира се, бях виждала малиноа но от едното до другото, особено родените тук има голяма разлика). Видях едно пале по-дребно от котарака ми, гледащо подозрително "с бялото на очите" и се влюбих в него w) Оказа се типичен представител на породата за България - подвижен, налагащ се, нервен... работещ d) За съжаление след травма (най-вероятно) се наложи да го пенсионирам, но не бих си взела друго куче освен малиноа - това е моята порода, тя отговаря абсолютно на всички мои изисквания за работяга, верен приятел и понякога клоун b) Обичам породата заради качествата, които носи (години работа и селекция са довели до този резултат и аз уважавам тези хора, които са създали това) и обичам Ран заради самия Ран - единствен и неповторим представител на породата w)

[Ина]

d) За мен самото куче е най-важно! Вярно е, че имам голдън, но е без родословие,а това няма значение за мен. Аз щях да си взема уличник, но в последния моминт Голди изникна и я взех cheers . Просто не искам куче, за да го водя по изложби или да се хваля с него насам-натам. Исках верен приятел и разходки навън b) . Е, получих го! super best victoryVVV

[mil_]

Въпросът е толкова некоректно зададен, че направо се чудя на какво отговаряте.
Все едно някой да пита: "Кое е по-важно за теб: твоето животно или това, че е куче?"

Как може да имаш куче от дадена порода и тя да не е важна? Породата е причина за мнооого голяма част от индивидуалността на нашия любимец, невъзможно е да се разделят. И не само индивидуалността, а неговите нужди, необходимите грижи, потенциални здравни проблеми, начин на живот... Казвайки, че породата на твоето куче не е важна за теб признаваш, че твърде малко се интересуваш от него. Делиш го на две и изхвърляш половината. Което за мен означава, че то самото не е важно за теб.
Абсолютно прав е психо за яйцето и кокошката.
Естествено, който има безпородно животинче, няма да каже, че породата е важна. Но, вярвате или не, то също дължи голяма част от качествата си на омешаните в него породи. Защото всъщност няма безпородни кучета, има кучета от смесена порода.

Съвсем друго е ако беше зададен въпрос "Важно ли е за вас кучето ви да е чистопородно?" или "Важно ли е да е добър представител на породата?" или хайде, да се доближа максимално: "Кое е по-важно: да имате каквото и да е куче или куче от определена порода?"

А пък за това, че породата служела само да се получават медали: неам думи. Някой за пореден път не е разбрал за какво служат изложбите, защо е нужно развъдчиците да показват труда си на тях и да получават оценки от експерти. Извинявайте, ама тези, за които "породата не била важна" ли ще кажат на развъдчиците дали са на прав път в своята дейност, постигнали ли са успех и кои точно кучета да изберат за нея?!
Друг е въпросът, че цялата тази работа има "странични ефекти", емоционална и състезателна страна.
Не мога да разбера защо като си нямаш понятие от нещо трябва непременно да изтърсиш куп глупости по темата.

[mil_]

Така де, за да не оставям впечатлението, че имам нихилистично отношение към кучетата от смесена порода, ще отговоря най-човешки не на така зададения въпрос, а на въпроса:
"Кое е по-важно: да имате каквото и да е куче или куче от определена порода?"

При мен това беше въпрос на еволюция. Първият път беше важно да имам каквото и да е куче и така беше. Изживяхме заедно 11 години, най-хубавите. Научих много неща за кучетата, не и за породите. Породите ги гледах на картинки и се чудех за какво са, като животът с куче е така прекрасен и без породи. Гордеех се, че като идват породистите в парка, хората се питат: туй Джери ли е или Дики, докато не видят стопанина, а когато идваме ние, всички знаят кои сме. Честно, мислех, че породистите са лишени от индивидуалност. Човек намира своето кредо във всяка ситуация.
Когато неизбежното ни раздели, разбрах, че без куче няма да я бъде. Дадох си сметка, че искам да виждам същото изражение, същите форми и движения, да чувам същите звуци, да усещам същото ръгване в корема като се прибирам. Но нямаше как да стане.

Затова реших да е контраст, уж да не ги сравнявам. Разтворих енциклопедиите, гледах предавания... и ... избрах моята порода. Покрай това вече научих неща за породите, да не казвам колко пък за моята. Престанаха да бъдат картинки без индивидуалност. Не ме разбирайте погрешно, никой не може да заеме мястото на Макс в сърцето ми. Но сега имам много по-пълноценно общуване с Реджо, сякаш нещо е липсвало преди, сякаш всичко е било частично, сякаш не съм била готова. Просто съм в състояние да знам много повече за Реджо, отколкото за Макс, и да го разбирам много по-добре. И вече не е нереална мечтата, че когато и той ме напусне, ще мога да виждам същото изражение, същите форми и движения, да чувам същите звуци, да усещам същото ръгване в корема (този път зашеметяващ удар в гърдите и болезнено изплющяване с опашка) като се прибирам. Е, поне почти същите. Да, възможно е това да донесе още повече болка, не знам. Но знам, че го искам. И това отново не значи, че някой ще заеме мястото на Реджо в сърцето ми.

Мисля, че подобна еволюция е неизбежна за всеки, който е открил "своята порода" и неразбираема за онзи, който не е. Това е доказано в тази тема. Просто няма място за спор.
И винаги откриваш "своята порода" благодарение на "своето куче". Не пада от небето.
Сигурно има хора, които пък обичат неочакваното и непредсказуемото. Но изобщо не бива да смесваме това с любовта към нашето мило куче или с отношението си към световното нещастие.

А за изложбите е съвсем друга тема, за егоизма също. Можем да поговорим и за това.

[Pilio]

Аз също загубих куче и именно желанието да чувствам как някое същество ме обича безрезервно ме накара да си взема друго. Новото не е породисто и това изобщо не ми пречи да го възприемам като индивидуалност. Все пак си дайте сметка какво всъщност са породите и кой ги определя? Нали повечето породи са изкуствена селекция между други - тогава кое е всъщност породата на кучета? Категорично отказвам някой да определя кучето ми като чистокръвно или не- единственото недопустимо нешо е чивтосване на кучета от едно родословие. във всеки друг случай поколението е също толкова добро колкото и подителите. Та нали при хората, тези от смесени раси се приемат за най-красиви?