Публикувано: 27 August 2012 - 11:05 PM
Не смятам, че вероятността куче, закупено от междусъседско размножаване, задължително ще е по-болнаво от такова, закупено от развъдчик.
Има примери във форума как са закупувани кучета от недобросъвестни развъдчици и кучетата са били с проблеми.
Ако нямаше проблем с бездомни кучета, за мен нямаше да е от особено значение дали кучето ще е с родословие, а щеше да е важно да видя в какви условия е отгледано кучилото и какво е здравословното му състояние и външност към момента.
В настоящите условия в България обаче всеки, който търси определена порода за куче компаньон, не търси само приятел, а търси екстериор - куче, с което да се показва по улиците (независимо дали има родословие кучето или не)- изключвам онези, които търсят работни качества в кучето. Давам само един конкретен пример - пътувахме до съседен град с едно от нашите подопечни кучета, единственото ни породисто или породоподобно куче, за мен няма никакво значение - ягдтериер. Момичето, около 16 годишно, искаше да си има куче и предпочиташе да спаси такова, вмесо да си закупи. Родителите му обаче държали да е породисто с аргумента "Не може да се разхождаш по улиците с помияр". Така или иначе семейството не беше одобрено. Имали са преди пинчер, който се озовал на село само защото пускал много косми по мебелите.
Цялата ситуация с кучетата, озовали се навън без дом, е един порочен кръг без изход от него. Защото живеем в консуматорско общество, превърнали сме се в консуматори, подтиквани да мислим предимно за това какво да купим, какво да получим, да го изконсумираме за един кратък срок, след което да го захвърлим на бунището. Да си купим нов мобилен апарат, защото е зареден със снимки на Лейди Гага, или защото има еди каква си функция, която реално никак не ти е необходима. Да си купим нов компютър, защото новите софтуерни програми вече изискват повече памет и старите компютри не успяват да функционират с новите приложения, да отидем с лифта до Рилските езера само за да слезем там и да нагъваме кебапчета и да си изхвърляме боклуците където ни падне. От нас се иска само да консумираме - да платим за лифта, да нагъваме от изкушенията, които са навсякъде край нас, за да се въртят парите от мен към теб, от теб към друг, от друг към мен и т.н.
Кой го е грижа за това, че езерата се превръщат в блата, че дървета се изсичат, че кучета, непожелани от никого, се изхвърлят? Ами аз не съм виновен - аз лично не съм изхвърлил куче навън, аз лично не съм отсякъл дърво, аз лично не си хвърлям боклука където ми падне. Да, но защото си поискал да купиш куче, някой се е полакомил за твоите пари и ти е продал едно от кученцата си. А какво е станало с онези, които никой не е пожелал да купи? Какво ще се случи с кучето, с което си се сдобил, независимо по какъв начин, ако не го кастрираш и някой ден му се родят кученца? Ще им намериш стопани, а те какво ще правят с тях - не е нито твоя грижа, нито твоя отговорност.
Докато мислим по начина - какво искам АЗ, какво ми харесва на МЕН - ще си се въртим в тоя порочен кръг. Кучетата са уникални, всяко си има свой нрав и характер. Породата не означава, че ще успееш да възпиташ кучето правилно. За всяко куче, с порода или не, са нужни познания, желание, време и внимание, за да се възпита така, че да не ти създава проблеми и да живеете щастливо. Кучето може да е огромно, но да е по-кротко и от агънце и обратното, може да е дребничко, но да ти създава ужасни проблеми. Зависи как си го възпитал. Някои кучета изискват повече търпение и внимание, но НЯМА куче, което да не изисква усилие от твоя страна, за да живеете съвместно без проблеми и в разбирателство.
Време е да престанем да мислим единствено за това какво искаме и очакваме ние, а да даваме шанс на съществата около нас да живеят нормално, защото виновните не са те, а ние, само ние - хората, и никой друг.