[tkusa]

Това се казват новини - Софи е О.К. диванчето и купата с папо правят удеса, Мари при своите хора, наистина колко малко им трябва на душиците да са щастливи. Целувки на Софи.

[Nort2005-2]

tkusa, в 25 November 2013 - 08:25 AM, написа:

Това се казват новини - Софи е О.К. диванчето и купата с папо правят удеса

tkusa , абсолютно вярно е това. Да припомня как изглеждаше Софи, когато я изведохме от приюта в началото на месеца:

- наистина ѝ се брояха ребрата.

За три седмици спокоен живот и редовна храна Софи се е превърнала в едно доволно и жизнерадостно куче, преливащо от енергия. Непроменени са останали само обичта ѝ към хората и безкрайната ѝ доброта. Идеалното домашно куче - това е Софи, дано късметът не я напуска никога вече. Ето я гушлата:

[lingo diesel]

Познат търси, колкото може по едро женско[кастрирано] куче за пазач на вилата ,до 3-4 годишно.Ще седи пуснато из двора но проблема е че ще е само през повечето време на деня.Ако има някоя подходяща мацка ..?

[Nort2005-2]

Подходящи мацки има много, със сигурност. А в новия приют в Богров има даже пет пъти повече. Най-добре е човек да отиде на място и да си избере подходящо куче.

[Nort2005-2]

Нали помните нежната Фения, която живееше на покрива?

- това беше нейният начин да оцелее.

Но благодарение доброто сърце на Gven , малкото съкровище вече е на топло и безопасно място - настанихме я в малък домашен хотел, където е с още четири кучета. Фения вече е спокойна и сигурна в бъдещето си, може без напрежение да се нахрани и наспи. Така - докато си намери нов дом и стопани. От името на Фения всички ти благодарим, Gven !

Ето я сега куклата:

[Nort2005-2]

Още снимки на сеславчета с късмет, които спокойно изчакват новите си домове. Късметът за тях се олицетворява с tkusa , LKK и Петя . Благодаря ви, момичета! Онзи ден направих снимки на кученцата - те изглеждат прекрасно, весели са и усмихнати.

Ето го момичето на tkusa - Ниша, която вече не носи паничката си за храна навсякъде, спокойна е, че няма да остане пак гладна и да се върне в скелетоподобния си период. Много обича да се гали и не подбира - познати, непознати хора - раздава милувки и изисква да ѝ се отговори със същото:






И Ники на LKK - и тя е от кучетата, обичащи целия свят. Много харесва разходките и игрите, изяжда си храната до зрънце, и раздава целувки наред. Трудна е за снимане, но след дълга разходка все пак се получава нещо:






А това е новото куче, което Петя взе у дома си. Милата Амбър е с отрязана опашка /наложило се е, след като е била жестоко нахапана от други кучета/ и раната не иска да зарастне. Кучицата е много мила и уравновесена, дано не създава проблеми, защото Петя има бебе. Ето я Безопашкова:





Благодаря ви, момичета, за помощта! Вие дарявате живот на бедните същества, и това със сигурност ви прави наистина щастливи!

[Nort2005-2]

Не мога да не споделя новите снимки на Дино - "краставицата", както му казваха докторите от "Амивет". Писала съм ви за него, но пак да припомня историята му. Дино беше най-обикновено улично куче, добро и общително, на година-две, прибрано за кастрация в Сеславци, след което щеше да бъде върнат обратно на улицата. Но видяхме, че има наченки на кожно заболяване, изследванията показаха демодекоза. И тъй като знаехме колко мъки ще трябва да понесе на улицата с това заболяване, го "осиновихме". Настанихме го в чудесен приемен дом, лекувахме го по предписана от доктор схема и точно когато мислехме, че вече е излекуван, крастата избуя наново, с пълна сила. Настанихме го в Амивет и зачакахме. Междувременно Дино беше отслабнал много - хем ядеше като за двама. След 3-4 месеца, слава богу, козинката му започна да расте, пробите бяха вече отрицателни, само дето до последно тук, в България, кучо си остана много слабичък, да се чуди човек какво ставаше с всичките тези калории, които изяждаше. Докторите ни предупредиха, че има такива кучета, които са със слаба имунна система и никога не могат да се преборят окончателно с крастата - ту я има, ту я няма, просто стопаните трябва да са готови за рецидив. Междувременно да кажа, че Соня му беше намерила дом на Дино и хората търпеливо изчакваха неговото пътуване. Преди година и нещо и това се случи - слабунчото Дино замина при осиновителите си - вече с козинка, малко опърпан, но пък той е толкова любвеобилен, че няма как човек да не отвори сърцето си за него. И чудото на Дино продължи - в семейната среда Дино /с ново име Кено/ се възстанови на 100% - качи килограми и е здрав като скала - няма никакви кожни или други проблеми. Е, останал е същия лакомник, както беше в България, но там поне не хаби материала . И така, да обобщя - преди година и половина Дино имаше краста, а сега - любящо семейство и приятели! Преди година и половина Дино го очакваше къс и тежък живот, с ужасен край, а сега го очаква какво - целувки, прегръдки и много игри с приятелите. Живот, какво да се прави, дай боже да има повече щастливи животинки. Което обаче не се получава само с "лайкване" и "споделяне", и героични писания... Но това е друга тема, не за тук. А сега - историята на Дино в снимки:

- в Сеславци, болен и нещастен.


При постъпването си в "Амивет", след като веднъж вече се беше уж излекувал:




Следващите снимки са от Германия. Вижда се как Дино става все по-красив и по-щастлив:


Ето ги и най-новите снимки, от този месец:

- Дино обожава стопанката си.

[tkusa]

Пуснах парички за Софи. Момата се разхубавява на това диванче, може да не я позная следващия път. Много целувки от мен.

[Nort2005-2]

tkusa, в 15 December 2013 - 04:22 AM, написа:

Пуснах парички за Софи. Момата се разхубавява на това диванче, може да не я позная следващия път. Много целувки от мен.

Благодаря ти, tkusa , и Софи ти благодари. Тя е едно съкровище, което щеше да си отиде безименно и безславно, и ненавреме от този свят, ако ти не я беше подпомогнала.
И останалите кучета, които имат конкретна помощ от добри хора, са добре - и Ники на LKK , и Фения на Gven , и Амбър на Петя . Тези кучета със сигурност ще дочакат истинско семейство и топъл дом, защото вече са на безопасно място, благодарение на изредените по-горе добри феи .

А сега имам време, за да ви разкажа историята на едно сеславче, минало през двугодишни перипетии, докато дойде времето да отпусне спокойно сърчицето си /в буквалния и преносния смисъл/, а с това и ние да си отдъхнем щастливо.
Видяхме Зизу за пръв път точно преди две години, в Сеславци:

Веднага след кастрацията започна кърваво разстройство, повръщане и температура. Лекувахме я там, в клетката, заедно с ветеринарния техник - антибиотици, витамини, хубава храна. Беше си цяло чудо, но Зизу оздравя. За да не лепне пак нещо, преди да сме я ваксинирали, я изведохме на хотел:

Момичето стоя там няколко месеца, но беше много тъжна и при първата отдала ми се възможност, я прибрах при мен:



Зизу беше едно прекрасно и безпроблемно куче - мила, добра, послушна, винаги чистичка, не прави пакости. Малко повече от година живя у нас, след което отиде при Петя . Снимки от първата им среща:





И при Петя Зизу е била перфектна. Петя има малко бебе и Зизу е била изключително внимателна и мила с него. Въобще, куче-мечта.
Когато дойде времето Зизу да замине за Германия, на нея не ѝ се тръгваше. И Петя беше склонна да я остави при себе си завинаги, но решихме, че след като ѝ е излязъл късмета в Германия, нека да е там, пък ние тук имаме хиляди други, които имат нужда от нашата помощ. И Зизу замина за приюта на организация, където са намирали домове на много други наши кучета, напр. там беше и Джеси, на когото помогна Мърфи . Ето снимки от изпращането на Зизу, никак не ѝ се тръгваше :







Зизу пристигна благополучно и инфото за нея беше, че веднага е станала любимката на персонала. Но първоначалният медицински преглед е показал, че нашето момиче има сериозен сърдечен проблем - порок на сърцето, най-вероятно вроден. Кръвта се смесва и т.н., докторите знаят подробностите. Тя нямаше никакви външни симптоми за сърдечно заболяване, и ако не беше този рутинен преглед, никой нямаше да знае за това.
Междувременно кардиолозите, заедно с кандидат-осиновителите на Зизу, са взели решение веднага да се оперира, защото в противен случай животът ѝ би бил в голяма опасност и тя не би живяла дълго още...
Операцията се извърши в средата на м.ноември, в специализирана клиника, и беше успешна! След няколкодневния престой там, Зизу е отишла у дома си, при семейството, което я обича. Хората са платили за операцията 1500евро. Ето го нашето момиче в новия си дом:

- прекрасна е, нали?

Тъй като операцията е успешна, докторите са казали, че сега вече Зизу ще живее толкова, колкото би живяла, ако се беше родила със здраво сърчице. Все едно, че живее втори живот, а това не би станало, ако беше останала в България. Камък ми падна от сърцето и вече не ми е гузно, че я натоварихме в буса, въпреки че Зизу искаше да остане...
"Виновниците", за да има тази история щастлив край, са много, затова ще кажа само за Дора Тонева и Соня Митрева , и разбира се, самата Зизу, която с добротата си плени толкова много хора.

[Nort2005-2]

Онзи ден, вн навечерието на Коледа, Софи /Ниша/ е имала малко приключение. tkusa , спокойно, момичето е живо и здраво, но приемната ѝ стопанка за малко не е получила удар . Та прибира се жената от покупки и си влиза с пазарските чанти в кухнята, и какво да види: всичко, което е било по плота - съборено на пода - чинии, една тенджера с ядене, няколко чаши и разни други нещица, все едно е минал тайфун. А Софи я няма никаква, все едно се е изпарила. Започва търсене под масата и дивана, след това в двора, за всеки случай - няма я. А жената е много свястна и отговорна, просто е била на път да се побърка.
И чудейки се какво да прави в тази ситуация, чува тихичко шумолене, при това звукът идва от тавана някъде. Поглежда нагоре и какво да види - Софи /вече около 20-килограмово куче/ се е свила върху горните! кухненски шкафове, между шкафовете и тавана!
Как се е оказала там, един господ знае - дали не е вървяла по стените, като муха? В потвърждение на това са и изкъртените закачалки за кухненски прибори и кърпи, да се смееш ли , да плачеш ли...
Жената, как да е, я е придумала да слезе, скачайки първо в ръцете ѝ... С една дума, Софи е била много изплашена от нещо, и се е "скрила" на най-безопасното, според нея, място.
Естествено, че сега, по тези празници, страшното нещо са стрелбите - увеселителни, но особено за някои кучета, които вече са преживели истинска стребла по себе си, тези пукотевици са ужасни. А Софи е точно такова куче - вече стреляно. А пък защото е много мила, социална и доверчива, е стреляна много отблизо. За това ѝ приключение научихме случайно преди седмица, ето как стана това.
Приемната стопанка ми се обади, че на Софи ѝ е излязло на стъпалото отгоре някакво образувание. Отидох, видях го - малко по-голямо от грахово зърно, твърдо, кожата наоколо без никакви изменения, неподвижно. Заведох кучицата на другия ден при д-р Станкова и какво се оказа - сачма! От по-големите и силно деформирана, което значело, че е стреляна отблизо. Не се знае кога е станало това, но не е скоро, а сачмата е "мигрирала" и се е оказала на място, където да я забележим. И още една откри докторката, на коремчето. Що за идиот трябва да си, за да стреляш по животно, което иска да те прегърне? Нямам думи, за пореден път съм потресена от човешката жестокост.
И това прекрасно същество Софи след това пък щеше да умре от глад, въобще чудничка съдба, няма що!
Сега вече приемната стопанка ако излиза някъде по празниците, ще води и Софи със себе си, защото всяка тъпа пиратка връща милото кученце отново и отново към преживения вече ужас...
tkusa , благодаря ти, че помагаш да спасим това съкровище! А ето и снимките от премахването на сачмите:

[Nort2005-2]

Ще ви покажа снимки на няколко от осиновените наскоро сеславчета:

- Стиви - почти сляп, не е възрастен, много добро момче. Замина през лятото, вече е осиновен. В България шансовете му за осиновяване бяха нулеви - хем сляп, хем съвсем обикновен:





- спокоен и благодарен за спокойствието, за което си мечтаеше тук...


- Хенсън - палаво и енергично момче, преживяло вече едно несполучливо осиновяване тук, при баба на село. И добре, че го върнаха в Суходол, та да се погрижим за него и да му спестим доживотната верига. Сега живее в къща насред гората, в Австрия, и всеки ден "инспектира" със стопанина си поверената му територия :

- Хенсън в Суходол






- Фил - заминал преди две години. Не в първа младост, но добро момче, обявено за агресивно от поредния идиот-кучемразец. То всъщност нашите кучета повечето са такива... Първите две снимки сме направили, когато Фил беше в Сеславци, останалите са от дома му в Германия, с новото си приятелче:


 SCAN036.pdf (193.88K)
Брой сваляния: 22  SCAN037.pdf (169.28K)
Брой сваляния: 25


- Индия - тук набедена за агресивно куче, ухапало полицай ! А всъщност е мило и притеснително същество, завина за Германия през м.октомври тази година. Вече осиновена от чудесно семейство, има си и кучешко приятелче, и диванче - какво повече му трябва на едно куче? Първата снимка е от сеславския ѝ период:






- Тайсън - този дъртушко замина преди година, осиновен е миналия месец. Много мил, кротък и тих. Мечтите му бяха за вода, храна и легло, а сега освен това има любяща стопанка, топъл дом и двама приятели. Първата снимка е от Сеславци, той беше в карантинните клетки, където трябва да се изолират особено опасните кучета... :



- милото момче, да е жив и здрав още много години! Стопанката му казва, че той вече е напълно сляп, но се справя чудесно - проучил е вече подробно цялата къща и двора, знае кое къде е, обонянието му работи безотказно.


- и Жоди - куче от Студентски град, много добро, кастрирано и обгрижвано от добри хора там. Оказа се, че д-р Станкова я познава още от студентските си години... И това мило същество стана жертва на поредната антикучешка истерия - оказа се в Сеславци, с доживотна присъда. Изведохме я, беше година и повече време в хотел и приемен дом, докато и на нея ѝ излезе съсмета - преди десет дни замина директно за стопаните си в Германия:






- и накрая /за тази вечер, утре ще има още снимки/ - сеславчето Бъди. Поредното добро същество, оказало се недостойно дори за улицата... Но през месец май замина за приемен дом в Германия, осиновиха го през юни, а сега ни изпраща поздрави за празниците. Първата снимка е в Сеславци, втората - като домашно и обичано кученце:



Благодарности за всички, които помагат по някакъв начин на останалите без всякаква надежда сеславчета - те ви пожелават много успехи и усмивки!

[Nort2005-2]

Продължавам с Арти, заминал през м.май 2011г. От непотребно парцалче, стигнало кучешкото дъно /Сеславци/, той се превърна в любимото куче на едно германско семейство. Хората имат и котка, с която нашето момче е пръв приятел. Първата снимка е от Сеславци - там, където вероятността някой да го разходи, да му направи албумче във ФБ или да го забележи дори е почти равна на нула:

- никому ненужен.













- спи спокойно, мило момче, твоето щастие е и наше!


Да не пропусна и новите снимки на австрийчето Скай. "Поръчан" от стопанката си, екип на Екото го е взел от апартамента и ние бяхме в Сеславци, когато го доставиха там. Скай беше потресен, шокиран и ужасен от случващото се. Настанихме го в хотел, приемен дом и не след дълго той намери истинско семейство - с две големи човешки бебета, родители и кучешко приятелче. Пускала съм ви много снимки, от които се вижда, че общо взето там хора и кучета са на един акъл, в смисъл че купонът винаги е на мах ! Ето новогодишния поздрав на Скай:



Налага се момчето да си ляга рано, защото и купонжийската работа не е от леките, пък са се заредили празник след празник .


Идва ред и на щастливите снимки на Мона /Брадавицата, както си я наричаме/, преминала успешно през Сеславци, Богров и операционната маса на д-р Станкова . Гадните брадавици бяха започнали да я убиват, но всичко това вече е зад гърба ѝ. Публикувала съм много нейни снимки, така че сега ще я видите само в Германия - в приемния дом и с новата си стопанка, която току що я е осиновила. На тази снимка жената още не знае какво съкровище е Мона - мила, добра, послушна, гушкава, спокойна и чистичка:






Блубел - малкото съкровище от циганската махала, което беше в същия приемен дом, където беше Мона, и тя вече е осиновена, на снимката е със стопанката си:




В същия приемен дом е и късокракото сеславче Клинтън, което още няма нов дом, но приемната стопанка и къщата са прекрасни, а той толкова чаровен, че спокойно вече можем да не го мислим:

[Chita]

Nort,
Ти си като добрия вестоносец! Благодаря , че споделяш тези вълнуващи снимки. Желая ти щастлива Нова 2014 Година!

[Nort2005-2]

Chita, в 29 December 2013 - 02:36 PM, написа:

Nort,
Ти си като добрия вестоносец! Благодаря , че споделяш тези вълнуващи снимки. Желая ти щастлива Нова 2014 Година!

О, благодаря ти, Chita, дано Новата година е щастлива за всички "кучкари", тогава и животинките ще са добре!
А баш добрия вестоносец е Соня , защото тя завежда отдел "Международни осиновявания и контакти" в нашата дружинка, състояща се от двама човека и половина .
А аз продължавам, че много снимки са се насъбрали, много нещо:

Следва Бени - вече горд притежател на прекрасна стопанка, домашен любимец /друго куче /, диванче, играчки и сума ти още благинки. При него всичко се случи необикновено бързо - и харесването, и изпращането, и осиновяването. В Сеславци стоя по-малко от месец, голям късметлия наистина. Прибран е от улицата, след сигнал за агресия, а германската му стопанка не може да се спре да го хвали, и говори за него само със суперлативи, да не изрждам - най-такъв, най-онакъв... И не може да повярва, че кучето е пристигнало директно от софийския приют.
Но стига приказки, ето го най-кучето Бени /жълтото/:










- Джипси - тази дребосъчка /4кг/, в не първа младост, е била намерена в парка "Заимов" преди година и нещо почти замръзнала - обледена и неподвижна. Добра жена я прибира и с помощта на доктори и много лекарства и процедури успява да я върне към живота. Но дребосъчката, явно изхвърлена домашна, проявя "характер" - хапе. Спасителката я задържа половин година при себе си, пуска обяви за намерено куче и за евентуални нови осиновители, но след като Джипси прави и микроспория, това прелива чашата и жената подава сигнал до Екото - помощ, хапещо куче, елате го вземете. Не променя решението си дори когато д-р Нейков ѝ казва, че този дребосък няма да оцелее и седмица в приюта. Решихме да опитаме ние - стопанката се съгласи да я задържи, докато излекуваме гъбите. И господи, видях с очите си как жената си имаше специални дебели кожени ръкавици, които слагаше, преди да пипне малкото дяволче - било за да ѝ сложи повода, или да я държи, докато слагаме лекарството за гъбите. И това в апартамент, повече от шест месеца след прибирането на кучето там!
Та излекувахме Джипси, Соня ѝ намери дом и я изпратихме. Две семейства в Германия се мъчиха с нашето цигане и не се справиха. Работата стигна до а-ха, да пътува обратно момичето, но в последния момент се явиха трети кандидати, които решиха да дадат пореден шанс на Джипси. Хората имат слабост към дребосъчести кученца, и искат да я спасят на всяка цена. От два месеца е в техния дом, и слава богу, казват, че горе-долу се справят, и са с намерение да изтърпят всичките ѝ магарии. Освен всичко, кучицата е и на Римадил поради болки в крачката /сигурно последствие от адското измръзване тук/. Но според новите стопани е станала по-спокойна и малко по-сговорчива. Ето нови снимки на това изстрадало животинче /със синята кърпа/ в последния ѝ дом. "Ако можеха да говорят..." какво ли щяха да ни разкажат?

[Nort2005-2]

Продължавам, сега или никога .

Две геройчета от прословутата Малинова долина, от много добрите петнайсетина кучета, които успяхме да спасим оттам.

- Нети - публикувала съм нейни снимки. Много добричка, мила и красива. Вече повече от година е в германския си дом, обичана и обичаща, стопаните не могат да я нахвалят:





- има си и котка, съжителстват без никакви проблеми.


- Жокер - още едно сеславче от Малинова долина. И за него съм ви писала, това са нови снимки с осиновителите му. Млад, весел, игрив, щастлив и енергичен, обичан, нахранен, разходен, сигурен в бъдещето си - това е Жокер сега, дай боже всекиму. А в София мечтите му стигаха до някой и друг кокал /без месо/, пък и го забъркаха в онази гадна история, после Сеславци, животът му беше "на кантар"... Дано е забравил всичко това:

[Nort2005-2]

Накъсвам инфото в отделни постове, защото предиобед ни спря тока, и щях да се гръмна, сума ти писаници ми изчезнаха.

Следват снимки на Жоси. Кратко, точно и ясно - момичето в Сеславци, където не спираше да плаче, докато има хора около нея, неистово се стремеше да привлече внимание, и най-вече да намери кой да я гушка. Е, вече има до себе си такъв човек, няма как да не бъде щастлива и спокойна:




И един откачалник, Мико - много стреснато и страхливо куче, стигащо до истерия, и щракащо със зъби, естествено. Без никакви шансове за дом и стопани. Но пък красив и чаровен. Направихме снимки, ваксинирахме /не ме питайте как, страшничко си беше/, описахме го с всичките му кусури, и зачакахме.
Соня се свърза с жена в Германия, която осинови преди време друго трудно куче, а и има слабост към такива косматковци, и я помоли за приемен дом. Получихме ОК и Мико замина. И за това не ме питайте как - имах чувството, че ще превозваме бенгалски тигър - в специална клетка, със специална хранилка и постелка, то беше чудо на чудесата. Не ме питайте и как го вкарахме в клетката - имаше много екшън , но успяхме.
Сега ви го показвам момчето как прави първите си стъпки на немска земя:





- и още първата вечер си е легнал в леглото!

Приемната му стопанка го е държала цяла седмица в къщата, за да не забегне нанякъде, след това полека-лека в двора с нейните две кучета /едното е българче/. И Мико е започнал да се поотпуска, лека-полека, разрешил е да бъде гален и воден на повод .
И се е стигнало дотам, че май временният дом ще му стане постоянен , а дано, за да не го мислим повече и този юнак. Ето още снимки на Мико и компания:


-Мико/този от лявата страна/ с първите две кучета в дома;

- тримата приятели след дълга разходка в гората;

- Мико в очакване на нещо вкусно ;

- Мико обича да си поспива, явно наваксва от софийския си период;

- Двете приятелчета на Мико си имат даже и кола, скоро очаквам подобна снимка, но да са се подредили и тримата .


- А това е Мерлин, точно стопаните му си го взимат от приемния дом. Като го знам какъв е енергичен и игрив, голямо тичане и игри го чакат малчугана от снимката:

[Chita]

Разбира се и Соня. Имах честта да се запозная с нея по времето, когато помагаше на Пернишкия приют. Соня

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 15 November 2013 - 07:44 AM, написа:

rodegunda, в 15 November 2013 - 07:06 AM, написа:

Буш, като гледам, тя вече е кастрирана.
Няма ли как да не се връща на тия "стопани" с предтекст, че проявяват жестокост?

Лошото беше, че кучето беше доведено от екипа на Васил. А той е най-големият кретен от всички ловци, които са работели някога в Екото. Работи от самото създаване на предприятието, вече е в пенсионна възраст, а не го махат. И изпитва неистово удоволствие да казва "не", когато го попитаме за някое куче дали си го "чакат". Случвало се е много пъти да шофираме след него и да виждаме, че ги пуска на улицата и съответното куче никой не го чака.
Но това точно куче наистина се оказа, че има "стопани", които живеят във фургон, а кучето е вързано на синджир. "Откупихме" животинката, доста скъпичко, защото се оказа, че "много си го обичат". Кучанката е много изплашена, щрака със зъбки и не зная как ще се справим с този случай. Но наистина не можехме да не реагираме, защото в този си вид, след операцията и в мръсотията на синджира, сигурно нямаше да оживее.
Настанихме Сара, така се казва кучицата, в хотел. Там тя ще има храна и вода, и покрив над главата си, дано има късмет кучето. Според "стопаните" е на 4 години.
Зная, че хората тук си имат много кучешки и котешки грижи на главата, но все пак, който може, ще сме му много благодарни, ако ни помогне с някой лев. Имаме много разходи, които остават непокрити, а тежките случаи се трупат непрекъснато...
Ето я Сара, вече спасена от "любящите" ѝ стопани:

IMG_1243.JPG IMG_1245.JPG

IMG_1248.JPG IMG_1256.JPG

IMG_1250.JPG - тук ми прилича на Дългунчо, дано има неговия късмет.

Ето го какъв беше и Дългунчо, сега щастлив и дебел швейцарец:

Дълг.1.jpg Дълг.2.jpg

Сара наистина се оказа с късмета на Дългунчо. Сега тя вече е щастлива германка - е, не е още дебела като Дългунчо, но то не е и нужно чак толкова .
Да благодарим на Соня за поредното спасено безнадеждно сеславче. Да са живи и здрави и всички останали, които обръщат някакво внимание на приютските кучета, защото това наистина е последният им шанс!
А сега - Сара, преминала през какво ли не, но добрала се до спасителния бряг. Вече ребрата са по-малко, нали?
И елхичка си има милата, и ушна марка за спомен...

Та така, някои сеславчета успяваме да спасим, въпреки че имат стопани. Нашенски парадокси...

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 29 December 2013 - 03:41 PM, написа:

Работата стигна до а-ха, да пътува обратно момичето, но в последния момент се явиха трети кандидати, които решиха да дадат пореден шанс на Джипси. Хората имат слабост към дребосъчести кученца, и искат да я спасят на всяка цена.

Днес получихме новогодишен поздрав точно от тролчето Джипси! Цигането /вдясно, най-тъмното кученце/ вече май се е предало, щом е разрешила да я маскират като джудже :

- три доволни и щастливи германски джуджета.

[Nort2005-2]

Нека предишната снимка

бъде новогодишен поздрав за всички приятели на сеславските кучета - тези, които осигуряват приемни домове или парична помощ за тези изстрадали душици.
Моля ви, не ги забравяйте и през новата година, те са толкова благодарни същества!
Поздрави и за малкото, но супер отговорни и сериозни доброволци, които разхождат сеславчетата всяка събота .

Специални поздрави и благодарности и за нашите швейцарски приятели Гергана и Беат Сен , които преди месец дариха на сеславчетата тон и половина висококачествена гранулирана храна, а преди седмица - 200 таблетки за вътрешно обезпаразитяване. Точно бяхме позакъсали с храната, и тяхната помощ дойде като манна небесна .

Нека 2014-та година бъде за всеки от вас по-щастлива и по-успешна от предишната, и бъдете живи и здрави!