Имаме писмо от Лекси - сеславска кучица, не в първа младост, и съдейки по поведението ѝ - преживяла не малко по софийските улици. Една от многото, прибрана в Сеславци, защото народонаселението не иска да вижда кучета по улиците. Не че безобидна душица като Лекси може да навреди на някого с нещо, а просто така - на инат като че ли. По улиците може да има наркомани, бандити, сеещи зарази тълпи, пияни шофьори, но такива като Лекси - не! Те трябва да бъдат натъпкани по приютите и тихомълком, без шум и тревоги за народонаселението, да си отидат от този свят.
Но ние сме там, в Сеславци, и помогнахме на много кучета да започнат нов живот. Едно от тези кучета е Лекси. Когато дойде в приюта преди три години някъде, тя беше много наплашена, слабичка и проскубана. Но за няколко месеца се "заглади", поуспокои се, научи се да върви на повод. Е, не стана "мис приют", но поне вече си имаше няколко проблема по-малко - не беше ритана и гонена; хубава храна никога не свършваше /Соня

/. Ето я Лекси в Сеславци:
И така до деня, когато каза "сбогом" на приюта и замина за Германия. Пак благодарение на Соня Митрева

. Леле, добре че са тези германци, иначе такива изстрадали кучета като Лекси надали биха дочакали дом тук, знаете как е.
А преди седмица получихме и писмо от нашата хубавица, ето го:
"Здравейте, аз от десет месеца съм в рая, за който толкова дълго си мечтах в България! Добре съм! Единствения проблем, който имах беше, че трябваше да отслабна с шест килограма , по препоръка на личния ми ветеринар ! Но, благодарение на специалната храна за дебеланковци

и повечко разходки, се справих и с това. Е, все още малко ме е страх от силен вятър и блъскащи се врати, но и това ще мине. Но пък много обичам да се разхождам и да плувам! За рождения си ден /10.VII/ получих за подарък басейн, така че вече щастието ми е пълно!
Радвам се, когато вкъщи ни идват гости, но на кучешката компания не държа особено. Предпочитам човеците, и това си е! Вече съм с перфектен немски и разбирам всичко, почти винаги

.
Играя със стопанката си - нося ѝ топката, която тя ми хвърля, но само срещу целувка! Е, не съм шампион по бързина и ловкост, но колкото - толкова, и така ме харесват и много ме обичат.

"
Това мило писмо много ни развълнува. Съжалявам за проблемите, които сме създали на Лекси с тези наднормени шест килограма, но това да ѝ е проблема!
Много целувки от нас, мило момиче, бъди жива и здрава и много щастлива!