Здравейте и от нас! Отдавна не съм писала, но редовно ви чета. Много се кефя на малките ви буболечки. Моята Джесика вече е на 3годинки. Много ми харесваха тия къщички, които някой от вас имат -като палатка иглу. И тъй като не можах да намеря из нашта околия, сама си я направих. Е, не стана идеална, ама с подръчни средства - толкоз. На мен ми харесва, ето да се похваля:

Даже и на Джесито и харесва! Е, понякога не влиза вътре, ами ляга отгоре и
Чета, че някой от вашите мъници са злояди. Е, при нас няма такова нещо... яде всичко /даже чесън и праз/. Винаги чака всички да се наядът, като периодично се мести ту към мен, ту към детето, ту към мъжа ми, и когато всички вече спрат и тя няма на кого друг да досажда и се моли, отива и си изяжда и гранулите. Откакто се застуди, по-рядко излизаме на разходка. За тоалет я пускам на терасата, когато сме вкъщи, а когато е сама съм и постлала от тия памперсови пелени /60х90см/ и там си върши работата. Не успях да я науча да стиска през ноща, става поне 3-4 пъти да пишка, може да е колкото стотинка,ама тя да си пусне... и ходи да яде също посреднощ... Много е сладка, към 2-3-4 часа когато и скимне, чуваш само едни ноктенца цък-цък по ламината и после яко мляскане

Чак не смея да кажа колко кг сме... ама не я ограничавам, купичката винаги е пълна, и тя не се лакоми.
А сега и да се оплача какъв шок изживяхме с нея... Тя много се страхува когато мъжа ми започна да вика, все гледа къде да се скрие... Преди няколко седмици, мъжа ми се прибира и докато вкара колелото в мазата я взел на двора да се разтъпче. Обаче наща свиня излязла на улицата. И мъжа ми като и изкрещял Бързо вътре! и наща вместо да влезе вкъщи - като драснала... Тя бяга, той я гони... Действието "гоненка" се развива на един булевард дълъг няколко км, с голямо движение и няколко светофара. Аз през това време съм в обедна почивка, с дъщеря ми бяхме се срещнали в един магазин. Звъни мъжа ми и вика Гоня Джеса по булеварда, не мога да я хвана нейната мам..... и все от тоя род, и ние с щерката направо

Беж в едно такси и до нас. Мъжа ми я гони пеша, детето взе колелото и тръгна след тях, а аз нали не мога да бягам силно хванах такси

По този булевард се отива във свекървата, където допреди 1г живеехме, и ние си мислехме че наща там ще иде. Обаче тя не, да вземе да свие в друга улица и да иде при моята майка, а там сме я водили много рядко!! Аз тъкмо стигам до свекървата, пред портата почти, с пет реда сълзи и сополи /вече си я представях или блъсната от кола, или разкъсана от бездомни кучета.../ и ми звъни моята майка -Ма ваща Джеса у нас! Стигнала наща в майкини и почнала да дращи по вратата, майка като отворила и наща като куршум вътре и се скрила под масата. Майка отначало не я познала, щото и не видяла даже какво животно влязло и като се развикала и с една метла бой...

Докато я познае, Джеса изяла две метли... Като стигнах там хем исках да я разцелувам, хем ми идеше направо да я удуша! После не видя разходка поне седмица! А на мъжа ми още не му е минало... Та така, оплаках се. Повече без каишка никъде!! Айде целувки на всички от спринтьорката!