Мини Пинчер
#9721
Публикувано: 20 November 2009 - 04:54 PM
#9723
Публикувано: 21 November 2009 - 08:32 AM
Бубка,нямаш ядове
#9724
Публикувано: 21 November 2009 - 08:45 AM
Доста е странно и трудно ,но интересното е ,че вече започва да разбира малко по малко.За жалост на мен ми е невероятно трудно да съм строга с него ,но приятеля ми не прави никакви компромиси и е много строг с него и най-смешното е ,че когато го вземем в ръце и се заиграва тръгва да хапе всички останали ,а само Георги ближе
#9725
Публикувано: 21 November 2009 - 01:58 PM
#9726
Публикувано: 21 November 2009 - 02:03 PM
#9727
Публикувано: 21 November 2009 - 02:23 PM

Даже и на Джесито и харесва! Е, понякога не влиза вътре, ами ляга отгоре и
Чета, че някой от вашите мъници са злояди. Е, при нас няма такова нещо... яде всичко /даже чесън и праз/. Винаги чака всички да се наядът, като периодично се мести ту към мен, ту към детето, ту към мъжа ми, и когато всички вече спрат и тя няма на кого друг да досажда и се моли, отива и си изяжда и гранулите. Откакто се застуди, по-рядко излизаме на разходка. За тоалет я пускам на терасата, когато сме вкъщи, а когато е сама съм и постлала от тия памперсови пелени /60х90см/ и там си върши работата. Не успях да я науча да стиска през ноща, става поне 3-4 пъти да пишка, може да е колкото стотинка,ама тя да си пусне... и ходи да яде също посреднощ... Много е сладка, към 2-3-4 часа когато и скимне, чуваш само едни ноктенца цък-цък по ламината и после яко мляскане
А сега и да се оплача какъв шок изживяхме с нея... Тя много се страхува когато мъжа ми започна да вика, все гледа къде да се скрие... Преди няколко седмици, мъжа ми се прибира и докато вкара колелото в мазата я взел на двора да се разтъпче. Обаче наща свиня излязла на улицата. И мъжа ми като и изкрещял Бързо вътре! и наща вместо да влезе вкъщи - като драснала... Тя бяга, той я гони... Действието "гоненка" се развива на един булевард дълъг няколко км, с голямо движение и няколко светофара. Аз през това време съм в обедна почивка, с дъщеря ми бяхме се срещнали в един магазин. Звъни мъжа ми и вика Гоня Джеса по булеварда, не мога да я хвана нейната мам..... и все от тоя род, и ние с щерката направо

#9728
Публикувано: 21 November 2009 - 02:54 PM
#9729
Публикувано: 21 November 2009 - 03:36 PM
#9730
Публикувано: 21 November 2009 - 05:12 PM
Доди се разгони вчера или онзи ден за втори път и днес и купихме гащи
Какви сладки бебешки (не само) снимки сте накачили
За паучовете на Педигри аз й давам на Доди рядко и не мисля, че е вредно. Ако са всеки ден сигурно е по-лошо
#9731
Публикувано: 21 November 2009 - 07:23 PM
Ох, не си спомням от кога не се бях смяла така.Смях се през сълзи когато четях случката с Джесика и се сещах за подобна в която и моя мъж гонеше пекинезката ни.Наистина ме разплака от смях.Хубаво е да си разказваме весели изтории с нашите любимци ,и без това никога няма да се върне вчеращния ден нито миналия миг,така пноне запечатваме изживяни незабравими моменти с най малкиите членове на семействата ни.Къщичката е бонбн,можеш да направиш още няколко със сигорност ще се продадът бързичко.Ще ми бъде приятно да видя Джеси "спринта" на живо в Добрич.
На всички малки бебчета пожелавам да са здрави а на родителите настоиници весели и незабравими моменти.
И двете ми принцеси спят на земята .Пинчерката спи в къщичка а пекинезката спи на нейна постелка.Аз съм на мнение че всеки трябва да си знае леглото,много ги обичам но трябва да си знаят мястото защото имом и малко момченце и не мога да допусна да спи в кучешки косми все пак.Пинчерите са късокосми и по не се скубят но незнаете какво е с пекинезката от всякаде хвърчи козина.И двете скимтяха в началото но като видяха че няма да им мине номера и се научиха.Тифани е вече 2 годишна почти и никога не се е качвала на леглата сега и на малката също не позволявам.Вземам ги, гушкам ги ,целувам ги но не и в леглата.Ние сме страхотни любители на животните и много ги обичаме.Имаме каракачанка в двора при това да ви се похваля тя е златна медалиска таралеж и костенурка които в момента спят зимен сън заровени в градината,две понита.
Лека вечер.
#9732
Публикувано: 21 November 2009 - 08:10 PM
Тя и Доди веднъж така ни изкара акъла с майка ми. Отиваме аз и Доди да посрещаме майка ми на спирката на автобуса, а тя е една страхлива само се дърпаше и ходеше на зиг-заг. Вече виждаме майка ми и аз нещо се разсеях за момент, а Доди като дръпна каишката, аз я изпуснах и тя като тръгна да бяга в обратната посока, а до нея имаше един автобус, ако беше свила към него вместо в другата посока направо щеше под гумите да си остане. Още ми е страшно като го пиша. Добре, че ме чу и се спря иначе не знам какво щеше да стане..
#9733
Публикувано: 21 November 2009 - 08:32 PM
#9735
Публикувано: 22 November 2009 - 12:20 PM
Разбира се, че не се сърдя на никого! То вече мина почти месец от спринта, вече и ние позабравихме стреса и яда,който изживяхме него ден, и сега само смешното остана... аз затова и споделих, хем да се оплача от мойтата маймуна, хем да предупредя всички да си имате едно наум с тия мъници, хем и да се посмеете. А за къщичката- благодаря на всички за милите думи! Ами гледах няколко такива, тук от вашите снимки и си направих сама кройката, три пъти я зафитирчвах тая къщичка
#9736
Публикувано: 22 November 2009 - 01:08 PM
#9737
Публикувано: 22 November 2009 - 02:27 PM
Така че очите винаги на 4-ри и никога без каишка.Целувки от нас
#9739
Публикувано: 23 November 2009 - 11:22 AM




Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +


















