Санбернар
#202
Публикувано: 24 April 2007 - 10:02 AM
Едно от качествата (добро или лошо - не зная) на бернара е, че не може да хапе (макар че и аз имам смазано пръстче от кътниците при игра). Винаги избягвам игрите, при които има дърпане на пръчка, хващане на нещо хвърлено (в това са пълни инвалиди) и т.н. Белята става, ако при хващането на ръката човек я дръпне от страх - тогава зъбите просто раздират кожата. Но да стисне и отхапе - просто не му е по нрава. "Ухапан от санбернар"?! - ще го впишат в Гинес!
Той има друга защита - прекрасно знае как "да изкара въздуха" като боксов удар и човека "обезвреден" сам си сяда на земята.
Сигурно сте обърнали внимание, че конструкцията на лапите е подобна на коня - при ходене се огъват много към корема и понеже няма "калобрани", всичката мръсотия се полепва отдолу. Може да го научите (но от бебе - всичко, което трябва да знае се учи когато най-много му се радвате като на жива кукла и го глезите, после е късно!) след разходка да му се измият лапите в леген (обикновено стои като паметник и чака) и да му избършете корема с мокра кърпа. Ако някой все пак държи на красотата, може да ползва стария сапун за бръснене или в краен случай някой неутрален сапун за бебе, но да не се прекалява със сапунисването. Все пак не искайте чистота като при човек - това не е декоративен пудел...
Всичко за кучето?! Търговията винаги е вид измама! "Всичко, което се рекламира, или е скъпо, или не струва!" - цитата не е мой. Никой не може да ви гарантира ползата от това, което ще купите - единствено валиден е метода на пробите и грешките... b) Вече развивам параноя относно всякакви храни и хранителни добавки. Последния ми случай бе с нашенски таблетки калций, имитиращи френски такива, които се оказаха просто смляна суха храна, красиво опакована в блистери. А аз се чудех защо куча толкова упорито ближе мазилката... l)
Свинските крачета са идеална храна за маляците още след първия месец, но при добро разваряване под налягане. Така не се товарят зъбките, а и те има с какво да се занимават, а не с обувките ви... d)
#203
Публикувано: 24 April 2007 - 10:03 AM
Хинко , чудесно е , че се включи и ще споделиш опитът си с нас cheers ,а имал ли си от късокосместите бернари?
#204
Публикувано: 24 April 2007 - 10:26 AM
#205
Публикувано: 24 April 2007 - 11:27 AM
Цитат
Как точно става таз далавера , че нещо него разбрах това изречение , а ми стана интересно ?! :))) d) d) d)
#206
Публикувано: 24 April 2007 - 04:01 PM
През 1956г поради отпадане функцията им на спасители (тунела под Алпите им отне "хляба"), монасите построяват нов манастир в Хималаите в близост до манастира Тянгбоче и част от тях отиват там с истинските спасители за истинска работа. От тогава манастира Сан Бернар служи само като музей и основен развъдник на породата. Намира се на италианска територия на около 30км от град Аоста. Достъпен е само през трите летни месеца. Не вярвам да са на изчезване - и при двете ми ходения съм виждал около 30-40 кучета. За експерименти със "свежа кръв" не зная - може би прилагат инбридинг за поддържане на качествата, но не съм сигурен.
Бернара не хапе, но по-точно казано - "не стиска". Той само задържа противника и го мачка с тялото си. И захапването на собствените си бърни при такова спречкване е много често - набожда ги като на карфица на зъбите си... b)
Ваденето на въздуха е прийом, който прилагат, когато решат, че стопанина му е застрашен. Понеже не обича дългите приготовления с ръмжене и риене на земята, прикляка и отскача като от пружина като боксер (или боксьор?!) с насочени предни лапи в стомаха на човека, "вади му въздуха" и след това сяда и му гледа сеира, докато си поеме дъх... l)
dontihon много добре е прочел погледа и "изказването" на куча за пръчката. Те говорят и с мъничко желание човек може да ги разбере - това е огромното удоволствие от контакта. Ние с моя куч почти не разговаряме с думи, а команди няма - разбираме си прекрасно жестовете, настроението и интонациите.
Първите ми бернари бяха семейство дългокосмест и късокосместа - канадец и латвийка (от зоологическа градина). Имал съм котила до 14 "беснотии" - практически до 1990г почти всички бернари в страната бяха мои маляци и затова нямах право да бъда съдия на собствени кучета до ІV коляно. Например Ромбис в Стара Загора направи много поколения и града стана известен не само с ветеринарната си клиника. r)
Интересното бе, че никога нямаше "среднокосмести" - винаги бяха поравно с дълъг и къс косъм. А дължината му зависи от това в какви условия живее кучето - на свобода с достъп до вода или на разходка на каишка (последното ми/ни е отвратително, но така пише вече в Закона) d)
Да добавя и нещо много важно за всички мераклии за разплод - породата е много взискателна към партньора/ката. Когато са семейство, мъжкият категорично отказва да запложда друга женска - май ние, хората, сме "кучките" като нарицателно! Двамата държат един на друг почти като прословутата моногамия при щъркелите. Затова преди да има сношение е задължително да са се опознали повечко време. И след самия акт трябва да им се помага, за да не стигне до "откъсване", докато се разделят сами.
#207
Публикувано: 24 April 2007 - 05:25 PM
Цитат
Абре Хинко гледам та че разбираш много добре ама да питам пак нали съм любопитен .. би ли ми препоръчал някоя книга която би ми помогнала в отглеждането на бернар... искам предварително да се запася.. ако някои друг също знае такава книга да казва ... ;)))) щот практиката е наи добрия съветник ама откъдет и да го погледна пак е по добре да чета книга за кучета отколкот урок по история cl) d)
#208
Публикувано: 24 April 2007 - 08:13 PM
Цитат
За съжаление не зная ръководство за отглеждане на бернар - прекалено специфични са и не може някой "специалист по всичко" да го напише. За вълчета има много, но и те са много, а са и служебна порода, но разликите в отглеждането са огромни - дори да вземем само храната като пример. За бернара е недопустимо "суровоядството" на месо, докато за вълчето е препоръчително. Проблема идва и от това, че има курсове за кучетата, но няма курсове за стопаните и човек не знае с какво се захваща. И затова "не питай старило, а патило..."! Ако зная нещо - ще го кажа, ако не зная - ще си призная! b)
Само като допълнение, куча от миналата година е болен от "дилатативна кардиомипатия" (същата болест при хората се казва увеличено "слонско сърце") - при голямите породи е много често срещано заболяване, което не може да бъде открито в ранен стадий по никакъв начин. Предишния ми куч почина на 5 години от нея, но тогава ме заблудиха със бронхопневмония и късно разбрах. Сега го хванах много по-рано, но лекарите ми вдигнаха ръце, отписаха го и му дадоха 3-6 месеца живот. Разрових руските сайтове (има всичко, което бихте потърсили) и открих нужната ми информация. Научих за болестта може би повече от докторите и с помощта на ежедневните лекарства го върнах в предишния му ритъм, като се надявам да "дивее" (а той наистина "дивее" да играе с котките) поне още 5-6 години. Така че "Човек се учи, докато е жив!", важното е да не се предава и да не предава другарчето си! d)
#209
Публикувано: 24 April 2007 - 09:32 PM
Цитат
Цитат
За съжаление не зная ръководство за отглеждане на бернар - прекалено специфични са и не може някой "специалист по всичко" да го напише.
ее мерси много брато начи знам , че ако ми се наложи нещо мога да разчитам на теб ;)) ае и казваи още интересни неща за бернара да се уча .. че мъчения ми предстоят d) d) d)
#210
Публикувано: 25 April 2007 - 05:16 PM
#211
Публикувано: 25 April 2007 - 06:47 PM
Цитат
Мерси много за съвета мисля , че това мнение или подобно на него го четах на скоро пак във форума или някъде другаде... а това с оставянето гладен защо го правиш ?! :)
#213
Публикувано: 26 April 2007 - 09:37 AM
Цитат
Блазе ти, че си пази храната от "авантаджии", докато се нахрани! А моят не мога да го предложа за депутат - дава си кокъла на всеки, който му го поиска... b)
Кокали може да се дават и по-често - трошенето им доставя удоволствие. Опасност от пробиване на червата от пилешките почти не съществува - тънкото му черво пропуска несмляни парчета кокал с диаметър до 4см и дебелина 1 см. Веднъж го "запекох" след едно "парти" с пържоли от 50 човека (кокалите естествено бяха за него) и се наложи да му правя 8 клизми, докато го "отпуша". Тогава видях това парче и се изумих...!
Без храна може да издържи повече от 2-3 седмици, така че един ден почивка винаги идва добре - съвета е правилен. Аз също го правя, макар че мненията ни с него по този въпрос се разминават... b)
Пропуснал си една разновидност при антипатията - пияните. Органически не ги понасят, въпреки че по природа са алкохолици! Предишният ми куч започваше от две бири (никога само една и мразеше наливната бира и пяната) и не отказваше на никакъв твърд алкохол... l)
#215
Публикувано: 26 April 2007 - 12:31 PM
#216
Публикувано: 26 April 2007 - 01:25 PM
#217
Публикувано: 26 April 2007 - 01:45 PM
#218
Публикувано: 26 April 2007 - 02:16 PM
Цитат
С малка добавка: Винаги едно малко коте свиква с голямо куче, но никога голяма котка - с малко кученце. Тогава терора над куча все ще е е налице, независимо колко голямо става. А може и да израснат заедно - те не са врагове! Ние, хората ги правим такива... c)
До преди 3 месеца имах удоволствието (отровиха го) да гледам играта на 1/2кг коте с 80кг куч - не е по-малко от удоволствието от бернар-бебе. Да наблюдаваш все едно микро-ягуар как скача на муцуната на слон и то с хъс... b) И целодневно да досажда и да му хапе бърните, а куча с голямата "джапанка" да го "подмива" под опашката. r)
#219
Публикувано: 26 April 2007 - 02:32 PM
#220
Публикувано: 26 April 2007 - 04:44 PM
С мен поне е така - няма куче, което да ме лае и всички ми се качват на главата при среща. Какво да се прави - човек можеш да излъжеш, че го обичаш, но куче не можеш! Веднага те е разпознало, че му се "мазниш" и вече ти е "скроило капата"... b)