Приспиване на домашен любимец!
#41
Публикувано: 23 October 2008 - 10:23 AM
Абсолютно съм убедена, че взех правилното решение, но изпълнението закъсня...
При всички случаи обаче, който стигне до това решение заедно с мнението на поне двама лекари, прегърнете животинката си и извикайте лекар в къщи.
#42
Публикувано: 23 October 2008 - 10:26 AM
Цитат
Трябва 1. да се постави упойка, за да заспи животното.
2. Да се постави препарата, който (мисля) спира сърцето.
Защото има лекари,които поставят директно евтаназиращото лекарство, без да приспиват предварително животното. Това е неописуема гадост!!!!!
Да допълня-не забравяйте казаното по-горе от Bushkata и се убедете, че лекарят няма да закъснее (за случаите, в които има и силна физическа болка)
#43
Публикувано: 23 October 2008 - 04:24 PM
Цитат
Цитат
Знаеш ли забелязала съм,че винаги когато се казват "силни" думи срещу действията на някой,рано или късно се изправяш пред същата дилема.
Дано това не е пожелание...!
Цитат
Не съм съгласна!
1-во.Баба ми почина на 97 г.През последните десетина години се напикаваше,не можеше да се храни сама,не ме познаваше и...полудя.Тя не можеше да разсъждава.Виждах съчувствие дори в очите на котката ми.НО никога не ми е хрумвало,че за нея ще бъде по-добре да умре,защото/макар и в редките случаи/когато можеше да говори нормално,тя винаги казваше "Живее ми се".Нито веднъж не каза-"искам да умра" или "мъча се".Та според Вас всеки човек разсъждава и трябва да се бори за живота си-еми баба ми не можеше да разсъждава-това какво означава,че трябва да умре ли?!?!?
2-ро.Според вас само мислещи индивиди имат право да живеят-нима хората,с умствени увреждания нямат право?!?!?Нима трябва да бъдат приспани?!?!?Те не могат да извършват мисловна дейност-следователно не живеят,ами съществуват...
3-то.От написаното от Вас разбирам,че децата инвалиди също не живеят,ами съществуват.Според проучвания животните мислят,колкото 4 г.дете.Следователно дайте да убием и децата инвалиди...
Твърдо против евтаназията съм,oсвен в случаите,когато животното се мъчи(под мъчи нямам предвид да се напикава,ами да изпитва болка).
И последно-моята котка е най-апатичното същество.Освен да спи и гледа в една точка,не прави нищо.Мишка да мине покрай нея и да я настъпи,няма да и обърне никакво внимание.Това не означава,че не е пълноценно животно.Това не и пречи всеки ден да ми показва любовта си.Интересно ми е как това същество неспособно да извършва мисловна дейност,когато се карам с майка ми винаги се хвърля на тази,която не е права?Мммм може би трябва да я приспя...все пак тя е загубила инстинктите си на ловец... :-
#44
Публикувано: 23 October 2008 - 05:00 PM
Просто исках да кажа,че сигурно всеки,както и аз сме изтърпели поне по веднъж на гърба си поговорката:Голям залък хапни,голяма дума не казвай!

#46
Публикувано: 27 October 2008 - 09:46 PM
Била съм и от 2-те страни на барикадата.
Приспивала съм животни, мои животни да били приспивани, но знаете ли, аз приспах едно от кучетата си.
И знаете ли...Не е лесно...Никак даже. Не е лесно да вземеш решението, не е лесно да се бориш с чувството за вина, не е лесно да подтиснеш мислите дали това е правилният избор, не е лесно да вкараш препаратът. Не е лесно да видиш как собственикът излиза от стаята, а животното остава в пълна самота с мен, тази, която ще вземе живота от него. Няма по-самотна гледка, повярвайте ми. Няма.
Не е лесно и да държиш ръката на кучето си и да му казваш - "Хей, всичко ще е наред, обичам те, сбогом, ще се видим много скоро, чакай ме там, аз ще мисля за теб и ще чакам някой ден пак да те прегърна".
Не е лесно да говориш тези неща през сълзи и да усещаш последните трепвания на тялото на любимото животно. Пред очите ти да минат всички онези спомени, свързващи ви през толкова години. Да си спомниш как кучето се е появило, как е яло риба и после се е изпишкало под леглото и смрадта те е побърквала бая време, докато разбереш какво точно е станало, да си спомниш как се е напишквала, когато е виждала че приближавам с игла и спринцовка, как обичаше таратор, как ходеше с превръзки, докато беше разгонена, да си спомниш турлата бели косми, да си спомниш как се е радвала на целия свят, да си спомниш за нея и всички онези хора, които сякаш си позабравил, защото толкова много бързаш да живееш тук и сега, а тя е обичала тези хора...Сещаш се, че и ти си ги обичал.
Изведнъж се оказва, че това животно дори с последните си издихания ти подарява нещо...Забравени спомени, които дори за миг те правят щастлив.
И да. Може да кажете, че аз съм "убила" кучето си. Но тя страдаше. Плачех, инжектирах и й говорех, а тя все още ме гледаше с обич.
За това пиша всичко това...Защото съдейки хората преминали към евтаназията май позабравихте, че ние не сме тези, които могат да съдят. Ние само можем да имаме позиция. Но атакувайки с "убихте ли" ... Повярвайте ми...Грубо е.

Ветеринарна клиника "Добро хрумване!" ул. "Княз Борис I" N125, София
тел: 929 80 29; 0896 604 835

#48
Публикувано: 29 October 2008 - 05:26 PM
Цитат
Била съм и от 2-те страни на барикадата.
Приспивала съм животни, мои животни да били приспивани, но знаете ли, аз приспах едно от кучетата си.
И знаете ли...Не е лесно...Никак даже. Не е лесно да вземеш решението, не е лесно да се бориш с чувството за вина, не е лесно да подтиснеш мислите дали това е правилният избор, не е лесно да вкараш препаратът. Не е лесно да видиш как собственикът излиза от стаята, а животното остава в пълна самота с мен, тази, която ще вземе живота от него. Няма по-самотна гледка, повярвайте ми. Няма.
Не е лесно и да държиш ръката на кучето си и да му казваш - "Хей, всичко ще е наред, обичам те, сбогом, ще се видим много скоро, чакай ме там, аз ще мисля за теб и ще чакам някой ден пак да те прегърна".
Не е лесно да говориш тези неща през сълзи и да усещаш последните трепвания на тялото на любимото животно. Пред очите ти да минат всички онези спомени, свързващи ви през толкова години. Да си спомниш как кучето се е появило, как е яло риба и после се е изпишкало под леглото и смрадта те е побърквала бая време, докато разбереш какво точно е станало, да си спомниш как се е напишквала, когато е виждала че приближавам с игла и спринцовка, как обичаше таратор, как ходеше с превръзки, докато беше разгонена, да си спомниш турлата бели косми, да си спомниш как се е радвала на целия свят, да си спомниш за нея и всички онези хора, които сякаш си позабравил, защото толкова много бързаш да живееш тук и сега, а тя е обичала тези хора...Сещаш се, че и ти си ги обичал.
Изведнъж се оказва, че това животно дори с последните си издихания ти подарява нещо...Забравени спомени, които дори за миг те правят щастлив.
И да. Може да кажете, че аз съм "убила" кучето си. Но тя страдаше. Плачех, инжектирах и й говорех, а тя все още ме гледаше с обич.
За това пиша всичко това...Защото съдейки хората преминали към евтаназията май позабравихте, че ние не сме тези, които могат да съдят. Ние само можем да имаме позиция. Но атакувайки с "убихте ли" ... Повярвайте ми...Грубо е.
Дано никога не ми се налага да приспивам моята Тори ! :'( :( :'( Бобадова :'( съжалявам ! :'(

Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#49
Публикувано: 25 November 2008 - 11:48 AM
#51
Публикувано: 02 December 2008 - 11:05 AM
И аз имам едно прекрасно старо кученце, вече на 17 години. Минали сме през доста изпитания заедно. Общо взето заедно порастнахме.
Към днешна дата миличкото е старо, не вижда и не чува, не усеща миризми, не може да се храни само, трябва да му слагаш храната в устата. Пишка и ака предимно в къщи, като дори и акането му е трудно, пада, омазва се цялото. Тъжна картинка. Ходи и все се завира по ъглите и вие непрестанно.
Не ми се иска да го приспивам, но не виждам друга възможност вече. Имам малко бебе, което скоро ще проходи и се стряска и плаче,когато кучето започне да вие.
А, то със всеки ден вие все повече. Не зная защо и не мога да го успокоя. Дали има някакво успокоително което да давам , поне да не вие?
Или наистина единственото решение е "приспиването"?
#52
Публикувано: 02 December 2008 - 11:16 AM
Но те моля от все сърце - не го оставяй да се влачи така повече, заведи го още днес на лекар.
#54
Публикувано: 02 December 2008 - 11:32 AM
Цитат
:o Тоя не е в ред!Заведете го при друг лекар.Кучето може да изпитва болки и да се мъчи.Кво стадо го гони тоя :huh:
Като прочета за такива лекари и ми дожалява за животинките.
#55
Публикувано: 02 December 2008 - 11:34 AM
Решението не е лесно, :'( гледаш мъничките блещукащи и невинни очички в която е изписана болката му, и се питаш - Защо....как да го направя....как да я гледам как заспива, кото знам, че тя никога няма да се събуди :'( :'( :'(
Моето мъниче заспа....а аз нямах силата да съм с нея в този момент.. :'(
Много съжалявам..Обичам те Мони,ти винаги ще останеш в моето сърце,знам, че някъде там сега ти си добре.
Стези редове, който изписах, аз се върнах 6 години назад,с много болка и сълзи.
Не пожелавам на никого да изпита болката и страданието, мъката и тъгата в такъв момент.


#56
Публикувано: 02 December 2008 - 11:36 AM
#57
Публикувано: 05 December 2008 - 11:33 AM
ходихме пак на лекар, този път на друг. Биха ни 3 дни болкоуспокоителни, но без резултат. Сега ще ги давам още 3 дни през устата и ще видим.
Май за съжаление ще трябва да се разделя с другарчето, а ми е толкова трудно да взема това решение.
Благодаря на всички за съветите.
Дано на никой не се налага да взема подобни решения!