Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#5342
Публикувано: 11 November 2018 - 09:21 PM
#5343
Публикувано: 16 December 2018 - 11:43 PM
Сега ще ви покажа едно куче, което успя да се справи с всички несгоди и да доживее да си има истински топър дом и обичащи го стопани.
Тони - престоя две години в Сеславци, после още 3 в Богров. Много мило животинче, с благ характер, в същото време ненатрапващо се - усвоил до съвършенство всички техники на оцеляването. Казвам ненапразно това, защото в Богров беше първоначално в голяма клетка с още 8 кучета, 2-3 успяхме да задомим, междувременно две кучета загинаха там, и останалите ги преместиха в единични клетки. Ето го Тони в голямата клетка:
И малката клетка, където беше с още едно, много страхливо куче, което почти не излиза от къщичката:
Както виждане, Тони не е куче, което да грабне вниманието на някого от пръв поглед, но с нас беше друго. Знаехме как двегодишен е попаднал в Сеславци, после стреса с местенето в Богров, където в клетката си имаха куче-побойник и докато разберат кой прави белите, две кучета умряха от раните си... И после около две години в малката клетка, не мога да разбера как това нещастниче успя да се съхрани освен физически, и психически; как не намрази хората и другите животни, как успя да се впише в новия си живот така изведнъж...
Та замина Тони за Германия и веднага получихме отлични отзиви за него - как е съвместим с други животинки и социален, спокоен и толерантен. И хората не можеха да се начудят как това е куче, живяло 4-5 години в софийските приюти. От първия ден се е държал все едно е домашен любимец. Тамошната организация малко се страхуваха за него, предвид живота, който е водил, и габаритите му, все пак е едричък. Но той ги очарова и разсея всичките им опасения.
Тони вече е осиновен, и наистина е станал домашен любимец. Хората не могат да го нахвалят - послушен, спокоен, няма грам агресия в него, дори на зайците не обръщал внимание при големите разходки, много гальовен. Също казват, че е станал любимец и на съседите, и на другите кучета в района. Има си легло, но предпочитал да лежи на диваните. Когато се налагало да остава сам вкъщи, нямало никакви проблеми - подремва си момчето и кротува. Семейството са мъж, жена и голяма дъщеря. Единствения проблем, който са имали в началото, е бил с возенето в кола, но бързо са го преодолели. Дали не си е мислил, че ще го върнат обратно в приюта? Не знам, но бързо е разбрал, че всъщност с колата се отива само до кучешкото училище, където също се представял отлично! И както казват стопаните му "въпреки, че би предпочел в този момент да се излежава на дивана, той изпълнява съвестно всички упражнения".
Та така, нашето момче Тони е обичано, нахранено, на топло и меко, даже е любимецът на квартала! Със сигурност вече е щастлив и спокоен. Дано е забравил вече бездомното си минало. Стопаните му казват, че са щастливи с него и не са се надявали наистина кучето, което осиновяват, да покрие на 100% очакванията им за домашен любимец.
А щом Тони е щастлив, ние сме даже повече и от него! И нека всички, които помагат да се случват тези приказни истории, да са живи и здрави!
Ето го новото германче Тони:
#5344
Публикувано: 05 January 2019 - 09:09 PM
Дано тази година осиновените щастливци са повече.
Но каквото и да правим, докато всеки не кастрира кучетата пред дома и работното си място, мъката на тези мили животинки няма да има край.
#5345
Публикувано: 11 February 2019 - 05:37 PM
В Сеславци, където има двайсетина кучета, би могло наистина да е перфектно, ако персоналът е читов, но не е. Последният хит там е, че единственият гледач е една женица с видимо ментални отклонения. Предполагам, че е с ТЕЛК, така че не биха могли и да я уволнят. Ето например на едно нещастно куче, което го биеха останалите в клетката и с триста зора ни разрешиха да преместим в самостоятелна клетка, занесох голям и цветен леген, за да не го пропусне гледачката, където да се слага храната. Отиваме след няколко дни - легенът пълен с вода, въпреки че има друг съд пълен с вода, и гранулите пак метнати почти на земята, където се мокрят при миенето на клетката. Казах ѝ пак на госпожата кое как и защо, тя гледа глупаво и се усмихва, виждате случката на сн. 2052.
Повтарят се кучетата по снимките, защото ние храним в точно определени клетки - там, където бяха настанени кучета от Сеславци при голямото преместване преди ремонта.
#5346
Публикувано: 10 March 2019 - 10:01 PM
А това са снимки от сега, лекуваме хронично кожно заболяване, което всъщност ще си го има, докато е жив, но ще се чувства комфортно и ще живее нормално:
#5347
Публикувано: 13 March 2019 - 09:24 PM
Започнах да се опитвам да го лекувам - както си е там в приюта, мислех, че ще се справя, имало е и други такива случаи. Първо - с предполагаема диагноза демодекоза и микроспория. Мазах го, накапвах го, инжектирах го, пи и бравекто - резултат кръгла нула. Всичко това комбинирано с хубава храна, и всъщност единственият резултат беше, че Оливър напълня:
Това беше вече в началото на есента, 2016г., и в този си вид кучето нямаше да преживее зимата там. А той е безкрайно добро и доверчиво животинче, очите му все едно говорят и казват "не ме оставяй, всичко ще изтърпя, само да се излекувам и да не съм тук". Да го взема вкъщи - добре, явно не беше заразно, но на него му трябваха сериозни изследвания и лечение, т.е. клиника.
Добре, че хората от АРС се отзоваха и го приеха в тяхната клиника. До окончателната диагноза - атопичен дерматит се стигна след няколкомесечни всякакви изследвания, включително и в чуждестранни лаборатории. Аз помагах само за медикаментите. Първо бяха едни много скъпи инжекции, по 680лв. месечно /че то и тежко момчето, 40кг точно/. После се включиха и други лекарства, много беше тежко финансово, но се справих.
А той, милия, що кръв му източиха за изследвания, що инжекции му наслагаха - не трепна, не се възпротиви нито веднъж. Много благодарен пациент, много търпелив.
И така, зимата изкара в клиниката, и през пролетта на 2017г., с диагноза и уточнено лечение, го изписаха. По него време месечните му медикаменти вече бяха около 400лв. - всеки ден по 1 таблетка /10лв./ Атопика и от човешката аптека още няколко медикамента:
Ето го от това време, козинката му расте, вече няма инжекции, обикаля по двора, излежава се на диванчето:
Така една година, след това намалихме таблетките на половина, т.е. поддържаща доза, без нея не може, от време на време включваме и антибиотици и увеличаваме дозата, защото обикновено зимата това заболяване се обостря, и така живее момчето. А от миналата година, по препоръка на докторите, се храни само с противоалергична храна, която му осигурява Соня .
За скъпото лечение, вече трета година, нямаше да може и да си мечтае Оливър, ако не беше tkusa .
Освен това, Оливър си има и "вила" - през топлите месеци той живее при Петя . Шест месеца при мен и шест месеца при Петя - така живее момчето. Навсякъде е желан и обичан, дано съдбата не му сервира повече изпитания.
Продължаваме да ходим през месец-два и на контролни прегледи и изследвания, съответно се включват нови лекарства и мазила при нужда, борим се. Но важното е, че той се чувства добре и е спокоен.
Ето още снимки на момчето от последната година:
#5349
Публикувано: 16 April 2019 - 05:21 PM
Да напомня, че ние дохранваме останалите кучета в Сеславци и сеславчетата, които бяха преместени в Богров.
#5350
Публикувано: 16 May 2019 - 02:43 PM
Лошото сега е, че покрай многото дъждове, които се изливат, заболяването му се обостря и сме увеличили приема на Атопика, но няма как. Дерматита тази пролет му създава и много проблеми с ушите - и там допълнително много капане, мазане... Лоша работа. Но добре, че той е от "благодарните" пациенти - понася търпеливо цялото лечение и не се сърди. Ако някой го е забравил - ето го момчето:
- снимката е от пролетта на миналата година. Но ми е любима, затова ви я припомням.
Останалите душици, които са по приютите, са всяко със своите си проблеми. Където можем, помагаме.Ето този юнак например, ако не настоявахме да го преместят в самостоятелна клетка, вече със сигурност нямаше да е между живите - останалите кучета бяха започнали редовно да го бият, не му даваха да се храни, в клетката често имаше кръв и Черньо все беше с рани. Много е наплашен, чака да се отдалечим, тогава започва да яде.
Ето го:
- Черньо, вече в самостоятелна клетка, качил е и някое килограмче.
- има свои си съдове за храна и вода, никой не го притеснява
- ето ги и побойниците. Четири кучета, неразделни, винаги стоят в една къщичка.
Иначе всичко си е както обикновено. Няма делник, няма празник - те си знаят, че няма да ги пропуснем:
#5353
Публикувано: 17 June 2019 - 07:05 PM
Снимките са от преди два дена. Едни ни посрещат усмихнати, други се крият в къщичките и чакат да си тръгнем, за да започнат да се хранят. И това при положение, че вече десет години сме при тях, почти всеки ден. Какво ли са преживели в миналото, за да не могат да ни се доверят, въпреки всичко? Не ми се мисли...
Новото е, че вече си имаме и две питбулчета, от конфискуванита над Панчарево, предназначени за кучешки боеве. Дребнички са, много любвеобилни. Спасени са от сигурна смърт:
#5354
Публикувано: 14 July 2019 - 08:07 AM
Сега качвам снимките от тази седмица. Скучаят кучетата, в Сеславци даже и гладуват. Ако не сме ние, отново ще започнат побоищата за храна. Управителят там се инати и не желае да завиши заявката за гранулите.
Онзи ден имахме и изненада - някой глупак от персонала довлякъл там три котета. Слаби, недохранени, а им бяха сипали големи кучешки гранули, от най-ниския клас, които сипват и на кучетата. А котенцата са много социални, тръгнаха след нас да влизат в кучешките клетки, ужас. Не можехме да ги оставим там, взехме ги, Соня ще им търси дом и на тях.
И трите сеславски котета:
#5355
Публикувано: 08 August 2019 - 02:44 PM
Сърцето ме боли като си помисля колко повече кучета биха били задомени, ако не бяха неистовите усилия на БАБХ да стопират този процес. Говоря за осиновяванията в чужбина, където намират шанса си безпородни, възрастни и кучета-инвалиди.
[/quote]
Та да си дойдем на темата. Ако вместо патологичната си фиксация на тема "задомяване на кучета в чужбина", БАБХ си бяха изпълнявали служебните задължения, за които получават заплати /от нашите данъци/, със сигурност сега и свиневъди, и чиновници нямаше да се въртят като мухи без глави покрай чумата по прасетата. А може би и чумата нямаше да е у нас, ако бяха насочили дори малка част от енергията си към превантиране на проблема?
Бясна съм. Вместо и кучетата по улиците да са по-малко, и прасетата да са по-здрави, сега всичко е в ущърб на животинките, поради нехайството и злобата на определени чиновници в БАБХ. Дано има някакво възмездие за тези безобразия.
Сега да си дойдем на нашата си тема. В Сеславци вече започнаха да вкарват нови кучета. Преди десетина дни дойдоха пет едри и "недружелюбни" кучета. Три от тях не излизат от къщичките, само ръмжат, а другите две стоят в дворчето и не дават пиле да прехвръкне. Сипването на вода, храна и почистването става много трудно. "Сипваме и бегаме", такава е ситуацията в тази клетка:
Иначе са хубавци, но искат да ни хапят, лоша работа.
Има и малки кученца, много са сладки. Но ето снимките:
#5356
Публикувано: 19 August 2019 - 08:20 PM
В Богров не е така, много са, имаме само общ поглед. Там дохранваме 7-8 клетки, задомяваме.
В Сеславци продължават да идват нови кучета, бебета, утре ще пусна и техни снимки. Жизнерадостни бебета, от две седмици ги наблюдавам, живи са, което значи, че наистина са ваксинирани. Дано Соня успее да задоми повече от тях, защото бебета в приют са много тъжна гледка...
По-тъжно от това са само очите на кучетата, които от години стоят в клетките. Ако се вгледаш в тях, може да потънеш в море от тъга и безнадеждност. За разлика от очите в Яворовото стихотворение, тези кучешки очи искат и обещават. Искат обич и доброта, а обещават много повече обич, вярност и всеотдайност... За тях времето като че ли е спряло, в очакване на момента, когато някой ще си тръгне с тях и ще ги заведе в дома си. Ех, мечти!
#5358
Публикувано: 14 September 2019 - 02:24 PM
Трудно е, внимаваме да не изпуснем някое, това не ни се е случвало, вече 11 години... А в петък гледачите бяха изпуснали едно кученце, то се промуши през оградата и избяга. Нищо добро не го очаква в тия полета там, няма храна, вода, може и кола да го сгази, мира не ми дават тези мисли. В понеделник ще го потърсим наоколо, дано като е огладняло, се завърти пак около приюта.
Големите кучовци ще ви ги пусна след няколко дни.
#5359
Публикувано: 11 October 2019 - 07:43 PM
Първо ви показвам Иви в Сеславци /кученцето вдясно, което е застанало малко по-назад/. Тя наистина е от първата група бебета, настанени в ремонтираните клетки. Малко по-плаха от другите, затова и стои по-настрана.
Но сдобила се с дом и любящи стопани, Иви вече е ново куче - не се страхува да покаже обичта си към тях, спокойна и щастлива е.
За Иви чудото се случи. Дано и останалите сеславчета имат този шанс.
- Иви в Сеславци
И Иви като вече домашно кученце в Германия:
- обича да си хапва,
- обича и да си почива,
- обича и да си поспива .
Лесно и е на Иви - на чисто, топло и нахранено. Да е жива и здрава заедно с добрите си стопани!
#5360
Публикувано: 15 October 2019 - 12:42 PM
Останалите душици ще трябва да чакат документално по-добри времена. Дано доживеят, а и преди това не ги закачат на синджир в нечий заден двор.
На тези ми снимки клетките са непочистени, може би защото отидохме доста рано.