[Nort3]

Ето малко нови снимки. Стоят си там душиците, нищо не се променя при тях. Няма делник, няма празник - все едно и също е.

[Nort3]

Милите животинки ви поздравяват. Продължаваме да ходим при тях, дохранваме, всяка седмица. Не искам да досаждам със снимки, в Сеславци са си все същите животинки. Много добри и напълно примирени със съдбата си. Може би на улицата е още по-лошо, нямам отговор на този въпрос.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Зимата е най-тъжният сезон в приюта. Ясно е защо - студ, вятър, сняг. Като се добави и хроничния недостиг на гледачи, положението никак не е розово.
Сега ще ви покажа едно куче, което успя да се справи с всички несгоди и да доживее да си има истински топър дом и обичащи го стопани.
Тони - престоя две години в Сеславци, после още 3 в Богров. Много мило животинче, с благ характер, в същото време ненатрапващо се - усвоил до съвършенство всички техники на оцеляването. Казвам ненапразно това, защото в Богров беше първоначално в голяма клетка с още 8 кучета, 2-3 успяхме да задомим, междувременно две кучета загинаха там, и останалите ги преместиха в единични клетки. Ето го Тони в голямата клетка:



И малката клетка, където беше с още едно, много страхливо куче, което почти не излиза от къщичката:




Както виждане, Тони не е куче, което да грабне вниманието на някого от пръв поглед, но с нас беше друго. Знаехме как двегодишен е попаднал в Сеславци, после стреса с местенето в Богров, където в клетката си имаха куче-побойник и докато разберат кой прави белите, две кучета умряха от раните си... И после около две години в малката клетка, не мога да разбера как това нещастниче успя да се съхрани освен физически, и психически; как не намрази хората и другите животни, как успя да се впише в новия си живот така изведнъж...

Та замина Тони за Германия и веднага получихме отлични отзиви за него - как е съвместим с други животинки и социален, спокоен и толерантен. И хората не можеха да се начудят как това е куче, живяло 4-5 години в софийските приюти. От първия ден се е държал все едно е домашен любимец. Тамошната организация малко се страхуваха за него, предвид живота, който е водил, и габаритите му, все пак е едричък. Но той ги очарова и разсея всичките им опасения.
Тони вече е осиновен, и наистина е станал домашен любимец. Хората не могат да го нахвалят - послушен, спокоен, няма грам агресия в него, дори на зайците не обръщал внимание при големите разходки, много гальовен. Също казват, че е станал любимец и на съседите, и на другите кучета в района. Има си легло, но предпочитал да лежи на диваните. Когато се налагало да остава сам вкъщи, нямало никакви проблеми - подремва си момчето и кротува. Семейството са мъж, жена и голяма дъщеря. Единствения проблем, който са имали в началото, е бил с возенето в кола, но бързо са го преодолели. Дали не си е мислил, че ще го върнат обратно в приюта? Не знам, но бързо е разбрал, че всъщност с колата се отива само до кучешкото училище, където също се представял отлично! И както казват стопаните му "въпреки, че би предпочел в този момент да се излежава на дивана, той изпълнява съвестно всички упражнения".
Та така, нашето момче Тони е обичано, нахранено, на топло и меко, даже е любимецът на квартала! Със сигурност вече е щастлив и спокоен. Дано е забравил вече бездомното си минало. Стопаните му казват, че са щастливи с него и не са се надявали наистина кучето, което осиновяват, да покрие на 100% очакванията им за домашен любимец.
А щом Тони е щастлив, ние сме даже повече и от него! И нека всички, които помагат да се случват тези приказни истории, да са живи и здрави!

Ето го новото германче Тони:

[Nort3]

Ето ги нашите тъжни джуджета. Снимките са от 31-ви декември и от 5-ти януари. Тъжни са, защото им е студено, защото си нямат човек да ги пази и защото през нощта е много страшно, когато си сам...
Дано тази година осиновените щастливци са повече.
Но каквото и да правим, докато всеки не кастрира кучетата пред дома и работното си място, мъката на тези мили животинки няма да има край.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Това са снимки от изминалите трийсетина дни. Всяко се бори да оцелее, повечето успяват. Има кучета, които могат да се хранят само на "втория етаж" - на покрива на къщичките. Други не смеят дори да се покажат от "хралупките" - на тях пък им сипваме само вътре в къщите. Но ние храним само 7-8 клетки, в останалите как се справят животинките не знам. Но така е, при 1500 кучета /в Богров/ не виждам как някой би могъл да бъде перфектен.
В Сеславци, където има двайсетина кучета, би могло наистина да е перфектно, ако персоналът е читов, но не е. Последният хит там е, че единственият гледач е една женица с видимо ментални отклонения. Предполагам, че е с ТЕЛК, така че не биха могли и да я уволнят. Ето например на едно нещастно куче, което го биеха останалите в клетката и с триста зора ни разрешиха да преместим в самостоятелна клетка, занесох голям и цветен леген, за да не го пропусне гледачката, където да се слага храната. Отиваме след няколко дни - легенът пълен с вода, въпреки че има друг съд пълен с вода, и гранулите пак метнати почти на земята, където се мокрят при миенето на клетката. Казах ѝ пак на госпожата кое как и защо, тя гледа глупаво и се усмихва, виждате случката на сн. 2052.

Повтарят се кучетата по снимките, защото ние храним в точно определени клетки - там, където бяха настанени кучета от Сеславци при голямото преместване преди ремонта.

[Nort3]

Пак стана много късно. Но утре със сигурност ще ви разкажа за това най- най- кученце Оливър. Първите две снимки са от преди близо три години, когато го видях в Богров, няколко месеца след като го бяха преместили от Сеславци. Оливър беше неузнаваем - много отслабнал, почти без козина, безпомощен.




А това са снимки от сега, лекуваме хронично кожно заболяване, което всъщност ще си го има, докато е жив, но ще се чувства комфортно и ще живее нормално:

[Nort3]

Продължавам с патилата на Оливър.
Започнах да се опитвам да го лекувам - както си е там в приюта, мислех, че ще се справя, имало е и други такива случаи. Първо - с предполагаема диагноза демодекоза и микроспория. Мазах го, накапвах го, инжектирах го, пи и бравекто - резултат кръгла нула. Всичко това комбинирано с хубава храна, и всъщност единственият резултат беше, че Оливър напълня:





Това беше вече в началото на есента, 2016г., и в този си вид кучето нямаше да преживее зимата там. А той е безкрайно добро и доверчиво животинче, очите му все едно говорят и казват "не ме оставяй, всичко ще изтърпя, само да се излекувам и да не съм тук". Да го взема вкъщи - добре, явно не беше заразно, но на него му трябваха сериозни изследвания и лечение, т.е. клиника.
Добре, че хората от АРС се отзоваха и го приеха в тяхната клиника. До окончателната диагноза - атопичен дерматит се стигна след няколкомесечни всякакви изследвания, включително и в чуждестранни лаборатории. Аз помагах само за медикаментите. Първо бяха едни много скъпи инжекции, по 680лв. месечно /че то и тежко момчето, 40кг точно/. После се включиха и други лекарства, много беше тежко финансово, но се справих.
А той, милия, що кръв му източиха за изследвания, що инжекции му наслагаха - не трепна, не се възпротиви нито веднъж. Много благодарен пациент, много търпелив.
И така, зимата изкара в клиниката, и през пролетта на 2017г., с диагноза и уточнено лечение, го изписаха. По него време месечните му медикаменти вече бяха около 400лв. - всеки ден по 1 таблетка /10лв./ Атопика и от човешката аптека още няколко медикамента:




Ето го от това време, козинката му расте, вече няма инжекции, обикаля по двора, излежава се на диванчето:




Така една година, след това намалихме таблетките на половина, т.е. поддържаща доза, без нея не може, от време на време включваме и антибиотици и увеличаваме дозата, защото обикновено зимата това заболяване се обостря, и така живее момчето. А от миналата година, по препоръка на докторите, се храни само с противоалергична храна, която му осигурява Соня .
За скъпото лечение, вече трета година, нямаше да може и да си мечтае Оливър, ако не беше tkusa .
Освен това, Оливър си има и "вила" - през топлите месеци той живее при Петя . Шест месеца при мен и шест месеца при Петя - така живее момчето. Навсякъде е желан и обичан, дано съдбата не му сервира повече изпитания.
Продължаваме да ходим през месец-два и на контролни прегледи и изследвания, съответно се включват нови лекарства и мазила при нужда, борим се. Но важното е, че той се чувства добре и е спокоен.
Ето още снимки на момчето от последната година:

[Nort3]

Оливър пожелава лека нощ на всички, които го обичат !

[Nort3]

Малко снимки от последните десетина дни.Радват ни се кучетата, когато отидем при тях, и заради храната, и заради вниманието и разнообразието. Мили душички, повечето от тях явяващи се излишни и нежелани още с раждането си... Още по-страшно е за другите, които са "бивши домашни", както казваме. С влизането си в приюта те преживяват истински шок - свиват се в себе си, отказват да се хранят, не контактуват с другите кучета - държат се неадекватно, което пък ги прави много уязвими...
Да напомня, че ние дохранваме останалите кучета в Сеславци и сеславчетата, които бяха преместени в Богров.

[Nort3]

От миналата седмица Оливър е при "лятната" си мама. Натоварихме го в колата, с една торба лекарства - това е всичко, което притежава горкия. Ще се върне при мен в началото на октомври, когато започнат студените нощи.
Лошото сега е, че покрай многото дъждове, които се изливат, заболяването му се обостря и сме увеличили приема на Атопика, но няма как. Дерматита тази пролет му създава и много проблеми с ушите - и там допълнително много капане, мазане... Лоша работа. Но добре, че той е от "благодарните" пациенти - понася търпеливо цялото лечение и не се сърди. Ако някой го е забравил - ето го момчето:

- снимката е от пролетта на миналата година. Но ми е любима, затова ви я припомням.




Останалите душици, които са по приютите, са всяко със своите си проблеми. Където можем, помагаме.Ето този юнак например, ако не настоявахме да го преместят в самостоятелна клетка, вече със сигурност нямаше да е между живите - останалите кучета бяха започнали редовно да го бият, не му даваха да се храни, в клетката често имаше кръв и Черньо все беше с рани. Много е наплашен, чака да се отдалечим, тогава започва да яде.
Ето го:

- Черньо, вече в самостоятелна клетка, качил е и някое килограмче.


- има свои си съдове за храна и вода, никой не го притеснява


- ето ги и побойниците. Четири кучета, неразделни, винаги стоят в една къщичка.



Иначе всичко си е както обикновено. Няма делник, няма празник - те си знаят, че няма да ги пропуснем:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort3]

Милото момче Оливър - вчера Петя ми изпрати снимки на момчето от лятната му резиденция .

Прекрасен, сладък и послушен - това е той:

[Nort3]

Милото момче Оливър - вчера Петя ми изпрати снимки на кучо от лятната му резиденция .

Прекрасен, сладък и послушен - това е той:

[Nort3]

Здравейте,
Снимките са от преди два дена. Едни ни посрещат усмихнати, други се крият в къщичките и чакат да си тръгнем, за да започнат да се хранят. И това при положение, че вече десет години сме при тях, почти всеки ден. Какво ли са преживели в миналото, за да не могат да ни се доверят, въпреки всичко? Не ми се мисли...
Новото е, че вече си имаме и две питбулчета, от конфискуванита над Панчарево, предназначени за кучешки боеве. Дребнички са, много любвеобилни. Спасени са от сигурна смърт:

[Nort3]

Сърцето ме боли като си помисля колко повече кучета биха били задомени, ако не бяха неистовите усилия на БАБХ да стопират този процес. Говоря за осиновяванията в чужбина, където намират шанса си безпородни, възрастни и кучета-инвалиди. Пиша това и по повод едно новопоявило се куче в моя квартал - симпатично, възрастно и много гладно. Подхвърлят му хората това-онова, но никой няма да си го прибере, въпреки, че много от тях имат възможност. На това куче може да му се намери дом в чужбина, но то няма как да стигне до там. Така са ги измъдрували законите и наредбите, на всяка цена колкото може повече уличници да си останат на улицата...
Сега качвам снимките от тази седмица. Скучаят кучетата, в Сеславци даже и гладуват. Ако не сме ние, отново ще започнат побоищата за храна. Управителят там се инати и не желае да завиши заявката за гранулите.
Онзи ден имахме и изненада - някой глупак от персонала довлякъл там три котета. Слаби, недохранени, а им бяха сипали големи кучешки гранули, от най-ниския клас, които сипват и на кучетата. А котенцата са много социални, тръгнаха след нас да влизат в кучешките клетки, ужас. Не можехме да ги оставим там, взехме ги, Соня ще им търси дом и на тях.




И трите сеславски котета:

[Nort3]

timestamp='1563084477' post='1168523']
Сърцето ме боли като си помисля колко повече кучета биха били задомени, ако не бяха неистовите усилия на БАБХ да стопират този процес. Говоря за осиновяванията в чужбина, където намират шанса си безпородни, възрастни и кучета-инвалиди.

[/quote]

Та да си дойдем на темата. Ако вместо патологичната си фиксация на тема "задомяване на кучета в чужбина", БАБХ си бяха изпълнявали служебните задължения, за които получават заплати /от нашите данъци/, със сигурност сега и свиневъди, и чиновници нямаше да се въртят като мухи без глави покрай чумата по прасетата. А може би и чумата нямаше да е у нас, ако бяха насочили дори малка част от енергията си към превантиране на проблема?
Бясна съм. Вместо и кучетата по улиците да са по-малко, и прасетата да са по-здрави, сега всичко е в ущърб на животинките, поради нехайството и злобата на определени чиновници в БАБХ. Дано има някакво възмездие за тези безобразия.

Сега да си дойдем на нашата си тема. В Сеславци вече започнаха да вкарват нови кучета. Преди десетина дни дойдоха пет едри и "недружелюбни" кучета. Три от тях не излизат от къщичките, само ръмжат, а другите две стоят в дворчето и не дават пиле да прехвръкне. Сипването на вода, храна и почистването става много трудно. "Сипваме и бегаме", такава е ситуацията в тази клетка:




Иначе са хубавци, но искат да ни хапят, лоша работа.
Има и малки кученца, много са сладки. Но ето снимките:

[Nort3]

Добре са кучовците в Сеславци, тях можем да ги следим перснално, защото са малко - трийсетина.
В Богров не е така, много са, имаме само общ поглед. Там дохранваме 7-8 клетки, задомяваме.
В Сеславци продължават да идват нови кучета, бебета, утре ще пусна и техни снимки. Жизнерадостни бебета, от две седмици ги наблюдавам, живи са, което значи, че наистина са ваксинирани. Дано Соня успее да задоми повече от тях, защото бебета в приют са много тъжна гледка...
По-тъжно от това са само очите на кучетата, които от години стоят в клетките. Ако се вгледаш в тях, може да потънеш в море от тъга и безнадеждност. За разлика от очите в Яворовото стихотворение, тези кучешки очи искат и обещават. Искат обич и доброта, а обещават много повече обич, вярност и всеотдайност... За тях времето като че ли е спряло, в очакване на момента, когато някой ще си тръгне с тях и ще ги заведе в дома си. Ех, мечти!

[Nort3]

Новите кученца в Сеславци.Казват, че са ваксинирани - надявам се наистина да е така, иначе ще стане страшно. Ходим три пъти седмично и им даваме бебешка храна. Винаги са много гладни, омитат всичко като прахосмукачки.

[Nort3]

Ето ги сеславските бебоци. Много мили кученца, но винаги са адски гладни и затова някои от тях се държат много невъзпитано - в борбата за повече гранулки някои въобще не могат да се доберат до храната. Затова се налага да ги разделяме и да изчакваме първо по-слабите да се нахранят, после останалите. Например черното кученце, виждате го на снимките, другите две направо си го бият и не го допускат до трапезата, станало е кожа и кости. Затова го отделяме и изчакваме. А е толкова любвеобилно милото, дано има късмет по-нататък.
Трудно е, внимаваме да не изпуснем някое, това не ни се е случвало, вече 11 години... А в петък гледачите бяха изпуснали едно кученце, то се промуши през оградата и избяга. Нищо добро не го очаква в тия полета там, няма храна, вода, може и кола да го сгази, мира не ми дават тези мисли. В понеделник ще го потърсим наоколо, дано като е огладняло, се завърти пак около приюта.
Големите кучовци ще ви ги пусна след няколко дни.

[Nort3]

С радост ще ви покажа първото от новите сеславчета, което вече има дом. Сладката Иви е щастлива със стопаните си. Благодарение на Соня се случват тези прекрасни неща, трябва да сме много щастливи, и сме, и се надяваме на повече късмет и за останалите кученца.
Първо ви показвам Иви в Сеславци /кученцето вдясно, което е застанало малко по-назад/. Тя наистина е от първата група бебета, настанени в ремонтираните клетки. Малко по-плаха от другите, затова и стои по-настрана.
Но сдобила се с дом и любящи стопани, Иви вече е ново куче - не се страхува да покаже обичта си към тях, спокойна и щастлива е.
За Иви чудото се случи. Дано и останалите сеславчета имат този шанс.

- Иви в Сеславци

И Иви като вече домашно кученце в Германия:

- обича да си хапва,


- обича и да си почива,


- обича и да си поспива .

Лесно и е на Иви - на чисто, топло и нахранено. Да е жива и здрава заедно с добрите си стопани!

[Nort3]

Ето и другите две сеславчета - Нола и Фалко, които отидоха в Германия. Поради спънките от БАБХ, засега от Сеславци могат да пътуват само по едно-две животинчета, когато има пътуващи с колите си хора за чужбинско.




Останалите душици ще трябва да чакат документално по-добри времена. Дано доживеят, а и преди това не ги закачат на синджир в нечий заден двор.
На тези ми снимки клетките са непочистени, може би защото отидохме доста рано.