[tkusa]

Име ... ами прилича ми на Bono или Djuzepe / pepe /, но знам ли го що за образ е .

[nort2005]

Боно е добро попадение, нямали сме досега такова име. Ще го предложа.

[nort2005]

Вчера бяхме в Сеславци. Направо не ми се говори, все едно някой беше върнал времето три години назад. Дежа вю, както казват французите.
Всички кучета бяха зверски гладни - нахвърлиха се върху обикновените гранули като невиждали. Видяхме и отдавна забравените побоища за храна. Да не говорим, и че в загражденията почти нямаше изпражнения.
В същото време Кони каза, че в последния работен ден - петък, храна е била изписана и оставена за четирите почивни дни. А ние заварихме там само 80кг - половината за вчера, половината за днес, така казаха дежурните служители.
Всичко това за мен значи, че в събота и неделя кучетата не са били хранени. Добре, че поне имаха вода - това е разликата от преди.
Сипахме им 100кг гранули, вардихме ги, докато и най-ниско стоящите в йерархията успяха да хапнат. Но това не е работа, пак да си играем на котка и мишка. През последните два месеца поне храната се даваше коректно, дано това сега това да е само заради празниците, поради липсата на началници.
Ето ви снимките, да видите как е вярно това, което пиша - някога да е имало по-малко ла..а? Само някой да не каже, че няма, защото са мили в събота и неделя, няма как да стане това.












Имаше и нещо хубаво, което видяхме - вече всяко куче може да се скрие, когато завали. Точно след като пристигнахме, се изсипа страхотен порой. И на мига всички кучета все едно изчезнаха, за всяко се намери място в къщичките. Напоследък наслагаха доста нови къщички, слава богу.


Ето още няколко снимки. Да виждате някъде акета? Няма, чиста работа.

Снимка (и)

• 
• 

[nort2005]

Днес пак бяхме в Сеславци. Пристигнахме по-късничко, към обяд, и гледачите вече бяха сипали полагаемите се гранули. Но нали гладниците имаха да си наваксват от празниците, наложи се да сипем 40кг във външните заграждения.
А пристигнахме по-късно, защото преди това минахме през приют Богров и изчакахме д-р Станкова да кастрира Ерно - кучето, което вече няма ребра . Много съжалявам, че си бях забравила фотоапарата, и не мога сега да ви покажа кучо, пльоснат на масата - дори си има и шкембенце. А докторката каза, че имал много хубави бузи и доста го настиска и нацелува, преди да го упои.
Та заради Ерно, който ни чакаше в колата, вече излизащ от упойката, не се застояхме много в изолатора, а и нали нямах фотоапарат...
Обещавам, че утре ще отида на гости при Ерно и ще му направя много снимки, за да се порадвате на кастрираното момченце.
Между другото, д-р Станкова е третият доктор, който казва, че Ерно е на около пет години, но е гледан ужасно лошо. Защото зъбите му са като на стар дядо. Какво ли е преживял миличкия, и този скелетоподобен вид, в който беше... А в същото време продължава да обича хората и да им има доверие. Кучешка му работа.

[nort2005]

Много съм щастлива да ви покажа поредните 37 кучета, за които Сеславци се оказа само временна спирка по пътя им от улицата до истинския домашен уют. Благодарение на SMitreva, която им намери места и на доброволците от "Заедно", които превърнаха тези животинки от улични в домашни любимци; и паричната помощ на "Заедно", SMitreva и дарителите в нашия форум /осигурили всички ваксини, чипове и паспорти/ , тези кучета са вече в Германия и Австрия.
Ето ги щастливците:

- Големия Херц - добродушен дангалак, голям лакомник.

- шест бебета, които имаха невероятния късмет да оцелеят в изолатора.

- Алекс -много му беше скучно в клетката, катерач.

- Ани - мила и кротка чаровница.

- Аргус -той неистиво искаше да е нечий... е, вече е .

- LKK, твоето протеже Бонбончева- прекрасна добрушка, благодаря ти за помощта!

- Бета - гальовна добрушка, много обичлива.

- Бети -още една от тези, които ни правеха целите на кални лапички...

- Бианка - много добро същество, спокойно и послушно.

- Бонго - весел и игрив лаком големан.

- Буба1 - малко глупаче, целият живот е пред нея.


- Ками /черната/, нямаща търпение и тя да се метне в буса за Европата . Това куче непрекъснато прескачаше, изкатервайки се, мрежите и решетките, и се разхождаше по двора и из всички заграждения. Това е поредното чудо - как оживя при всички тези митарствания...

- Шер, млада, игрива, красива и неустоима. Соня не издържа и я прибра в къщата си до заминаването.

- Честър - иска да бъде гушкан непрекъснато.

- Шон - много добър и лаком голямчо, носът му беше непрекъснато издран.

- Дарк, прекрасен млад гальовник. За него имаме анонимно дарение, много благодаря!

- Грей, той е от кучетата-лепки .

- Херц - малкият сладък любопитко, очакван от малката, красива спретната къщурка...

- Холи - много мила и гальовна.

- страдалецаът Жерар... В сеславските клетки е от 2008г. и оттогава е станал свидетел на смъртта на доста свои съкилиъйници. Успя да оцелее с цената само на едно разпрано око, което пък даже е на път да се възстанови. На Жерар се полага двойна доза обич и внимание, за да може да компенсира преживяното.

- Джони, с цвят "бездомен", много мило същество, ще стане нечие съкровище.

- Мери безспорно красавица, куче-мечта.

- Пеги -супер контактна, целувачка.

- малки сладки бебенца, от малкото оцелели бебета в изоллатора. При пристигането си са имали температура, но бързо са се повлияли от антибиотика. Имат си ваксини, така че не се притеснихме много, но все пак...

- Рафи, преди близо година Кикита я изведе от Сеславци. След много перипетии, душичката вече е в новия си дом.

- Рони - поредният черен лигльо, само чакаше да влезе някой в клетката, и да се залепи за него.

- Сузанка - сладурка от групата на големите бебета, пълен непукист.

- Бамби, беличката - била е в приемен дом при едно момиче,мисля че с името Лара, много красива и гушкава кучица.

- ето го и последното от 13-те бебенца, най-слабичкото, но много жизнено и енергично.

- Спот, който правеше всичко възможно, за да го забележим.

Кони, да си жива и здрава, без теб нямаше да се справим!

[nort2005]

Снощи много ми се спеше, та сега ще продължа.
Нашите транспорти са ужас за шофьорите, защото обикновено всяко куче се оставя точно на адреса на стопаните. Така че обходените адреси са над 20, пръснати по цяла Германия и Австрия /има само десетина животинки, настанени временно в приюти на органнизации/.
По този повод специални благодарности искам да изкажа на Кикита , която пътува с този транспорт, и затова бяхме по-спокойни за бебетата и въобще. Дано е направила повечко снимки.
Много благодарности и на АРС за буса и клетките /от вчера не мога да отварям емотиконките, сори/.

[LKK]

Чета и се радвам за всяко куче, дано само хубави неща им се случват оттук нататък! А ние ще помагаме такива щастливци да са повече!

[tey4e]

37 е много сериозна цифра Браво на вас!!!
Пожелавам на щастливците никога да не ги напуска късмета от тук нататък!
А, да, щях да забравя - като прочетох за Жерар се сетих за Бенджи (последният мохикан). Надявам се и това момче скоро да има свой дом и хора!

[nort2005]

tey4e, в 27 May 2011 - 02:00 PM, написа:

А, да, щях да забравя - като прочетох за Жерар се сетих за Бенджи (последният мохикан). Надявам се и това момче скоро да има свой дом и хора!

Дай боже, Соня действа по въпроса.

А аз вчера бях на гости на Ерно, бившето скелетче:

- докаран до това състояние от собственика си.

Не го местя в щастливия край, защото домът е временен, но той се чувства чудесно:

- ето ги бузите, които д-р Станковва настиска .

- тази шия не е от трушия .

- вече кастриран!

- продължава да се заглажда .

- ей така се залепя за всеки човек.

- обича да обича!

[lillis]

Всеки път започвам да чета първо темата за Сеславци,а после всичко останало.И всеки път на очите ми има сълзи от радост за заминалите и спасилите се, и от мъка и притеснение за оставащите кучета в изолатора.Възхищавам се на духа и постоянството на хората,които учавстват в спасяването на нежеланите животинки.Страхотни сте!!!

[nort2005]

Благодаря ви за похвалите, момичета! Заедно можем повече - този девиз може едно към едно да се приложи към спасителните акции в Сеславци.
А сега да ви покажа и Златка. Страхливката отдавна е в приемния дом на Ерно. Дано да успее и тя да си намери скоро дом, че имаше едни кандидати, но докато я социализираме, те си осиновиха друго куче.
Първата снимка е от изолатора. Черното й другарче отдавна е в Швейцария:




Ето я сега - много красива, вече не толкова страхлива, но това куче си избира един човек в семейството и силно се привързва към него. Към другите се държи резервирано. С кучетата е ок, даже си има нейно си място, което пази и не пуска другите там . Към котките - никакво внимание, дори не ги забелязва.



Обаче и тя е станала дебеличка. Като бидонче, или както казва Кони - като "сарма" . Ама карай, това да й е кусура.

[nort2005]

Вчера беше много приятно в Сеславци - сравнително малко кучета, нямаше малки бебета. Животните бяха нахранени, от Соня получиха 40кг вкусни гранули за десерт, никой не се отказа от почерпката.
Сега по -подробно:

- въпрос на личен избор е къде да си се излежаваме

- жилищната криза е останала в миналото /засега/.

Следва новонастанено питоподобно, в много добро състояние, кой ли ще го вземе? Току-що разбрах, че кучето се казва Бекс и е кръстоска между питбул и ротвайлер. Домашно, много добро. Стопанинът му, трийсет и няколко годишен, е починал. Роднините са изхвърлили ненужния вече Бекс в Сеславци.



Бебетата вече не са там, а в Германия... до следващата пратка. Така ще е, докато не се изпокастрира де що има четирикрако.



- бяла красота.

- дали ще има десерт и за нас?

- много сме добрички, искаме и ние!

- Последният мохикан, за него на първо място винаги е била храната - колкото повече, толкова повече!

- две от по-плахите кученца. Дали ще имат шанс за дом, изцяло зависи от доброволците.

- уж ме нахраниха, но я да хапна още, че знае ли се...



Брадатковците на Кики - и с тях още доста ще трябва да се поработи, за да станат нечии любимци.






Следва една голяма и много добричка хубавица. Някой идиот е отрязал ушите й до дъно и я е хранил сигурно само със сух хляб, за да докара задните й крака до това положение.





- последното заграждение - големи и красиви, добряци.






Следват кучета от вътрешните клетки, в сградата. Повечето от тях няма да се връщат - кой е прибран около здравно заведение, кой е обвинен в ухапване. Много мили животинки са, влизахме при тях и ги галихме.









































Забравих нещо много важно, искам да допълня. От няколко дни в Сеславци има далматинка, 3-4-годишна, почти сляпа. Много мила и гальовна. Соня вече се е заела с намирането на подходящи стопани за нея, но животинката се чувства много притеснена в клетката.
За нея търсим спешно приемен дом. Моля ви, помогнете на животинчето!

[кикита]

А ето и снимчици на късметлийчетата при посрещането...

Да видиш с очите си от къде тръгват и къде отиват кучетата, с каква любов хората ги посрещат, веднага ги настаняват и полагат грижи за тях е изключително зареждащо, пожелавам го на всеки от Вас, неописуемо е... Всеки път си тръгвах със сълзи в очите от щастие, забравях моментално физическите несгоди от това, че сме пропътували 7 000 км и не сме спали с дни и тръгвах с нетърпение към следващият дом, за да се срещне следващият куч с неговите хора.
Само няколко кучета останаха в приюти, но германските и австрийските приюти са по-хубави от много от домовете в България... Хората са изключително мили и сърдечни и вършат работата си с много, много любов

Това е приюта в Австрия, с изглед към Алпите :) На снимката е шофьора ни с две от трите бебетата, които имаха щастието да ги поискат там



Това е германски приют (ако мога въобще да го нарека така), които е с изцяло домашна обстановка. Прекрасната дама от снимките се грижи изключително за кучетата, които си имат отделни стаи ( да правилно, не клетки, а стаи! и то отделни за всяко ). Всяко разполага със стая с двор, а вътре диванчета, легълца и играчки. Там отиде късметлията Грей, който беше един от многото ми любимци















При това голямо и мило семейство в Германия, в провинциалното градче Kissing, отидоха цели три наши Сеславчета, между които и моята изстрадала Рафи











Следващите двама сладура се сдобиха с прекрасен дом, семейство, къща с двор, където да тичат на воля, а през оградата се подаваше една българска муцунка с отрязано ушенце, но неузнаваемо дебела,лъскава и красива, ако не беше с отрязано уше нямаше да позная, че в предишният си живот и тя е била сеславче...







Две бебоченца, които нямаше да изкарат дълго в Сеславци и една мила кучица, която беше в приемен дом до заминаването си






Жерар. Виждала съм го в такива люти битки за оцеляване през годините и не мога да повярвам,че оцеля и то само с едно издрано око. За това куче се радвам най-много, той заслужава дом и спокойствие. След всичкия изживян ужас, глад, страх, бой за оцеляване и много пролята кръв най-после доживя своя дом. Стопанката му се разплака като го видя, прегръщаше го и не искаше да се снима така със сълзите, затова съм аз с него на снимките




Малкия късметлия Херц пу-пу :) Не стига, че къщата му е толкова красива и уютна, че квартала му е повече от чудесен, ами си има и изключителна стопанка. Очарована съм от нея, толкова мила и грижовна жена... Дори сама се свърза със стопанката на големия Херц и предложи да го оставим при нея и тя да им го закара, за да спестим част от пътя :) Така оставихме малкия и големия Херц при нея. Можете да видите на снимките с каква любов поема бебето и как влюбено го гледа.







Следващите три юначета отидоха в германски приют, където хората не губиха време, ами скоротечно ги нахраниха, напоиха и разходиха...








LKK съжалявам, но не можах да снимам домът на Бонбонче, стигнахме посред нощ и понеже не успяхме да намерим точния адрес я предадохме на друго място в града. Тя е единствената гражданка, всички останали са по прекрасната, германска провинция. Хората и се радваха, прегръщаха я, целуваха я, качиха си я в колата и си я откараха. Както знаете ще живее в апартамент с котки



Следващият ни герой, си има къща с огрооооомен двор за много тичане, скачане, игра







Тук трябваше да има снимки на една чудесна и много интересна двойка, които много ме заинтригуваха, но беше нощ и нито една снимка не е излязла...При тях все едно си в друг свят. Някъде през седемдесетте, дори са облечени така Къщата им се намира след дълги полета и е огромна, имат двор като на ранчо. Имат 6 кучета и 12 котки, всичките спасени от смърт. И котките и кучетата живеят вътре в къщата, всички заедно в идилия. Почерпиха ни с кафе и ми разказаха историята на един едър куч, който осиновили от Румъния, след като разбрали, че ще бъде евтаназиран, защото бил агресивен. Докато ми разказваха всичко това кучето лежеше на дивана и закачаше стопанина си, след това ми облиза ръцете...явно и румънските агресивни са като нашите...

Това момиченце отиде в приют, където чака своите хора. На снимките не изглежда много добре приюта, но всъщност е хубаво, чистичко, всички кучета изглеждат много добре и щастливи, а момичето е очарователна



Единственото холандче от групата :) Съжителства с коте и куче, семейството му е много мило, къщата им е чудесна, а бебо реши да се изтропка на килима за "добре дошъл"






И последен, но не по важност е този изстрадал бебо, който е видял само злини в краткия си живот. Развъден за продан, с отрязани уши и опашка, след като идиотите не са успели да го продадат са го изхвърлили, където е загубил крачето си. Намерен от добри хора, които са се погрижили за него, най-после милото създание ще получи дом и протеза, понеже единственото му задно краче не издържа товара му и се криви...



Естествено не се върнахме с празни ръце


Хиляди благодарности на Соня Митрева, която превръща кошмара на много кучета в приказка!

[tey4e]

Прекрасно!

[dmm]

tey4e, в 31 May 2011 - 09:58 PM, написа:

Прекрасно!

+1
Все по-рядко започнах да влизам в тази тема, защото не издържам да чета за огромната и жестока действителност, но постинги като този ми вдъхват силна струя оптимизъм...

[nort2005]

Кики, намерила си точната дума - "зареждане". Когато ми е най-тъпо, отчаяно и обезверено, си припомням точно спасените животинки, и ми минава по-бързо.
Благодаря ти, Кики, за тези дни и нощи, които си пропътувала, това беше много сложен и труден транспорт наистина .
SMitreva, за теб благодарностите ще са недостатъчни, но така или иначе, удовлетворението,което със сигурност изпитваш сега, не може да се изрази с думи, нали? Да си жива и здрава и много сила ти желая, защото "работата никога не свършва".

[gery_m]

Чудесно е и толкова вълнуващо! Рафинка ще бъде щастлива :) , както всички тези кученца. БЛАГОДАРЯ не само за нея, а за това, че съществувате и дарявате лъчи от доброта, надежда и топлина в едно място, където се надявам мракът да отстъпва все повече и накрая да изчезне. Най-важното е, че разчупвате капана на безизходицата.

[nort2005]

Първите снимки от стопаните на малкия Херц ги пуснах в разказите с чуден край, тези - тук, за да не изпусне някой щастието, което излъчва малкото му личице.
Хората са писали на Соня, че първо, Херц вече са го преименували на Тайгър . Следват похвалите - нашето малко тигърче подскача весело по цял ден в къщата и градината около човешката си майка. Също така обичал да подгризква различни дрехи, до които успее да се докопа . Вече излизат на разходки и извън техния си двор. Изобщо, всичко при него било чудесно.

- кое е това куче, което наднича от паничките ми?

- друго си е истинското кокалче! Аз тигър ли съм, или лукова глава?

- имам си и супер идейна възглавничка! /"отново е време за почивка"/

- леговището на Тигъра!

[кикита]

Това е Шарлоте, сляпата далматинка, захвърлена в съвсем безпомощно състояние...Милата е наплашена, кой знае какво е преживяла при тези "хора"..Блъска се понякога, но вижда светкавицата, което ме навежда на мисълта, че може състоянието и да не е необратимо.Раждала е, даже съвсем скоро е имала бебета. Има и някаква буца на корема, можеби херния.От днес е вкъщи и първата и работа беше да се наспи здравата...
Утре ще и направя хубави снимки, да видите колко е готина...

[tey4e]

Кики, май ти върви на далматинци....
, че си я прибрала, милата душичка, отървала се е от предишните "стопани". Стискам палци светлото бъдеще пред нея да се появи съвсем скоро.
Ужасно ме натъжават възрастни и слепи изоставени кученца. Такава жестокост е това.