Кокерски приключения, пътувания и...
#161
Публикувано: 19 September 2008 - 04:15 PM
lalait, ееее, радвам се да ви видя отново, липсвахте ни. Къде се загубихте толкова време? Ава е порастнала страхотна, пу пу, да ти е жива и здрава. И снимките са жестоки. Като те пусне мързела сложи още някоя.

Nothing but the best is good enough!
#162
Публикувано: 19 September 2008 - 04:24 PM
Цитат
lalait, ееее, радвам се да ви видя отново, липсвахте ни. Къде се загубихте толкова време? Ава е порастнала страхотна, пу пу, да ти е жива и здрава. И снимките са жестоки. Като те пусне мързела сложи още някоя.
Хееей, здравей, чудех се, кога ще се появиш.
Авичка си е същата калпазанка, макар че имаме чувствителен напредък във възпитанието и се радвам да кажа, че го постигнахме с минимални усилия. Тя сякаш просто започна да ме слуша какво й говоря в един мометн :) Като дойдем в София много ще се радвам най - сетне да се запознаем и да видиш какъв страхотен характер разви душичката :) И още повече се радвам да се похваля, че досега (да чукнем на дърво) не сме имали никакви сериозни здравословни проблеми :OK:
#163
Публикувано: 23 September 2008 - 02:11 PM
Ние през почивните дни направихме една доста голяма обиколка(разходка).Спирахме в Търновския край,после на Враца бяхме два дни (като повечето време в балкана),а накрая ходихме и до София.Жалко само,че в София бяхме за 1-2ч иначе щяхме да си потърсим желаещи за среща,но това ще стане следващият път.На Бенджи естествено най-много му хареса балкана :yahoo: Баше тичане и скачане,абе голяма радост.Ще кача няколко снимки да го видите момчето как се радва ;)
#168
Публикувано: 23 September 2008 - 02:38 PM
ами браво, не съм знаела, че е твой! :) имаме приятели, колеги от там и миналата година им ходихме за два дни на гости. бяхме в Леденика, но не се и опитахме с Макс,да влизаме. иначе ходихме по екопътека Боров камък. онзи готиния водопад :) понеже аз много ги обичам :) Макс беше на 5 месеца тогава, ама си тича като първич пич, сладура :) после ще кача снимки,че са на другия компютър
#179
Публикувано: 27 September 2008 - 04:30 PM
Много благодаря за милите думи :) ми аз не мога да си представя да имаш куче и да ходиш на такива места без него. чувствам се като съдистка спрямо него. тогава беше забавното,че прехода си беше доста дългичък, към 20 км, обикаляхме из планината. аз Макс беше пуснат през цялото време, значи е минал с някой км повече и дори не се измори. НОК пък трябваше да го носим на някои места и като се прибра само си легна и не мръдна :) а Макс след един час почивка беше пак на линия. каляваме си го от малък :)