Един питбул плаче за дом
#321
Публикувано: 22 December 2008 - 08:34 PM
в един момент ме познава и се радва а в друг все едно сме чужди
А неискам да ни наръфа това куче станал е съвсем друг
#322
Публикувано: 22 December 2008 - 09:07 PM
Например като се почне с храненето. Само в определено време и никакви компромиси. Докато вие ядете, той в никакъв случай не бива да получава нищо. Когато му давате неговата храна, да не яде преди вие да му позволите. За дивана - в началото опитвай да го примамваш да слезе с някое дребно лакомство. Слезе ли той - хвалиш го, но ти си сядаш на мястото и не мърдаш.
Стискам палци да се справите с този период.
#323
Публикувано: 22 December 2008 - 09:28 PM
Много се надявам, да не се откажете от него!
#324
Публикувано: 23 December 2008 - 11:54 AM
#325
Публикувано: 23 December 2008 - 11:59 AM
Цитат
Лора когато я връзвам да я снимам реагира по същият начин предполагам, че се страхуват да не бъдат изоставени отново
Аз вече не си позволявам да я връзвам за снимка или колко то успея толкова снимам или не
#326
Публикувано: 29 December 2008 - 09:23 PM
Моля ви пуснете нови снимчици ако не ви затруднявам,следях историята от разстояние и след като се намери дом за деденцето толкова се зарадвах и си върнах вярата в хората :blink:
Дано в новият дом на Ники всичко да е наред ;) А ако случайно се опитва да ви се качи на главата-идеалното средство за приземяване на земята е вестникът сгънат като на фуния и с леко потупване по дупето ще го изгоните от дивана-него не го боли от удара с вестника а от самия шум!
#328
Публикувано: 07 January 2009 - 10:09 AM
#330
Публикувано: 07 January 2009 - 10:26 AM
#331
Публикувано: 07 January 2009 - 10:26 AM
Цитат
Според мен в този раздел напоследък попадат доста теми, чиито "щастлив" край се оказва обратно в подфорум Без дом.
Жалко за всички,но най-вече за кучето :(
#332
Публикувано: 07 January 2009 - 10:28 AM
ах да, забравих да кажа пешо дотолкова не иска да си дава кревата (канапето) че си изразява вебално и физиономически несъгласието (разбирай: сумти, ръмжи и се пъне), а като го смъкнеш и накажеш за поведението му - ти се изпикава - хак да ти е!
та който иска такова другарче моля, нареждайте се ;)
#333
Публикувано: 07 January 2009 - 10:35 AM
#334
Публикувано: 07 January 2009 - 10:40 AM
проблема не е в това че кучето постоянно си върши нещата вкъщи,проблема е че той има ясно изразена агресия към хора...когато нещо което не му харесва да прави ... като да се отмести и да направи място на дивана или когато някой посегне да му сложе повод за да го разходи и леко го подръпне за да тръгне той реагира светкавично и напада.
Чист късмет е че не е ухапал до сега никого.
Аз не се страхувам от кучето и въпреки това ме нападна ... успях в бързината да хвана един стол и да го сложа пред себе си... Пит захапа стола и по типично питбулски започна да го тръска и да го "убива".
В последно време дори когато го галяме просто се обръща и се опитва да захапе галещата го ръка.
Мисля че който и да го вземе трябва да знае това и действително да е човек с опит в отглеждането на Питбули за да се справи с тези проблеми.
Истината е че ние не знаем той какъв живот е водил преди да го намерите и не се знае дали не е бил малтретиран от хора и за това сега да се държи така.
Имахме желание огромно,но не се получи ... всички са тъжни защото свикнахме с Пит и неговото мърморене.
Когато стопаните му си бяха извън града кучето по цял тичаше по двора и се чувстваше добре...мисля си че трябва да му търсите дом с къща и двор.
Явно че в апартамент на тясно той се изнервя и търси спокойствие като тази негова нервност се изразява в агресия към ХОРА!
Надявам се всичко да се нареди по най-добрият начин за Пит!
#335
Публикувано: 07 January 2009 - 10:46 AM
Цитат
Надявам се да се намерят по-достойни осиновители за това куче, то ги заслужава .
Нека те помоля само да НЕ коментираш кой колко е достоен и колко не е!!!
Приемам го твърде лично и ставам нападателна!
Направих което е по силите ми Пит да има дом,проблема не е в стопаните,а в кучето което не веднъж прояви агресия и напада хора.
Истината е че никой от вас не знае нищо за Пит.
Да в Клиниката е бил ангелче и тук в началото беше такъв ... но след като се отпусна показа истинското си аз,а то не е толкова мило и добро куче колкото изглежда.
Понякога просто върви из апартамента с наструхнала козина и гледа всички изпод вежди ...
Не мисля че за кучето не се е направило достатъчно за да се чувства комфортно.
Да,стопаните му изпитват СТРАХ от него,но този страх не е случаен и без причина.
Кучето нападна и мен,напада и тях няколко пъти.
Ние с този проблем не можем да се справим.
За жалост се оказа че в Стара Загора няма опитни треньори на кучета които са работили с тази порода и могат да ни помогнат.
:(
#336
Публикувано: 07 January 2009 - 11:29 AM
#337
Публикувано: 07 January 2009 - 11:32 AM
Това предложение остава в сила и сега,ако имаш време и желание заповядай и дано намерим заедно решение на проблема.
#338
Публикувано: 07 January 2009 - 11:41 AM
Да го кажем така - от първия си ден едните просто са го приели мило, но твърдо на определена позиция (йерархично). Другите просто мило, но не достатъчно категорично къде му е мястото и от там на татък той просто си е воювал, за това което е възприел като свое.
Колкото и човеколюбиви да са питовете, безразборното развъждане и околната среда им влиаят достатъчно, за да буди доминантността им не съмо и винаги към себеподобни, но и към хората, за съжаление. Просто всеки осиновител трябва да е наясно, че кучето не е човек, не е дете, не е играчка. В тази връзка клипчетата на Сизър Милан са много хубави! Показат как човек може да се справи с много трудности в общуването си със своето животно.
Не се сърдете едни на други, просто дано скоро дядото си намери хората!
#339
Публикувано: 07 January 2009 - 11:52 AM
Цитат
Да в Клиниката е бил ангелче и тук в началото беше такъв ... но след като се отпусна показа истинското си аз,а то не е толкова мило и добро куче колкото изглежда.
Не разбирам обаче защо за да намерите извинение за себе си и това,че осиновявнето беше неуспешно, описахте това куче като един звяр? Ако някой чете темата отзад напред ще се чуди,кой за кое куче пише.
Айде сега след тая "приятна" реклама,която му направихте да пожелаем на хората,които наистина им пука за това куче да му намерят нов дом.
Мисля,че по-коректнo щеше да бъде само това
Цитат
#340
Публикувано: 07 January 2009 - 11:57 AM
Цитат
Това предложение остава в сила и сега,ако имаш време и желание заповядай и дано намерим заедно решение на проблема.
мислила съм го това, ако бяхте в софия щях отдавна да съм дошла, за жалост не ми е възможно. fireogi е права пит е приел, че всички в къщата са по-нисши в иерархията от него, това довежда до следното: всички трябва да правят каквото той иска, ако не го правят следва наказание - ръмжене и опит за захапване. в син кръст е знаел, че мястото му в йерархията не позволява да има каквито и да било претенции и се е съобразявал с това. в случая всички имаме късмет, че дядката не е по рождение водач и агресивно доминантен, тогава щеше да бъде страшно. и пак казвам не обвинявам никого и не търся ничия вина, моля разберете ме правилно.