[Nort2005-2]

Имаме слънчеви снимки и на Пад - трикракото сеславско момченце от Кремиковци. Нещастно до скоро същество, родено на гадно място, загубило крачето си по жесток начин и стигнало до кучешкия край - Сеславци. Вместо да вегетира там, сега Пад е в Австрия - обгрижван и обичан, навярно вече щастлив. Соня успя да го измъкне, тя беше единствения му шанс.
Ето го Пад, вече австриец:


- има си и басейнче!

[Nort2005-2]

Спомняте си Заусел - тук отчаян беглец, а в новото си германско семейство - идеалният домашен любимец, и през ум не му минава да бяга където и да е. Всеки ден се радва на игри с двете си човешки братчета, на дълги разходки с татко си и на много гушкане от мама. Имаме нови снимки на момчето:







Последната снимка е стара, но искам да си припомните семейството на Заусел.

[Nort2005-2]

Ура, вече имаме снимки и на Чико в новия му дом! Както вече писах, нашето момче се е вписало бързо в обстановката, хората си го харесват и проблеми няма. Приключил е с голямото спане и вече излиза с удоволствие на разходките. Но казват, че все бърза да се прибере, защото явно най-добре му е вкъщи:

[Nort2005-2]

Днес бях решила да не правя снимки - само дохранихме, и точно преди да тръгнем, забелязах проблема на това куче. Прострелян "от упор" със стоп-патрон., както се изразиха разбиращите от стрелби, но останал жив, защото куршумът се е плъзнал по реброто. Патронът се е плъзнал и е заседнал някъде си, имало е подутина с много гной. Всичко е почистено и само голямата дупка, която е останала, показва колко голямо е било премеждието. Но още го боли, милото...
А кучето е толкова добро, толкова мило, какъв идиот трябва да си, за да направиш това:







На последната снимка, в спринцовката, това черното, е изваденият от кучето патрон.

[tkusa]

Пуснх парички за Дара. Как е момата? Надя
вам се, че вече немогат да я свалят от диванчето.

[Nort2005-2]

Здравей, tkusa , Дара е добре, обикаля диванчетата, и ти благодари за грижата !
В плановете ми беше през изминалата седмица да ѝ направя нови снимки, но уви. Както се казва, докато си правех моите си планове /рутинните/, някой друг ме включи в други приключения /отвратителни/, и нормалното ми ежедневие отиде по дяволите. Надявам се, че до седмица всичко ще си е в релсите.
Извинявам се и на другите приятели на сеславчетата, че не съм писала от доста време. Не, че няма какво - има, и още как, но ме извинете, обещавам да наваксам, когато мога.

[Nort2005-2]

Каквото беше, беше. Сега имам да наваксвам със снимки. Всичко останало си беше както си трябва - дохранване, пътувания, хотели, лечение на нуждаещи се сеславчета.
Започвам с Дара - любителката на диванчета. tkusa, тя така се е разглезила, че вече и се храни на диванчето! Може би защото беше много горещо, жената каза, че навън въобще не ѝ се стои - свършва си работите за пет минути, и бърза да се прибере. С един скок е на диванчето, изтяга се удобно, чака някой да я почеше по коремчето, и това е, цял ден придремва и се изтяга. Слиза само да пие вода, за храна - не. Приятно ѝ е да бъде галена и гушкана, но задължително на пустото диванче. Жената, при която е, се е притеснила да не би Дара да прегладнее, и ѝ сервира вече "в леглото". Съжалявам, че не направих такава снимка, но нямаше как да насърчавам това поведение - поскарах им се и на двете, обещаха да се поправят .
И все пак, завиждам на бъдещите стопани на това бижу. Куче-мечта, спокойно, мило и добро. tkusa, Дара ти благодари за спокойствието, в което изчаква истинските си стопани - на сянка, с прясна вода и храна, и галена на мекото диванче ! Доста време си отвися момичето тук, но явно така ѝ е било писано.
Ето я щастливата мързеланка. Извинете ме за еднообразните снимки, но това е положението - има си Дара любимо диванче, и не се разделя с него :

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

А сега да ви покажа поредните 16 сеславчета, на които Соня намери домове в по-хубавата Европа:

1. Емили - тази страхливка беше заловена в Малинова долина, т.е. се водеше потенциално опасна и трябваше да остане вечно зазидана в общинския приют. Дадоха ни я, защото "щом е за чужбина, става, нека ги хапе германците" . Това беше шега, но по закон си е точно така. Мина доста време, докато Еми стане социална и спокойна, подходяща за осиновяване. Първоначално беше няколко месеца в хотел, после на индивидуално обучение при подходящ човек. Получи се - кучицата не се мята на врата на всеки срещнат, но се чувства чудесно при новите си стопани - семейство с две момиченца и дребно сляпо кученце. То и затова държахме да отиде директно при осиновителите, понеже се опасявахме да не се върне към страховете си.
Показвам ви снимки на Еми в Сеславци, в приемния дом на треньорката си, после от изпращането, и накрая от новия ѝ дом:

- в Сеславци почти не излизаше от колибката си

- на диванчето, в дома на треньора си.

- на изпращането в София:



И в новия дом. Тъй както виждам, здраво място не е останало по малките стопанки , целите са изпохапани:






2. Още един нещастник от Малинова долина, един от последните, останали тук. То трябва да пусна един отделен пост за цялата им група, но друг път. А сега - представям ви Сам, едно прекрасно и толерантно куче, леко мнително и много предпазливо в общуването си с хора и други кучета. И той като Еми мина през хотел и обучение - това второто не че имаше толкова нужда, а като контрола, за да сме сигурни, че Сам няма да ни "изложи" в чужбинско.

Ето го Сам в Сеславци:

Сам в "пробния" дом в България, където беше и подготвен психически за голямата промяна в живота му:



Сам малко преди отпътуването си:



И в приемния дом в Германия, още по-красив, с безупречно поведение, няма никакви оплаквания от него:



Нека пожелаем на двете поредни "малиновчета", ненужни тук, да имат дълги години щастие и спокойствие на по-доброто място, и нека бързо забравят всички гадости, които им се случиха тук.
Продължавам, докато стигна до 16, с малки прекъсвания.


3-4. Анна и Лена - две мили сестрички, на по 6-7 месеца, много мили и добри същества. Слава богу, нямат история, успяха да се спасят преди това:

- сладки и спокойни, както винаги



А ето и снимки на двете хубавици от приемния им дом в Германия /същото място, където е и Сам/:








5. Клео - до преди няколко месеца тя е била дворното куче на дядо еди си кой, в село до София. Но дядото си чупи крака, отива в болница, и това се оказва щастливия ден /с извинение/ за кучицата. Тя е с перфектно поведение, много мила и дружелюбна и ще стане истински домашен любимец . Ето я Клео:

- сладка и послушна.


6. Лили - болонкоподобна, прибрана от покрайнините на София като част от агресивна глутница, по сигнал. Голям майтап. Аз ѝ бях приемна стопанка и видях, че тя по цял ден спи, разбира се с всякакви животни, и гледа да стои колкото се може по-далеч от човеците. Лили е идеална за домашен любимец и това ще ѝ се случи:




7. Белла - пухкава улична красавица, ще стои много добре на нечие диванче :



На тези снимки не се вижда добре, затова ето я и в Сеславци


8. Нала - едричка, пуделоподобна, с прекрасни очи, едното от които - синьо. Много кротичка, обичлива и добродушна:



- като голяма кукла е. Расовите пудели пасти да ядат .


9. Фокси - това комарче, нежно и мило, беше с тумори на млечните жлези. Затова първо мина през Амивет, после беше в приемен дом. Благодарение на близкия си контакт с хората, тя се поотпусна и преодоля недоверието си към тях. Така че Фокси вече е в очакване да ѝ се случват само хубави неща, всичко лшо е останало в миналото. Фокси:




10. Якима - попаднала в Сеславци след оплакване на съседи, защото кучето е било почти изоставено и е "досаждало" на гражданите. А тя е толкова добра! Добре, че успяхме да изпреварим многото желаещи /предполагам/ и животът вече няма да поднася неприятни изненади на това прекрасно същество. В Германия Якима беше настанена в център за спасяване на хъскита, и дружеството, стопанисващо този център, ще подбере най-подходящите стопани за кучето. И това няма да е трудно, имайки предвид, че Якима няма никакви поведенчески проблеми. Изпращането:



Якима под опеката на германското дружество, в хъски-спасителния център:




11. Мориц - симпатичен зъбльо, чиято история не знаем. Но той имаше късмета да бъде харесан и да дочака жив и здрав пътуването към приемния си дом в Австрия. Много е мил, много е гушкав, много е обичлив. И си е за чудене как такова същество се оказва изритано в абсолютния край на кучешкия свят /общинските приюти/... Ето го Мориц:



- много сладичък! Но с тези зъбки тук и за верига нямаше да го вземат!


12. Мейси - красива дребосъчка, жизнена и енергична. Много чевръста, общителна и весела :




13. Бруно - поредният нещастник. Стопанинът му умира и от домашен любимец Бруно се превръща в уличен такъв. Иначе целият квартал много го обича, но никой не отваря дома си за него... Две години Бруно живее по поляните, докато изведнъж някакъв съкварталец го обявява за агресивен, вика Екото, и Бруно се оказва в Сеславци. Хората от квартала искат да си го приберат обратно, но кучемразецът обябява, че ако Бруно се върне, той лично ще го отрови. И дотам с грижата, Бруно се оказа без приятели, попечители и каквито и да са помагачи.
Научавайки трогателната история на момчето и виждайки, че то вече е съвсем само, ние решихме да му помогнем. Настанихме го в хотел, за да сме сигурни, че няма да има инциденти, и започна голямото чакане. Бруно е много добър, общителен и безконфликтен. Обаче с неговите размери /XLL/, и с тази тигрова шарка, осиновяването е трудна и бавна работа. Слава богу, престрашиха се! Ще видят, че не са сбъркали!

Бруно:

- тук е с Якима.

А ето го и нежеланият, бивш домашен Бруно, вече под грижите на немско дружество за защита на животните. Отзивите за нашето момче са отлични и това ни изпълва с радост:






14. Луна - сеславска хубавица, имала неблагоразумието да живее близо до училище. Много добра и търпелива, спокойна и социална. Едричка, с цвят "бездомен", но с голямо сърце, Луна вече е осиновена, само седмица след пристигането си в Германия. Семейството я е извело няколко пъти, общували са си и хората са възхитени от нея. Онзи ден, във вторник, осиновителският договор е бил подписан, и Луна вече е в истинския си, свой дом. А ние дано имаме нови снимки, за да съпреживеем радостите на това сиво кученце...
Ето я ѝЛуна на тръгване:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[kai_tina]

Малко не по темата, но Nort за Емили. След като беше набедена и дълго чакаше стопаните си, благодаря ти че я спасихте. Направо се разчуствах и просълзих. Благодаря ви и на двете със Соня

[Nort2005-2]

Не разбрах как стана, но ми изчезна текста за последните снимки - черната красавица с белите чорапки се казва Нюриел. Доста постоя в Сеславци, но и нея я закарахме до Обетованата земя. Нюриел е едно много добро, общително и социално куче, радва се на всеки човек и върти опашле,върви на повод, ваксинирано и кастрирано - като всички други наши кучета. Затова и ще бъде скоро осиновена, сигурна съм. Първите две снимки са при изпращането, а останалите - при немското дружество, което ѝ предложи временен подслон.
Ето какво писмо получихме за Нюриел: "Sie ist eine anhängliche, immer gut gelaunte, bei Menschen unterwürfige Hündin.
Ihren Artgenossen gegenüber tritt sie selbstbewusst auf, ist sehr verträglich, doch geht diesen manchmal auf die Nerven, weil sie aufdringlich ist und spielen und raufen möchte. Nuriel ist eine sehr intelligente Hündin, die alles richtig machen möchte und gerne schmust. Vom Wesen her ist sie einfach nur lieb.
Nuriel wird sich aber, hat sie sich einmal in ihrem neuen Zuhause eingelebt, bestimmt zu einem Powerhund entwickeln, denn sie ist sehr lauffreudig und möchte auch vom Kopf her beschäftigt werden. Sie wäre vielleicht ein idealer Agility-Hund. Für eine aktive Familie wäre Nuriel eine tolle Begleiterin!" - с една дума, Нюриел е едно прекрасно , интелигентно и силно куче, и хората виждат това и го оценяват.


16. Нино - последният от този списък, но не по чар и красота . Нино е страхотен симпатяга, роден на улицата и минал през Сеславци и Богров. Преди повече от половин година го подготвихме за осиновяване, замина едва сега, но хубавите работи стават бавно... Той е на едно место, заедно с Бруно, Нюриел и Луна /тя вече е осиновена/. Хората не пестят суперлативи за нашенчетата - гушкави, любвеобилни и прекрасни /то ние други и не бихме изпратили, затова подготовката понякога трае повече от година - приемни домове, треньори и др./ И когато се осиновят, можем да изпращаме следващите, затова е толкова важна подготовката на кандидат-емигрантчетата. Навсякъде е така.
Много се разприказвах - ето го и Нино:




Тук трябва да много, много да благодаря на Дора от Дружеството за защита на котките, защото тя осигури местата за последните четири кучета от списъка - Луна, Бруно, Нюриел и Нино.
За другите 12 спасени, както вече писах, домовете осигури Соня .

Ето още няколко снимки от изпращането:








Само да ви допълня и писмото за Нино, което получихме от дружеството Много го харесват, много е миличък и гушкав. Има малко кожни проблеми, но са започнали лечение: "Nino hat ein allerliebstes Wesen und ist auch aufgrund seiner traurigen Vergangenheit bestens mit seinen Artgenossen sozialisiert. Bei uns ist Nino schon richtig aufgeblüht.
Derzeit hat Nino noch Hautprobleme und wird behandelt. Natürlich würde seine Genesung in einem neuen Zuhause besser voranschreiten. Der kleine Rüde möchte immer kuscheln, geht gut an der Leine und wäre ein idealer Anfängerhund, sofern seine künftigen Bezugspersonen viel Zeit und Liebe zu schenken haben.
Nino hatte bisher noch nichts vom Leben. Er muss und möchte noch viel nachholen und sehnt sich nach seinen Menschen."

И още една снимка на Нино: - вече германец!

И още снимки изпратиха току-що, не мога да не ги пусна веднага.

Нино, някой го е снимал с много обич:

[Nort2005-2]

Имаме нови снимки на Мориц:


и Нала:

Милите, колко спокойни и красиви изглеждат! Нала - със синьото оче и Мориц - със смешните зъбки, всеки с чара си .

[Nort2005-2]

Следват нови снимки на щастливите Бъгс и Наталия.
Натали беше невероятно страхливо куче, в една клетка с Бруно в Сеславци. Беше ни съвестно да вземем Бруно, а тя да остане /беше се залепила за баткото като гербова марка/, и я извадихме и нея. Първо беше на обучение при Галя в Пловдив, след това тук "на квартира", голям зор беше, докато се отпусне. Но сега Натали е едно щастливо домашно кученце, ето я:



Сигурно помните и Бъгс - невероятен добряк, с демодекоза. Излекувахме си го в Сеславци, замина и бързо беше осиновен:

[Nort2005-2]

Братчетата Оскар /с по-малката главица/ и Елмо препускат на поляната в приемния си дом. Прекрасни са и двамата. Оскар вече е осиновен, надявам се много скоро и Елмо да го последва:




А това е Бос - много добро момче, близо година изчака в Сеславци и в приемен дом, но пък отиде директно при осиновителите си в Германия. Вижте го как се радва на свободата, въздуха и тревата - щастието е пълно:







- сладка германска муцунка!

[Nort2005-2]

Ето го и сеславчето Таз в Австрия. Той е още в приемния си дом, хората много си го обичат и май ще си остане при тях:







- има си пръчка момчето, кой като него!

[Nort2005-2]

Синдерела - нещастното дребосъче, озовало се в Сеславци след бурен среднощен семеен скандал. Веднага я хареса семейство в Германия с бобтейл, и как няма - тя е направо същата като тяхното куче, разликата е само в размера. Вижте първо колко беше нещастна в Сеславци:



При новите си стопани, обичана и спокойна:





- на фризьор, нали трябва да е най-красивата !

[Nort2005-2]

Помните Скай, нали? Той живее с две малки дечица и доберман, и там "купонът" тече с пълна сила. След чудесните коледни снимки много ми липсваше, но ето го отново:



- щастливото австрийче Скай.

[Nort2005-2]

Лошо е в жегите да имаш много козина... И затова, вижте какво му се случи на Борис - пълна промяна! Старчето заприлича на момченце, дано по-бързо му излезе късмета.

[Кристина]

Здравейте, имам въпрос - при кастрация в Сеславци слагат ли чип на кучето? И могат ли по някакъв начин да удостоверят, че едно куче е ваксинирано и евентуално чипирано при тях? Кучето няма ушна марка и е кастрирано преди повече от половин година там. Има възможност да замине за Германия, но трябва да му оправя документите, а ще ми е много по-лесно ако от Сеславци ми удостоверят, че е ваксинирано и кастрирано при тях, иначе трябва пак да му се слага ваксина бяс и т.н...

[Nort2005-2]

Кристина, в 08 July 2013 - 08:23 AM, написа:

И могат ли по някакъв начин да удостоверят, че едно куче е ваксинирано и евентуално чипирано при тях?

Единственият начин да си отговорите на въпросите е да заведете кучето в Сеславци, да му прочетат чипа /дано има такъв/, и тогава всичко ще е ОК. Още по-лесно е да проверите при кварталния ветеринар дали кучето има микрочип, за да не го разхождате напразно до Сеславци. Ако има чип, напишете номера му на един международен паспорт, и в Сеславци трябва да ви нанесат беса. Ако кучето няма микрочип, трябва веднага да го заведете на ветеринар, за да му постави такъв, и да му сложи пак вакс. бяс.

[Nort2005-2]

Близо седмица не съм писала, но вие си знаете - три пъти седмично дохранваме кучовците, наглеждаме настанените в хотели, ходим по клиники, ваксинираме и обезпаразитяваме.
Ето например тази малка хубавица - Сиси. Мила и добричка, но докарана по сигнал в Сеславци, защото се влачела безпомощна по шосето, със счупен гръбнак и неподвижни задни крачета:









Не можехме да я оставим там и веднага я заведохме в "Амивет". Направиха ѝ рентген, след това и скенер. Засега лечението ще е консервативно - магнит и нивалин. А тя е толкова мъничка - само на три месеца, би трябвало да тича и играе, а вместо това злата съдба е решила животът на Сиси да е труден и тъжен, поне засега е така.
Искам да ви помоля за конкретна помощ - трудно се справяме с това почти ежедневно обикаляне - Богров, Сеславци, Суходол, приемни домове и клиники. Това освен много време, струва и много пари за гориво. Така че, който може да помогне, ще сме много благодарни.

Имаме си и майка с осем бебета! Прибрани от двор на учебно заведение /както повелява Закона/, семейството нямаше никакви шансове в общинския приют. Изведохме ги на хотел и трябва да им стискаме палци да доживеят до заветното диванче... Ето ги:



Повече снимки - утре.