При нас нещата си вървят както обикновено - три пъти седмично дохранване в Сеславци, ваксини, снимки, с които търсим осиновители. Помагаме, колкото можем, като това ни коства много време /на практика цялото ни време/ и нерви, за парите да не говоря, но добре, че основните разходи ги поемат германките. Кучетата са много, страшно много, защото се опитваме да помагаме и в новия Богров, а там са 1000 ... , но спасяваме животинки и оттам. Сега ще ви разкажа историята на едно богровче, която започва някъде из прашните улици на едно столично гето.
Кръстихме я Мона. За първи път видях Мона в Сеславци - слабичка и много изплашена, кастрирана и с краста. Сгушили се бяха с още едно момиченце /Мери/, взети бяха от едно място - въпросното гето. Ловец - "любимият" ми Васил

. Искахме да ги вземем двечките, защото с тази краста на улицата животът на Мона би бил ад, но Васил не разреши - чакали си ги хората, и край. Той винаги така ни отговаря, казвала съм ви, защото според него ние продаваме кучетата, богатеем, и това не трябва да се случва /да забогатяваме, иначе за кучетата не му пука въобще/. Аз затова и не ги снимах в Сеславци кученцата - след като няма да им търсим дом, няма смисъл и от снимки.
Но отивам след седмица в Богров, и какво да видя - сестричките преместени там! Т.е. Васил ни е излъгал за пореден път, сакън да не вземем да забогатеем

. Мона и Мери бяха много изплашени и не помръдваха от ужас, но добре поне, че ги бяха сложили в отделна клетка. Ето ги двете момиченца, дето уж много си ги чакаха, пък се оказаха в Богров:
За два месеца успях да излекувам Мона, ползвайки указанията и лекарствата, осигурени от д-р Станкова

. Кученцето напълно възстанови космената си покривка, козинката ѝ стана гладка и лъскава. Но междувременно се появи и друг проблем - Мона започна да слабее. В същото време сестричката ѝ пък напълня, очевидно тя изяждаше полагаемата се за двете храна, незнайно защо. Единственото, което забелязах, бяха две малки брадавички, които се появиха около устата на Мона, затова заведох кучанката за преглед при д-р Станкова:
Когато докторката отвори устата на Мона, веднага стана ясно защо кученцето не е могло да се храни - цялата устна кухина беше обкичена с брадавици - по небцето, под езика, отвътре на бузите, имаше чак и в гърлото:
Грозно и страшно нещо! И какво щеше да стане, ако кучето беше на улицата и нямаше да има кой да помогне? Това младо и добро животинче щеше да умре бавно и гадно от глад! И щеше да стане едно от хилядите бездомничета с нерадостна съдба, отишло на небето преди още да е пораснало даже...
Д-р Станкова упои Мина и изряза почти всички брадавици, изтече доста кръв:
След това ясно, че трябваше да взема Мона у дома - докторката каза да ѝ се дава в началото само мека храна, заради раните в устата. Отделих кучицата, за да се повъзстанови и да се позахрани. А то, горкото животинче, наистина се оказа, че само брадавиците са му пречили да се храни - първите няколко дни изяждаше по три големи консерви /по 1240г/ дневно, беше като една прахосмукачка, още от първия ден след операцията!
За седмица Мона се позаглади
и започнахме разходките
Само за два дни Мона се научи да върви на повод, като продължаваше успешно да се възстановява:
Нали е красавица? А беше като едно парцалче - жалко и нещастно, и никому ненужно.
А от днес Мона вече е в приемен дом в Германия, Соня

се погрижи за това. Много мислих, преди да се реша да пусна нейната история в картинки - че току виж някой си я "познал" и си я заиска обратно, но не се стърпях, защото Мона ми е слабост. Освен това исках да споделя как от "нищо", с не много усилия, едно нещастно кученце се превърна в красавица. Ние, пишещите тук, ги знаем тези неща...
Между тази

и тази

снимка има по-малко от два месеца време.
Ето и последните снимки на Мона на родна земя:

- Бъди щастлива, Мона, обичаме те!