Борсите за кучета - защо не си струва
#321
Публикувано: 12 November 2009 - 01:11 AM
MONA ?
баща: Zal / майка: Misstic Girl
произв. Gavrilovic Momcilo, собств. Petrovic Ivan
Batusinac Лабра
от тук
Това куче (не знам породата).
Дог: Great Dane Harlequin - INTER BRISTOLSKI, Gavrilovic Momcilo
тук
Не знам дали е редно да се показва родословието (сканирано)?
Не е ли забранено на развъдници да продават кучета през борси и зоомагазини?



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#324
Публикувано: 12 November 2009 - 10:22 AM
Агенция Нети внася кучета през него, ако това Ви говори нещо....
По въпроса за експортното родословие - най-доброто решение е да пишете мейл на Сръбската федерация, за да разберете как точно става плащането

#325
Публикувано: 12 November 2009 - 11:17 AM
Говори едно - БЯГАЙ от такъв "развъдник" !
Не мислете, че като е "развъдник" е ... манна небесна. За съжаление и сред хората, които се занимават с чистопородно развъждане, има и такива, има и други ... има хора, които биха си продали малките само и само да вземат някакви пари за тях, даже и да знаят, че отиват при прекупвачи, има и хора, които никога не биха си дали кученцето на прекупвачи. Вторите са повече, но е факт, че има и от първите, за наше съжаление.
Може да се прати мейл на сръбската федерация, че този човек явно търгува с кучета, след като "работи" с зооборси и прекупвачи.
Допълнително - в случая само педигрито не ви върши никаква работа. Трябва да имате експортно такова, за да може да впишете кучето в племенната книга на България.
А темата няма за цел да бъде насочена срещу една или друга "зооборса" персонално, а да провокира друг, по отговорен подход при избора и покупката на куче, най вече - откъде и как. И да покаже мръсната страна на тази търговия - истината откъде идват кученцата в "аквариумите" и "зооборсите".
#326
Публикувано: 28 December 2009 - 02:14 AM
Знам, може би греша, защото никога не съм гледала, за да развъждам кученца, но това е гледната точка, на някой, който му предстои да си купува куче.

#327
Публикувано: 28 December 2009 - 07:50 AM

Много неща са се променили с породата "пудел" за 15 години. Или пък николко - зависи от гледната точка. Първо и преди всичко - в периода до около 1990-1991 г. домашните кучета бяха извънредно малко. Държавата (говоря за преди 10-ти ноември и скоро след това) имаше право когато й скимне да ги събира, прибира, трови, застрелва и прочие. Отглеждането на домашно куче в апартамента изискваше съгласие на всички съседи; регистрацията му беше задължителна, данъкът - висок. Скриването на куче... да речем, че беше на практика невъзможно. Не преувеличавам много. С други думи: домашните, особено апартаментски кучета, бяха рядкост. Стопаните им - упорити, възпитани хора (в по-голямата си част), които заради любимеца си се бореха със системата и доста често все пак губеха битката.
След това настъпи с гръм и трясък демокрацията и заедно с нея - кучешкият бум. Защо разказвам тази предистория? Защото примерно до около 1995-та, дори 1996-та, се продаваше като топъл хляб ВСИЧКО. Имам предвид ВСИЧКО: грозилки, помиярчета, всякакви безумни кръстоски... наречи го с порода и можеш да го продадеш за цяла бала с пари. Тук вече преувеличавам повече

Кучешкият бум "уби" дребните декоративни. По онова време се започна със смесването на "всичко с всичко" и обявяването му за порода. Имало е някакво количество пудели; някои от тях - хубави. Познавах един-два. Имало е някакво количество къдрави болонки. Също и правокосмести болонки. Също и всякакви други космати. В по-голямата си част всичките те са били заплождани кой с когото падне и всичкото това е било наричано "пудел" или "болонка", в зависимост от желанието на собственика на кучицата, или на онзи, който си го е купил, или на прекупвача, или на съседа... и т.н. Пуделът, държан рошав и обрасъл и "болонката" с пуделска прическа нямат чак толкова много разлики, ако не се заглежда човек в дължината на краката, тялото, формата на муцуната и т.н.; и ако не се търси точният характер на кучето.
Ясно, че за изминалите оттогава 15-ина години ситуацията не се е променила, а по-скоро е довела до "замесване" на още по-невероятни "дребни космати българска декоративна порода"; ситуация, довела до един зададен съвсем наскоро абсурден въпрос тук във форума - един потребител пита друг дали неговата болонка е "френска болонка или плачеща болонка". Ма-айко мила, откъдри ми се косата от същността на този въпрос...
Та: таквоз нещо като "пудел" в гмежта на дребно-косматите декоративни апартаментски кучета не съществува много, ама много отдавна. Всичко, наречено "пудел", което се продава за по 100-200-300 лв. по обяви е, меко казано, неизвестно какво. С това изказване не искам в никой случай да обидя хората, притежаващи безродословни, купени от България - от обява, от съседа, от пазара и т.н. - пудели. Теоретично е възможно. Теоретично все още може да се видят изключително пуделоподобни кучета, резултат от що-годе разумни заплождания на достатъчно приличащи на пудели "пудели". Даже и сега познавам 2-3 такива, които, макар и да не съответстват баш съвсем на стандарта, могат без проблем да се разпознаят като "истински на вид пудел". Но в по-голямата си част това, което може да се купи по обява за "пуделче", НЕ Е нищо такова. Много е вероятно то не само да не прилича на пудел като порасне, но и да няма типичния за породата весел, слънчев характер, пъргав ум и т.н. - нещото, което много повече от прическата прави пудела това, което е.
И точно там е РАЗЛИКАТА. Между истинския пудел и "косматата дребна декоративка". Независимо от ръстовата разновидност и цвета на истинския пудел. А бездната в цената идва оттам, че пуделоподобните са много евтини - не само у нас, но и навсякъде другаде. Което ги прави безполезни от гледна точка на собствениците на "пъпи мил" - масовите развъждачи, които снабдяват борси и зоомагазини. Тоест - неизгодно е такъв масов развъждач да закупи що-годе свестен пудел, който да скъса от раждане, защото не може да продаде малките на цена, достатъчна да оправдае въпросното скъсване от раждане. Получава се стадо собственици на единични бройки дребни "пуделоподобни" и някакъв брой собственици на истински пудели. Между другото, пуделът всъщност се отглежда доста трудно и изисква доста грижи за козината, което допълнително намалява броя на собствениците на истински пудели и особено на онези, желаещи да ги развъждат.
Ето затова могат да се намерят обяви за пудели, болонки и т.н. космати красавци за по 100-200-300 лв.; "пуделчета" в зооборси и магазини за по 600-700 и родословни кучета за по "много пари".
Не става въпрос дори за "харчете си парите, за да ходите по изложби" - става въпрос за липсата на междинно положение, на поголовие "много напомнящи породата, но безродословни", каквото съществува за почти всички други породи у нас. Тоест: ако човек иска пудел, който да изглежда като пудел и да се държи като пудел, единственият му избор е да си купи родословно куче, пък било то и пет класа - т.е. неподходящо за изложби. При всякакъв останал вид покупка резултатът ще е рошавко и евентуално къдраво куче.
Туй то.
Пуделът е чудесно животно. Невероятно красиво, невероятно умно, невероятно жизнено и забавно. Чудесна порода сте си избрали. Но... Не си харчете парите на вятъра - хем евтин, хем пудел просто няма да намерите. Дори по борси и магазини.
...
Между другото, съвсем отделна песен е подаряването на кучета. Използваната по-горе логика, че ако човек си гледа на бебетата-кучета като на деца, няма да ги продава, а ще търси на кой да ги подари, е от корен невярна. НЕ защото въпросният човек е търгаш и гледа да си покрие разходите. А просто защото българинът (пък и не само) НЕ ЦЕНИ подареното - нещото, за което не е броил пари. И дори ако има 1 на 1000, който би го оценил, останалите 999 души определено ще се подиграят с подаряващия. ФАКТ е, че човек, броил дебела бала с пари - подчертавам, дебела съотнесено с дохода му!, защото има хора, за които 2000-3000 лв. са джобна сума - та този човек ДОКАЗАНО ще се грижи в пъти по-добре за животинката си, отколкото такъв, получил животното даром. Тъжно, но истина.
Съвсем отделно - онзи, който ще си подари кученцата, не ходи да ТЪРСИ на кого да ги подари. Говорим за категорията хора, които си гледат на бебетата като на деца и са загрижени за добруването им. Въпросните хора си имат вече на кого да ги подарят и няма да пуснат обява в търсене на кандидати. Друг е въпросът, че после ще си бият у главата поне част от кученцата и ще се разкайват, че са ги подарили на Х и У. Онези, дето търсят под дърво и камък на кого да подарят някакви бебета, нито ги гледат както трябва, нито се интересуват от съдбата им по-нататък. Целта е да се отърват от тях и ги подаряват, защото НЕ МОГАТ ДА ГИ ПРОДАДАТ. Дори на прекупвач. Среден вариант просто няма.
В кратък текст, правилната логика е: човек, който си гледа на кучето и неговите малки като на част от семейството, ще проверява много внимателно всички кандидат-собственици и няма да даде кученцата в зооборса и на прекупвач.
Отделно съществуват породисти, родословни и качествени кучета, давани за отглеждане по договор (за развъждане). Някои собственици на развъдници го практикуват (да не се бърка с масов развъждач, става дума за нормални, сериозни хора, които се занимават с развъждане, не с развъждачество). По този начин те хем осигуряват на кучето си внимателно подбрани стопани, любов и дом; хем си запазват правата върху животното и контрола върху отглеждането и възпитанието му, и в последствие могат, ако решат, да развъждат това животно. Но тези хора НЕ ПОДАРЯВАТ. Да не се бърка - ако в договора е указано, че след даден момент кучето става изцяло собственост на отглеждащите го, това ще означава, че въпросните отглеждащи са си го изплатили. Може би не с пари в брой, но все пак де факто...
Та: няма такова животно, получено безплатно и да си е съвършено твое. Освен спасените от улицата. Ето например един пудел, тъй де - пуделоподобно куче - който се нуждае от дом: ЦЪК ТУК ЗА МАРЛИ. Сещам се също и за едно много мило, много красиво и невероятно жизнерадостно уести (или поне извънредно подобно на уест хайленд уайт териер), наричащо се - в момента - Стинки, което си няма още темичка, понеже засега се лекува. Марли си търси дом. Стинки си търси дом. В bezdom.dog.bg има още един куп различни кученца, които си търсят дом....
#329
Публикувано: 31 December 2009 - 12:00 PM



Плс, плс, копирай си този пост в Породи>>>Пудел - този пост трябва да остане "за поколенията".
и тук моля! http://forum.dog.bg/-t29897.html

Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!

училище
#330
Публикувано: 13 January 2010 - 06:51 PM

Много неща са се променили с породата "пудел" за 15 години. Или пък николко - зависи от гледната точка. Първо и преди всичко - в периода до около 1990-1991 г. домашните кучета бяха извънредно малко. Държавата (говоря за преди 10-ти ноември и скоро след това) имаше право когато й скимне да ги събира, прибира, трови, застрелва и прочие. Отглеждането на домашно куче в апартамента изискваше съгласие на всички съседи; регистрацията му беше задължителна, данъкът - висок. Скриването на куче... да речем, че беше на практика невъзможно. Не преувеличавам много. С други думи: домашните, особено апартаментски кучета, бяха рядкост. Стопаните им - упорити, възпитани хора (в по-голямата си част), които заради любимеца си се бореха със системата и доста често все пак губеха битката.
След това настъпи с гръм и трясък демокрацията и заедно с нея - кучешкият бум. Защо разказвам тази предистория? Защото примерно до около 1995-та, дори 1996-та, се продаваше като топъл хляб ВСИЧКО. Имам предвид ВСИЧКО: грозилки, помиярчета, всякакви безумни кръстоски... наречи го с порода и можеш да го продадеш за цяла бала с пари. Тук вече преувеличавам повече

Кучешкият бум "уби" дребните декоративни. По онова време се започна със смесването на "всичко с всичко" и обявяването му за порода. Имало е някакво количество пудели; някои от тях - хубави. Познавах един-два. Имало е някакво количество къдрави болонки. Също и правокосмести болонки. Също и всякакви други космати. В по-голямата си част всичките те са били заплождани кой с когото падне и всичкото това е било наричано "пудел" или "болонка", в зависимост от желанието на собственика на кучицата, или на онзи, който си го е купил, или на прекупвача, или на съседа... и т.н. Пуделът, държан рошав и обрасъл и "болонката" с пуделска прическа нямат чак толкова много разлики, ако не се заглежда човек в дължината на краката, тялото, формата на муцуната и т.н.; и ако не се търси точният характер на кучето.
Ясно, че за изминалите оттогава 15-ина години ситуацията не се е променила, а по-скоро е довела до "замесване" на още по-невероятни "дребни космати българска декоративна порода"; ситуация, довела до един зададен съвсем наскоро абсурден въпрос тук във форума - един потребител пита друг дали неговата болонка е "френска болонка или плачеща болонка". Ма-айко мила, откъдри ми се косата от същността на този въпрос...
Та: таквоз нещо като "пудел" в гмежта на дребно-косматите декоративни апартаментски кучета не съществува много, ама много отдавна. Всичко, наречено "пудел", което се продава за по 100-200-300 лв. по обяви е, меко казано, неизвестно какво. С това изказване не искам в никой случай да обидя хората, притежаващи безродословни, купени от България - от обява, от съседа, от пазара и т.н. - пудели. Теоретично е възможно. Теоретично все още може да се видят изключително пуделоподобни кучета, резултат от що-годе разумни заплождания на достатъчно приличащи на пудели "пудели". Даже и сега познавам 2-3 такива, които, макар и да не съответстват баш съвсем на стандарта, могат без проблем да се разпознаят като "истински на вид пудел". Но в по-голямата си част това, което може да се купи по обява за "пуделче", НЕ Е нищо такова. Много е вероятно то не само да не прилича на пудел като порасне, но и да няма типичния за породата весел, слънчев характер, пъргав ум и т.н. - нещото, което много повече от прическата прави пудела това, което е.
И точно там е РАЗЛИКАТА. Между истинския пудел и "косматата дребна декоративка". Независимо от ръстовата разновидност и цвета на истинския пудел. А бездната в цената идва оттам, че пуделоподобните са много евтини - не само у нас, но и навсякъде другаде. Което ги прави безполезни от гледна точка на собствениците на "пъпи мил" - масовите развъждачи, които снабдяват борси и зоомагазини. Тоест - неизгодно е такъв масов развъждач да закупи що-годе свестен пудел, който да скъса от раждане, защото не може да продаде малките на цена, достатъчна да оправдае въпросното скъсване от раждане. Получава се стадо собственици на единични бройки дребни "пуделоподобни" и някакъв брой собственици на истински пудели. Между другото, пуделът всъщност се отглежда доста трудно и изисква доста грижи за козината, което допълнително намалява броя на собствениците на истински пудели и особено на онези, желаещи да ги развъждат.
Ето затова могат да се намерят обяви за пудели, болонки и т.н. космати красавци за по 100-200-300 лв.; "пуделчета" в зооборси и магазини за по 600-700 и родословни кучета за по "много пари".
Не става въпрос дори за "харчете си парите, за да ходите по изложби" - става въпрос за липсата на междинно положение, на поголовие "много напомнящи породата, но безродословни", каквото съществува за почти всички други породи у нас. Тоест: ако човек иска пудел, който да изглежда като пудел и да се държи като пудел, единственият му избор е да си купи родословно куче, пък било то и пет класа - т.е. неподходящо за изложби. При всякакъв останал вид покупка резултатът ще е рошавко и евентуално къдраво куче.
Туй то.
Пуделът е чудесно животно. Невероятно красиво, невероятно умно, невероятно жизнено и забавно. Чудесна порода сте си избрали. Но... Не си харчете парите на вятъра - хем евтин, хем пудел просто няма да намерите. Дори по борси и магазини.
...
Между другото, съвсем отделна песен е подаряването на кучета. Използваната по-горе логика, че ако човек си гледа на бебетата-кучета като на деца, няма да ги продава, а ще търси на кой да ги подари, е от корен невярна. НЕ защото въпросният човек е търгаш и гледа да си покрие разходите. А просто защото българинът (пък и не само) НЕ ЦЕНИ подареното - нещото, за което не е броил пари. И дори ако има 1 на 1000, който би го оценил, останалите 999 души определено ще се подиграят с подаряващия. ФАКТ е, че човек, броил дебела бала с пари - подчертавам, дебела съотнесено с дохода му!, защото има хора, за които 2000-3000 лв. са джобна сума - та този човек ДОКАЗАНО ще се грижи в пъти по-добре за животинката си, отколкото такъв, получил животното даром. Тъжно, но истина.
Съвсем отделно - онзи, който ще си подари кученцата, не ходи да ТЪРСИ на кого да ги подари. Говорим за категорията хора, които си гледат на бебетата като на деца и са загрижени за добруването им. Въпросните хора си имат вече на кого да ги подарят и няма да пуснат обява в търсене на кандидати. Друг е въпросът, че после ще си бият у главата поне част от кученцата и ще се разкайват, че са ги подарили на Х и У. Онези, дето търсят под дърво и камък на кого ...
Не сте ме разбрали на някои места.. за което аз се извинявам - може би не съм се изказала правилно !


И пак.. "Знам, може би греша, защото никога не съм гледала, за да развъждам кученца, но това е гледната точка, на някой, който му предстои да си купува куче." НЕ КОНКРЕТНО ЗА ПОРОДАТА ПУДЕЛ, А ПОПРИНЦИП!
#331
Публикувано: 13 January 2010 - 10:50 PM

#332
Публикувано: 18 January 2010 - 10:13 PM
http://www.picvalley...V05H3mtndsG.JPG
http://www.picvalley...4XORls5mwQL.JPG
http://www.picvalley...HYa9FLJSdDX.JPG
http://www.picvalley...fA0lqNR4EpY.JPG
П.С.Ако на някой му се занимава, може да ги оправи, аз лично не животрептя да ги гледам още веднъж!
#333
Публикувано: 07 February 2010 - 12:18 AM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#334
Публикувано: 04 March 2010 - 01:02 AM
Наложи ми се да се запозная с автора и по тъжен повод, чиито изход все още е неясен. По негова молба публикувам материалите по-долу с цел да предпазим бъдещите ентусиасти, желаещи да си закупят здраво и хубаво кученце.
(Давам пълни права текста и снимките да бъдат копирани и публикувани на други сайтове)
"Здравейте на всички!
Сега ще ви разкажа една трагична история, с която се сблъсках тези дни.
Историята е следната:
Реших да си взема кученце, но не бях много запознат, кое е борса, кое е частно лице.
Искахме да си вземем куче или по точно порода "Golden Retriever". Започнах да търся в интернет
и попаднах на човек от гр. Русе, но се оказа, че всички бяха запазени вече, и останах без
кученце. Аз и приятелката ми искахме много и решихме да потърсим друго кученце, защото не ни се чакаше
следващо кучило на човека от Русе. Тук идва интересната част.
Попаднах на човек от гр. Габрово, обадих се и попитах дали имат кученца, а по конкретно - женско и
съответно ми казаха, че имат много мъжки и само едно женско кученце. Поисках да ми пратят снимки
и ми пратиха след няколко часа на майл-а, разгледах снимките и ни допадна кученцето, на мен и приятелката ми.
Бях в гр. Русе както споменах запалих колата в 16:30 на 28.02.2010г. в 18:30 бях вече в гр. Габрово. Имахме
среща на бензиностанция "Shell" спрях там, изчаках я да дойде. След пристигането и тя зареди малко гориво
в колата си и каза да карам след нея. След около 5км и стигнахме до с. Борики. На 2 минути навътре в селото
спряхме и влязохме в една къща. Каза "ето заповядайте да видите кученцата". Влязохме през още
една вратичка и видях затворени 3-4 женски голдъна на едно място на друго място няколко кокера и на трето
място имаше един мъжки голдън и един (пак голдън), не знам дали беше мъжки или женски, но бяха на едно място.
В една малка стаичка бяха постлани накъсани вестници на земята. Тя хвана женското и ни го даде да го
огледаме. Ние съответно се влюбихме. Малко пухкаво и много чаровно. Показа ни майката, която беше подстригана,
също така ни показа и бащата, който беше много голям и пухкав, с две думи беше много красив.
Дръпнахме се настрани от всички кучета. Тя започна да ни обяснява кое, как, защо... Аз задавах мнохо въпроси, защото
ми беше любопитно и разпитвах. След 30-40 минути обеснения ни даде паспорта плюс две копия от родословие на родителите
на малкото кученце, или бяха на бабата и дядото (не разбрах много точно как е). Обясни ми и също как трябва да го храня
и ми даде малко от храната, с която го е захранвала за да вечеря с нея. Взех всичко и се настанихме удобно в колата
тримата - аз, приятелката ми и малкото паленце.
По пътя още след 30-40км. повърна. Обясних си го, че е от пътя.
Отбих, изчистихме и отново след 15 минутно почистване потеглихме.
Вече на околовръстния път на гр. Велико Търново (обратно по пътя за гр. Русе) пак повърна.
Спрях на една бензиностанция купих кърпички, отново почистихме.
До момента с малки премеждия всичко изгледа що годе добре.
Качихме се в апартамента, любознателни щрапорим навсякъде сипахме й водичка, ядене и сложихме, но не иска и да чуе
да яде, само водичка пиина малко. След 1-2ч. сън. Изпишка се, изходи се и пак сънчо. Не искаше и да чуе да вечеря. Обясних
си го от пътя, стреса, раздялата с майката. Цялата нощ като мръднеше малко приятелката ставаше и я водеше в банята
да си върши работа и пак заспива. Целия ден нищо не хапна обадих се на жената вечерта. Казах и ситуацията и тя каза, че
"кучето до последно си е яло при нея и е отбивано с гранули..."
На сутринта в 9ч. (не помня точния час) ми се обажда (2.03.2010) и вика "Как е кученцето яде ли, ко прави?"
Казах и, че е същата история и, само да се оправя и отивам на ветринар.
Драги съфорумници тук започва съществената и ГАДНА част на нещата!
Отидох при ветеринаря и го запознах със случая. Той погледна кученцето и реши да и направи тест (с наше съгласие) за
"парвовироза". Тестът беше ПОЛОЖИТЕЛЕН. От тук ни причерня и на двамата. Не знаем какво да правим...
Попитахме доктора за съвет. Той каза "Върнете кученцето!". Но и да го бяхме върнали нямаше да получим пари, а друго ЗАРАЗЕНО
кученце, тъй като след като едно е заразено, следователно всички са също болни.
Решихме да се опитаме да го излекуваме и да преодолеем паричната загуба.
Доктора дори говори с жената, но след 10 минутен разговор д-ра се ядоса и и затвори телефона.
Оставих кученцето за лечение, което ще струва около 100лв. по думи на д-ра.
Сутринта, на 02.03.2010г. го оставих и вечерта си го взех. Сега само спи и се изхожда, до колко вода, до колко друго не знам.
Поне повръщането го няма за сега, което е горе - долу добър признък (но нищо не се знае до последно)
Когато доктора махаше системата му беше постлал памперс и го извади, да го смени да му е сухичко. И що да се види
имаше ГЛИСТ! На видима дължина между 5-7см.
Доктора също така каза, че според него кученцето не е ваксинирано. Все пак в паспорта пише, че ваксината е направена на
30 ден от неговото раждане, а в момента е на 42 дни.
Човека от който взех кучето: Лилия Късева
GSM:
0878 *1 40 19
0878 *1 40 19
0878 *1 40 19
0878 *1 40 19 (Цяла поредица има от тях, не знам дали и 4те са нейни, но са няколко само с една различна цифра (първата цифра
след 0878))
Град:
Габрово (кучетата се намират в с. Борики)
e-mail:
kasev*75@abv.bg
Хора, моля ви не правете грешката, която аз направих. НИКОГА, ама НИКОГА, не закупувайте куче от борса или най-вече от тази жена!
Сега ми остана надеждата, малкото пухче до мен да се оправи и да скачаме щасливи на воля!
Това беше разказа от мен, за нелепата ми постъпка. Правя го, за да не постъпите и Вие като мен!
(има доста моменти от дву-дневното ми преживяване, който не съм споменал, но ще ми отнеме доста дълго време да ги опиша.
Най - важното съм го написал, ако има още нещо ще го добавя.)"
Като прикачени снимки се виждат страниците от ветеринарния паспорт, положителния тест за парвовироза и въпросната обява по която е взето кученцето.
Това е въпросната обява:
http://forum.dog.bg/...5715-obiava.jpg
http://forum.dog.bg/...52719_thumb.jpg
Това е положителния тест за парвовироза :(

Това е ветеринарния паспорт с "уж" нанесените ваксина и обезпаразитявания.




Това е копието на родословия предоставено от въпросната жена:




А това е малката госпожица, за която всички стискаме палци и се молим да се пребори с болеста!


Мод: Редактирах поста, защото и лошата реклама е реклама. Благодарности за споделената история!
#335
Публикувано: 10 March 2010 - 03:12 PM
Аз направих друга асоциация и дали е тук или не мястото - да споделя:
Преди време бях намерила, прибрала и лекувала ранена бременна котка, която роди у дома. Историята я има в подфорума "бездом". Осиновителите на едното котенце /на 2,5 м./ се обадиха на следващата вечер, че котето само плаче, не се храни, не пие вода, не пишка и не ака. Да не е болно? Аз бях категорична, че е абсолютно здраво и навярно тъгува. Тъй като вече беше късна вечер, решихме да изчакаме още един ден. Едва дочаках следващия ден - положението беше същото. Поисках веднага да го върнат. Направиха го. Котето от вратата се хвърли на майка си да суче. После като писна - няма спиране. Преди не мяучеше. Когато се изходи за първи път много време се въртя, влиза-излиза от тоалетната си, плака-много и накрая изходи нещо белезникаво, кашаво, покрито с кръв. Шашнах се! За първи път виждах такова нещо. Ветеринарят каза, че котето е хранено с неподходяща храна. А хората твърдяха, че е отказвало всякаква храна!? Както и да е, те дори не се обадиха да попитат как е. Котето дълго време пищеше, когато се изхождаше по голяма нужда. После се оправи. Сега си е здраво и твърде палаво. След тази история не можах да го дам на друг. Остана си мое.
Колкото до глистите ... , вет. лекари ме правеха на "2 стотинки", че твърде често ги обазпаразитявам. Ама знам ли на кого ще попаднат и ако случайно видят паразит ...
Да, знам че моята история е друга. Не правя пари от развъждането и продажбата на животни и от невежи, а спасявах живота на бездомница и нищо от историята не бях скрила. И все пак ...
#336
Публикувано: 10 March 2010 - 03:51 PM
#337
Публикувано: 10 March 2010 - 10:10 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#338
Публикувано: 01 April 2010 - 03:22 PM
1. Хм, тия мен за балък ли ме имат, добре, че са борсите та да ми внесат свястно куче от ЕС, че даже мога си купя такова от зоомагазин и то много по-евтино.
2. Родословие - К`во от Т`ва, че тук не го признават - нищо, че е ксерокопие, ама нали е чужбинско - завиждат, че се УредиХ на тънко.
3. Тия са ненормални, да ми искат такава цифра, за една педя куче /не знаех, че се продават на метър!!!/. Ми нали чета, че тука РЕТ клас минават за BREED или SHOW, а братовчедката от Щатите каза, че там РЕТ се задължително се кастритат, преди продажба. По-добре да си взема от борсата, щото тя може да ми прати някое родословно от приюта, но пътните ще ми излезнат по-скъпо, а и няма да може да създаде поколение. Колебая се още, щото за 1 кучило ми казаха по телефона /не се спомена развъдник/, че е имат връзки със съдиите и ако ходя по изложби, после мога да си избия парите. Ми то пък какво ми пречи да си развъждам и с куче от борсата - хем няма да ме товарят с такси и бумащина, хем евтинко ще ги давам малките - 2пъти годишно да ражда х 4 кученца - ЕххЕееее....
4. ДаМ-м-м-м, четох в нет-а, че може да умре, ми то и кола като го блъсне - все тая. На село бая пилци измират, ама не и кучета. А моето нали го гледах на витрината 2 месеца, докато се спазарим - `Начи нищо му няма, щом не се е гътнало до сега, ще го бъде! Ми нали е КУЧЕ!!! Ако хване случайно "ДисПазия" и почне да се мъчи - мъжът ми е полицай - ще го гръмне, да му спестиме болктата!!!
5. Ей, отбихме номера за РД на детето! Много тънко го взехме Йоркито, само за 400 /то видимо поне 4 кила на 8 месеца, с бая чупливо-къдрава козина!/ - ако някой иска, обадете се, ще ви уредим!
6. Исках да купя скъпо куче, с родословие на което би завидяла и Английската кралица! Ама тия, дето ги продават, откъде-накъде ще ми държат сметка, какво ще го правя? Как ли пък не, да си съобразявам живота с "кучкари", да ме тормозят постоянно за изложби, партньори, кучила и глупости и то след като съм платил солидна сума ??? Ми аз съм преуспяващ бизнесмен, винаги купувам най-доброто за себе си и семейството, имам лайфстайл, но нямам време да се занимавам с щуротии, нито намерение, да назначавам човек на щат, да се грижи за кучето и да го води по изложби. Да са живи и предприемчивите българи. - Този беше с претенции, че е искал рот-шампион, но сега още по-горд, разхожда "турски кангал" - на 5 месеца - ама БГ производство - нещо като БОК, нещо като кавказец, ама едно дълго, изгърбено и с къси крачета - не че е виновно кучето, дано го гледат и за напред, така както твърдеше че го гледат сега.
Не го приемайте като някакъв вид анкета, само споделям впечатления. Може и вие да се пробвате на различни места за разходка и да допълвате. Мен лично ме втрещи, че дори "финансовият фактор", за някои не е чак от такова значение. Дългосрочният ангажимент и спазването на някакви правила, също отказват нашенци да купуват родословни кучета. Явно масовите предпочитания са, да ги лъжат борси /респективно чужденци/, отколкото да сключат честна сделка и при ясни условия, със сънародници.
Болшинството искат просто куче, приличащо на еди-кво-си... ако не им е подарък, поне да е евтино...
#340
Публикувано: 21 May 2010 - 02:44 PM
Пишат, че имат лиценз за внос на кучета, има ли такаво нещо?
Мод: Премахнат линк.
Тази фирма няма никакъв лиценз, чисти измамници са! Свържете се с клубовете по порода и оттам ще ви помогнат да си намерите кученце от развъдник.