[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 15 March 2016 - 09:25 AM, написа:

единия ден през миналата седмицата ни се събраха повече от 100км,

Разбира се, че съм изпуснала една нула.

През седмицата нямам никакво време - три дни за хранене, за което само пътуването ми е два часа, срещи и тел. разговори с разни служебни и други лица, все по кучешка линия, дом, семейство, моите кучета плюс още две сеславчета у нас, лудницата е пълна. Всичко това, обещавам, го пиша за последен път, за да не ставам досадна, но то е, за да не си помислите, че съм ги зарязала бедните душици. Докато има осигурена храна, ще правя всичко възможно тя да стига до тях. Между другото, някой дето стовари едни гранули в Сеславци, още стоят там непокътнати. Уж обещали да ходи човек да ги сипва на кучетата, но вече три седмици май оттогава никой не се е явявал.

Сега да ви се оплача. Нали се очаква в Сеславци да започне дългоочаквания ремонт. Затова постепенно са започнали да препращат кучета в Богров, за да освободят сградата. По време на ремонта в Сеславци ще останат около 50-60 кучета. В момента са 90, а преди тези преустройства винаги са били 200-220. Та сега, след като нахраним в Сеславци /Соня Митрева/и свършим там каквото има още, пътуваме и до Богров. За да видим как са сеславчетата, дали наистина са ги настанили в отделни клетки, по групички, както са си били в стария приют, да им сипем и малко гранулки. А как се радват, милите, явно оценят "жеста", че ги подкрепяме морално поне, а ние си плачем - абе луда работа. Единия ден с мен беше и MiraMara, тогава сипахме и последните чувалчета, дарени от Gensa. Разбира се, даваме и на съседните клетки, защото кучетата висят като циганчета по мрежата, и е много тъжно.

Сега ви пускам снимките, първо от сряда тази седмица, в Сеславци:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Муки]

NORD, смятам, че ние които ви поддържаме също сме много.
Злобарите просто са по- шумни и държат гласът им да се чува навсякъде и по всяко време.

А ние тихичко си четем и се възхищаваме на духовната и физическата Ви енергия толкова години да поддържате тази дейност.

Мисля, че всеки който чете тук и подкрепя, може да драсва някоя дума за подкрепа. Поне това.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, Муки, аз зная, че тук повечето хора ни подкрепят, затова и пиша. А и все пак трябва да има място, където да се видят наистина тези затворничета.

Сега обещаните снимки на сеславчетата, които временно са преместени в Богров. Дано доживеят да се върнат, а още по-добре преди това им се намерят и домове. За това разчитаме на Соня, дано. Вече изведохме доста по приемни домове, някои на хотел, правим всичко възможно да им спестим и този допълнителен стрес - местенето от приют в приют.
Тук, в Богров, хранихме с последните чувалчета на Gensa:
Първо една питоподобна сладуранка, която от три години е в Сеславци, живяла е в големи клетки с всякакви кучета и няма никакви проблеми, но там ги е страх и са я сложили в единична клетка. И то горкото живее, какво да прави, има ли избор:




- зарадва се, хапна си, дано доживее края на ремонта.


Ето още сеславчета, справят се, защото са си заедно по клетките, няма конфликти:



И още кучовци, които се зарадваха на храната от Gensa:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Gensa]

Поклон пред това което правите Ще се постараем и този месец да осигурим някое друго чувалче с гранулки за душиците :) Норт, ще се разберем допълнително, че щом ще ги местят и сеславчетата в Богров ще има нужда от още храна

[Nort2005-2]

Gensa , благодаря ти, наистина има нужда от повече храна. Защото започнахме редовно да храним и в Богров - повечето сеславчета вече са там. А от съседните клетки протягат шийки и надничат любопитни очички, няма как, и там трябва да сипем нещо... мъка. Така или иначе сме отишли дотам, колкото повече нахраним, по-добре. Екото осигурява по 400г средно за 1 куче на ден, но храната е еднообразна и с ниско качество. Соня вече дава по 2 тона висококачествени гранули месечно, като с тях храним и вече изведени от приютите кучета.

През тази седмица три пъти хранихме в Сеславци и един път в Богров, ето и малко снимки:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Тази седмица - пак същото. Три пъти бяхме при кучанките, радват се милите, похапват си. Доста от тях успяхме да преместим и настаним в домове, други отидоха в големия Богров, други още са в Сеславци. Въобще - време разделно. Побъркали сме се кое по-напред да направим. Ходим да храним и в Богров, и там се надбягваме с времето. Чух, че някаква журналистка дарила 10х.лв. на някакви жени, които спасявали кучета от Сеславци. Да знаете, че тези жени не сме ние. Ето снимките:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

tkusa, от миналата седмица Сиена - поредното кученце, на което ти осигури диванче и купа с топла храна, вече е в хубавата чужбина. Приемният дом за нея беше жизнено необходим, защото освен всичко друго, милата душа беше и с демодекоза... Така че твоята помощ беше наистина животоспасяваща. Ако можеше да пише Сиена, какво ли писмо щеше да ни напише - благодаря, благодаря, благодаря!
Благодаря и на Соня Митрева, която направи така, че нейна близка организация е поела там грижите за милото момиче Сиена - да е на топло и спокойно, без стресове и лишения, докато отиде при истинските си стопани. И така още малко, докато стигне до истинското си семейство.
За двегодишния си живот Сиена преживя много разочарования и тъга. От домашно кученце, до настаняването ѝ в приют Богров лично от стопаните - не можели да я гледат, защото много пътуват. Явно, че не е била обичана, защото децата не са си отнесли в приют, нищо че пътуват, намерили са начин да ги отглеждат. И така, Сиена се оказва едно от 1500-те нежелани кучета в Богров. Бяха я настанили в единична клетка, за да не се ошашави съвсем, но атмосферата си е все тая - лай, отчаяние и безнадеждност. Ето снимка от това време - все още здрава, чистичка и изплашена:



След два месеца видяхме, че Сиена е започнала демодекоза. Тя контакти с други кучета не е имала, но чудовищния стрес, който е преживяла да стане от домашно - приютско куче, е свършил своето. Срив на имунната система и пробив - сравнително безобиден, защото поне може да се лекува. И добре, че можем да разчитаме на tkusa - изведохме я в проверен приемен дом - с диванче, паничка, много топлина и адекватна грижа. Ето как я преместихме:



- беше се отчаяла милата, направо се беше предала.

Но след тримесечно лечение, спокойствие и грижи, Сиена се пребори и с крастата, и с депресията. От отпуснато и треперещо същество, тя стана една красива и жизнерадостна кучица:



- ново куче!

И така до миналата седмица, когато Сиена потегли за пореден път. Изпратихме я с много целувки:



- била е спокойна по пътя, милата, като че разбира, че е за добро.

Пристигнала е благополучно, нямала е проблеми с адаптацията на новото място. Засега е в приемен дом, но съм сигурна, че такова съкровище няма да чака дълго новите си стопани.

И аз да кажа - благодаря, благодаря, благодаря! tkusa, да ти се връща доброто, което правиш, умножено по сто!

[Nort2005-2]

На шести април - сряда.
Хранихме в Сеславци - 50кг и Богров - 40кг гранули /Соня Митрева да е жива и здрава/. В Сеславци на тази дата имаше 85 кучета, в Богров - около 1500.
От Богров взехме един дядко с кожен проблем, Соня май му е намерила осиновители. Много добро куче, за радост и средиземноморския тест му е отрицателен. Дано по-скоро отиде при неговите си хора.
А малко след като отидох в Богров, дойде един тъпанар, за да остави две бебета в кашонче - родени от домашната му кучка. Две момиченца, явно че е успял "да раздаде" останалите, мъжки по всяка вероятност. Горките кученца! От Богров отказаха да ги вземат, нямало къде да ги сложат, нямали условия. И този идиот ги понесе да ги захвърли някъде си. Беше без кола, явно вече са се научили такива кретени да паркират по надалече, за да не им се види регистрационния номер.
Обадих се на Соня, тя пое ангажимент за задомяването и аз ги взех. Малките изчакаха спокойно два часа в кашончето, докато свърша там, и вече цяла седмица са вкъщи. За тях - ясно, извадиха късмет. А следващите, които след няколко месеца ще роди въпросното домашно куче? Тъпанари, тъпанари, тъпанари, мразя ги такива хора! Заради тях и кучетата страдат, и ние страдаме, и аз страдам, не е честно така!

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Сега снимките и новините от осми април.
Както знаете, очакваме в Сеславци да започне така дългоочаквания ремонт. По време на ремонта там не бива да има кучета. Затова, освен другото, се надбягваме и с времето. Част от кучетата вече са преместени в Богров /слава богу, в отделни клетки/, други успяхме скоростно да задомим /Соня/, други са по приемни домове и хотели. Двама-трима човека сме и е много трудно, но сме решили всички сеславчета, които са социални, да бъдат задомени.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

На тази дата, единадесети април, кучетата в Сеславци са вече 80. Освен социалните има не малко и супер страхливи, които излизат от къщичките едва, когато ние се отдалечим. На тях няма как да помогнем. Аз имам едно такова вкъщи и едно, което вече три години държа на хотел, не бих могла да се ангажирам с повече.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Gensa]

Животинките изглеждат много тъжни, без желание за живот ,но...и аз да съм в клетка без движение без обич и аз ще съм такъв...нека поне имат една малка капка щастие - храна...Nort и останалите добри хора с които осъществявате щастието на животинките - ПОКЛОН.

[Nort2005-2]

О, Gensa , и ти си от добрите хора, които мислят за животинките и се грижат за тях. С част от стоте килограма гранули, които донесе през уикенда, дохранихме доста богровчета, ще публикувам снимки.
И много добре си разпознал по очите на затворничетата какво им е - безнадеждност и самота излъчват, нищо друго. Не очакват да се случи нищо, освен може би някой по-голям и по-гладен съкилийник да им вземе дажбата, може и да ги понабие... А те са сами там, притиснати до стената, няма на кого да се оплачат, кой да ги защити. По-адаптивните се справят, но има кучета, които въобще не излизат от къщичките, един господ знае кога се хранят и как оцеляват.
Това въобще е пълно безумие - 1500 кучета в един приют! Откъдето и да се погледне, няма как да бъде, както трябва. В Сеславци бяха 200 кучета, познавахме всяко от тях, можехме да ги следим за здравословни проблеми, по веднъж седмично и да се разхождат тези от тях, които имат желание за това. Те ни познаваха, очакваха ни, радваха ни се.
А в Богров наистина единственото, което можем да направим, е да дохраним колкото може повече от тях. И задомяваме, разбира се, но при този огромен брой, процентът на щастливците не е голям. Затова щастието, когато ги извеждаме от клетките, е толкова голямо, като в същото време се чувстваме безкрайно виновни към тези, които остават там.

Първо ще ви покажа снимките от миналата сряда. Зарадвахме доста животинки в Сеславци и Богров, раздадохме 100кг гранули, осигурени от Соня Митрева.
На последните няколко снимки се вижда клетка, в която сипваме гранули, а кучетата са се свили зад къщите и ни си показаха, докато не се отдалечим. Разпитахме и се оказа, че това са животинки на по 8-10 месеца, които като са толкова страхливи, няма да имат никакъв шанс за осиновяване. Нещастни души, родили се случайно, нежелани, така и ще си отидат, лоша работа.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Тази седмица зарадвахме доста животинки - и в Сеславци, и в Богров. Различната храна за тях е голяма веселба - хем по-вкусно, хем в повече. Повечето от стоте килограма на Gensa сипахме в Богров. Соня отново осигури достатъчно гранулки, за да няма гладни сеславчета.
Освен това извадихме няколко животинки в нужда, в приемни домове. Включително и една бабичка-дребосъчка, която никак нямаше да извирее в Богров.
Ето ги нашите юначета:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Нямам време да пиша и за щастливите вече кучета, но ето малко и за това:

- Мадиха, такава я намерихме и извадихме от градския приют. Крастава, та крастава. Не че там не лекуват крастите - наблюдавала съм, правят го. Но с нас става по-бързо, по-приятно и има перспектива за дом, това е сигурно.

Та тази кукла я заведох първо при д-р Станчева, за да потвърди диагнозата. След това - в приемен дом на Соня. И вижте я сега, след няколко месеца - излекувана, даже дългокосместа, а вече и с билетче за към бъдещия си дом:

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 03 January 2016 - 05:57 PM, написа:

Другото нещастниче, на което Коледа донесе късмет, е една слабушка, още няма име. Добре, че я взех, защото със сигурност нямаше да преживее студовете. В нейната клетка имаше само още две кучета, но тя отказа да се храни, явно се притесняваше от тях. В Богров е била само десетина дни. През седмицата ще се опитам да разбера откъде са я взели. Вкъщи се храни нормално, надявам се скоро да мога да ви покажа по-хубави снимки и на нея:

P1210948.JPG P1210950.JPG

P1220045.JPG P1220046.JPG

Дано Соня ги задоми по-бързо, че опашката от нуждаещи се е много дълга...

Нарекохме я Жули. Много изстрадало животинче, кой знае как и какво е преживяло за иначе краткия си живот преди това, тя беше около двегодишна, когато я взех при мен. Кожата ѝ беше в ужасно състояние, мислех, че е така от недохранване и мръсотия, но в "Амивет" поставиха диагноза демодекоза, при това генерализирана. Затова бях особено внимателна с нея. Но хубавата храна /Соня/, ивермектина и чистотата излекуваха Жули и вижте как "шугавото" куче се превърна в красавица:






Жули е едно прекрасно, безкрайно добро и благодарно кученце. Сприятели се с моите домашни животинки, не направи нито една поразия, докато беше у дома и няма как човек да не я обикне. Милото момиче вече е в Германия, под опеката на наша приятелска организация, и чака новите си стопани. Междувременно печели нови почитатели, всички там много я обичат.
Ето няколко германски снимки на нашето хубаво момиче. Минаха само две седмици, откакто се разделихме с нея, и все още много ми липсва:

[Nort2005-2]

Току що научих хубавата новина, че Жули вече има истински дом! Осиновителите са семейна двойка, без деца, живеят в къща с двор, жената не работи и нашата кукла никога няма да бъде сама. Каква по-хубава новина за Великден, Жули заслужава най-добрите стопани на света!
Та така: Богров - демодекозата - в приемния дом на доброволец /аз/ - в Германия, в приятелска организация - осиновена в истински дом! Всичко това продължи точно четири месеца. Малко ли е, много ли е, не зная, но си заслужава на 100% усилията и нервите .
Бъди щастлива, Жули, обичаме те!

[Nort2005-2]

Последните десетина дни - както обикновено. Три пъти седмично хранене, вече освен в Сеславци, и в Богров. Не само защото има доста сеславчета, прехвърлени там, а и защото сме решили и останалите богровчета /общо са 1500/, да изяждат поне по един килограм месечно от висококачествените гранулки на Соня. А как се радват, милите, можете да си представите, гранулите изчезват за секунди.
Иначе се надбягваме с времето, нали знаете, за да може по-малко сеславчета да останат за преместване в Богров. А това, за съжаление, ще бъдат най-страхливите, за тях нямаме решение.
В този период за няколко дни и Соня беше тук, обикаляхме с нея, направихме много снимки, дано това ѝ помогне за по-бързото задомяване на животинките.
Освен няколкото кучета, които отидоха при новите си стопани /Соня/, извадихме и една майка, много слабичка, с три бебета, и една бабичка с дълги уши.
С една дума, колкото можахме, направихме и това ни прави щастливи.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[tkusa]

Пуснах парички за следващия в нужда. Какво ми се е паднало този път?

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa, старая се диванчето да не остава празно, нуждаещи се душици - много...
След като в началото на м.април Сиена /която успешно се пребори със здравословните си проблеми/ потегли към мечтаната Германия, на нейно място настанихме Патриция.
Патриция е много сладка и добричка млада кучица, която беше преместена от Сеславци в Богров. Та в големия приют /1500 кучета/ беше харесана от едно семейство, искаха да я вземат за възрастните си родители в някакво село. Защото вече две кучета им били отровили там местните бандити, и кражбите продължавали, и така. Та тази безобидна и дребновата кучица си я бяха харесали за пазач. Без коментар. Бях там, докато се случваше това избиране и харесване и им казах, че няма смисъл, това куче ще е само поредното отровено, но хората си бяха решили, и това е. Добре, че бяха с новата си кола и не я взеха веднага, но казаха, че до една седмица ще си я приберат.
Изчаках 20 дни и никой не се яви, аз се интересувах най-редовно. След това я взех, с чиста съвест, и я настаних на хубавото диванче. Снимките са на полянката с цветята, защото Патриция много обичаше да стои на двора - почти по цял ден, а и тогава, през април, времето беше прекрасно. Ето я:



Междувременно, Патриция вече е в Германия, а онова семейство кандидат-осиновители ги няма никакви, така че явно са си намерили друго куче за селото.

А последното "късметче", което оставих на диванчето, е едно момиченце, на около десетина месеца, което е толкова нежно и притеснително, че в приюта нямаше да успее да преживее. Останалите кучета не го допускаха до храната, ей така, избутваха го. И то, горкото, ребрата му се брояха. Дано му е само това проблема и няма нещо друго. Сега усилено се захранва, още е много слабичко, но вече мога да го снимам, днес ще отида и ще направя снимки, на диванчето. Пак ти благодаря, tkusa, без теб тази слабушка не би имала шанс да се пребори за живота си.

Днес по-късно ще пусна и снимки от Сеславци и Богров, че много се събраха.

[Nort2005-2]

tkusa , ето го новото кученце, на което ти осигуряваш подслон с диванче и вкусни манджички !
Милото момиченце има апетит като за трима и усилено наваксва пропуснатите килограми. Освен това се оказа, че има и "богат вътрешен живот", така че и по този въпрос работим сега - усилено се обезпаразитяваме. Всеки ден се дават разни препарати, но приемната стопанка е съвестна и всичко ще бъде както трябва.
Не съм ѝ правила снимки в приюта, защото не ми се вярваше много да оцелее, а аз не обичам така - да снимам умиращи кучета. Но момичето се пребори, явно навреме сме се намесили. И сега е едно слънчево 8-9-месечно кутре, което се радва непрекъснато - когато е на диванчето, когато е на двора, когато си хапва, когато е на разходка - непрекъснато. Вече върви и на повод и въобще е много позивно същество.
Благодаря ти, tkusa , без твоята помощ това кученце не го чакаше нищо добро. А сега Соня ще може да му намери истински дом.