На няколко пъти предлагахме да намерим истински дом за Сеслава - не се съгласяваха, как можело така, те си я обичали. Безкрайно много пъти обяснявах как да обичаш, значи да поставиш кучето преди своите си чувства, и да избереш варианта, когато то ще живее по-добре, дори те да потъгуват, но не, не се получаваше. И че обичта не е само емоция, а отговорност, ангажимент и стопроцентова грижа, а не от време на време...
Разгеле, накрая проявиха разум - че това добро същество не бива да прекарва дните си на синджир, и животът да се изниже покрай нея - без големите разходки с любящото семейство, без игрите и ласките, без топлото легло, когато зимата фучи навън, без мекото диванче... Веднага направихме снимки на кучицата:






и след 5-6 месеца /т.е. сега, през февруари/, Лейди замина за Германия, при дружеството, което беше намерило семейство за нея.
В деня преди пътуването беше "голямото сбогуване" - всички служители в Сеславци се изреждаха да си вземат "сбогом" с нея, имаше и сълзи - видях ги, големи мъже подсмърчаха, и до последно се надяваха, че ще стане нещо и пътуването ще се отложи или провали. И добре, че най-големият противник на задомяването не беше на работа нея седмица, че като нищо щеше да легне пред буса, нямаше да се учудя

Като правило не досаждаме с искане на снимки - ако пратят, сме благодарни; по-важното за нас е да се осигуряват домове на кучетата. Но за Лейди /новото име на Сеслава/ предупредихме, че много държим на това, за да докажем, че наистина тя е по-щастлива като истинско домашно куче.
Ето първите снимки, от първата среща на осиновителите с Лейди:


Вижда се, че Лейди не страда нито за Сеславци, нито за нищо - тя е толкова социална и отворена към хората, че би се чувствала добре навсякъде, където е обичана; и хората са хубави.
След две седмици получихме и тези снимки, от дома на сладурката:






Вижда се, че Лейди е спокойна, щастлива и обичана. И въобще не тъгува за нищо, което е оставила зад гърба си - дъсчената къщичка, синджира и феновете, които ѝ се радваха само от разстояние. Това го видяха и разбраха хората в Сеславци, и се успокоиха, вече е мир.
Соня
