Щастлив пост - за ужас на душманите, от седмица нови
23 сеславчета са вече германчета! Някои от тях чакаха близо година новото си начало, други - само месец. В Сеславци, приемни домове, клиники и хотели мина това чакане, но ето, че усилията, разходите и нервите не са били изразходвани напразно - имаме поредните спасени "нежелани". И след тесните клетки и казармения режим тук, кучовците вече тичат по поляните, а доста от тях вече се излежават и на диванчета! Каква по-голяма радост за всички нас, които сме помогнали това да се случи? Но за помощниците и главните действащи лица - по-късно, защото нямам търпение да ви покажа новите германчета:
1. госпожица Мари, на която
tkusa 
пое няколкомесечните хотелски разходи. Говорещото куче - така я наричахме, защото щом ни видеше в Сеславци, и започваше да се оплаква, и да се вайка, и да провира главица през решетките. Голямо копринено бебе - това е Мари:
2. Джина - голяма красавица и много добро момиче. Тя си има анонимен дарител
, с чиято помощ се "преборихме" за нея:
- а можеше да е някъде на синджир...
3. Санди - супер социална и любвеобилна, иззета от екипите на Екото след сигнал. Прекрасно същество:
- прилича ми на едно друго куче, което нямаше нейния късмет...
4. Хенсън - красавец със самочувствие, доста време изкара по хотелите, хич не му беше лесно:
- сега наваксва с разходките.
5. Давина - супер добро същество, прекара доста време и в Сеславци, и на хотел. Послушна и обичлива, леко незабележима
, но ето, излезе ѝ късмета и на нея:
- кротушката Давина.
6. Оскар - той дойде в Сеславци кожа и кости. Взет за кастрация от ромска махала, не където не е желан повече, т.е. без връщане. Много мило и добро кученце, идеално за домашен любимец. Обезпаразитихме, ваксинирахме, направихме снимки и зачакахме. Но събитията ни изпревариха - Оскар беше лошо нахапан и трябваше да го оставим в клиника. Но малкото геройче се оправи, и ето го вече в Германия:
- малък и сладък.
7. Цезар - добрушко, когото изведохме в клиника, защото имаше съмнения за възпалена слюнчена жлеза. Слава богу, тревогата ни се оказа неоснователна, преместихме го в хотел,където стоя няколко месеца, и от тази седмица - край на мъките и терзанията, Цезар вече е германец:
- Цезарчо е от новооткритите метростанции, прибран, "за да не разваля пейзажа".
8. Ейнджъл - страхливката, която като види човек, веднага се скрива между двете къщички и започва да трепери от ужас. В Сеславци е вече почти година. От немско дружество са решили да ѝ помогнат - взимат я в своя приют /със стаички, диванчета и дворчета/, ще работят с нея. Ако не може да преодолее страха си, Ангелинка ще си остане там - храна, вода, топли завивки, стая и двор за разходка - ще ѝ липсва само човешката ласка, но ако тя така иска - ще бъде.
- Ейнджъл показва, че нарушаваме личното ѝ пространство и сме нежелани.
9. Рей - голям, добър, силен, жизнерадостен и усмихнат, непрекъснато - и в клетката, и навън. Трудно се удържа куче, натрупало толкова неизразходвана енергия. Доведен в Сеславци от стопаните си за кастрация. След няколко седмици хората се обадили по телефона, че няама да си го приберат, защото вече нямали условия да го гледат и т.н.
- А той е като слънчице.
10. Лейла - това съкровище беше при мен. От някакъв институт викнали Екото за кастрация на трите си кучета, двете големи ги върнаха, Лейла - не, не я искали. А тя толкова мила, слабичка и неразбираща какво ѝ се случва беше, жалка картинка.
- Лейла на разходка на Витоша.
11. Майка - така се казва тази дребосъчка. Същата, на чието уше се образува голяма дупка от инфектираната ушна марка. Дребосък със самочувствие, обича хората да я носят на ръце и да командори останалите кучета. Беше у нас, с Лейла станаха приятелки:
12. Армани - младо куче, но с дълга история. Преди близо година се яви в Сеславци - прибран по сигнал за агресия, т.е. без връщане. А беше добро кученце, младо, нежничко и контактно. След няколко месеца, когато трябваше да замине, изведнъж започна да щрака със зъбките и пропусна шанса си. Кой знае каква щеше да му е съдбата, ако Соня
не го беше изпратила при Галя, после приемен дом, и се получи - Армани вече е спасен.
- назад в темата Армани има още много снимки, много е фотогеничен.
13. Нети - наклеветена за агресивна, а тя иска само да се гали и да подскача, за предпочитане в голяма компания - хора, кучета... От близо година е в Сеславци, но не се промени нито грам момиченцето:
- ето я куклата.
14. Кастела - кастрираното /в Сеславци, не в Богров, както обясних вече; д-р Станкова я видя/ дребосъче. Сладурка, кротичка и гушлива.
- при Кастела е в сила поговорката "всяко зло за добро".
15. Пончо - късокрак хубавец, много добричък и спокоен:
16. Меджик - и този дребосък е с етикет "агресивно". Ей, много лъжат хората, то бива бива, ама чак пък толкоз! Е, сега ще хапе германците
, горките хора!
- и той беше доста време в хотел.
17. Линда - шестмесечна перушинка, съседите не я искат, справи се в приюта с ваксините и другите процедури, няма как да не е много щастлива оттук нататък:
- несъмнено ще стане красавица, когато порасне.
18. Лео - куче с ушна марка №01964, изкарал доста време във вътрешните клетки. Добър, сговорчив, прилепчив, пухкав, куче без никакви кусури, и пак пречи на някого...
- Лео е вляво.
19. Мими - и на нея никак не ѝ се стоеше в клетките... И когато ни видеше, започваше силно да плаче. И тя, и Лео са бивши домашни кучета, безцеремонно зарязани:
- край с клетките ...
20. Боно - този чаровник си беше решил, че ще остане в Сеславци за вечни времена. Едва го извадихме от клетката, не искаше да излиза. Социален, добър, сериозен. Не е от "лигавите" кучета, обаче при посрещането в Германия са го целували и прегръщали, а той е махал с опашка и грухтял от удоволствие... Нищо чудно през предишния живот да е бил германче, знам ли
.
- ето го кратунчото.
21. Тимо - безкрайно обичлив, игрив, социален и добър. С "дефектни" задни крачка, Х-образни, но това нито за миг не го смущаваше. Той престоя в Сеславци само няколко дни, после беше на хотел, и през всичкото това време усмивката не слизаше от лицето му.
- Тимо, по-скоро Веселинчо
.
22. Поли - бивше домашно куче, след това квартална любимка, но става жертва на панелните чистофайници - всичката Мара втасала, до Поли опрели... А тя добра, та добра; и раздава целувки наляво и надясно, куче-мечта! И един въпрос с неповишена трудност: на кого сега му е по-добре, на Поли, или на нещастника, подал жалба срещу нея?
- Поли
23. Мила - от доста време в Сеславци, малко плашлива, но не хапе, вече върви на повод, надявам се в Германия да се отпусне по-бързо.
За да потеглят тези щастливци към новия си живот, основната заслуга, както обикновено, е на Соня Митрева
. Тя осигурява местата, средствата за транспорта и хотелите, и клиниките, когато имаме болни животни; също и храната, с която дохранваме в Сеславци. Има помощници, но ако не е Соня, това нямаше да се случва - и "нежеланите" в Сеславци, зад чийто гръб не стои никой, да имат шанса да се измъкнат от блатото.
Този път имаме и сериозна помощ, оказана ни лично от Дора /"Приятели на котката"/. Местата за последните две кучета - Поли и Мая ги осигури тя, за което трябва много, много да ѝ благодарим
. Така де, кучета и котки трябва и да си помагат, нали?
След малко ще ви пусна снимките от самото изпращане. Не са хубави, не са много, но нямаме по пет ръце, та затова
. Ето ги:
Вход
Регистрация
Помощ
tkusa, в 16 January 2013 - 10:30 PM, написа:
Горе
Цитиране +
), през останалото време ще го пускат из двора на фабриката.
