[Vabank]

Всъщност отдавна обмислям идея за нещо като статия по въпроса... защо пък да не нахвърлям една чернова и да обсъдим представата ми?
---
И тъй, развъдник си правят хората, които обичат дадена порода. В повечето случаи това не е "обмислена" идея - човек си взима едно куче... после второ... и обикновено на третото се усеща накъде клонят нещата. Всъщност, случва се и на второто. А "усещането" е, че желаеш да се занимаваш по-сериозно с тази порода - не просто да притежаваш домашен любимец или изложбена звезда, а няколко кучета, с които да споделяш живота си и които да имат... и те цел в своя живот - било изложбения ринг или пък някакво занятие (било то лов, охрана, изпитания...)
Но, да започнем от:
ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ПЕРИОД
Ако вече имате едно куче и сериозно мислите за второ (и трето, четвърто - с други думи, развъдник), не се хвърляйте с главата напред. Първо трябва да се убедите, че ТОЧНО ТОВА е породата за вас; че няма да вложите години труд и усилия, за да откриете в последствие, че съществува някоя по-добра или не харесвате достатъчно тази...
Добре де, всъщност нерядко в последствие хората откриват, че има и други добри породи. Съществуват и множество развъдници за повече от една порода. Но... нека кажем просто, че не е възможно да се прави капиталовложение едновременно в няколко посоки, ок?
И тъй, помислете добре - съпоставете плюсовете и минусите на "вашата" порода. Дали неща, които са очарователни в едно куче, ще бъдат чаровни за вас и умножени десетократно? Дали качествата, които вашето сегашно куче проявява, са типични за породата или характерни само за него? Дали няма друга порода, която ви привлича силно, било с външния си вид или с особеностите на характера? Ако има такава, дали няма да е по-добре второто ви куче да е неин представител и да избирате насока по-късно?
Второ, трябва да се убедите, че ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ да създадете развъдник - т.е. ще имате времето да се грижите за повече от едно куче, средствата за целта и, разбира се, условия. Всяка порода е специфична - някои не могат да живеят на открито, т.е. развъдникът ви се ограничава в апартамент/къща; други се нуждаят от голям двор и много движение, понякога по над 10 км. тичане дневно... трети пък могат да живеят на открито, но се нуждаят от специално пригодени постройки... Но не е само това. Разходките стават съвсем различни с две или повече кучета. Грижите за козината, да речем, също. Все разни такива неща, за които човек трябва да помисли и когато си взима първо куче, но... не, не по-малко сериозно, а в по-малък мащаб.
Трето, захванете се да проучите избраната порода много внимателно. Четете, ровете се, търсете, разглеждайте, разпитвайте... Преди изобщо да мислите за развъдник, на практика трябва да добиете полу-енциклопедични познания за породата, по-известните й представители, известните развъдници; тенденциите на развитие в различните държави... вътрепородните типове, ако има такива... всичко.
Преминавайте нататък едва когато си напишете домашното и по трите точки и се убедите, че да, това е породата и да, можете да й се посветите.
ЕТАП ПЛАНИРАНЕ
Вариантите на "планирането" са два:
Вариант 1 - кешова вноска
Вариант 2 - взаимоспомагателна каса
Един развъдник струва много пари. С това трябва да сте наясно от самото начало - и като инвестиция (оборудване, кучета...), и като непрекъснати капиталовложения - отглеждане на въпросните кучета, ветеринарни грижи, изложби...
Според вариант 1 бъдещият развъдник стартира със сериозна сума, приготвена точно за тази цел. Това би позволило много бързо изминаване на етап "ОСНОВАВАНЕ", тъй като можете да си позволите "на куп" да закупите няколко и то качествени кучета. Според мен обаче този вариант - особено за начинаещи - има няколко отрицателни черти. Първо, без опита, придобит чрез няколкогодишна практика, новоизпеченият собственик на развъдник няма да може да се справи с внезапно нарастналото поголовие в дома си... И второ, няма да има познанията да "работи" с това поголовие. Могат да се посочат доста примери от световната практика - развъдник, стартиращ мащабно с инвестиции от (по най-груби сметки) над 100-200 хиляди долара, излиза "на пазара" с десетина страхотни кучета... и не постига нищо (или поне - нищо в течение на няколко години). И обратното - поради погрешна представа на собственика, развъдник стартира с доста, но всъщност некачествени кучета и не постига нищо.
Според вариант 2 започвате работа с малка (но достатъчна) сума и постепенно закупувате кучетата-основатели, разширявайки развъдника. Това вероятно е по-добрият вариант, защото, от една страна, ви дава време постепенно да се приспособите към промяната в положението и да натрупате опит - както в грижите, така и в изложбите... А от друга страна, имате още време за колебания и размишления: това ли е породата, това ли искате от живота си... такива неща.
И при двата варианта планирането включва... ами, планиране :)) Тоест, взимане на решение какви кръвни линии са нужни на развъдника - и откъде приблизително можете да се сдобиете с тях; колко и какви кучета ще се отглеждат (като основа)...
Няколко са нещата, които трябва да се обмислят:
Най-важното е, доколко дадената порода е разпространена и каква е възможността да използвате външни мъжки и женски за развъждане. Дали в България има качествени кучета, които да помогнат основаването на развъдника ви или трябва да гледате към чужбина... и ако трябва, то колко надалеч?!
Ако породата е сравнително добре разпространена, най-логичният вариант е да започнете с качествени женски, които да развъждате на мъжки, собственост на други хора. Женските се гледат по-лесно, понасят да живеят заедно... и, което е най-важното, и по-посредствена женска с добро родословие представлява основа за развъждане, докато посредственото мъжко куче е само воденичен камък на шията.
Ако породата е рядка, трябва да предвидите и мъжки, които да "поеме" развъдната ви програма на плещите си... и след 2-3 години - още един, за потомството на първия...
Вторият момент е колко и какви кръвни линии искате да развивате. За някакво "развитие" в дадена посока са ви необходими поне две кучета от една и съща кръвна линия (но не прекалено близки роднини), чиито потомства в последствие могат да се кръстосват, запазвайки типа на дадената линия.
Трето, поне за породи с повече от една разновидност на цвят/козина, трябва да се мисли и за цветовете, които ще развивате при вас...
Следва по-горната стъпка:
ЕТАП ЗА КОНТАКТИ
След като сте обмислили всичко това и сте се подготвили, вече знаете откъде ИСКАТЕ да имате кучета. Време е да се свържете с избраните от вас развъдници и да им обясните... горе-долу това, което сте мислили - т.е. вашите бъдещи планове. От получените оферти изберете това, което подхожда на плановете и финансовите ви възможности :)))
Не винаги има подходящи кученца точно сега и в момента, често се налага предварително записване - booking - и доста дълго чакане...
И оттам нататък - посрещайте новите кучета и се грижете добре за тях!
Следва част 2 - отглеждане и грижи; изложби и развъждане...
Междувременно новоизпеченият собственик на развъдник - т.е. вие - непрекъснато ще се връща към етапите за планиране и контакти, за да осъществява нов внос, връзки в чужбина... И дай боже да не се връща на етап подготвителен, за да си мисли, дали изобщо и на първо място е взел правилно решение да си прави развъдник!

[Marten BG]

Тази тема ще е доста интересна за публикация.Ако разрешиш да вмъкна още някои въпроси.
1.Финансова част- годишния бюджет за разходите на развъдник с 4-8 кучета възлиза на 26-32 000 лв/ по цени 2004 г/.В него влизат както храната,така и поддръжката,консумативи,лекарства,ветеринари,изложбена дейност.Спестяването на разход от бюджета се отразява в качеството на отглеждане ,респ.марката.
2.Цени на кученцата - прави се грешка като се гони цената зад граница.Първо развъдникът не е в Стандарта на живот на една Англия,второ името му все още не е такова.Независимо че екземплярите в него да са на такова ниво.
Горното- за да се обвържат разходите с евентуални приходи.
3.В бюджета са включени разходи за изследвания.В приходната част следва да се отчете бракуване в един сериозен процент,ако държим на името на развъдника.
4.Договорите трябва да са изрядни- особено за Продажба.Всяко неуговорено нещо при прехвърлянето на собствеността на кученце се обръща единствено и само срещу развъдчика.Това касае името.Всички декларации за морал на развъдчика се покриват най лесно с по високата му финансова отговорност.
5.Има породи за които е налице "социална поръчка".Например- голдъните,покрай създадения имидж на доволно средноамериканско семейство.Други - като Чау,САО- имат специфичен и тесен кръг почитатели.За тези кучета произведени извън социалната поръчка ,Развъдчикът трябва да има предварително решение- кастрация,умъртвяване,приемни семейства и други.
6.Купените кучета имат само един период през който могат да се използуват за развъдна дейност.Първата година и половина и животът им след 6-7 година е само грижи и никакъв приход.Да са ни живи и здрави,все пак живеят средно по 10 години.Следователно,трябва да се разчете че неактивния им период е поне 4 години.какво става с "пенсионираните"?Трябва да има предварителна нагласа за издръжка и решение.
7.Селекция- ние предполагаме,Природата разполага.Когато имах поръчка за 32 малки азиатчета през Септември/тогава очаквах кучилата/ се оказа че разгонването се отлага с два месеца.Особеното при хората които искат да си купят куче е че много са маллко тези които биха изчакали да кажем месеци.Решават сега и искат да го видят.Все пак - това не е склад.
Другото и всъщност най важното нещо в селекцията е че ако не се осигурят условия за правилен растеж и най доброто не би получило добра оцена.Тоест- треперим за подходящи стопани.
8.Подходящи стопани- развъдчикът трябва да е готов да задържа кученцата до 6-8 месеца в развъдника,със съответните грижи и отговорности.Иначе продажба на всяка цена омаловажава труда му.
и т.н.
Горното е немаловажен аспект в развъдната дейност и трябва да се има предвид.
В резултат се оказва че развъдчикът е:
1.Винаги отговорен за всичко което става в и извън развъдника с негови кучета.
2.Трябва да има енциклопедични познания- от общи кинологически до детайли в генетика,медицина и зоопсихология.
3.Грижи се за имиджа на породата.Всяка "лоша "постъпка на куче от тази порода се отразява на имиджа и на развъдчика.Следователно трябва да отдели време и за социални,обществени ангажименти.
4.Ако приходите от продажби на малки покриват 80 % от бюджета,ръкопляска много доволен.
5.За всичко е виновен развъдчика- не само обучение на кучета,но и хората свързани с тях.........
Е,все пак ,остава удоволствието да плесне по задника един от любимците и да му каже:Тъпчо,без теб животът не е същия:)))

[Furia_S]

Страхотна тема! За мен е много интересна, моля не спирайте:-)

[In4et0]

Темата не само е интересна,но и много полезна!Особено за такива като мене,които си правят плановете за един живот напред;)

[Vabank]

Мдам, май бюджетът на развъдника е тема, която също си заслужава по-подробното разглеждане...
Ами, един "себеуважаващ" се развъдник се подразпределя на:
Сграден фонд
Инвентар
Обитатели
Собственик (и помощници)
---
Какво, как и в какви количества яде, пие и евентуално пуши собственикът на развъдника си е негов проблем; важното е да държи пачката, с която да плаща за останалите пера...
В интерес на истината, в развъдник с повече от 4 кучета е редно да има поне още един постоянно зает човек - физически и психически е невъзможно едно и също лице да поеме... как да го наречем... пълните грижи за повече от 4-5 животни: грижи за козината, хранене, разходки, обучение и т.н. Сметнете си сами - ако на куче се отделят по половин час за козината и още половин за хранене; и поне по 1 час за разходка и 1 за тренировки... станаха 3 часа... кучето има и нужда от персонално общуване, но да речем, това се случва по време на другите мероприятия... значи 4 кучета са 12 часа "персонални грижи"... бая над 1 работен ден.
Освен това всеки развъдник освен от "гледачи" се нуждае и от хендлър - т.е. лице, което е професионално подготвено да представя тази порода кучета на изложби; в зависимост от броя на демонстрираните кучета хендлърите може да са и 2-3. Те също трябва да отделят "персонално внимание" на кучетата ако не всеки ден, то редовно, за да ги познават животните, да им имат доверие... а и хендлърите да познават особеностите на представянето им.
---
Обитателите на развъдника имат три основни пера разходи:
хранене
ветеринарни грижи
поддръжка
Бюджетът тук се прави просто: дневната дажба храна по стойността на храната, по дните в годината; плюс допълнителен "аванс" за смяна на разновидност храна при необходимост или допълнителни количества (писаното на опаковката едно на ръка, но всяко куче си има собствени нужди, някои ядат повече от други). Естествено, трябва да се употребяват качествени храни, но това е друга тема.
Ветеринарните грижи... естествено, ваксини, обезпаразитяване, изследвания, профилактични прегледи. В бюджета непременно трябва да се предвиди "резерв" в случая, че стане някоя беля - а бели стават поне веднъж годишно, в това е същността на закона за всеобщата гадост.
Поддръжката включва всички необходими материали - шампоани, балсами, четки, пудри... каквото се сетите, включително и фризьор за породите, които го изискват.
---
Инвентар:
Състои се от "постоянни" и "оборотни" части - т.е. оборудване, което се купува веднъж на 1-2-3 години и такова, което постоянно се подменя. Логично, от "еднократно" купуваемото оборудване може да се споменат сешоари/духачки, маси, транспортни клетки... Всички те са уж еднократен разход, но, естествено, с времето се чупят и се налага замяна. "Оборотен" е инвентар, който постоянно се купува - поводи, нашийници, изложбени поводи, гореспоменатите четки, хавлии, купички и тенджерки - изобщо, неща, които се износват бързо.
---
И, естествено, сградният фонд:
Местоживеенето на кучетата. По принцип това е еднократна инвестиция за построяването на всяка една нова клетка и обзавеждането й с къщичка и каквото друго е необходимо за съответната порода; реално обаче развъдникът расте и се нуждае от разширяване; къщичките имат навика да се износват или да бъдат изяждани, от време на време подовото покритие трябва да се обновява; редовно се дезинфекцира...
---
И последното перо: изложбите... Общо-взето и там бюджетът е равен на брой участващи кучета по такса за куче, по брой изложби, плюс пътни разходи, хотел и т.н., но трябва да се има предвид, че ВИНАГИ изникват нови изложби в последния момент и бюджетът за това перо е доста разтеглив. Ето пример от собствената ми практика - на изложбата във Варна през ноември не успяхме да отидем, на парада на шампионите също...
---
Извън гореспоменатото трябва да се има предвид и бюджет за планираните през годината връзки - т.е. кучила.
---
Лично аз за развъдник с 8 кучета съм изкарала цифра от около 10-12 хил. лв. за 2004 г., но... дето се вика, винаги има какво още да се желае или нещо, останало невключено в списъка. Пък и много зависи от породата - кучетата на Мартен ядат почти тройно повече от моите :)))

[Marten BG]

Само да уточня- Средноазиатската овчарка яде по малко от всички познати породи.Разходите са във връзка с обмен на данни,изследвания,купуване на всичко ново излязло в света за породата,независимо от направлението- изложби,рингове,ветеринарни данни,биология,хранене,научни изследвания...Създаването на информационен фонд струва много.А без него- селекцията е като гърмеж на тъмно.
Всъщност,ако мисля само за храната им,едно куче струва 25-30 лв на месец.
И още нещо,което може би никой не смята- ангажираното време на собственика,освен фитнес мениджър,хендлер ,ветеринари и прочие.

[Vabank]

Мм, за информационния фонд си прав - това не е точно част от самите разходи на един развъдник, но си е бая много нещо... Както и разходите на време, енергия и т.н. на самия собственик и помощниците - това по-скоро е въпрос на доброволен принос/избор/решение (и заплати...)
Признавам, че средноазиатци не съм гледала, аз харесвам кавказци :)) и още не съм решила да опитам близките им роднини "на вкус", но... ако приемем, че едно куче се храни с нещо средно скъпо, 30 лв. на месец изкарват, че изяжда 300 грама дневно?!! Извинявай, но дори и за "Eucanuba" не ми се вярва... ако е така, считай, че си ме убедил и направо ще сменя марката храна. Гарче под 500-600 гр. дневно на практика не е падал.

[Blazy]

Ами ние сме с 13 кучета и според сезоните сме заети различно
1.място се отделя за майка ми през зимата и есента тя храни кучетата и хигиенизира аз раздвижвам и през почивните дни идват хендлерите :-)))
2. лятото и пролетта основен гледач съм аз и чистач също:-)))))))))))))) и раздвижвач too, с помощници двамата ни хендлери
3. С грууминг на кучетата се занимавам основно аз и частично ми помагат хендлерите
4. Здравни проблеми са преоритет на майка.
Та общо взето сме двама основни играчи :-)))))) и двама-трима приходящи.
Тук е и мястото още веднъж да благодаря на Vabank за нейната отзивчивост и помощ към нас тази година
п.с. ремонтене на клетки, маси, сешоари /в последно време / пренасяне на колиби , возене по доктори посред нощ и т.н. - Митко мъжът ми и помощник Пламен

[Marten BG]

Хранене- както вече писах,сменям според цикъла храните.Но основната мярка за разход е гранули на ден.Когато храня с друга храна-изчислявам го като пропорционален съответен грамаж на гранули.(1:2.5).
бебе- 100/300 грама на ден,според дните на растеж
младо-400/500 грама на ден ,според дните и кондицията
зряло- 300 гр на ден.
Смятаме го за 6 години- 300 грама.(защото задължително след 12-я месец един ден в седмицата е гладен!)
Кондиция- при тези норми,се осигурява плавен,бавен растеж,за сметка на това без дефекти в анатомията.Кучето изглежда сухо до 2.5 години.След това навлиза в зряла форма,като я завършва на 4-та година.
Куче -САО-за изложба в най добра кондиция трябва да се показва след 3-та година.
Показването преди този срок е от гледна точка на получаване на оценки и сравняване на мнението на развъдчика за недостатъци с повече от един експерти на породата.Те не носят реклама.
Да,това е нещо,което пропуснах от аспектите на развъдчика- кучето се оценява от експерти във фазите му на развитие.Реклама и Шоу може да прави много по късно,съответно резултатите от труда на един развъдчик се виждат реално след 5-6 години от старта на дейността му.
Съдейки по възрастта на показваните екземпляри на изложбите,твърдо съм убеден че когато започва Шоуто,завършва професионалната кинология.

[Marten BG]

И още нещо- и по количеството необходима храна на ден на азиатец мога да съдя и за неговата чистопородност.
Един партньор,доктор на науките от Петербург,направи експеримент за хибридизация на САО с булмастиф.Като резултат се получиха кучета с висока агресия и най важното- ядяха три пъти повече от един азиатец.
Питбулката,която две години живя в глутницата ме шокираше - ядеше по 700 гр гранули на ден за да е във форма,почти два пъти и половина колкото един азиатец.
Да,това също е един сериозен маркер за чистота на породата.Ако някой ви разкаже как азиатецът му яде килограми манджи на ден и е страшно як,просто не му вярвайте че има азиатец.Има куче.

[Vabank]

Зарязвам кавказците и минавам на средноазиатки :)))

[Furia_S]

"И още нещо- и по количеството необходима храна на ден на азиатец мога да съдя и за неговата чистопородност."

Озадачаващо. Никъде не съм срещала подобно наблюдение. Много интересно. На какво се дължи това, Мартен?

[Marten BG]

В Стандарта на породата е записано че са изключително икономични,поради условията на живот.Не правят излишно движение,освен ако не ги накараме,или ако има опасност.Трескаво обикаляне не е присъщо,освен в ситуации.Имам видеокадри - как един туркменец държи парче тесто от черно брашно с големината на половин хляб,което представлява дажбата на кучето за два дни.Хранят ги през ден.Или когато се сетят.Вода няма.Задоволяват се с още по малко.
Всички "заводски" породи са селекционирани не по признак "Икономичност".Един лабрадор сигурно трябва да хапва поне 600 грама на ден за да е във форма.А е по лек поне два пъти.
При хибридизация се наблюдава първо "отпускане на икономичния режим".Кучето е с много по висок темперамент,твърде енергично на пръв поглед в сравнение с азиатеца.Но също така губи взривната мощ на скока от отпуснато състояние до режим"борба".Между другото- единствено при семейство котки е възможно така да е отпусната мускулатурата и да не губи работоспособност.
Също- между другото- именно поради минималните движения които извършва при почивка,азиатецът е доста по удобен за апартамент отколкото един доберман,да кажем.В Русия породата е с по голяма популация от немската овчарка(която си беше хит за руснаците) и основно ги държат по апартаменти.
Друг е въпросът колко може да изяде- когато е младо куче- колкото му дадеш.Но това трудно ще се отрази в натрупване на мускулатура.Първата реакция е да изходят излишната за тях храна.Установяваме по количеството и качество фекалии колко му е необходимо.Предполагам че тук се прави разлика между необходимо количество и излишен преразход,който остава само по тревата.
Е,ако прехранването е хронично,то започва първо да расте на"задник".
и т.н.

[Furia_S]

Да, чувала съм за популярността на алабаите в градски условия, то първата мисъл като ги види човек, е "Колко ли яде това чудо"... :-)))

Честно казано и аз не си ги представям да обикалят енергично като другите овчарки, движенията им са превидно мързеливи, а всъщност пестеливи, като се замисля - природата си знае работата май:-)

[Marten BG]

Цитат

Зарязвам кавказците и минавам на средноазиатки :)))

С такива знания и разсъждения?
......
ДОБРЕ ДОШЛА В КЛУБА!!!!!!!!!

[Vabank]

Е, това offtopic де, но аз съм си... харесвач и на тази порода още от време оно, когато помагах да се накара един страхотен хубавец да работи и с дъщерята на стопаните си, защото майката беше трайно влязла в болница, а таткото имаше пари, но нямаше време да се занимава с кучо и с малката... Не съм си взела азиат, защото преди време, когато имах възможност, просто нямаше... а после се захванах с хъскита и заниманието с тях стана много сериозно :)) Но... какво пък ме спира?
---
Още една, този път малко забавна страна на развъдника: след определен момент БРОЯТ на кучетата донякъде престава да има сериозно значение (стига, разбира се, собственикът на развъдника да може да им осигури всичко необходимо). Дали ще бъдат 5 или 6, разликата е по-малка, отколкото между 2 и 3, а решението за взимане на ново куче или задържане на кученце от кучилото се взима по-лесно. Но това е част от материал за, да го наречем, психологическите разлики и бариери...

[trenertg]

Цитат

Лично аз за развъдник с 8 кучета съм изкарала цифра от около 10-12 хил. лв. за 2004 г., но... дето се вика, винаги има какво още да се желае или нещо, останало невключено в списъка. Пък и много зависи от породата - кучетата на Мартен ядат почти тройно повече от моите :)))

хей, забравихте разходите във връзка със женско куче за разплождане - това са доста средства ако търсите качество- заплождане в чужбина ......
също закупуване или вземане под наем на кучета с нова по - добра кръв...

леле... бая средства отиват - няма да давам цифри

[Furia_S]

а как се разплащат собствениците на женската с мъжкаря? Винаги ли става с алиментното куче от кучилото или понякога искат и пари?

[In4et0]

Цитат

а как се разплащат собствениците на женската с мъжкаря? Винаги ли става с алиментното куче от кучилото или понякога искат и пари?

Furia,мисля,че това го решават собствениците на мъжкото куче дали ще искат пари или куче...