С извинение, но дори нямам нерви да изчета всички разсъждения. Този етап /теорЕтичния/ сме го минали отдавна, вижте началото на темата. Тук споделяме какво сме свършили, защото наистина материята е такава - няма смисъл да казваме напр. "ще извадим" еди кое си куче, защото това същото куче до утре може да не е живо /рисковете ги има във всеки приют/.
За Соня Митрева. Тя е човекът, направил най-много за сеславските кучета досега. Вече пета година всичко минава пред очите ми там. Имаше хора, които искаха да помагат, но много бързо ентусиазмът им се изпаряваше. Не ги виня, разбирам ги. Преди две години и аз почти вече се бях предала и почти бях решила да не стъпя повече там - извинения за пред себе си имах достатъчно. И точно тогава Соня се включи много силно в "сеславската група".
Който си направи труда да попрочете в темата, ще види, че Соня започна да осигурява храната, която носим там три пъти седмично, всяка седмица по 200-220кг висококачествени вкусни гранули. Тя осигурява и престоя на почти всички кучета, които сме оставяли в клиники - имало е сметки по 1500лв., по 1000лв., платени изцяло от нейното дружество. Плаща и повечето от хотелските кучета. Плаща транспорта на кучетата. Намира домове на стотици нещастници. Задомяването - това придава смислен завършек на дейността ни.
Потресена съм от обвиненията към Митрева. Тя успя да задоми стотици кучета, аз бих ѝ издигнала паметник за това, наистина, без майтап, тя го заслужава. Това е чудо - от тъжната безнадеждност на клетките, кучетата се озовават в един приказен за тях свят - дом, уют, грижи, храна, обич. Всичко това го прави Соня, ние останалите само помагаме. Много е трудно, но жената се справя - намира спонсори и домове. Може да си има и кусури, но няма да се женим за нея

, нали така? Един от недостатъците на Соня е, че винаги казва това, което мисли.
Относно намеците за пари - не познавам нито един човек, забогатял от бизнес или далавери с кучета. Но хора, затънали в дългове покрай кучетата знам много.
Ето, и аз се увлякох в приказки. И тъй като тук не е ФБ, приключвам с разсъжденията, и правя отчет за днес:
В Амивет двете сеславчета са добре. Раната на белушката се е прибрала още, а на Амиго му свалиха превръзката и сега полека-лека физиономийката му ще придобие нормален вид. Не че не му отива превръзката, но много се зарадва, когато проф.Аминков собственоръчно му я махна.
Професорът пак много ги похвали - добри, търпеливи и гальовни кученца. Амиго не е гъкнал при всичките манипулации - превръзки, дренажи, обработки. Ето ги двете геройчета, които, ако не беше Соня, какво щяха да правят, след като се излекуват? Ето затова - паметник; трябва да ценим това, което се прави.
Извинете ме за водопада от снимки, но не ми даде сърце да ги съкратя

.