А ето и снимчици на късметлийчетата при посрещането...
Да видиш с очите си от къде тръгват и къде отиват кучетата, с каква любов хората ги посрещат, веднага ги настаняват и полагат грижи за тях е изключително зареждащо, пожелавам го на всеки от Вас, неописуемо е... Всеки път си тръгвах със сълзи в очите от щастие, забравях моментално физическите несгоди от това, че сме пропътували 7 000 км и не сме спали с дни и тръгвах с нетърпение към следващият дом, за да се срещне следващият куч с неговите хора.
Само няколко кучета останаха в приюти, но германските и австрийските приюти са по-хубави от много от домовете в България... Хората са изключително мили и сърдечни и вършат работата си с много, много любов
Това е приюта в Австрия, с изглед към Алпите :) На снимката е шофьора ни с две от трите бебетата, които имаха щастието да ги поискат там
Това е германски приют (ако мога въобще да го нарека така), които е с изцяло домашна обстановка. Прекрасната дама от снимките се грижи изключително за кучетата, които си имат отделни стаи ( да правилно, не клетки, а стаи! и то отделни за всяко
). Всяко разполага със стая с двор, а вътре диванчета, легълца и играчки. Там отиде късметлията Грей, който беше един от многото ми любимци
При това голямо и мило семейство в Германия, в провинциалното градче Kissing, отидоха цели три наши Сеславчета, между които и моята изстрадала Рафи
Следващите двама сладура се сдобиха с прекрасен дом, семейство, къща с двор, където да тичат на воля, а през оградата се подаваше една българска муцунка с отрязано ушенце, но неузнаваемо дебела,лъскава и красива, ако не беше с отрязано уше нямаше да позная, че в предишният си живот и тя е била сеславче...
Две бебоченца, които нямаше да изкарат дълго в Сеславци и една мила кучица, която беше в приемен дом до заминаването си
Жерар. Виждала съм го в такива люти битки за оцеляване през годините и не мога да повярвам,че оцеля и то само с едно издрано око. За това куче се радвам най-много, той заслужава дом и спокойствие. След всичкия изживян ужас, глад, страх, бой за оцеляване и много пролята кръв най-после доживя своя дом. Стопанката му се разплака като го видя, прегръщаше го и не искаше да се снима така със сълзите, затова съм аз с него на снимките
Малкия късметлия Херц пу-пу :) Не стига, че къщата му е толкова красива и уютна, че квартала му е повече от чудесен, ами си има и изключителна стопанка. Очарована съм от нея, толкова мила и грижовна жена... Дори сама се свърза със стопанката на големия Херц и предложи да го оставим при нея и тя да им го закара, за да спестим част от пътя :) Така оставихме малкия и големия Херц при нея. Можете да видите на снимките с каква любов поема бебето и как влюбено го гледа.
Следващите три юначета отидоха в германски приют, където хората не губиха време, ами скоротечно ги нахраниха, напоиха и разходиха...
LKK съжалявам, но не можах да снимам домът на Бонбонче, стигнахме посред нощ и понеже не успяхме да намерим точния адрес я предадохме на друго място в града. Тя е единствената гражданка, всички останали са по прекрасната, германска провинция. Хората и се радваха, прегръщаха я, целуваха я, качиха си я в колата и си я откараха. Както знаете ще живее в апартамент с котки
Следващият ни герой, си има къща с огрооооомен двор за много тичане, скачане, игра
Тук трябваше да има снимки на една чудесна и много интересна двойка, които много ме заинтригуваха, но беше нощ и нито една снимка не е излязла...При тях все едно си в друг свят. Някъде през седемдесетте, дори са облечени така
Къщата им се намира след дълги полета и е огромна, имат двор като на ранчо. Имат 6 кучета и 12 котки, всичките спасени от смърт. И котките и кучетата живеят вътре в къщата, всички заедно в идилия. Почерпиха ни с кафе и ми разказаха историята на един едър куч, който осиновили от Румъния, след като разбрали, че ще бъде евтаназиран, защото бил агресивен. Докато ми разказваха всичко това кучето лежеше на дивана и закачаше стопанина си, след това ми облиза ръцете...явно и румънските агресивни са като нашите...
Това момиченце отиде в приют, където чака своите хора. На снимките не изглежда много добре приюта, но всъщност е хубаво, чистичко, всички кучета изглеждат много добре и щастливи, а момичето е очарователна
Единственото холандче от групата :) Съжителства с коте и куче, семейството му е много мило, къщата им е чудесна, а бебо реши да се изтропка на килима за "добре дошъл"
И последен, но не по важност е този изстрадал бебо, който е видял само злини в краткия си живот. Развъден за продан, с отрязани уши и опашка, след като идиотите не са успели да го продадат са го изхвърлили, където е загубил крачето си. Намерен от добри хора, които са се погрижили за него, най-после милото създание ще получи дом и протеза, понеже единственото му задно краче не издържа товара му и се криви...
Естествено не се върнахме с празни ръце
Хиляди благодарности на Соня Митрева, която превръща кошмара на много кучета в приказка!
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
получиха 40кг вкусни гранули за десерт, никой не се отказа от почерпката.
