[Мърфи]

Ей, какви хубави снимки са дошли от Джеската, пу-пу, на всички изведени от Сеславци желаем такъв дом, любящи стопани и диванче!
Норт, на вас се падат най-големите заслуги, но Джеската си е късметлия страхотен! Браво!

[Nort2005-2]

Мърфи, в 28 October 2013 - 09:07 PM, написа:

Норт, на вас се падат най-големите заслуги, но Джеската си е късметлия страхотен! Браво!

Мърфи , късметът на Джеси не е паднал от небето, и няма по- и най- заслуги, не съм съгласна с това. Зад всяко щастливо куче стоят хора, които са се погрижили то да е такова; дали са от себе си време, пари, много нерви и чувства, за да стане кучето щастливо.
При Джеси точно ти си първият човек, притекъл му се на помощ, след това са помогнали и други хора, и така от едно тъжно и скучаещо същество, което щеше да си угасне като свещичка в някой приют, Джеската се превърна в щастлив домашен любимец! Така и хората, "замесени" в неговата история, ставаме по-щастливи /или по-молко нещастни/, и това компенсира всички положени усилия.

Всичко, което написах по-горе, важи с пълна сила и за следващата щастлива сеславска история. Кой може да познае коя е тази страхлива, несоциална и едноока кучица, която с пръст не можеше да се пипне? Винаги заставаща някъде по средата, за да се чувства по-защитена:




Да, LKK , това е Миси, на която ти помогна да си има дом, диванче, семейство и приятели. Ако не беше LKK , която осигури нейното обучение и социализация, тази кучица не би имала никакви шансове за дом. Вече сте виждали "домашни" снимки на Миси, сега ви пускам най-новите, които стопанката ѝ Анджелика е изпратила на Соня. Заедно с дълго писмо, в което обяснява как в началото Миси е била доста предпазлива и затворена, но вече няма и помен от това. Жената има още едно куче, с което нашата хубавица се разбира прекрасно, само дето го е поизбутала от лидерската позиция . Обича големите разходки и игрите /как няма, след толкова месеци в клетка/ и сладкия сън след това. Не обича котки и колоездачи, но това го изразява само с лай. А вече се изявява и като социализатор - стопанката ѝ е взела временно две кучета от приют, много страхливи и изстрадали. Те веднага са се залепили за нашата Миси, и много бързо са се адаптирали към човешките порядки. Представяш ли си, LKK , твоята подопечна Миси, която беше толкова страхлива и неконтактна, сега преподава социализация и добри обноски на други кучета?
Стопанката ѝ пише, че нашата кукла е номер едно - и за гушкане, и за храна, и на леглото, а тук се криеше зад другите кучета... С една дума, много се разприказвах, ето ги новите снимки, а за LKK - поредного голямо БЛАГОДАРЯ :



- след дългата разходка - на мекото легълце.

[LKK]

:Много се радвам за Миси. Жана, големи благодарности на всички, помогнали на Миси и на други кучета!

[Nort2005-2]

LKK , благодаря ти за добрите думи, и за помощта ти, разбира се!

А сега имаме нови снимки за Мърфи, Джеси ѝ ги изпраща с много благодарности . Прави си момчето големите разходки, след това си подремва на мекото диванче. Има си така мечтаното спокойствие и бързо забравя тревогите и лишенията от предишния си живот:

[Nort2005-2]

Нали помните Скай? Безкрайно доброто куче, уредило се в Сеславци след сигнал от собствената си баба - поредното куче, оказало се в общинския приют по желание на собственика си...
И докато бившата негова баба си живее щастливо живота в панелката, с българската си пенсия в портмонето, милият Скай направо си го тормозят в Австрия - то не са разходки, не са безкрайни изморителни игри, а сега виждаме, че го използват и като бавачка! Да виждате на снимката родители? Няма ги, оставили са Скай самичък да наглежда бебешоците . И явно, че не му е за първи път, защото, както виждаме, нашето момче се справя със задачката и държи ситуацията под контрол.

- е много са сладки!

[Nort2005-2]

tkusa , ето я поредната нещастница, която ще дължи живота си на твоето добро сърце .
През лятото, в най-горещите дни, я видях в Сеславци. Много добро куче, въртеше опашка и раздаваше въздушни целувки през решетките... Следващата седмица вече я нямаше, помислих, че са я върнали на нейното си място.
Но се оказа, че кучето е преместено в общински приют - Богров, защото била прибрана "по сигнал", от пред една сергия с дюнер. Милата душица, там поне е била нахранена, все някой ѝ е давал по нещо. Но кучемразците са знаели как да се отърват нея...
Явно не е успявала да се пребори за полагащата ѝ се храна, и е започнала да слабее. Няма да изкара много така, затова със Соня решихме тя да е следващото куче на вълшебното диванче. Там кучинка ще се успокои, ще се позаглади и със сигурност ще доживее да се види в собствен дом.
Вече я обезпаразитихме, ваксинирахме и научихме да върви на повод! А тя е толкова сладка и благодарна, единственото, което иска, е легло, храна и човешко присъствие, наистина! Не е "досадна", досега е направила само две бели и все едно, че е друго куче - вече не се свива по ъглите и не трепери от страх.
tkusa , ето я първо момата в общинския приют:





А вече куклата си има диванче и дворче, благодарение на tkusa :









- снимка като картинка


Сега вече, след като е на топло и сигурно място, ни остава само да чакаме Соня да намери истински дом на момиченцето /няма име още/.

[tkusa]

Ох, сладка тя, на ме все хубавици ми се падат, но тази направо изрисувана. Пък и позира, направо за изложба. За име, ако може София - Софи и голяма целувка на момата.

[Nort2005-2]

tkusa, Софи има малък, надявам се, проблем - от вчера е с разстройство. Милата, явно много ѝ дойдоха хубавите неща наведнъж - най-вече редовното хранене. Хем казах на приемната стопанка строго да спазва дажбите и да няма хранителни глезотийки, но явно жената не е устояла на нашата чаровница. Днес сутринта занесох лекарство, стискаме палци по-скоро да се оправи момиченцето.

Иначе за кучетата в Екото - има и добри, и не чак толкова добри новини, а аз изоставам с отразяването.
Например, тази седмица чаровницата Паолина беше осиновена от Лиза /Грахче/ - един страхотен човек, през годините помагала и на други сеславчета. Видяха се и се харесаха веднага, това си беше точно любов от пръв поглед. Паолинка, с ново име Чуши, е успяла да заплени и мъжа, и децата на Грахче, даже с котката им няма никакви проблеми. Милото кученце е прекрасно, много добро и безпроблемно, но сума ти време престоя в Сеславци, без да я хареса никой. Обаче всяко зло за добро в нейния случай, защото явно това е нейното семейство.
Чуши живее в къщата и всеки ден прави по две големи разходки със стопанина си. Ето и снимките, от които струи обич и радост:








И нови снимки на Рози и Лили /сега вече Мара/. Мара беше много тъжна в Сеславци. Историята ѝ е следната: заведена е от "спасители" във вет. кабинет, имала е травма на едното краче. Но я зарязали там, спрели да плащат и ветеринарят се обадил на д-р Нейков /директора на Екото/ да отидат да приберат кучето. Кучицата е била с някаква парцалива превръзка и рана на крачето. Раната зарастнала, но тя куца с това краче.
Рози я е водила в клиника за снимка и консултация. Куцотата ще остане, но поне вече болката я няма. Кучето е спокойно и щастливо. Няма никакви поведенчески проблеми, пази чисто вкъщи, добра и послушна е. Миналата седмица се видяхме и си направихме една хубава разходка. Ето снимките:






Да са живи и здрави осиновителите и двете кучици, много щастливи години им пожелавам, и да се обичат много и да се слушат!

[Nort2005-2]

Кучето Лина, едно от набедените за супер агресивни бездомничета в Малинова долина, заловена и очакваща смъртната си присъда за убийството на човек... Продължавам да си мисля, дали наистина тези нещастничета, които прибраха от района, за да го "разчистят", са виновни за трагедията там. Защото знам от живеещи в квартала, че наблизо е имало полигон за обучение и тренировки на "бойни" кучета, каквото и да значи това.
Ето снимки на Лина от лятната ѝ ваканция със семейството. Ако не беше Соня , Лина и нейните приятелчета отдавна щяха да са на небето... Първите две снимки са от клетката в Сеславци:









- а тази снимка ми е любимата

Обичана и обичаща, весела и щастлива. Дано е забравила вече боклуците, подритванията, стрелбите и преследването, примките и ужаса от клетката, мъчителното очакване нещо да се случи. Дано са живи и здрави дълги години, и да се сещат да изпращат по някоя снимка...

Добавям и една снимка, която вече съм ви я показвала, но нищо, да ви я припомня:

- послушна и спокойна, с приятелите си - куче и коте . Не е като на бетоновия възел, нали?

[Грахче]

Много готина кучица, дребосъчка с много характер, пази, вълнува се, голяма компаньонка и с много набито око за хората - кой е наш човек, кой е чужд: всичко й е ясно от пръв поглед.

Страхотно момиченце, ще си бъдем дружки, надявам се за дълго :-)

[Nort2005-2]

Грахче , супер, дано Чуши се спогоди и с габровските приятелчета! А представи си тази енергийна бомбичка как е живяла 7-8 месеца в клетката - то горкото се мяташе като риба на сухо. Но иначе беше командаджийка де, респектираше групата, без да ги хапе, и командваше парада .
А сега искам да ви помоля за помощ - две от кучинките, на които търсим дом, спешно се нуждаят от приемен такъв, или от средства за настаняване в хотел.
Това е първата кукла - Фения:



За нея има сигнал, че е агресивна?!? Затова много бързо я преместиха в Богров. Кучицата не слиза от покрива на къщичката, защото явно някое друго куче я тормози. А как се качва там, кога пие вода и кога се храни, не зная. Въпрос на не много време е да се пренесе на оня свят, случвало се е и това. Ние имаме много кучета в клиники и хотели, нямаме възможност да я поемем. А тя е много мила, гальовна и добричка, обича целия свят, и е съвсем младичка, животът е пред нея, ако дочака новия си дом.

Другата кукла е тази бяла красавица - Джона, която също живее на покрива, в Сеславци. Тя поне слиза за храна и вода, виждала съм я, и веднага пак скача на покрива. Обаче пък има кожен проблем и там надали ще се справи с това. Само с едно оче е, също като Миси / LKK / , но това не я прави по-малко пленителна . Много е добричка и тя, много спокойна. Нуждае се от приемен дом или платен такъв, където да се третира с необходимите лекарства. Ето я и Джона:



Моля ви, харесайте си Фения или Джона, помогнете им, за да отидат и те в щастливия раздел. Без вашата помощ може и да не дочакат своя дом...

[Nort2005-2]

Докато Фения и Джона чакат някой да им помогне с приемен дом или хотел, ще ви запозная с още две сеславски кучета, и двете - бивши сеславчета, и двете домашни преди това, със стопани...
Първият нещастник е Борис, даден от стопаните му на Екото - от квартала им са били взети няколко бездомничета за кастрация, та хората "използвали" да се отърват от Борис...
Кучето беше изключително стресирано, и как не - на десетгодишна възраст му се наложи да промени коренно начина си на живот - затворен с още шест непознати кучета в клетка, на непознато място, при непознати хора, по-точно без хора. Освен това Борис си носеше и "наследството" - сплъстен и мръсен, с безброй много паразите - вътрешни и външни, и вследствие на това - с една голяма мокра рана в долната част на гърба. И с нокти, които почти не му даваха възможност да се движи, и му се брояха ребрата. Прекрасни стопани е имал, няма що!
Обезпаразитихме го, ваксинирахме го, излекувахме раната, преместихме го в кучешки хотел. Слава богу, Борко беше харесан от семейство в Германия. Подстригахме го, накиприхме го, и старото момче замина. Той е много добро и спокойно куче, обича хората, без да им досажда, и съм сигурна, че годините, които му остават, ще си ги изживее кротко и достойно - дано повече кучета имат неговия късмет /за което ние даваме всичко от себе си, за да се случи/.
Ето историята на Борис в снимки. Първите две - от сеславския му престой. Мърфи , на едната снимка зад Борко, на покрива естествено, е Джеси, те поживяха заедно няколко месеца:



Ето го, душата, колко е послушен, докато го подстригват:





- това остана от "скафандъра" на Борко.

И ето какъв красавец се показа изпод сплъстената козина:



Сега Борис живее в Германия, има си истинско семейство и няма грижа за нищо. И дворче си има:



- милото деденце, дано живее по-дълго, има защо - сега е щастлив.

Това беше историята на Борис, изпратен в общинския приют от старите си собственици. Утре ще продължа и ще ви покажа едно друго домашно куче, също оказало се в Сеславци.

[Nort2005-2]

В Сеславци какво ли не вижда човек... Ето и поредният абсурд от преди няколко дни:



- женско куче, домашно, гледано на синджир.

Та този нещастен скелет бил даден от "стопаните" си за кастрация. И искали да им се върне, защото много си го обичали?!?
Повечето от потребителите на този форум знаем, че улично куче не би могло да изглежда така - все ще се намери някой да му подхвърли нещо, то ще си открадне някаква храна, или ще си изпроси.
Но нещастните домашни нямат тази възможност. Ако синджирът е по-извехтял, и оградата е по-скапана, или въобще няма такава - кучето се спасява, "бяга" и се храни. Но тази кучица явно много старателно е била вързана.

[bushkata]

Не може ли някое НПО да се "самосезира" и да иска закона да се заеме с тези стопани? Това е страхотна жестокост!
И как точно ще кастрират кучето - то няма да оживее, а едва ли в Сеславци ще го охранят първо...

[rodegunda]

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

[Nort2005-2]

rodegunda, в 15 November 2013 - 07:06 AM, написа:

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

Лошото беше, че кучето беше доведено от екипа на Васил. А той е най-големият кретен от всички ловци, които са работели някога в Екото. Работи от самото създаване на предприятието, вече е в пенсионна възраст, а не го махат. И изпитва неистово удоволствие да казва "не", когато го попитаме за някое куче дали си го "чакат". Случвало се е много пъти да шофираме след него и да виждаме, че ги пуска на улицата и съответното куче никой не го чака.
Но това точно куче наистина се оказа, че има "стопани", които живеят във фургон, а кучето е вързано на синджир. "Откупихме" животинката, доста скъпичко, защото се оказа, че "много си го обичат". Кучанката е много изплашена, щрака със зъбки и не зная как ще се справим с този случай. Но наистина не можехме да не реагираме, защото в този си вид, след операцията и в мръсотията на синджира, сигурно нямаше да оживее.
Настанихме Сара, така се казва кучицата, в хотел. Там тя ще има храна и вода, и покрив над главата си, дано има късмет кучето. Според "стопаните" е на 4 години.
Зная, че хората тук си имат много кучешки и котешки грижи на главата, но все пак, който може, ще сме му много благодарни, ако ни помогне с някой лев. Имаме много разходи, които остават непокрити, а тежките случаи се трупат непрекъснато...
Ето я Сара, вече спасена от "любящите" ѝ стопани:





- тук ми прилича на Дългунчо, дано има неговия късмет.

Ето го какъв беше и Дългунчо, сега щастлив и дебел швейцарец:

[tkusa]

Пуснах парички за г-ца Софи. Дано и се е оправило коремчето, че манджата чака. Целувки от мен.

[Nort2005-2]

tkusa , Софи се чувства прекрасно. Освен, че си пази диванчето на живот и смърт, вече и се е позагладила, ребрата ѝ започнаха да изчезват , и как няма, като не се отделя от паничката си! Когато излиза от стаята, захапва паницата и я носи със себе си! Такова чудо не бях виждала, но всяко нещо си има има първи път! Нищо, че по пътя разсипва гранулите, обаче явно, че освен за диванче, цял живот си е мечтала и за паничка, милата животинка... Забравих си фотоапарата там, така че снимките ще пусна утре.
А сега една изненада: Мари! Не зная защо снимката е само една, но и на нея се вижда колко е спокойна и щастлива госпожичката. Тя отдавна е осиновена - има си топъл дом и две каки, които да я гушкат - какво повече му трябва на едно куче!
tkusa, момиченцата много, много ти благодарят !

- милата и нежна като цветенце Мари.

[Nort2005-2]

При нас нещата си вървят както обикновено - три пъти седмично дохранване в Сеславци, ваксини, снимки, с които търсим осиновители. Помагаме, колкото можем, като това ни коства много време /на практика цялото ни време/ и нерви, за парите да не говоря, но добре, че основните разходи ги поемат германките. Кучетата са много, страшно много, защото се опитваме да помагаме и в новия Богров, а там са 1000 ... , но спасяваме животинки и оттам. Сега ще ви разкажа историята на едно богровче, която започва някъде из прашните улици на едно столично гето.
Кръстихме я Мона. За първи път видях Мона в Сеславци - слабичка и много изплашена, кастрирана и с краста. Сгушили се бяха с още едно момиченце /Мери/, взети бяха от едно място - въпросното гето. Ловец - "любимият" ми Васил . Искахме да ги вземем двечките, защото с тази краста на улицата животът на Мона би бил ад, но Васил не разреши - чакали си ги хората, и край. Той винаги така ни отговаря, казвала съм ви, защото според него ние продаваме кучетата, богатеем, и това не трябва да се случва /да забогатяваме, иначе за кучетата не му пука въобще/. Аз затова и не ги снимах в Сеславци кученцата - след като няма да им търсим дом, няма смисъл и от снимки.
Но отивам след седмица в Богров, и какво да видя - сестричките преместени там! Т.е. Васил ни е излъгал за пореден път, сакън да не вземем да забогатеем . Мона и Мери бяха много изплашени и не помръдваха от ужас, но добре поне, че ги бяха сложили в отделна клетка. Ето ги двете момиченца, дето уж много си ги чакаха, пък се оказаха в Богров:



За два месеца успях да излекувам Мона, ползвайки указанията и лекарствата, осигурени от д-р Станкова . Кученцето напълно възстанови космената си покривка, козинката ѝ стана гладка и лъскава. Но междувременно се появи и друг проблем - Мона започна да слабее. В същото време сестричката ѝ пък напълня, очевидно тя изяждаше полагаемата се за двете храна, незнайно защо. Единственото, което забелязах, бяха две малки брадавички, които се появиха около устата на Мона, затова заведох кучанката за преглед при д-р Станкова:





Когато докторката отвори устата на Мона, веднага стана ясно защо кученцето не е могло да се храни - цялата устна кухина беше обкичена с брадавици - по небцето, под езика, отвътре на бузите, имаше чак и в гърлото:



Грозно и страшно нещо! И какво щеше да стане, ако кучето беше на улицата и нямаше да има кой да помогне? Това младо и добро животинче щеше да умре бавно и гадно от глад! И щеше да стане едно от хилядите бездомничета с нерадостна съдба, отишло на небето преди още да е пораснало даже...
Д-р Станкова упои Мина и изряза почти всички брадавици, изтече доста кръв:









След това ясно, че трябваше да взема Мона у дома - докторката каза да ѝ се дава в началото само мека храна, заради раните в устата. Отделих кучицата, за да се повъзстанови и да се позахрани. А то, горкото животинче, наистина се оказа, че само брадавиците са му пречили да се храни - първите няколко дни изяждаше по три големи консерви /по 1240г/ дневно, беше като една прахосмукачка, още от първия ден след операцията!



За седмица Мона се позаглади

и започнахме разходките

Само за два дни Мона се научи да върви на повод, като продължаваше успешно да се възстановява:













Нали е красавица? А беше като едно парцалче - жалко и нещастно, и никому ненужно.
А от днес Мона вече е в приемен дом в Германия, Соня се погрижи за това. Много мислих, преди да се реша да пусна нейната история в картинки - че току виж някой си я "познал" и си я заиска обратно, но не се стърпях, защото Мона ми е слабост. Освен това исках да споделя как от "нищо", с не много усилия, едно нещастно кученце се превърна в красавица. Ние, пишещите тук, ги знаем тези неща...

Между тази и тази
снимка има по-малко от два месеца време.

Ето и последните снимки на Мона на родна земя:



- Бъди щастлива, Мона, обичаме те!

[tkusa]

Това се казват новини - Софи е О.К. диванчето и купата с папо правят удеса, Мари при своите хора, наистина колко малко им трябва на душиците да са щастливи. Целувки на Софи.