[Maggi]

И аз съм "поръчвала" евтаназия - за предишното ми куче. Да, решението е тежко, но в някакъв момент ти става ясно, че няма да го бъде и се мъчи... Под мъки имам предвид не само физическа болка, ами и огромен стрес заради невъзможността едно животно с отлични хигиенни навици да му се налага да го прави в къщи, лежейки, защото не може да стане. Видях този ужас и стрес в очите на предишното ми куче. Видях и ужаса от болката и усетих въпроса: "Какво става, боли ме, помогни..". Лекарят закъсня за евтаназията и чух писъци, които се надявам повече никога да не чуя...
Абсолютно съм убедена, че взех правилното решение, но изпълнението закъсня...
При всички случаи обаче, който стигне до това решение заедно с мнението на поне двама лекари, прегърнете животинката си и извикайте лекар в къщи.

[Maggi]

Цитат

Питайте предварително как го правят.
Трябва 1. да се постави упойка, за да заспи животното.
2. Да се постави препарата, който (мисля) спира сърцето.
Защото има лекари,които поставят директно евтаназиращото лекарство, без да приспиват предварително животното. Това е неописуема гадост!!!!!

Да допълня-не забравяйте казаното по-горе от Bushkata и се убедете, че лекарят няма да закъснее (за случаите, в които има и силна физическа болка)

[кикита]

Цитат

Цитат

Убийци такива....! :huh:

Знаеш ли забелязала съм,че винаги когато се казват "силни" думи срещу действията на някой,рано или късно се изправяш пред същата дилема.

Дано това не е пожелание...!

Цитат

Нека споделя и моето мнение по въпроса. И това не е мнение само на лекар, а и на човек, който е евтаназирал собственото си животно. Какво отличава човека от животните? Разума. Затова докато човек мисли той води така да се каже пълноценен за вида живот. Дори недъгав, парализиран или тежко болен той МИСЛИ. За това на всяка цена трябва да се бори за живота си. Когато едно животно не може да води пълноценен за своя вид живот / парализа, слепота и глухота заедно, тежко заболяване изхода от което ще е трайна инвалидност и др/ то се мъчи, защто това не е нормално за неговата природа. То има някакви условни рефлекси, но мисъл така както я разбираме ние не. Не ме разбирайте неправилно. Нямам предвид чувствата като радост, тъга, привързаност. Имам предвид това, че едно куче или котка са хищнщци и за тях нормален и пълноценен живот е да душат, търсят, гонят и ловят плячка. Дори в домашни условия когато си играем с тях те проявяват в една или друга степен част от тези неща. Отнемем ли им тази възможност те вече не са кучета и котки, а животни без смисъл за самите тях. Остава ни само егоистичното успокоение, че виждаш ли то е живо. Но замислете се , живо ли е... Или просто съществува.

Не съм съгласна!
1-во.Баба ми почина на 97 г.През последните десетина години се напикаваше,не можеше да се храни сама,не ме познаваше и...полудя.Тя не можеше да разсъждава.Виждах съчувствие дори в очите на котката ми.НО никога не ми е хрумвало,че за нея ще бъде по-добре да умре,защото/макар и в редките случаи/когато можеше да говори нормално,тя винаги казваше "Живее ми се".Нито веднъж не каза-"искам да умра" или "мъча се".Та според Вас всеки човек разсъждава и трябва да се бори за живота си-еми баба ми не можеше да разсъждава-това какво означава,че трябва да умре ли?!?!?
2-ро.Според вас само мислещи индивиди имат право да живеят-нима хората,с умствени увреждания нямат право?!?!?Нима трябва да бъдат приспани?!?!?Те не могат да извършват мисловна дейност-следователно не живеят,ами съществуват...
3-то.От написаното от Вас разбирам,че децата инвалиди също не живеят,ами съществуват.Според проучвания животните мислят,колкото 4 г.дете.Следователно дайте да убием и децата инвалиди...
Твърдо против евтаназията съм,oсвен в случаите,когато животното се мъчи(под мъчи нямам предвид да се напикава,ами да изпитва болка).
И последно-моята котка е най-апатичното същество.Освен да спи и гледа в една точка,не прави нищо.Мишка да мине покрай нея и да я настъпи,няма да и обърне никакво внимание.Това не означава,че не е пълноценно животно.Това не и пречи всеки ден да ми показва любовта си.Интересно ми е как това същество неспособно да извършва мисловна дейност,когато се карам с майка ми винаги се хвърля на тази,която не е права?Мммм може би трябва да я приспя...все пак тя е загубила инстинктите си на ловец... :-

[denicc]

НЕ в никакъв случай не е пожелание!
Просто исках да кажа,че сигурно всеки,както и аз сме изтърпели поне по веднъж на гърба си поговорката:Голям залък хапни,голяма дума не казвай!

[кикита]

Какво стана убихте ли "сладура си"?

[d-r Bobadova]

кикита...Чудех се дали изобщо да започна този пост.
Била съм и от 2-те страни на барикадата.
Приспивала съм животни, мои животни да били приспивани, но знаете ли, аз приспах едно от кучетата си.
И знаете ли...Не е лесно...Никак даже. Не е лесно да вземеш решението, не е лесно да се бориш с чувството за вина, не е лесно да подтиснеш мислите дали това е правилният избор, не е лесно да вкараш препаратът. Не е лесно да видиш как собственикът излиза от стаята, а животното остава в пълна самота с мен, тази, която ще вземе живота от него. Няма по-самотна гледка, повярвайте ми. Няма.
Не е лесно и да държиш ръката на кучето си и да му казваш - "Хей, всичко ще е наред, обичам те, сбогом, ще се видим много скоро, чакай ме там, аз ще мисля за теб и ще чакам някой ден пак да те прегърна".
Не е лесно да говориш тези неща през сълзи и да усещаш последните трепвания на тялото на любимото животно. Пред очите ти да минат всички онези спомени, свързващи ви през толкова години. Да си спомниш как кучето се е появило, как е яло риба и после се е изпишкало под леглото и смрадта те е побърквала бая време, докато разбереш какво точно е станало, да си спомниш как се е напишквала, когато е виждала че приближавам с игла и спринцовка, как обичаше таратор, как ходеше с превръзки, докато беше разгонена, да си спомниш турлата бели косми, да си спомниш как се е радвала на целия свят, да си спомниш за нея и всички онези хора, които сякаш си позабравил, защото толкова много бързаш да живееш тук и сега, а тя е обичала тези хора...Сещаш се, че и ти си ги обичал.
Изведнъж се оказва, че това животно дори с последните си издихания ти подарява нещо...Забравени спомени, които дори за миг те правят щастлив.
И да. Може да кажете, че аз съм "убила" кучето си. Но тя страдаше. Плачех, инжектирах и й говорех, а тя все още ме гледаше с обич.
За това пиша всичко това...Защото съдейки хората преминали към евтаназията май позабравихте, че ние не сме тези, които могат да съдят. Ние само можем да имаме позиция. Но атакувайки с "убихте ли" ... Повярвайте ми...Грубо е.

[saryta]

:'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(. Много тъжно

[ben2418]

Цитат

кикита...Чудех се дали изобщо да започна този пост.
Била съм и от 2-те страни на барикадата.
Приспивала съм животни, мои животни да били приспивани, но знаете ли, аз приспах едно от кучетата си.
И знаете ли...Не е лесно...Никак даже. Не е лесно да вземеш решението, не е лесно да се бориш с чувството за вина, не е лесно да подтиснеш мислите дали това е правилният избор, не е лесно да вкараш препаратът. Не е лесно да видиш как собственикът излиза от стаята, а животното остава в пълна самота с мен, тази, която ще вземе живота от него. Няма по-самотна гледка, повярвайте ми. Няма.
Не е лесно и да държиш ръката на кучето си и да му казваш - "Хей, всичко ще е наред, обичам те, сбогом, ще се видим много скоро, чакай ме там, аз ще мисля за теб и ще чакам някой ден пак да те прегърна".
Не е лесно да говориш тези неща през сълзи и да усещаш последните трепвания на тялото на любимото животно. Пред очите ти да минат всички онези спомени, свързващи ви през толкова години. Да си спомниш как кучето се е появило, как е яло риба и после се е изпишкало под леглото и смрадта те е побърквала бая време, докато разбереш какво точно е станало, да си спомниш как се е напишквала, когато е виждала че приближавам с игла и спринцовка, как обичаше таратор, как ходеше с превръзки, докато беше разгонена, да си спомниш турлата бели косми, да си спомниш как се е радвала на целия свят, да си спомниш за нея и всички онези хора, които сякаш си позабравил, защото толкова много бързаш да живееш тук и сега, а тя е обичала тези хора...Сещаш се, че и ти си ги обичал.
Изведнъж се оказва, че това животно дори с последните си издихания ти подарява нещо...Забравени спомени, които дори за миг те правят щастлив.
И да. Може да кажете, че аз съм "убила" кучето си. Но тя страдаше. Плачех, инжектирах и й говорех, а тя все още ме гледаше с обич.
За това пиша всичко това...Защото съдейки хората преминали към евтаназията май позабравихте, че ние не сме тези, които могат да съдят. Ние само можем да имаме позиция. Но атакувайки с "убихте ли" ... Повярвайте ми...Грубо е.

Дано никога не ми се налага да приспивам моята Тори ! :'( :( :'(  Бобадова  :'( съжалявам  ! :'(

[julie_k]

d-r Bobadova много точно е описала какво е усещането на приспиш домашния си любимец. В неделя се наложи и ние да го направим с нашата Лиза :(  :'(. Никога няма да забравя момента в който гледах как страда и не можех да й помогна. Както каза доктора можем да я поддържаме, но за кратко.  Винаги ще остане съмнението дали сме взели правилното решение и винаги ще изпитваме чувство за вина. Единственото което ме успокоява е че прекъснахме един много дълъг и мъчителен процес не за нас самите, а за горкото животинче, което не можеше нито да яде, нито да спи, нито да диша нормално. Само спомените остават, винаги ще бъде в сърцето ми.

[neznainata]

julie_k бъдете силни и вярвайте, че вашето момиче е на по-добро място и ви гледа оттам в момента и ви се чуди защо плачете...

[Djesunka]

Здравейте,
И аз имам едно прекрасно старо кученце, вече на 17 години. Минали сме през доста изпитания заедно. Общо взето заедно порастнахме.
Към днешна дата миличкото е старо, не вижда и не чува, не усеща миризми, не може да се храни само, трябва да му слагаш храната в устата. Пишка и ака предимно в къщи, като дори и акането му е трудно, пада, омазва се цялото. Тъжна картинка. Ходи и все се завира по ъглите и вие непрестанно.
Не ми се иска да го приспивам, но не виждам друга възможност вече. Имам малко бебе, което скоро ще проходи и се стряска и плаче,когато кучето започне да вие.
А, то със всеки ден вие все повече. Не зная защо и не мога да го успокоя. Дали има някакво успокоително което да давам , поне да не вие?
Или наистина единственото решение е "приспиването"?

[insult]

Въпросите са ти към ветеринар, ние тук не можем да отговорим от какво се гърчи горкото... Може евтаназията да е единственият път, може и да не е - лекарят ще ти каже.
Но те моля от все сърце - не го оставяй да се влачи така повече, заведи го още днес на лекар.

[Djesunka]

Водих го и докторът ми каза, че не може нищо да се направи. Нито е съгласен да го приспи. Според него вие, защото е изгубило "стадото" си. Каквото и да е, не е приятно нито за нас, нито за животинчето.

[кикита]

Цитат

Водих го и докторът ми каза, че не може нищо да се направи. Нито е съгласен да го приспи. Според него вие, защото е изгубило "стадото" си. Каквото и да е, не е приятно нито за нас, нито за животинчето.

:o Тоя не е в ред!Заведете го при друг лекар.Кучето може да изпитва болки и да се мъчи.Кво стадо го гони тоя  :huh:
Като прочета за такива лекари и ми дожалява за животинките.

[lutova_83]

Аз също съм била в това положение дали да "спестя мъките на животинчето" или да го оставя да се мъче, изтощено от болка изведнъж да издъхне  :'(  :'(  :'(  :'(
Решението не е лесно, :'( гледаш мъничките блещукащи и невинни очички в която е изписана болката му, и се питаш - Защо....как да го направя....как да я гледам как заспива, кото знам, че тя никога няма да се събуди :'( :'( :'(
Моето мъниче заспа....а аз нямах силата да съм с нея в този момент.. :'(
Много съжалявам..Обичам те Мони,ти винаги ще останеш в моето сърце,знам, че някъде там сега ти си добре.
Стези редове, който изписах, аз се върнах 6 години назад,с много болка и сълзи.
Не пожелавам на никого да изпита болката и страданието, мъката и тъгата в такъв момент.

[insult]

Джесунка, при това положение, веднага отиди при друг лекар. Няма такова естествено състояние, при което кучето да вие и да се вре в ъглите, независимо колко "стада" е изгубило. Кучетата имат много по-висок праг на болката от нас, за да започнат да вият, значи ги боли чудовищно много.

[Djesunka]

Здравейте отново,
ходихме пак на лекар, този път на друг. Биха ни 3 дни болкоуспокоителни, но без резултат. Сега ще ги давам още 3 дни през устата и ще видим.
Май за съжаление ще трябва да се разделя с другарчето, а ми е толкова трудно да взема това решение.

Благодаря на всички за съветите.

Дано на никой не се налага да взема подобни решения!