KaiZen
Цитат
ГОСПОД ДА ВИ Е НА ПОМОЩ, КОГАТО ТРЪГНА ЗА ВАС. НЯМА ДА СИ НАМЕРИТЕ МЯСТО, НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА СПИТЕ, НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА ИЗЛЕЗЕТЕ, БЕЗ ДА СЕ ОЗЪРТАТЕ ПОСТОЯННО.
Подкрепям напълно.
Кучето ми е от зоомагазин - така се стекоха обстоятелствата. Аз настоявах да вземем куче, съпругът ми бе против и на края каза че ако ще имаме куче, то ще е само ТОВА (и посочи с пръст Лео на витрината в зоомагазина, защото имал умен поглед). Молих го да ме остави да потърся развъдник на чау (тогава в България все още нямаше такъв) но той се запъна като магаре на моста: "Само това куче, ако ще имаме куче, само той".
Обичам кучето си, обожавам го и... от както го имам все го лекувам.
Научих се светкавично да намирам и обработвам екземи, научих се да му слагам мускулни и подкожни инжекции, научих се да внимавам да не стъпи на криво да не скъса пак колянна връзка, научих се да балансирам рациона му така, че животното да не се разлизва и да не се разчесва до кървави рани. Май вече знам всичко за многобройните му диагнози покрай липса на имунитет.
Не съжалявам за нищо - не съм се прецакала, обичам кучето ми, и то обича мен. Обаче ако може да ми падне този фермер, който го е произвел - с чиста съвест бих измила пода с него.
ГНЯВ. Страхотен гняв изпитвам, когато за пореден път излизам от клиниката, носейки кучето си на ръце. Когато се оглеждам в очите му, пълни с болка, наистина ми се иска да намеря този алчен боклук, произвеждащ болни животни и да му строша главата.
Нито едно живо същество не заслужава да страда така.
Животните трябва да стъпват в клиниката само за ваксини, а не да се запъват на вратата на ветеринари като магаре на моста, защото в резултат на многобройните болезнени манипулации изпитват ужас от самия мирис на болницата.
Така че и аз се надявам на края някой фермер и търгаш да попадне на разгневен стопанин и да му се върне тъпкано за цялата болка, ужас, лекарства и сълзи на кучета и хората.
Дано.