Публикувано: 07 April 2009 - 02:28 AM
Здравейте и от нас.Изчетох цялата тема защото и аз си задавам често въпроса "Как да предпазя себе си и кучето си от другите кучета".Преди около два месеца имахме ужасяващо преживяване с моя КОКЕР Лейди ,в един парк.Бяхме аз,една приятелка,сестра ми(10 годишна) и Лейди.Тръгвайки си вече от парка решихме да седнем с да изпушим по една цигара(аз и приятелката ми) ,Лейди беше легнала в краката ми,на повод,когато видяхме следната приближаваща ни картинка-огромен каракачанец,булонка и 5-6 улични кучета свободно влязоха в парка без следа от стопани или нещо подобно.Каракачанеца изглеждаше дружелюбен ,помслих че щом е без каишка трябва да е супер мил,а и с него беше булонка и куп други по дребни кучета.Лейди се надигна и седна до кракът ми а голямото куче застана до пейката и започна да я душка.Беше мъжки ,привидно спокоен,стопани все още нямаше,а ние трите,та и кучето ми замръзнахме.Попринцип не ме е страх от кучета,но това някак не ми вдъхна доверие.Три секунди по-късно каракачанеца нападна Лейди,изръмжа я злобно и се опита да я захапе,но аз я дръпнах и я вдигнах във въздуха.Чак тогава видях да влизат мъж и жена в парка(очевидно стопаните и на каракачанеца и на булонката).Разпищяхме се,и сестрами и аз а кучето лаеше и скачаше.Аз въртях Лейди отзад,отпред,а то прескачаше с лекота пейката и лаеше още по злобно.Стопанина ме изуми.Нито се затича,нито се притесни.Просто извика кучето по име,а то продължаваше да се мята.Идваше ми да умра.Сестра ми ли да гледам ,кучето ми ли???След 100 молби да си върже кучето и да го махне,стопанина наи-сетне стигна с лека стъпка да нас,извика по строго и го върза,а то се дръпна силно и отново скочи по мен.Лейди беше ни жива ,ни умряла(от срах)Бях я премятала около 5 мин на косъм от устата на този изрод ,зад мен,над мен пред мен.УЖАС.И С ЦЯЛАТА СИ НАГЛОСТ НЕНОРМАЛНИЯ СТОПАНИН ЯВНО ПРИЕ ДЪРЖАНИЕТО НА КУЧЕТО СИ ЗА НОРМАЛНО И ПРОСТО В ДВИЖЕНИЕ ГО ВЪРЗА И ПОДМИНА говорейки си с тая жена от която също лъхаше непокизъм.Дори не попита добре ли сме,не се извини.Та ние бяхме с куче което тежеше 12кг.и беше вързано до мен и с дете,а той просто подмина.От шока не обелих дума а се изнесохме по най бързия начин.И до сега съжелявам.Попринцип имам от тези спрейчета,но за проклетия беше в къщи.Сега като си спомням и ми се иска да бях разчленила у кучето и стопанина.Съжелявам че не беше мъжа ми с нас.Тогава на лейди и оставаха 2 дни до рожденния ден(1 годинка) и на мен какви ли не неща ми минаха през главата,жива я бях оплакала.Това което ни спаси всъщност беше единствено теглото ми,защото кучето не можа да ме гътне и така успях да запазя кучето си живо.За мен не е нормално аз да водя с каишка 12 кг. куче и да се карат постоянно с мен разгневени майки и баби идядовци че Лейди се засилва към тях(без да ги докосва,да се радва и аз я дърпам)А такива 60-80 кг кучета да си обикалят със кухите си стопани и ние да мислим как да се спасим от тях.Трябва да има закони и да се плащат глоби,включитлно да има и затвор за стопаните които не владеят държанието на кучетата си и по този начин нанасят трайни физически или прихически вреди у невинни хора и животни.Съжелявам за романа....

[/img]
