Във връзка с
тази статия, запитах се следните неща:
1.
Цитат
Дарвин (1859) е първият изследовател, който предлага определение за инстинкта, основаващо се на обективен анализ на поведението на животното. Той определя инстинктите като сложни рефлекси, формирани от отделни поведенчески елементи, които могат да се унаследят. Това означава, че инстинктите са продукт на естествения отбор, еволюиращ заедно с другите аспекти от живота на индивида.
Цитат
Когато се изучава поведението на кучето е необходимо да се знае в каква степен се унаследяват кон-кретните поведенчески признаци. Това може да помогне на селекционера правилно да оцени степента на действие на отбора, а така също и да изясни различията между вроденото и придобитото поведение. Съществен проблем в този подход е фактът, че поведенческите признаци могат да еволюират при участието и на други механизми. Така например, много кучета от различни направления (пастири, пазачи, правещи стойка пред дивеча) са придобивали навици, заимствайки ги от други кучета. По този начин информацията преминава от едно поколение в друго.
-Означава ли това, че например, овчарско куче, което поколения наред не е работещо куче загубва инстинктите си за охрана, защита и да се търсят на полигон тези инстинкти е невъзможно. Възможно е да бъде обучено на такова поведение, но това няма да е инстинкт.
2.
Цитат
Кученца, отглеждани в група, но изолирани от присъствието на човека или други животни формират съобщество, присъщо в поведенческо отношение на дивите животни. Такива социални групи сме наблюдавали при бездомни кучета.
Цитат
Кучетата бързо приемат хората като социални партньори. Това е причина в малкото кученце да се образува здрава продължителна връзка със стопанина, ако привързаността е възникнала в оптималните срокове, съответстващи на критическия (чувствителния) период. Животните, които са в тесен контакт с хората често се държат така, като че ли стопаните им принадлежат към техния собствен вид. Всеки, който отглежда куче в жилището си лично може да се убеди в това твърдение.
-Ако имаме кученца отглеждани в развъдник, в който допира до човека е сведен до минимум майката с кученцата е в клетка и малките почти нямат допир до човека, поне не толкова, колкото при майка с малки, отглеждана в апратамент. Означава ли това, че малките от развъдника ще имат повече проблеми при социализацията си в човешкия свят и дали това не означава, че стреса при развъдниковите кученца е много по-голям при привикването им към човешкия начин на живот.
Имам и още въпроси, ама по-натам. r)